РЕШЕНИЕ
№ 577
гр.Плевен, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, шести
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Снежина Иванова
при секретаря Десислава Добрева, като
разгледа докладваното от съдия Иванова административно дело № 385 по описа на
съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Административното дело е образувано по жалба на Н.П.П.,***,
чрез адв М.С.,*** срещу уведомително писмо изх.№ 02-150-6500/3500/31.03.2021
година за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г. на зам. изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“ –София.
Оспорващият в съдебно заседание на 23.09.2021 година посочва, че обжалва уведомително писмо изх.№ 02-150-6500/3500/31.03.2021
година за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г. на зам. изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“ –София в
частта относно прихващане на оторизираната за подпомагане по СЕПП сума в размер
на 3488,48 лева . Посочва, че не оспорва, че част от декларираните за
подпомагане площи за кампания 2018 г. по СЕПП не попадат в специализиран слой „Площи , допустими за
подпомагане“, утвърдени със заповед № РД-09-229 от 0.03.20219 година и не
оспорва размер на оторизираната сума по СЕПП за 2018 г..
В жалбата оспорващият посочва, че счита обжалваното писмо за незаконосъобразно, неправилно и немотивирано. Твърди,
че видно от таблицата № 1 на стр. 3 от уведомителното писмо от исканата сума в размер
на 4501,79 лева на Н.П.П. е оторизирана сума в размер на 3522.83 лева. От
таблицата на стр. 3 става ясно, че цялата оторизирана сума не му е изплатена и
е прехваната. Видно от таблица 2 на стр. 3 сума в размер на 3488.48 лева е
прихваната. Към обяснението на колоната за прихваната сума е посочено, че
същата се прихваща въз основа на санкции или недължимо оторизирани суми, за
които има влязъл в сила АУПДВ , или приспаднати изискуеми задължения по други
схеми и мерки, администрирани от ДФЗ, като обяснения са посочени 4 основания, но въобще
не става ясно кое от тях се твърди, че е налице. Посочва се, че оспорващият няма
изискуеми и ликвидни задължения към ДФЗ и счита, че сумата е абсолютно
незаконосъобразно прихваната, като не се разбира основанието за
прихващане. Навеждат се доводи, че в
уведомително писмо липсват конкретни фактически основания, въз основа на какъв
административен акт са били наложени санкциите, включително и наименование,
дата на издаване на този акт, както и органът, който го е издал, влязъл ли е в
сила този акт и други обстоятелства, не може да се установи, дали действително
са налице основанията за прихващане на посочената оторизирана сума, тъй като от
същото уведомително писмо и от таблиците по него, не може да се установи каква
е волята на административния орган. Твърди, че не е посочено основанието, въз
основа на което се извършва прихващането (удържането) - дали е резултат от
санкции от предходни периоди, дали е недължимо оторизирана сума, за която вече
е издаден Акт за установяване па публично държавно вземане (АУПДВ), или е
приспадната сума от изискуеми задължения по други схеми и мерки, които се
администрират от ДФ3. Посочва, че в писмото са изброени всички възможности
затова, без каквато и да е конкретизация. Счита, че уведомителното писмо не
съдържа мотиви, а само и единствено описание на съдържанието в изготвените в
него таблици, от които обаче не могат да бъдат дори извлечени аргументите на
административния орган за постановяване на оспорваното прихващане. Излагат се
доводи, че по силата па чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, индивидуалният
административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и
правни основания за издаването му, т.е. да е мотивиран. Намира, че
непосочването нито на правни основания, нито на фактически води до извода за
липса на мотиви изобщо. Счита, че в случая е налице липса на мотиви, което води
до незаконосъобразност на акта (в този смисъл посочва Определение № 10062 от
06.07.2011 на ВАС по адм. дело № 6873/2011, Решение № 1 I 737 от 05.11.2008 г.
по адм. дело № 7603/2008 г. на ВАС). Моли съдът да отмени Уведомително писмо с
изх. № 02-150-6500/3500 от 31.03.2021 г. за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на
площ за кампания 2018 на зам. изп. директор на Държавен фонд ’Земеделие” в
оспорваната част. Моли да му бъдат присъдени направените в производството
разноски.
Ответникът с придружително писмо с вх. № 2409/14.05.2021 г. /л. 2/ е
изпратил административната преписка по опис и е изразил становище по жалбата. В
същото се посочва, че жалбата е
неоснователна и че извършените
оторизации по схемите и мерките за подпомагане, базирани на площ, по линия на
директни плащания в заявлението на кандидата Н.П.П. с УИН 15/310518/98908 са
коректни и в съответствие с разпоредбите на чл. 43 от ЗПЗП. Посочва ,че по
декларираните данни от заявителя са извършени проверки и не са установени
площи, заявени от повече от едно лице, но е установено, че за 2018 година
декларираните площи са 23 ха, а установените спрямо СЕПП допустимия слой са
21,03 ха и е налице част от заявени земи, които не попадат в специализиран слой
„Площи , допустими за подпомагане“, утвърдени със заповед № РД-09-229 от
0.03.2019 година. Посочва се, че уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани
за площ за кампания 2017 година с изх. № 02-150-6500/928 от 30.01.2021 година,
уведомен на 15.04.2021 година оспорващият е информиран, че по схемите и
мерките, базирани на площ са начислени неудържани санкции в размер по СЕПП –
30 707,06 лева и сумите се прихващат в съответствие с чл. 28 от Регламент
№ 908/2014 на Комисията и именно поради това не е изплатена сумата от 3488,48 лева.
В съдебно заседание оспорващият - Н.П.П.,***, не се явява, представлява се от адв С.,
която моли да бъде уважена жалбата и да
бъде отменено уведомителното писмо в обжалваната част и да бъдат присъдени
разноски. Представя писмени бележки, в които
посочва, че уведомителното писмо в оспорената част по отношение прихващане на сумата в размер на
3488,48 лева е постановен при липса на
мотиви, като не е ясно основанието за това прихващане, като недопустимо е
излагане на мотиви с друго уведомително писмо от 30.01.2021 година за кампания
2017 г. , а и същото е оспорено по съдебен ред и налице висящо съдебно
производство . Посочва, че за да е налице прихващане следва да е установено
вземането и е приложим Регламент № 1122/2009 г. и Регламент № 885/2006 , като в
този смисъл е и чл. 27 ал. 5 от ЗПЗП, съгласно който публичните държавни
вземания на Разплащателната агенция, които са установени с административен акт,
се събират по реда на ДОПК, но същият следва да
е влязъл в сила по см на чл. 165 от ДОПК. Посочва, че в уведомителното
писмо не се посочва такъв акт и прихващането е незаконосъобразно и моли да бъде отменено уведомителното писмо
в обжалваната част и да бъдат присъдени разноски.
В съдебно заседание ответникът – зам. изп. директор на
ДФ „Земеделие“ - София, гр. Плевен, ул.
„В. Левски“ № 1, ет. 9, се представлява от ст. юрк Л.Х., която посочва, че е жалбата е неоснователна и
уведомителното писмо в оспорената част е издадено от компетентен орган, при
спазване на административно-производствените правила и в съответствие с
материалния закон, тъй като с уведомително писмо от 30.01.2021 година за
кампания 2017 г. бенефициентът е
информиран, че по схемите и мерките, базирани на площ са начислени и удържани
санкции в размер по СЕПП на 30 707,06 лева. Моли за отхвърляне
на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева.
Административен
съд - Плевен, шести състав, като провери законосъобразността на оспорения акт,
съобрази доводите на страните и представените доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Н.П.П. е подал заявление за подпомагаме с УИН
15/310518/98908 за кампания 2018 на 14.04.2021 г. , като заявява искане за подпомагане по схема за единно плащане на площ
–СЕПП и други мерки.
В резултат на извършена
проверка от органа е установено и отбелязано въ формуляр на л. 143 по делото,
че са налице площи, които са извън
площите, подходящи за подпомагане.
На л. 209 по делото е
представена заповед № РД46-504/12.12.2018 г.
на министър на земеделието, храните
и горите, с която се одобрява
проект на специализиран слой „Площи,
допустими да подпомагане „ за кампания 2018 година и заповед № РД09-229 от
01.03.2019 г. за одобряване на окончателен слой „Площи, допустими за подпомагане“
за кампания 2018 година.
В становище на л. 4 по делото, се посочва, че съгласно
разпоредбите на чл.28 и чл.29 от Регламент (ЕО) № 809/2014 на Комисията от 17
юли 2014 година, чл.74 от Регламент (ЕО) № 1306 на Комисията от 17 декември
2013, както и чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП за декларираните данни в заявлението на
кандидата са извършени административни проверки, резултатите от които са
представени в изпратеното УП. В резултат на извършените административни
проверки не са установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин
за кампания 2018 г. като заявлението на бенефициента не е избрано за извършване
на проверка на място. По заявлението на кандидата са извършени административни
проверки въз основа на предоставената база данни „Площи, допустими за
подпомагане" от Н.П.П. декларираните площи за кампания 2018 са 23 ха, а установени спрямо СЕПП
допустимия слой са 21.03 ха. и
тази разлика се дължи се на
невключване на част от земите в специализирания слой „Площи, допустими за
подпомагане", създаден и поддържан от МЗХГ като част от СИЗП, съгласно чл.
33а от ЗПЗП.
С Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2017 с изх. №
02-150-6500/928 от 30.01.2021г. /лист 22 по делото/ и дата на изтегляне
на УП от Система за електронни услуги (СЕУ) - 15.04.2021г., бенефициентът е
информиран, че по схемите и мерките, базирани на площ, администрирани съгласно
чл. 19а от Делегиран Регламент № 640/2014 на Комисията са начислени неудържани санкции в размер както следва: СЕПП - 30707.06 лв. В писмото се посочва,
че сумите се прихващат в съответствие с чл. 28 от Регламент (ЕО) № 908/2014 на
Комисията, като ако сумите не могат да
бъдат изцяло прихванати в съответствие с посочения член в течение на три
календарни години след годината на констатацията, оставащата неиздължена сума
се анулира. По силата на този член от оторизираните субсидии за текущата година
са прихванати
дължими суми от минали години. За всички недопустими площи са наложени
предвидените в чл. 19 и 19а на Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията
от 11 март 2014 намаления и санкции.
По делото е представено съдебно
удостоверение от АС Плевен, съгласно което в АС Плевен е образувано адм. дело.
№ 384/20201 година по жалба на Н.П.П. срещу уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ, за кампания 2017 с изх. № 02-150-6500/928 от 30.01.2021г.
Представена е заповед № 03-РД/2891/23.07.2019
година на изпълнител директор на ДФ
„земеделие“, с която на П.Д.С.- зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ са
делегирани правомощия да издава и
подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на
правен интерес и в срок и
е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Уведомителното писмо в оспорваната частта е издадено
от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП,
Разплащателната Агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на
пазарите на земеделски продукти, по правилата на Европейския съюз. По силата на
чл.11, ал. 2, т. 4 вр. чл. 11а от ЗПЗП,
Държавен фонд "Земеделие" е акредитиран за единствена Разплащателна
агенция за РБългария за прилагане на Общата селскостопанска политика на
Европейския съюз. В чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП е регламентирано, че
Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", е Изпълнителен
директор на Разплащателната агенция и я представлява. По силата на чл. 20а, ал.
4 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" може да делегира
със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от
националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по
подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване
на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и
по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори
и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност. В този смисъл е и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на
Държавен фонд "Земеделие". От
приложените по делото доказателства е видно, че изпълнителният директор на ДФЗ,
със своя заповед от 23.07.2019 г., е
делегирал на зам. -изпълнителния директор да издава и подписва уведомителни
писма от вида на оспореното. С оглед изложеното съдът намира, че оспореното
уведомително писмо е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му
правомощия.
Уведомителното писмо е издадено в установената форма,
като съдът намира , че частични мотиви са изложени в съпроводителното писмо, с
което се изпраща административната преписка и на основание Тълкувателно
Решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВКС приема, че
такива са частично налице.
Заявеното от П. финансово подпомагане е по схеми за директни
плащания, каквито по аргумент от чл. 38а, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗПЗП са
схемите СЕПП, СПП и ЗДП. Приложимите правила досежно реда и условията за
подаване на заявлението и неговото администриране се съдържат в Наредба № 5 от
27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания. В случая тези правила са спазени. Съгласно чл. 2, ал. 2 във
вр. с ал. 1 от посочената Наредба, лицата по ал. 1 подават заявление за
подпомагане по схемите и мерките по чл. 1 по образец съгласно приложението,
което включва заявление за входяща регистрация и заявление за подпомагане.
Съдът обаче намира, че уведомителното писмо в
оспорваната част е постановено при неправилно прилагане на материалния закон. В
случая с оглед заявено от оспорващия, че не оспорва, че е налице недопустима
площ за подпомагане с оглед одобрен окончателен специализиран слой „Площи,
допустими за подпомагане“ намира, че не се спори по делото, че само 21,03 ха са
допустими за подпомагане и именно за тази площ се определя подпомагането по
СЕПП. Съдът намира, че размерът на
оторизираната сума за СЕПП от
3488,48 лева е правилно определена, като нейният размер не се оспорва от П.
т.е. същият намира, че за приетите за допустими за подпомагане площи по СЕПП от
21,03 ха правилно е определен размерът на оторизираната сума – 3488,48 лева, но
същият оспорва прихващането й.
Съдът намира, че уведомително писмо в частта относно
прихващане на сумата от 3488,48 лева -
оторизирано сума по СЕПП е издадено в противоречие с материалния закон.
Съгласно § 3 на чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009
г., санкцията за бъдещ период се прихваща в съответствие с чл. 5б от Регламент
/ЕО/ № 885/2006 г. на Комисията, която разпоредба от своя страна предвижда, че
държавите - членки уреждат всички неуредени задължения на бенефициера,
установени в съответствие с националното законодателство, като ги прихващат от
бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на
разплащателната агенция, т.е. приложимо в случая е българското законодателство.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП,
публичните държавни вземания на Разплащателна агенция, които са установени с
административен акт, се събират по реда на ДОПК. Нормата на чл. 165 от ДОПК
категорично разпорежда, че събирането на държавните и общинските публични
вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на
съответното публично вземане, издаден от компетентен орган. Поради липсата на
специален закон, който да въвежда друг ред за събиране на публични държавни
вземания, съгласно тази разпоредба, същите могат да се удържат само, след като
актът за тяхното установяване влезе в сила.
В случая административният орган не е изчакал акта,
въз основа на който се твърди да са наложени санкции за бъдещи периоди, да
влезе в сила, а е пристъпил направо към удържане на суми с оспорения
административен акт. Както бе посочено по – горе, уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ за кампания 2017 с изх. № 02-150-6500/928 от 30.01.2021г. е оспорено и
към момента на извършеното прихващане не е било влязло в сила. Същото не е
влязло в сила и към настоящия момент и е основателен доводът на оспорващия в
тази насока.
Удържането на
суми при прилагане на мерките за подпомагане е съгласно разпоредбата на чл. 5б от Регламент № 885/2006 на Комисията
/изм. с Регламент № 1034/2008 на Комисията/
се извършва без да се накърнява каквато и да е друга мярка по прилагане,
предвидена в националните законодателства, държавите - членки уреждат всички
неуредени задължения на бенефициента, установени в съответствие с националното
законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да
бъдат извършени от страна на разплащателната агенция, натоварена с
възстановяването на дължимите суми, към същия бенефициент. Следователно,
задължението трябва да представлява установено вземане за разплащателната
агенция. Приложимостта на тази разпоредба към намаленията, респ. санкциите и
прихващанията се извежда от нормата на чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на
Комисията, която определя, че редът за събиране на санкцията е посочен в чл. 5б
на Регламент № 885/2006 г. на Комисията, а ако сумата не може да бъде изцяло
прихваната в съответствие с посочения член в течение на три календарни години
след календарната година на констатацията, оставащата неиздължена сума се
анулира.
Предвид изложеното, съдът
счита че във всички случаи, в които земеделският стопанин получава недължими
суми по каквито и да е схеми и мерки, то ДФЗ следва да ги установи по надлежния
ред с акт за установяване на публично държавно вземане по основание и по размер
или с влязъл сила административен акт, който в случая се посочва в
становището към жалбата, но не е влязъл в сила. Така установените, като
дължими суми, могат да са предмет на прихващане при следващи оторизации, когато са надлежно установени, а чл. 162, ал. 2,
т. 8 от ДОПК определя като "публични държавни вземания" и вземанията
на държавната за недължимо платените и надплатените суми, както и за
неправомерно получените средства от европейски земеделски фондове и от
свързаното с тях национално съфинансиране.
В този смисъл е и
разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП, която определя, че публичните държавни
вземания на Разплащателна агенция, които са установени с административен акт,
се събират по реда на ДОПК. Разпоредбата на чл. 165 от ДОПК категорично разпорежда,
че събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз
основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане,
издаден от компетентен орган. Поради липсата на специален закон, който да
въвежда друг ред за събиране на публични държавни вземания, съгласно тази
разпоредба, същите могат да се удържат само след като актът за тяхното
установяване е влязъл в сила.
Видно от съдържанието на процесното уведомително писмо на зам. изп. директор на
ДФЗ, по никакъв начин не става ясно с кои точно изискуеми и ликвидни публични
държавни вземания е извършено процесното прихващане - същите не са определени
нито по основание, нито по вид, включително не става ясно и какъв е техния
размер. В становището по жалбата е индивидуализиран
административният акт въз основа на който е възникнало това задължение, но същият не е годно основание за прихващане. Обстоятелството, че в пояснението към колона 4 на таблица №
2 "прихваната
сума" е посочено, че тази колона отразява приспаднати от оторизираната
субсидия суми, в резултат на санкции от предходни години или недължимо
оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми за изискуеми
задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФ "Земеделие",
не е достатъчно да се приеме, че са изпълнени нормативно регламентираните
изисквания по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за съдържание на административния акт.
Липсват каквито и да е било обективирани констатации за наложени на П. санкции, нито за кои години са
наложени, кои са недължимо оторизираните суми, какви са изискуемите задължения
по други схеми и мерки и към коя дата. Не са посочени вида, произхода и размера
на задълженията, нито субекта на задълженията, нито е обосновано, че към датата
на издаване на оспорения в настоящото съдебно производство административен акт
в полза на РА съществува изискуемо и ликвидно вземане спрямо П., с което да се извърши прихващане на част от сумата
на оторизираната субсидия по СЕПП за 2018 г. Обжалваният
акт в частта на волеизявлението за извършено прихващане не съдържа яснота, нито относно фактическото, нито относно правното
основание за неговото постановяване. Несъответствието на акта в посочената част
с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт да съдържа
фактическите и правни съображения, обусловили издаването му, представлява
съществено нарушение на изискванията за форма и съдържание. Липсата на мотиви в
случая е довело не само до невъзможност адресата на акта да разбере причините,
поради които не му се изплаща цялата оторизирана по СЕПП сума на финансово
подпомагане за кампания 2018, но
възпрепятства извършване на съдебна проверка за материална законосъобразност на
административния акт в тази му част. Не би могло да се приеме, че
неизпълнението на изискването за мотивировка на акта в частта относно
волеизявлението за прихващане, е санирано с изявлението на процесуалния
представител на ответника в постъпилото по делото "съпроводително
писмо" .Посочването в това
"съпроводително писмо", че се представя като доказателство
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане 2017 г., с което на оспорващия в настоящото
производство са наложени санкции за бъдещ период в общ размер 30 707, 06 лева са прихванати с обжалваното
в настоящото производство уведомително писмо", само по себе си не е
достатъчно за изпълнение на изискването за мотивиране на извършеното с
обжалвания акт прихващане, а както бе
посочено по-горе липсват доказателства, че същото е влязло в сила, а са налични
такива, че то е предмет на съдебна проверка и
в полза на РА не съществува
изискуемо и ликвидно вземане спрямо П., с което да се
извърши прихващане на част от сумата на оторизираната субсидия по СЕПП за 2018 г.
С оглед на изложеното съдът намира, че уведомително
писмо изх.№ 02-150-6500/3500/31.03.2021 година за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ за кампания 2018 г. на зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“
–София в частта на волеизявлението за прихващане на сумата от 3488,48 лева от
финансовото подпомагане, оторизирано по СЕПП за кампания 2018 г. в размер 3488,48,
е незаконосъобразно и в тази си част актът следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото, искането на оспорващия за
присъждане на разноски и на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК съдът намира, че ДФ „Земеделие“ гр. София следва да
заплати на Н.П.П., ЕГН: **********,***, разноски в размер на 527, 90 лева –
държавна такса от 27,90 лева и договорено и внесено възнаграждение за адвокат
съгласно договор за правна защита и съдействие на ал. 224 по делото в размер
500 лева.
Воден от горното
и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, предл. трето от АПК съдът
РЕШИ:
Отменя уведомително писмо изх.№ 02-150-6500/3500/31.03.2021
година за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г. на
зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ –София в частта на волеизявлението за прихващане на сумата от 3488,48 лева от
финансовото подпомагане, оторизирано по СЕПП за кампания 2018 г. по заявление
на Н.П.П., ЕГН: **********,***.
Осъжда ДФ
„Земеделие“ гр. София да заплати на Н.П.П., ЕГН: **********,***, разноски в
размер на 527, 90 лева.
Решението да се съобщи на страните.
Решението може да се обжалва пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /П/