Р Е
Ш Е Н
И Е
№_____________
гр. Варна, .06.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично
заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретаря Нина Иванова, като разгледа докладваното от съдия
Юлия Бажлекова в.г.д.№2466 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
Образувано
е по въззивна жалба на Т.К.М., чрез адв.К.Т. - ВАК, срещу решение №
5003/19.11.2019г., на ВРС, 26-ти състав по г.д.№10900/2019г., с което е
отхвърлен предявения от въззивника иск срещу „Енерго- про продажби“АД за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите: 370,28лв.,
представляващи дължими суми за консумирана и неплатена електроенергия за обект,
находящ се в гр.Варна, ул.“Тодор Радев Пенев“ №11, интернет клуб с кл.№
********** и аб.№**********, за периода 23.09.2010г.-19.04.2013г.; 168,71лв. –
лихва за забава, изчислена върху всяка главница, от датата на падежа на всяка
фактура до 20.08.2015г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
подаване на заявлението-03.09.2015г.; 25 лв. разноски за заплатена държавна
такса и 300лв. юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 11.11.2015г. по ч.гр.д.№10963/2015г. по описа на ВРС.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението, поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. Конкретните конкретни оплаквания касаят противоречие с
материалния закон и неправилно установена фактическа обстановка. Подробно е
аргументирана приложимостта на кратката тригодишна давност по отношение на
спорното вземане, с оглед характера му на периодично плащане. Сочи се, че
разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД не намира приложение, тъй като заповедта за изпълнение
по чл.417 ГПК се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено
нещо, каквато имат съдебните решения .Сочи, че погрешно са отразени фактите, които са ценени като
прекъсващи давността действия и твърди, че посочените в решението изпълнителни
действия са извършени по друго изпълнително дело, с други страни, а не по
образуването през 2016г. изпълнително дело. Неправилен е изводът на първоинстанционният съд, че е налице прекъсване на
давността чрез предприемане на принудително изпълнение, тъй като от събраните
по делото доказателства не се установяват извършени от ответника годни
действия, които биха могли да прекъснат давността по отношение на процесните
вземания. Моли да бъде отменено решението на ВРС и
вместо него да бъде постановено друго по същество на спора, с което иска да се
уважи. Претендира се и заплащане на направените пред двете инстанции съдебно –
деловодни разноски.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна. В
представения писмен отговор се излагат подробни съображения за правилността и законосъобразността на
атакувания съдебен акт
Претендира присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Въззивната
жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, поради което са процесуално допустима.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Пред
районния съд е предявен иск с правно основание чл.439,ал.1 ГПК от Т.К.М. срещу „Енерго-про
продажби“АД – гр.Варна,
В исковата молба се твърди, че на 11.11.2015г. Районен
съд - Варна е издал изпълнителен
лист по ч.гр.д.№10963/2015г. по описа на ВРС, като ищеца е осъден да заплати на
„Енерго-про продажби“АД 370,28лв., представляващи дължими суми за
електроенергия за периода 23.09.2010г. – 19.04.2019г., 168,71лв. лихва за
забава от датата на падежа на всяка фактура до 20.08.2015г. и законната лихва
върху главниците от датата на заявлението- 30.09.2015г., 25лв. разноски за
държавна такса и 300лв. юрисконсултско възнаграждение. След издаването на
изпълнителния лист е
образувано изпълнително дело № 20167120400318/2016 г., по описа на ЧСИ Илиана
Станчева, рег.№ 712 в КЧСИ, с район на действие ВОС. Посочва, че съгласно член 439, алинея 1 от
ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, като се основава на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Поради
това и позовавайки се на изтекла погасителна давност, счита че е налице правен интерес от завеждането на настоящия иск. Посочва, че правото на взискателя да събере вземането си по принудителен ред е
погасено по давност. Твърди недължимост на
главницата по издадената заповед, тъй като е изтекла погасителната давност, настъпила
на 07.07.2019г. Поради неизвършването на изпълнителни действия в
срок от две години, изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на
07.07.2018г. Поради
това и претендира недължимост на посочените
суми.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, който изразява становище, че предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен.
Иизлага, че твърденията за настъпила погасителна давността на процесните задължения са несъстоятелни и
некореспондиращи с фактическата обстановка. Сочи, че изпълнителният лист бил издаден на 11.11.2015 г., като на 24.02.2016г. ответникът депозирал молба по чл. 426 от ГПК за образуване на изпълнително дело. Въз основа на молбата и
приложения изпълнителен лист било образувано такова, респективно давността била прекъсната с образуването на изпълнителното производство. Намира,
че всяко предприето от взискателя действие за
принудително изпълнение прекъсва давността на основание член 116, буква "в" от ЗЗД, и докато траел
изпълнителният процес относно вземането, давност не тече. Предприети
са изпълнителни действия, с които погасителната давност на вземането е
прекъсната- на 02.03.2016г., на 14.03.2016г. и на 28.04.2016г. Излага, че
давността е прекъсната и при присъединяването на нов взискател по
изпълнителното дело на 07.07.2016г., на основание чл.456 ГПК.Нова давност не била текла, тъй като не били прекъсвали изпълнителните
действия от съдебния изпълнител, като погасителната давност не била изтекла и
към момента на подаване на исковата молба по настоящото дело..
