Р
Е Ш Е Н И Е
№
260198 / 23.2.2021г.
гр.
Перник, 23.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на четвърти февруари, две хиляди двадесет и първа
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Теодора Тодорова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 5672
по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на Т.С.Г. срещу „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД. Ищецът твърди, че в полза
на ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист от 10.03.2008 г. по ч.гр.д.№ ***г. на Районен съд Перник, по
силата на която Л.К.Г. е осъден да заплати на ответното дружество сума в размер
на 189,33 лева за доставена, но незаплатена електрическа енергия в периода от
01.05.2003 г. до 31.07.2006 г., ведно със законна лихва от 28.02.2008 г. Твърди
се, че Л.К.Г. е починал на ***г., а ищецът попада в кръга наследници по закон с
дял от 2/4 от откритото наследство, в това число и задълженията. Твърди се , че
въз основа на посочения изпълнителен лис е било образувано и.д. ***г. по описа
на ЧСИ С.Б. по което съдебният изпълнител е конституирал наследниците на
длъжника, но спрямо нея не са извършвани действия по изпълнение, поради което
изпълнителното дело е прекратено 09.08.2010 г. на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК. Твърди се, че след прекратяване на посоченото изпълнително дело, на
24.10.2011 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху пенсията на ищеца, но
от РУ „СО“ е отказано изпълнение, тъй като получаваната пенсия е била под
размера на минималната за страната заплата.
Поддържа, че вземането е недължимо
поради погасяване по давност и с оглед на частта ѝ в наследствената маса,
моли съда да приеме за установено, че в качеството ѝ на наследник на Л.К.Г.
не дължи на ответника сума в размер на 94,67 лева, съответстваща на ½ от
задължението по изпълнителен лист от 10.03.2008 г., издаден по ч.гр.д.№ ***г.
на Районен съд Перник, за доставена, но незаплатена електрическа енергия в
периода от 01.05.2003 г. до 31.07.2006 г., ведно със законна лихва от
28.02.2008 г.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок.
Намира предявените искове за частично недопустими с твърдението, че ищецът е
наследник по закон на 1/3 от наследствената маса, поради което отговаря за
задължение в размер на 63,11 лева. По същество намира предявения иск за
неоснователен. Поддържа, че погасителната давност е била прекъсвана многократно
в рамките на образуваното изпълнително дело, което все още е висящо. Намира, че
вземането, удостоверено във влязлата в сила заповед за изпълнение се погасява с
обща пет годишна давност. Позовава се на Решение № 252/17/02/2020 г.,
постановено по гр.д. 1609/2019 на ВКС, съгласно което при действието на
Постановление № 3/18.11.1980 г. погасителната давност е спряла да тече до
отмяната му на 26.06.2015 г.с Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г.
по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на изложеното моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът се
представлява като поддържа вече изложеното в исковата молба. Ответникът
депозира писмено становище, като намира предявените искове на неоснователни.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1, вр.
124, ал. 1 ГПК за отричане на съществуващо в полза на ответника притезание за
посочените в исковата молба суми. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя
възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на
принудителното изпълнение. Предмет на този отрицателен установителен иск е
оспорване съществуването на изпълняемо право, въз основа на факти,
непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на
възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на
длъжника. В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна
полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива
факти, водещи до прекъсване на давността за вземането.
В процесния случай предмет на
изпълнителното производство е принудителното събиране на вземания за заплащане
на сума за консумирана, но незаплатена електроенергия, за която сума е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ ***г. на Районен съд Перник на основание чл. 237 ГПК (отм.).
Ищецът обосновава активната си
процесуална и материална легитимация като наследник по закон на сочения в
изпълнителния лист длъжник – Л.К.Г.. Ето защо съдът приема, че искът е
процесуално допустим, тъй като правният интерес от искова защита е винаги
налице, когато поведението на противната страна прави правното положение на
ищеца несигурно, като в правната доктрина е застъпено становището, че такава
несигурност е налице винаги, когато противната страна оспорва съответното право
на ищеца, респективно противопоставя му свои права. Наличието на изпълнителен
титул свидетелства за правния интерес от предявяване на отрицателните
установителни искове. В настоящия случай ищецът непрецизно е заявил „не дължа“,
но оспорва правото на принудително изпълнение, тъй като след изтичането на
давността вземането продължава да съществува, но то не може да събере със
средствата на държавната принуда, а доброволното изпълнение по него е винаги
дължимо (така Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г.,
ВКС, IV г. о).
Между страните не е спорно, вкл. обявено
за такова с определение на съда, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че в полза
на ответника, срещу Л.К.Г. е издаден изпълнителен лист в рамките на ч.гр.д.№ ***г.
на Районен съд Перник въз основа на определение от № 2103/28.02.2008 г. за
посочените в исковата молба суми и е образуването на и.д.№ ***г. по описа на
ЧСИ С.Б..
От представеното по делото удостоверение
за наследници се установява, че Л.К.Г. е починал на ***г. като негови законна
наследници са З.Л.Н.– ***, С.Л.К.– *** и ищецът – Т.С.Г. – ***. Независимо, че
производството по гр.д.№ ***г. на Районен съд Перник е водено срещу
несъществуваща страна (процесуално недопустимо), настоящият състав е длъжен да
зачете обвързващата сила на този акт, доколкото липсват данни, а и твърдения
той да се отменен чрез способите за неговото оспорване.
От представеното по делото извлечение от
и.д.№
***г. по описа на ЧСИ С.Б. се установява, че на 29.09.2008 г. на ищецът е
връчена показана за доброволно изпълнение (от 05.09.2008 г.) в качеството му на
наследник на Л.К.Г.. На 17.10.2011 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно
съобщение за налагане на запор върху пенсията на ищеца.
Други доказателства по делото не са
ангажирани от страните.
Съгласно т. 14 от ТР № 2/2015 г. на
ОСГТК на ВКС - подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на
несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява
предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б.
"в" ЗЗД. По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията в т. 10 от
ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на
кое да е
изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ – поискано от взискателя или
предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
Видно от отбелязването върху гърба на
разпореждането за издаване на изпълнителен лист, същият е предаден на ответника
на 14.03.2008 г. В последствие е образувано изпълнително дело, като на 05.09.2008
г. е изготвена показана за доброволно изпълнение, поради което делото е
образувано преди тази, или най - късно на тази дата. Отново в посоченото ТР №
2/2015 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че по силата на чл. 116, б.”в” ЗЗД
давността се при предприемането на кое
да е изпълнително
действие в рамките
на определен изпълнителен способ – поискано от взискателя или предприето
по инициатива на съдебния изпълнител, в частност – молбата за извършване на
изпълнителни действия, с посочване на определени изпълнителни способи,
налагането на запор, плащането от трето задължено лице и т.н. В конкретния
случай, поради липса на обективни данни, съдът приема, че и.д.№ ***г. по описа
на ЧСИ С.Б. е образувано на 05.09.2008 г., от който момент давността е
прекъсната и е започнал да тече срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Въпреки
разпределената му доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал доказателства
относно обстоятелства, че в продължение на две години след 05.09.2008 г. е
поискал извършването на каквито и да е изпълнителни действия, поради което
съдът приема, че към 05.09.2010 г. изпълнителното производството се явява
прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и е започнала да тече
новата давност за вземането.
За приложимия давностен срок съдът следи
служебно при направено позоваване на изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2
от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. В случая обаче изпълнителният лист е издаден на
основание чл. 237 ГПК (отм.) по т.нар. „несъдебни изпълнителни основания“ ,
предвидени от законодателя като преки основания за издаване на изпълнителен лист.
В Решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г., IV г. о., ГК
се приема, че с оглед действалата законодателна уредба за издаването на
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по отменения
ГПК, определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) се ползва с изпълнителна сила,
но не и със сила на пресъдено нещо. Това е така, защото с определението на съда
по чл. 242 ГПК (отм.) се разпорежда издаване на изпълнителен лист на заявеното
от молителя основание, поради което характерът на задължението не се променя.
Правните последици на акта по чл. 242 ГПК (отм.) не се приравняват на съдебно
решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по
чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането,
предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира
приложение. По своя характер задълженията, за които е издаден изпълнителен лист
са с периодичен характер (заплащане на електроенергия) и съгласно,
задължителните за съдилищата разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК те се погасяват с кратка
тригодишна давност по чл. 111, б."в" ЗЗД.
В настоящия случай за прекъсването на
давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното
валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от три
години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително
изпълнение е погасено поради давност. При така установената фактология съдът
намира, че считано от перемирането на и.д.№ ***г. по описа на ЧСИ С.Б. е
започнала да тече нова тригодишна давност, която е изтекла 05.09.2013 г.
Без правно значение в настоящата
хипотеза е изпращането на запорно съобщение, изготвено на 17.10.2011 г., тъй
като първо липсват данни да е връчено, второ - да е произвело действие и най –
вече, защото същото е изготвено по вече прекратено по силата на закона
изпълнително производство. Следва да се посочи, че дори да бе зачетено
действието на това запорно съобщение, вземането отново би било погасено по
давност към 17.10.2016 г.
За пълнота, е необходимо да се добави,
че съдът изчислява началото на новия давностен период от прекратяване на
изпълнителното дело, тъй като към този момент е било в сила ППВС № 3/18.11.1980
г., съгласно което давност не тече по време на висящо изпълнително
производство, като с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение,
като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се
спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС. Към настоящия момент е
налице противоречива практика и висящо тълкувателно дело по въпроса за това от
кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980 г. и дали ТР №
2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е образувано
преди приемането му. До постановяването на решение по новообразуваното т.д. №
3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав следва да се съобразява с
разрешението, застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017
г. ГК, IV г. о. на ВКС, че отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред,
а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на
постановяването на новия тълкувателен акт, т. е. от 26.06.2015г.
Следователно отрицателните установителни
искове са основателни, но не до
предявения размер. Това е така, защото ищецът се легитимира като носител на
оспореното право на изпълнение по задължението в качеството си на наследник по
закон. По правилото на чл. 9, ал. 1 съпругът наследява в част, равна на частта
на всяко дете. Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен до размер от
63,11 лева, а до пълния предявен размер от 94,67 лева производството по делото
следва да бъде прекратено като процесуално недопустимо, тъй като ищецът не е
активно легитимирана страна.
По
разноските:
При този изход от спора на основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати сторените от ищеца разноски
съразмерно на уважената част от иска в общ размер на 233,32 лева, съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК – платени държавни такси и платено адвокатско
възнаграждение, видно от договора за правна защита и съдействие. Възражението
на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като претендираното
възнаграждение за защита от ищеца е в минимален размер.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК
ответникът също има право на разноски. Такива са процесуално представителство като
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя такова в минимален размер от
100,00 лева, от които следва да бъдат присъдени 33,37 лева съразмерно на
прекратената част от делото.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че в
полза на „ЧЕЗ електро България“ ЕАД,
ЕИК *********, гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159 не съществува право на принудително изпълнение срещу Т.С.Г., ЕГН **********,*** сумите в
размер на 63,11 лева – доставена, но
незаплатена електрическа енергия в периода от 01.05.2003 г. до 31.07.2006 г.,
ведно със законна лихва от 28.02.2008 г., за която сума е издаден изпълнителен
лист от 10.03.2008 г. по ч.гр.д.№ ***г. на Районен съд Перник срещу Л.К.Г., поради
изтичане на законоустановения давностен срок.
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото за сумата в размер над 63,11 лева до пълния
предявен - 94,67 лева.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЧЕЗ
електро България“ ЕАД да заплати на Т.С.Г. сумата от 233,32 лева – разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 4 ГПК Т.С.Г. да
заплати на „ЧЕЗ електро България“ ЕАД сумата от 33,37 лева – разноски в
настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд
Перник, а в прекратителната част в едноседмичен пред същия съд.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
СЪДИЯ_________________