О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78 30.01.2019 година град
Хасково
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд ………трети… въззивен граждански състав
на …………тридесети януари… две хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното
от съдията …….Петкова…………………..
въззивно частно гражданско
дело № 37
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 274
ал. 1 т. 2 във връзка с чл. 577 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от ДСИ Милена Асенова Узунова при Районен
съд-Ивайловград против отказа на Съдията по вписванията при Районен съд - Ивайловград
да заличи възбраната върху недвижим имот, собственост на длъжника по изп.дело № 20135650400016 по описа на СИС при РС-Ивайловград, поискано от ДСИ при РС-Ивайловград, с писмо, вх.№ 2/08.01.2019
година на Службата по вписванията - Ивайловград.
Определението се обжалва като
неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. В жалбата се твърди, че изпълнителното производство по изп. дело № 20135650400016 по
описа на СИС при РС-Ивайловград е
прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК и в изпълнение на задълженията си по чл. 433 ал.
3 ГПК, ДСИ е
поискал от съдията по вписванията
при РС-Ивайловград да заличи вписаната
по изпълнителното дело възбрана, по което искане съдията по вписванията
постановил отказ, тъй като не била платена дължимата ДТ. Изложени са доводи
за неправилност на отказа на
съдията по вписванията, обективиран в определението от 08.01.2019 година,
което жалбоподателят моли да бъде отменено от въззивния съд и на съдията по
вписванията да се разпореди да извърши
заличаване на възбраната.
Съдът, след като се запозна с
наведените в жалбата доводи и със
събраните по делото доказателства, намира
следното:
В Службата по вписванията в Районен
съд-Ивайловград е постъпило искане от
държавен съдебен изпълнител при РС-Ивайловград за вдигане на възбрана върху 1/3
идеални части от общо десет земеделски имота, подробно описани в искането на
ДСИ, притежавани от П.К.М. - длъжник по изпълнително дело № 20135650400016 по описа на СИС при РС-Ивайловград.
С определение от 08.01.2019 г., съдията
по вписванията при РС –Ивайловград е отказал
да разпореди заличаване
вписването на възбрана върху недвижимите имоти, наложена по изпълнителното
дело, по реда на чл. 31 и чл. 32 от Правилника за вписванията, по искане на ДСИ при РС - Ивайловград, с вх. № 2/08.01.2019
г. по входящия регистър на Агенция по
вписванията – гр.Ивайловград, с мотив, че не е внесена държавна такса по чл. 3 ал. 1 от Тарифата за държавните
такси събирани от Агенцията по вписванията.
Жалбата
срещу обжалвания отказ е подадена в срок, от процесуално легитимирано
лице, съгласно т. 8 на ТР № 7/2012 година и срещу подлежащ на
обжалване акт - отказа на съдията по вписванията да извърши заличаване на вписана възбрана, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е
основателна, по следните съображения:
Искането за вдигане на наложената възбрана по изпълнително дело № 20135650400016 по описа на СИС при РС-Ивайловград е направено от съдебния изпълнител на основание чл. 433 ал. 3 ГПК, съгласно която разпоредба съдебният
изпълнител вдига служебно наложените възбрани незабавно, след като
постановлението за прекратяване влезе в
сила. Съдията по вписванията е
постановил отказ като е приел, че указанието, че възбраната се вдига служебно,
на основание чл. 433 ал. 3 ГПК не аргументира освобождаване от заплащане на
държавната такса за вписване, тъй като кредиторът и длъжникът по изпълнителното
дело не са лица освободени на законово
основание от заплащане на държавни такси в изпълнителното производство и от
заплащане на държавната такса за вписване по чл. 3 ал. 1 от Тарифата за
държавните такси събирани от Агенцията по вписванията, която такса представлявала
разноски в изпълнителното производство, поради което и ДСИ не бил освободен от заплащане на
държавната такса за вписване по чл. 3 ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани
от Агенцията по вписванията, именно защото тя представлява разноски в
изпълнителното производство, а съгласно чл. 84 от ГПК държавата и държавните
учреждения се освобождават от заплащане
на държавна такса, но не и от съдебни разноски. Съдията по вписванията се е
позовал на ТР 7/25.04.2013 година по т. дело № 7/2012 година на ОСГТК на ВКС – мотивите по т.6
/ „ Може да бъде отказано вписване ако не е внесена дължимата за това такса ..“ /
Отказът е незаконосъобразен.
Искането за заличаване вписването на възбраната, наложена по
изпълнителното дело, е на ДСИ, който в
качеството си на държавен орган упражнява публичната функция на държавата
по принудителното изпълнение на граждански притезателни права, а предприетото от ДСИ действие по подаване на искане за заличаване на вписаната възбрана произтича
от задължението му по чл. 433 ал. 3 ГПК,
съгласно която разпоредба съдебният изпълнител служебно вдига наложените възбрани незабавно,
след като постановлението за прекратяване влезе в сила, т.е по прекратено изпълнително производство. ДСИ са
държавни органи и таксите събирани от
тях за извършените процесуални действия
по своята същност са държавни, поради което и на основание чл. 84 ГПК ДСИ са освободени от задължение за заплащане на държавна такса.
В конкретният случай основанието за заличаване на вписването на възбраната е прекратяване на изпълнението,
на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК и произтичащото от прекратяването на изпълнителното производство
задължение на съдебния изпълнител да вдигне служебно наложената възбрана незабавно.
Предприетото от съдебния изпълнител действие по заличаване на вписаната възбрана следва от
закона - чл. 433 ал. 3 ГПК/ ДВ.
бр.86/2017 г./, като във всички случаи
по ал. 1 и ал. 2, съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани
незабавно, поради което и предприето от
ДСИ действие като произтичащо от закона не е обвързано от внасяне на ДТ и такава
не се дължи за заличаване вписването на възбрана по вече прекратено изпълнително
производство.
За пълнота на изложеното
следва са посочи, че разпоредбата на чл. 431 ал. 4 ГПК е неприложима, тъй като
касае вписване на обезпечителните мерки по изпълнителното производство, в които
случаи се дължи съответната държавна или местна такса, която се заплаща от
взискателя и е за сметка на длъжника,
освен в случаите по чл. 83 ал. 1 и чл. 84 ГПК.
Предвид изложените съображения,
съдът намира жалбата за основателна, а отказа на съдията по вписванията при
РС-Ивайловград, обективиран в определение от 08.01.2019 година незаконосъобразен,
поради което следва да се отмени.
Мотивиран така, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение от 08.01.2019 година
на Съдията по вписванията при
РС-Ивайловград, с което по
искане на ДСИ при РС-Ивайловград, с вх. №
2/08.01.2019 година по входящия регистър на
Агенция по вписванията – гр.Ивайловград отказва да разпореди заличаване
вписването на възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника по изпълнително дело № 20135650400016 по описа на СИС при РС-Ивайловград, поради невнасяне на
държавна такса по чл. 3 ал. 1 от Тарифата за държавните такси събирани от
Агенцията по вписванията, като
незаконосъобразно.
ЗАДЪЛЖАВА Съдията по вписванията при РС-Ивайловград да извърши заличаване вписването на възбрана върху
недвижим имот, собственост на длъжника по изпълнително дело № 20135650400016, по описа на СИС при РС-Ивайловград, по
искане на ДСИ при РС-Ивайловград , с вх.
№ 2/08.01.2019 година по входящия регистър на
Агенция по вписванията – гр.Ивайловград.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
Членове
: 1.
2.