Предвид наведените от страните твърдения и
уточнения, включително и във въззивното производство, настоящият съдебен състав
счита, че предявеният иск е с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК. Длъжникът по
изпълнителното дело /ищецът/ оспорва изпълнението, като
се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, в
производството по което е издадено изпълнителното основание. Тоест, цитираната разпоредба предоставя възможност на длъжника чрез
отрицателен установителен иск да оспори съществуването на изпълняемото право
въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо -
новонастъпили факти. В този смисъл предявеният иск е основан на факт,
непреклудиран със сила на пресъдено нещо, а именно – изтекла погасителна
давност.
Няма спор между страните
по следните факти, които се явяват и доказани от събраните пред първата
инстанция доказателства: 1/ въз основа на неоспорена и влязла в сила тна 04.11.2015г. заповед
за изпълнение №5651/04.09.2015г. по чгр.д. №
10963/2015г. е издаден изпълнителен лист № 11175/11.11.2015г., с кото Т.К.М. е осъден да заплати на „Енерго-про
продажби“ АД следните суми: 370,28 лева, дължима за консумирана и незаплатена електрическа енергия по
фактури, издадени в периода от 23.09.2010г. до 19.04.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението /03.09.2015 г./ до окончателното й изплащане; сумата от 168,71 лева, представляваща мораторна лихва за периода от датата след падежа на
всяка една от фактурите до 20.08.2015 г.; сумата от 25 лева, представляваща
направените по делото разноски, както и сумата от 300 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение; 2/ Че на 04.02.2016 г. по молба на
ответника „Енерго-про продажби" АД било образувано изпълнително дело № 20167120400318/2016 при ЧСИ Илиана Станчева срещу Т.К.М. въз основа на цитирания изпълнителен лист;
3/
ЧСИ е
извършил проучване на имуществото на длъжника; 4/ на 02.03.2016г. е наложен
запор на МПС, собственост на длъжника; на 15.03.2016г. е вписана възбрана върху
имот- ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда, находяща се в гр.Варна,
ул.“Петко Стойнов“ №11, собственост на длъжника; на 28.04.2016г. е вписана
възбрана върху недвижими имоти собственост на длъжника, находящ се в с. Волуяк,
област София; 5/ На
07.07.2016г. като взискател по изпълнителното делото е присъединен „Уникредит
Булбанк“ЕАД28.05.2014г.;7/ с постановление на ЧСИ от 05.07.2019г.
производството по изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1 ГПК.
Спорът между страните се свежда до това дали в
конкретния случай следва да се приложи петгодишната давност по чл. 117, ал. 2
от ЗЗД или тригодишната по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години. В случая
има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която в срока по чл.
414, ал. 2 от ГПК не е постъпило възражение, поради което и на основание чл.
416 от ГПК заповедта за изпълнение е влязла в сила. Липсва законов текст, който
изрично да указва, че съществуването на вземането в този случай е установено
сила на пресъдено нещо. Но с изтичане на срока за възражение и на сроковете по
чл. 424 от ГПК се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо.
Длъжникът не би могъл да релевира възраженията си срещу съществуването на
дълга, тъй като неподаване в срок на възражение преклудира възможността да се
предявяват същите възражения по-късно посредством отрицателен установителен иск,
насочен към установяване недължимост на посоченото в заповедта за изпълнение
вземане. Като извод се налага становището, че по последици влязлата в сила
заповед по чл. 410 от ГПК е приравнена на установено със съдебно решение
вземане, следователно в случая приложимата давност е тази по чл. 117, ал. 2 от ГПК.
Заповедта
за изпълнение е влязла в сила на 04.11.2015г. и
петгодишния срок започва да тече от тази дата, доколкото от този момент
кредиторът е имал възможност да се снабди с изпълнителен лист.
Чл. 116, б. „в” от ЗЗД предвижда, че давността се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Такива действия са налагането на запор
или възбрана, присъединяване на кредитор, извършване на опис и оценка на вещ,
насрочване и извършване на продан и други. Съгласно тълкувателно решение № 2/2013 г., постановено по тълк.д.№ 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други, назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и други. В тази връзка изпълнителни действия, водещи до прекъсване на давността са тези извършени за налагане на запора върху лекия автомобил,
налагането на възбраните на 15.03. и 28.04.2016г., както и присъединяването на нов
взискател на 07.07.2016г., тоест на посочените дати давността е прекъсната и започва да тече
нова петгодишна давност – чл. 117, ал. 1 от ЗЗД. Следователно, считано към
датата, посочена от ищеца – 07.07.2019г., както и към датата на подаване на исковата молба – 11.07.2019г. – петгодишната
давност не е била изтекла.
С оглед идентичните
крайни изводи, до които достигна настоящата инстанция, то атакуваното
първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По разноските: С оглед изхода на спора и съобразно разпоредбата
на чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна направените пред настоящата инстанция разноски, които са в
размер на 100 лева съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
По
изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, настоящият състав
на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5003/19.11.2019г., постановено по г.д.№10900
по описа за 2019г. на, 26-ти състав на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Т.К.М. ЕГН ********** *** да заплати на „Енерго-про продажби“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул.“Владислав Варненчик“ № 258, Варна тауърс - Г
сумата от 100лв., представляващи сторени съдебни разноски пред въззивната
инстанция на основание чл. 78,ал.3 и ал.8 от ГПК.
Решението не подлежи на
обжалване на основание член 280, алинея 3, точка 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: