Решение по дело №195/2019 на Окръжен съд - Бургас

Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ ІІ-  445                                 27.05.2019 година                       град  Бургас                                       

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Бургаският  окръжен съд, втори въззивен граждански състав, в закрито  заседание на  двадесет и седми май през две хиляди и  деветнадесета  година,  в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА  ТЕМЕЛКОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ:  Т. РУСЕВА-МАРКОВА

                                                              ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

                                                       

 

При секретаря..........................................................като разгледа докладваното от съдията Темелкова ........................................гр.д.№ 195 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е молба от адв.Сава Каров, процесуален представител на Т.Т.Т., с адрес: ***, партер, офис2 за поправка на очевидна фактическа грешка и за изменение в частта за разноските на решение № 26 от 08.04.2019 г. по в.гр.д. 195/2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд.

С посоченото решение е отменено решение №38/07.01.2019г по гр.д.№2055/2018г на Районен съд-Бургас , в частта в която е отхвърлен иска на Т.Т.Т. против „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД  за заплащане на сумата от 1572,54лв, ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.03.2018г до окончателното изплащане и в частта за разноските и съответно „ДЗИ –Общо застраховане „ ЕАД  с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“№89Б, представлявано от изп.директори Коста Чолаков, Бистра Василева и Евгени Бенбасат е осъдено да заплати на Т.Т.Т., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***,партер, офис 2,адв.Каров сумата от 1572,54лв, представляващо дължимо застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие по щета  № ***520,по договор за застраховка „Каско+“,полица ***340, ведно със законната лихва, считано от 26.03.2018г до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 835,04лв за двете инстанции, съобразно уважената част от иска и въззивната жалба. Решението на районния съд е потвърдено в частта, в която е отхвърлен иска за сумата от 635,46лв, като разлика от уважения размер до предявения размер от 2208лв, като погасен поради прихващане с две вноски по дължима на разсрочено плащане застрахователна премия. Т.Т.Т. ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, партер, офис 2, адв.Каров  е осъдена  да заплати на „ДЗИ –Общо застраховане „ЕАД  с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,община Столична, район Триадица,бул.“Витоша“№89Б, представлявано от изп.директори Коста Чолаков,Бистра Василева и Евгени Бенбасат съдебно –деловодни разноски в размер на 253,26лв., пред двете инстанции, съобразно отхвърлената част от иска и въззивната жалба.

В молбата се твърди, че така постановеното решение в частта за прихващането е неправилно. Твърди се още, че има грешка в изчисленията, тъй като съдът е посочил, че прихващането е за две вноски по застрахователния договор, които са съответно по 635,46 лв. или общо 1270,92 лв., а всъщност е прихваната сумата от 635,46 лв. или една вноска. Отделно от това процесуалният представител на въззивницата сочи, че всички четири вноски по застрахователния договор са заплатени своевременно съобразно падежните дати, за което представя заверени копия за платени застрахователни премии. Счита, че застрахователят по инерция е направил възражението за прихващане, без да е проверил, че вноските са платени. Предвид наличието на грешка в изчисленията на съда относно извършеното прихващане, молителката твърди, че е налице основание за изменение на решението и в частта за разноските, тъй като при наличието на заплатени застрахователни премии, не е налице основание за прихващане и съответно не следва да бъдат присъждани разноски в полза на въззиваемото дружество.

Иска от съда да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение, както и изменение на същото в частта за разноските, като на въззивницата се присъди обезщетение и разноски в пълен размер.

Ответникът по молбата е депозирал становище за неоснователност на молбата. Излага становище, че съдът в мотивите ясно е посочил защо прихващането е за сумата от 635,46 лв., поради което не е налице грешка или объркване от страна на съда. Във връзка с представените с молбата писмени доказателства, счита че същите са представени извън преклузивния срок за това.

Съгласно чл.247, ал.1 ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допусната в решението очевидна фактическа грешка. Очевидна фактическа грешка представлява всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно проявление в текста на решението. В настоящия случай производството по делото е по повод искова молба от Т.Т.Т. против „ДЗИ –Общо застраховане„ ЕАД за осъждането му да заплати сумата от 2208 лв. – дължимо застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие по договор за застраховка ‚Каско+“. В отговора на исковата молба, застрахователното дружество е направило възражение за прихващане в случай на уважаване на исковата претенция за сумата от 635,46 лв., представляващи две дължими и неплатени вноски. Съдът с определението  си по чл.146 ГПК е докладвал направеното възражение , като е посочил, че същото е за сумата от 635,46 лв., преставляваща неплатени две застрахователни премии, като е указал на ответника,  че в негова тежест е да докаже изискуемостта на паричното  вземане по така направеното възражение. В открито съдебно заседание страните са заявили, че нямат възражения по доклада на съда. В постановеното въззивно решение, предвид изводите на съда за основателност на предявената искова претенция, въззивната инстанция е разгледала и направеното възражение за прихващане.  Възражението за прихващане на ответника, направено своевременно черпи своето основание от твърденията в отговора, че ищцата дължи на ответника две неплатени вноски от разсрочената застрахователна премия по сключения между страните застрахователен договор в размер на 635,46 лв. Съдът е посочил, че към момента на настъпване на застрахователното събитие – 25.01.2018г. са били падежирали и съответно изплатени две от вноските. Посочил е още, че на основание чл.5.5. от ОУ на застрахователя, при настъпване на застрахователно събитие неплатените разсрочени вноски стават изискуеми и застрахованият е длъжен да ги плати преди изплащане на застрахователното обезщетение. Изяснил е, че ответното дружество претендира прихващане с две от вноските, които принципно възлизат на сумата от 1270,92 лв., но тъй като самият застраховател  в отговора на исковата молба е заявил сумата от 635,46 лв., като е изписал тази стойност и с думи, то съдът е уважил претенцията за прихващане именно до този размер.Не е налице очевидна фактическа грешка в пресмятането.Отделно от това, признаването на прихващане за две вноски в размер на 1270,92лв /а не 635,46лв/ би намалило сумата, който ще получи ищцата-молителка, като обезщетение. Предвид гореизложеното се налага извода, че не е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на закона. Молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е неоснователна, тъй като такава липсва, налице е пълно съответствие между формираната воля на съда и нейния външен израз в диспозитива на решението. За пълнота следва да се отбележи, че с молбата въззивникът изразява становище за неправилност на решението в тази част, с твърдение, че вноските по застрахователната полица за изцяло платени, поради и което цялата претенция се явява основателна по размер.Чрез искане за поправка на очевидна фактическа грешка молителката се стреми да постигне  изменение на волята на съда, формирана въз основа на установени от съда обстоятелства по делото и при съвкупната преценка на всички представени по делото доказателства, което е недопустимо.Не следва да се обсъжда в тази връзка и оспорването на правото на съда на извърши прихващане с дължимите застрахователни вноски. Ищцата е имала процесуалната възможност да заяви факти и обстоятелства във връзка с направеното от страна на ответника възражение за прихващане по отношение на вноските по застрахователната полица/включително и да заяви ,че е платил тези вноски,като представи доказателства за това/, което обаче същата не е сторила нито в първа, нито във втора инстанция. В производството по чл.247 ГПК съдът не може да измени или отмени собственото си решение по съществото на спора.

По отношение искането по чл.248 ГПК, за изменение на постановеното решение в частта за разноските, настоящата инстанция намира следното: предвид липсата на твърдяната грешка в изчисленията на съда, размерът на разноските се явява правилно определен и в съответствие с уважената, респективно отхвърлената част от иска и въззивната жалба, поради което молбата в тази част също се явява неоснователна.

 

Мотивиран от горното съдът

 

 

Р    Е    Ш   И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв.Сава Каров, процесуален представител на Т.Т.Т., с адрес: ***, партер, офис2 за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 26 от 08.04.2019 г. по в.гр.д. 195/2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв.Сава Каров, процесуален представител на Т.Т.Т., с адрес: ***, партер, офис 2 за изменение в частта за разноските на решение № 26 от 08.04.2019 г. по в.гр.д. 195/2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд.

Решението е окончателно на осн.чл.247, ал.4 вр.чл.248, ал.3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: