РЕШЕНИЕ
№ 240
гр. Пловдив, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Величка П. Белева
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20215001000620 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260250 от 08.06.2021 г.,постановено по т.д.№448/2019 г. по описа на
Окръжен съд-Пловдив,ТО,XIX-ти състав,е осъден ответника СВ. Й. М. с ЕГН ********** да
заплати на ищеца „П. **“ЕООД-в несъстоятелност,с ЕИК *****,действащ чрез синдика СТ.
М. Ж.,сумата от 24 414 лв.,представляваща стойност на обогатяването му в резултат на
изпълнени от „П. **“ЕООД като инвеститор и строител СМР по груб строеж на офис №4.15
с площ от 65.28 кв.м.,имот ********;склад №10 с площ от 4.25 кв.м. и склад №11 с площ от
4.25 кв.м.,находящи се в „О.З.К.“,тяло В,сграда в ПИ 5****** в гр.Пловдив с
административен адрес ул.“И. В. ***3,върху които ответникът е придобил право на строеж
на 02.10.2009 г. по НА № ........... г.,ведно със законна лихва върху главницата от сезиране на
съда на 06.06.2019 г. до изплащането й и направените разноски от 100,70 лв.,като иска за
главницата за разликата над уважения размер от 24 414 лв. до предявения размер от 185
923,48 лв. е отхвърлен като неоснователен,а също е отхвърлен и предявения акцесорен
осъдителен иск в размер на 56 604,56 лв. за обезщетение за забавено плащане на главницата
в размер на законната лихва за забава за периода от 05.06.2016 г. до 05.06.2019 г.,както и
след сезиране на съда на 06.062019 г. до изплащане на сумата.
Със същото решение е осъден ответника СВ. Й. М. да заплати на ПОС държавна
1
такса за уважената част от исковете в размер на 976,56 лв. и 5 лв. за служебно издаване на
ИЛ,а дружеството-ищец „П. **“ЕООД-в несъстоятелност,с ЕИК *****,действащо чрез
синдика СТ. М. Ж.,е осъдено да заплати на ответника СВ. Й. М. сумата от 539,58 лв.
разноски за отхвърлените претенции,както и да заплати на ПОС държавна такса за
отхвърлените претенции от 8724,56 лв. и 5 лв. за служебно издаване на ИЛ.
Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на ответника в
първоинстанционното производство-СВ. Й. М.,подадена срещу осъдителната част на
горното решение от 08.06.2021 г.,с която ответникът е осъден да заплати на ищеца „П.
**“ЕООД-в несъстоятелност,сумата от 24 414 лв.,представляваща стойност на обогатяването
му в резултат на изпълнени от „П. **“ЕООД като „инвеститор“ и „строител“ СМР по груб
строеж на офис 4.15,с площ от 65.28 кв.м.,имот ********;склад №10 с площ от 4.25 кв.м. и
склад №11 с площ от 4.25 кв.м.,находящи се в „О.З.К.“,тяло В,сграда в ПИ 5****** в
гр.Пловдив с административен адрес ул.“И. В. ***3,ведно със законна лихва върху тази
сума,считано от 06.06.2019 г. до плащането,а също така и срещу частта,с която ответника е
осъден да заплати на дружеството-ищец 100,70 лв. разноски и държавна такса по сметка на
ОС-Пловдив.
Жалбоподателят счита за недопустимо първоинстанционното решение в обжалваната
му част и при условие на евентуалност-за неправилно.Подробни доводи за недопустимостта
на решението в същата част излага в жалбата си,като най-общо казано,обосновава
позицията си за недопустимост на решението с твърдения,че първоинстанционният съд не
се е произнесъл според индивидуализацията на исковете,с които е бил сезиран.Наред с това
поддържа,че правилната квалификация на главния иск е по чл.61,ал.3 от ЗЗД,а не по
чл.62,ал.2 от същия закон,както е приел първоинстанционният съд.А позицията си за
неправилност на решението в обжалваната му част,заявена при условие на евентуалност /ако
се приеме за допустимо решението/,жалбоподателят обосновава с аргументите,че решението
е постановено при допуснати процесуални нарушения,включително на принципите на
диспозитивното,състезателното и служебното начало и освен това е необосновано и
противоречащо на материалния закон.В тази връзка твърди,че за да намери претенцията на
ищеца за основателна до уважения размер,първоинстанционният съд е ползвал данните от
съдебно-техническата експертиза,изготвена от в.л. З.,но жалбоподателят намира това за
неправилно,тъй като в тази експертиза е определена хипотетична средна пазарна стойност
на неизвестно какви по количества работи,обобщени по групи /груб строеж,довършителни
работи,дограми,допълнителни разходи и пр./,без да са остойностявани конкретни видове и
количества работи,каквито се сочат в приложенията към исковата молба.В контекста на тези
доводи,жалбоподателят заявява,че съгласно съдебната практика,включително и цитираната
такава от първоинстанционния съд,в хипотезата на чл.61,ал.2 ЗЗД отговорността на
доминуса е ограничена до стойността на направените разходи,а намира,че такъв извод
следва и от посочената законова разпоредба,предвиждаща отговорност на доминуса само до
размера на обогатяването.От тази гледна точка,според жалбоподателя има значение
установяването и остойностяването именно на конкретните видове СМР,описани в
2
приложенията към исковата молба,които ищецът твърди да е изпълнил и заплатил за
изграждането на трите процесни обекта,придобити от ответника в собственост след
реализиране на учреденото му право на строеж върху тях.Жалбоподателят сочи,че
дружеството-ищец претендира да му бъде възстановено това,което е заплатило за
конкретните СМР плюс печалба,а не средно пазарни цени,определени чрез
специализираната литература.В този контекст намира за неприложима изготвената по
делото съдебно-техническа и оценъчна експертиза,а и твърди,че първоинстанционният съд
не е съобразил възраженията му,че в дадените от експертизата стойности са включени и
работи,за които принципно е изключено да се възлагат в отговорност на ответника или пък
не се претендират по вид и/или стойност от самия ищец.В жалбата са развити и доводи,че
неправилно и в резултат на процесуални нарушения на диспозитивното, състезателно и
служебно начало,първоинстанционният съд е стигнал до извода,че „П. **“ЕООД е
изпълнило целия строеж.И в обобщение,жалбоподателят намира,че ако се направи анализ на
събраните доказателства в рамките на регламентирани от ГПК правила,би следвало да се
достигне до извод,че заявена от дружеството-ищец чрез синдика му претенция,е
неоснователна и недоказана,както по основание,така и по размер.А в случай,че се достигне
до извод за дължимост на някаква част от присъдената сума,то според жалбоподателя
възможността за търсенето й чрез съда е погасена по давност.В тази връзка счита за
неправилни и изводите на първоинстанционния съд във връзка с възраженията на ответника
за изтекла погасителна давност,като конкретните си аргументи за това излага във въззивната
жалба.
И въз основа на всички изложени в жалбата твърдения и аргументи,жалбоподателят
С.М. моли да бъде постановено решение от настоящата инстанция,с което да се обезсили
първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част или ако настоящият съд
приеме решението за допустимо,то да го отмени като неправилно в същата част и вместо
това да отхвърли иска изцяло,т.е. и за уважения от първоинстанционния съд размер от 24
414 лв.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 06.06.2019 г. до окончателното
плащането.Поискана е отмяна на първоинстанционното решение и в частта,с която
ответникът е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски в размер на 100,70 лв. и
държавна такса по сметка на ОС-Пловдив.Претендира разноски.
Въззиваемото дружество „П. **“ЕООД-в несъстоятелност,с ЕИК *****, е подало в
законния срок отговор на въззивната жалба чрез синдика си СТ. М. Ж.,в който е изразило
становището,че въззивната жалба е неоснователна и изложените в нея твърдения са
неверни,а първоинстанционното решение е правилно,обосновано и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.Конкретните си аргументи в тази насока въззиваемият
излага в същия отговор.
От страните не са представени писмени доказателства пред въззивната инстанция,а и
не са заявените от тях доказателствени искания пред същата инстанция.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с
наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и
3
доводите на страните,намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо
правен интерес да обжалва първоинстанционното решение в частите,срещу които е насочена
жалбата и при подаването на същата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 ГПК.Ето
защо жалбата подлежи на разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на
чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен
акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната
власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите
му.
Съгласно чл.269,изр. първо от ГПК,въззивният съд се произнася служебно по
допустимостта на решението само в обжалваната му част.Въпросът за допустимостта на
съдебно решение може да постави и страната,обжалвала същото и то ако възражението й за
недопустимост е заявено в срока за обжалване на решението.В случая жалбоподателят
поддържа във въззивната си жалба възражение за недопустимост на обжалваното от него
решение и понеже това му възражение е заявено в срок,същото подлежи на преценка по
същество.А по същество въззивният съд преценява това възражение като неоснователно.Въз
основа на подробно изложени в жалбата аргументи,жалбоподателят е заявил,че
първоинстанционното решение е недопустимо,тъй като съдът не се е произнесъл според
индивидуализацията на исковете,с които е бил сезиран.А този си извод жалбоподателят е
формирал главно въз основа на изложеното от него твърдение,че присъдената в полза на
ищеца сума е формирана на база хипотетична строителна стойност,предложена от вещото
лице по изготвената съдебно-техническа и оценъчна експертиза,която обаче стойност е
определена чрез данни от специализираната литература,а не въз основа на реално
направените разходи от ищеца за сочените от него СМР.Настоящият състав обаче счита,че
първоинстанционният съд вярно-според изложените в исковата молба фактически и правни
твърдения,е възприел и очертал в решението си предметните предели и петитума на
исковите претенции и именно по тези претенции се е произнесъл с решението си,а дали е
следвало да определя стойността на това,което ищецът твърди като изпълнено от него в
полза на ответника,съобразно заключението на СТЕ-за,или-не,е въпрос по обосноваността и
правилността на решението,не по неговата допустимост.Не може да бъде споделена и
позицията на жалбоподателя,че правилната квалификация на предявените главни искове е
тази по чл.62,ал.3 от ЗЗД,а не по чл.61,ал.2 от същия закон,както е приел
първоинстанционният съд.За да се приеме,че ищецът се е позовал на хипотезата по
чл.61,ал.3 от ЗЗД,следва да са налице твърдения от негова страна,че е предприел
извършването на сочените от него СМР за построяване обектите на ответника,въпреки
волята и при изричното противопоставяне на последния в качеството му на заинтересован
/т.нар. доминус/,но в исковата молба,а и в допълнителната искова молба такива твърдения
не се съдържат.А хипотезата на чл.62,ал.2 от ЗЗД е приложима при твърдения,че работата е
4
предприета в интерес както на доминуса,така и в собствен интерес на гестора /т.е. в интерес
и на управителя на работата/.В случая такива твърдения за извършване на работата и в
собствен интерес на ищеца са налице,доколкото същият е заявил,че въз основа на издадени
строителни книжа и в качеството му на строител/инвеститор на целия
строеж,представляващ „О.З.К.“ с административен адрес в гр.Пловдив,ул.“И. В. ***3,е
изпълнил СМР,в частност,но не само-за самостоятелните обекти,собственост на
ответника,описани подробно в исковата молба.При тези твърдения първоинстанционният
съм правилно е квалифицирал процесните главни искове като такива по чл.62,ал.2 от ЗЗД.
С оглед на горните съображения,въззивният съд намира за неоснователно
поддържаното от жалбоподателя възражение за недопустимост на атакуваното от него
първоинстанционно решение.Наред с това,и след ивършената служебна проверка по
смисъла на чл.269 от ГПК,въззивният съд не констатира недопустимост на решението в
обжалваната му част.С оглед на това следва да пристъпи към преценка правилността на
решението в обжалваната му част,а в това отношение и съгласно изречение второ от чл.269
ГПК,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки
оплакванията в процесната жалба,както и събраните по делото доказателства,Пловдивският
апелативен съд приема следното:
Според твърденията в исковата молба,въз основа на която е образувано
първоинстанционното т.д.№448/2019 г. по описа на ОС-Пловдив,ответникът СВ. Й. М.,е
придобил чрез покупко-продажба,обективирана в нотариален акт от 02.10.2009 г.,правото на
строеж на процесните три самостоятелни обекта-офис №4.15 със застроена площ от 65,28
кв.м.,склад №10 със застроена площ от 4,25 кв.м. и склад №11 със застроена площ 4,24
кв.м.,всички те находящи се на четвъртия етаж в тяло „В“ от сградата,представляваща
„О.З.К.“ и разположена в ПИ 5****** с административен адрес гр.Пловдив,ул.“И. В.
***3.Твърди се още,че ищецът „П. **“ЕООД с ЕИК *****,спрямо когото има открито
производство по несъстоятелност с решение от 23.03.2018 г.,постановено по т.д.№324/2017
г. по описа на ОС-Пловдив и който е обявен в несъстоятелност с решение от 15.10.2018
г.,постановено по същото дело,има качеството на инвеститор и строител на посочения
О.З.К. и в това си качество е изпълнил за своя сметка и в полза на ответника строително
монтажни работи /СМР/-груб строеж и довършителни работи,на трите самостоятелни
обекта,върху които ответникът е придобил правото на строеж.Твърди се също,че
изпълнените от ищеца СМР за всеки един от трите обекта са описани като вид и стойност в
три приложения към исковата молба,като за офис №4.15 общата стойност на изпълнените от
ищеца СМР възлиза на сумата от 166 630,32 лв.,за склад №10-на сумата от 9657,01 лв. и за
склад №11-на сумата от 9 636,15 лв.,или общо за трите обекта-185 923,48 лв.Ищецът
твърди,че целият строеж,на който е бил строител и инвеститор и в който попадат обектите
на ответника,е бил изпълнен от него при надлежно издадени и одобрени строителни книжа
и е бил въведен в експлоатация с удостоверение за въвеждане в експлоатация,издадено на
10.06.2014 г. от гл. Архитект на Община Пловдив.Към датата на завършване и въвеждане в
експлоатация на този строеж,притежаваното от ответника право на строеж върху
5
процесните три обекта се е трансформирало в право на собственост върху същите
обекти,както счита ищецът,но ответникът не му заплатил извършените СМР за
строителството на тези обекти и така неоснователно се е обогатил със стойността на тези
СМР.Счита също така,че от момента на обогатяването,който момент според ищеца е датата
на въвеждане на строежа в експлоатация-10.06.2014 г.,вземането му срещу ответника е
станало изискуемо и от този момент ответникът му дължи обезщетение за забава /мораторна
лихва/ върху същото вземане,но с оглед установената от разпоредбата на чл.111 ЗЗД
тригодишна погасителна давност за вземания за лихви,заявява,че претендира мораторната
лихва за периода от 05.06.2017 г. до 05.06.2019 г.-дата,предхождаща датата на предявяване
на процесния иск.
При тези основни твърдения,ищецът „П. **“ЕООД-в несъстоятелност,действащ чрез
синдика С.Ж.,е поискал ответникът С.М.,да бъде осъден да му заплати сумата общо от 185
923,48 лв. главница,представляваща стойност на обогатяването на ответника в резултат на
изпълнени от ищеца като инвеститор и строител СМР по груб строеж и довършителни
работи на офис №4.15 с площ от 65.28 кв.м.,имот ********;склад №10 с площ от 4.25 кв.м. и
склад №11 с площ от 4.25 кв.м.,находящи се в „О.З.К.“,тяло В,сграда в ПИ 5****** с
административен адрес гр.Пловдив,ул.“И. В. ***3,върху които ответникът е придобил право
на строеж на 02.10.2009 г. по НА №*******************/2009 г.,ведно с обезщетение за
забавено плащане на главницата в размер на 56 604,56 лв. за периода 05.06.2016 г. до
05.06.2019 г. и законната лихва върху главницата,считано от сезирането на съда на
06.06.2019 г. до окончателното й плащане.
Ответникът е оспорил исковете изцяло с подадения от него отговор на
ИМ,поддържайки в тази насока няколко основни възражения.Заявил е,че дружеството-ищец
не е единственият субект,който е влагал средства и усилия при построяването на сградата и
в частност тяло „В“,където е местонахождението на процесните обекти,както и на самите
обекти.Заявил е и възражение,че дружеството-ищец не е имало регистрация като строите,не
е разполагало със строителни работници и ръководен състав,не е притежавало под каквато и
да е форма строителна техника.Посочил е като невярно твърдението на ищеца,че е изпълнил
довършителните работи по процесните офис и два склада,а сочените в приложенията видове
работи ответникът е заявил,че счита за неточни и произволни.Изрично е оспорил
твърдението,че описаните в приложенията видове СМР са били изпълнени от и за сметка на
ищеца „П. **“ЕООД,както и че те се отнасят към офиса и двата склада.Оспорил е и като
нереални и силно завишени стойностите на сочените от ищеца видове и количества
СМР,чрез които е формиран размера на претенциите.Заявил е и възражение за погасяването
по давност на вземанията,претендирани от ищеца с процесната искова молба.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за безспорно,че
ответникът е придобил от ищеца правото на строеж върху процесните три обекта,но не е
доказал да е изградил в готов вид същите обекти за своя сметка.От друга страна съдът е
приел за доказано,че ищецът е изградил целия О.З.К.,в който се намират обектите,за които
ответникът е придобил правото на строеж и след изграждането им правото на строеж се е
6
трансформирало в право на собственост и ответникът е станал собственик на готовите
обекти.Приел е още,че не се е доказало ответникът да е платил СМР по изграждането на
обектите му,а и не се е установило по делото договорно или друго правно основание,на
което ищецът да изгради обектите на ответника.А доколкото ищецът е извършил строеж и
на обекти,за които му е учредено право на строеж и са негови,то следва,според
първоинстанционния съд,че ищецът е извършил строителството и в собствен интерес.При
тези аргументи,първостепенния съд е приел,че е налице института на водене на чужда
работа без пълномощие по отношение построяването на трите обекта на ответника от ищеца
по смисъла на чл.60-61 от ЗЗД,като в резултат на извършените от ищеца СМР са възникнали
вещни права на собственост в патримониума на ответника.И съгласно мл.61,ал.2 от
ЗЗД,доколкото ищецът е извършил работата и в свой интерес,ответникът отговаря пред него
за стойността на СМР до размера на обогатяването си.Относно размера на
обогатяването,първоинстанционният съд е приел,че той се съизмерява с пазарната цена на
извършените в полза на ответника СМР,която цена би заплатил сам,ако извърши
работата.Посочил е,че в тази сума се включват всички направени от строителя
разходи,включително ДДС и печалба,която начислява,позовавайки се и на съдебна практика
в това отношение.Съдът е приел още,че този размер се установява от заключението на в.л.З.
и той е общо 24 414 лв. за трите обекта,включително начисляваната от дружеството печалба
от 15 % и допълнителни разходи за стойност на проектиране и други хонорари,стойност на
строителен надзор,стойност за инвестиционен контрол и други разходи.Като краен
резултат,първоинстанционният съд е счел,че исковата претенция за главница е доказана по
основание,а за размера й,позовавайки се на чл.162 от ЗЗД,съдът е възприел заключението на
в.л.З. за сумата от 24 414 лв. като стойност,с която ответникът се е обогатил за сметка на
ищеца,който е извършил СМР по изграждането на трите обекта.С оглед на това е приел,че
осъдителния иск за главницата е доказан до сумата от 24 414 лв. и до този като размер го е
уважил,а за разликата над тази стойност до предявената такава от 185 923,48 лв. е недоказан
и неоснователен,и като такъв го е отхвърлил.
В първоинстанционното решение е коментирано по същество и прието за
неоснователно и заявеното от ответника възражение за погасяване на вземането за главница
по давност.С решението си ОС-Пловдив се е произнесъл и по акцесорната претенция на
ищеца за лихви в общ размер от 56 604,56 лв.,приемайки я за изцяло неоснователна и
отхвърляйки я като такава за пълния й предявен размер и исков период.В частта,с която иска
за главницата е отхвърлен за разликата над уважения размер от 24 414 лв. до пълния
предявен размер от 185 923,48 лв.,както и в частта,с която е отхвърлен изцяло предявения
иск за лихви /обезщетение за забавено плащане на главницата/ за исковия период от
05.06.2019 г. до 05.06.2019 г.,първоинстанционното решение от 08.06.2021 г. не е обжалвано
в законния срок и съответно на това е влязло в сила в тези му части.
Настоящата инстанция счита за неправилно първоинстанционното решение в
обжалваната му част,с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 24 414 лв.
като стойност на обогатяването на първия в резултат на изпълнени от дружеството-ищец
7
като инвеститор и строител СМР по груб строеж на процесните три самостоятелни
обекта,собствени на ответника.Всички фактически състави по чл.61 от ЗЗД за воденето на
чужда работа без пълномощие,включително и приложимия спрямо конкретния случай
състав на ал.2-ра от посочената разпоредба, изискват на първо място да бъде доказано
фактическото извършване на работата,която ищецът твърди,че е извършил знаейки,че е
чужда.В случая твърденията на ищеца са,както по-горе се отрази,че е извършил за своя
сметка СМР,необходими за построяването и за довършването на трите процесни обекта на
ответника,върху които преди това последният е придобил правото на строеж.Наред с това
ищецът е заявил,че конкретно извършените от него СМР за всеки един от обектите са
описани по вид,количество и стойност в три отделни приложения към исковата молба и че
ответникът неоснователно се е обогатил за негова сметка именно със стойността на тези
СМР,като не му я заплатил.При тези твърдения,първото което подлежи на доказване и
доказването му е в тежест на ищеца,е че същият реално е извършил конкретно посочените
от него СМР за изграждането и довършване обектите на ответника.Според настоящия
състав,от събраните по първоинстанционното дело доказателства не се установява ищецът
да е изпълнил,дори и частично,сочените от него СМР и те да са се отнасяли до обектите на
ответника.От приложената към същото дело строителна документация-удостоверение за
въвеждане в експлоатация на строеж с изх.№86 от 10.06.2014 г.,окончателен доклад №0310-
514/31.05.2014 г. на представител на строителния надзор в строителството,констативни
актове за установяване годността за приема не строежа с дати от 28.02.2012 г. и 31.05.2014
г.,разрешение за строеж №385 от 21.09.2012 г. и разрешение за ползване №СТ-05-284 от
15.09.2013 г.,става видно единствено,че дружеството-ищец фигурира в същите актове като
възложител,а в някои от тях и като строител на посочения в исковата молба
„О.З.К.“,находящ се в ПИ с административен адрес в гр.Пловдив,ул.“И. В. ***3.Между
страните не е било спорно,че трите обекта на ответника,върху които същият е придобил
право на строеж,се намират в посочения жилищен комплекс и по точно-на четвъртия етаж
от тяло „В“ на комплекса,както и че цялата сграда,в която попадат обектите,е вече
построена,а въпросното тяло „В“ от сградата е въведено в експлоатация с посоченото от
ищеца и представено по делото удостоверение за въвеждане в ескплоатация от 10.06.2014
г.Но данните за това,че ищецът реално е извършил конкретно посочените от него СМР за
построяване на трите обекта,не се извличат нито от събраните по делото писмени и гласни
доказателства,нито от назначените и изготвени по същото дело експертизи.Фактът,че
дружеството-ищец фигурира като строител в някои от представените документи,отнасящи
се до строежа на горния жилищен комплекс,по никакъв начин не е достатъчен да обоснове
извод за изпълнение от страна на ищеца на конкретните посочени от него СМР,които
твърди,че е реализирал за строежа обектите на ответника,още повече,че в същите документи
наред с ищеца има посочени като строители и още две други търговски дружества.Що се
касае до приложения към първоинстанционното делото ревизионен доклад от 28.01.2019 г.
на НАП-ТД-Пловдив,то същият изобщо не съдържа констатации за някакви конкретни
СМР,които да са изпълнени от ищеца и да са относими към процесните обекти на
ответника,а доказателство за това не може да бъде и съдържащото се в доклада
8
заключение,че ищецът е бил ангажиран със свои сили и средства да извърши строителството
на обществено-жилищния комплекс с административен адрес в гр.П....... ул.“И.
В.“.Първоинстанционният съд е коментирал и се е позовал в решението си на приложени
към ревизионния доклад писмени обяснения от лица,закупили право на строеж на отделни
обекти в посочения жилищен комплекс,които лица са декларирали пред данъчния орган
изпълнение на строителството от ищеца на закупените от тях обекти,но настоящият съд
намира,че въпросните писмени обяснения не могат да бъдат ценени като годни
доказателства,тъй като имат характера на свидетелски показания в писмен вид.А дори и да
се ползваха с доказателствена стойност,то тези обяснения свидетелстват единствено за
извършена от ищеца строителна дейност по обектите на самите лица,дали обясненията,не и
по отношение на процесните обекти на ответника.
Освен гореизложеното,липсват данни за конкретно изпълнени от ищеца СМР за
обектите на ответника и в приетите по първоинстанционното дело съдебно-счетоводна
експертиза и съдебно-техническа експертиза.В тази насока е основателен поддържаният във
въззивната жалба довод на ответника-жалбоподател,че в изготвената от в.л. З. съдебно-
техническа експертиза е определена средно пазарна стойност на неизвестно какви по
количества работи,обобщени по групи-груб строеж,довършителни
работи,дограми,допълнителни разходи и др.,но не са остойностявани конкретни видове и
количества работи,каквито се сочат в приложенията към ИМ,нито пък има констатации за
реалното изпълнение на които и да било от тези работи.Не е поставяно за изследване от
експертизите и съответно на това няма констатации от експертите и за това дали и кои от
СМР,посочени в приложенията към исковата молба,са били необходими за и относими към
построяване обектите на ответника.
С оглед на гореизложеното въззивният съд счита предявения иск,основан на
разпоредбата на чл.61,ал.2 от ЗЗД,за изцяло недоказан и неоснователен,тъй като не е
установено ищецът въобще да е изпълнил за своя сметка,дори и частично,сочените от него
СМР,а освен това е недоказано и въпросните СМР на обща претендирана стойност от 185
923,48 лв. да имат фактическа-проектна и/или строителна връзка с притежаваните от
ответника Светослев М. права на строеж,съответно и права на собственост,върху трите
процесни обекта,представляващи офис №4.15,склад №10 и склад №11 от четвъртия етаж в
тяло „В“ на жилищния комплекс,находящ се на ул.“И. В. ***3,гр.Пловдив.Ето защо съдът
счита,че същият иск е подлежал на отхвърляне изцяло,включително и за уважената от
първоинстанционния съд сума от 24 414 лв.Това налага и крайният извод,че в обжалваната
част,с която този иск е уважен за посочената сума,първоинстанционното решение е
неправилно и като такова следва да бъде отменено с настоящото решение,като вместо това
иска се отхвърли като неоснователен и за сумата от 24 414 лв.
Предвид изхода от спора след произнасянето на въззивната инстанция и възприетия с
настоящото решение извод за пълна неоснователност на иска по чл.61,ал.2 от
ЗЗД,първоинстанционното решение подлежи на отмяна и в останалите му обжалвани части,с
които ответникът е осъден да заплати на дружеството-ищец съдебни разноски в размер на
9
100,70 лв. и държавна такса по сметка на ОС-Пловдив в размер на 976,56 лв.
И на следващо място,с оглед изхода от спора пред настоящата инстанция и
основателността на разгледаната въззивна жалба,въззиваемото дружество следва да бъде
осъдено да заплати на жалбоподателя сумата от 488,28 лв. разноски за въззивната
инстанция,представляващи платена по сметка на АС-Пловдив държавна такса.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260250 от 08.06.2021 г.,постановено по т.д.№448/2019 г. по
описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XIX-ти състав,в обжалваната му част,с която ответника
СВ. Й. М. с ЕГН ********** е осъден да заплати на ищеца „П. **“ЕООД-в
несъстоятелност,с ЕИК *****,действащ чрез синдика СТ. М. Ж.,сумата от 24 414 лв. като
стойност на обогатяването му в резултат на изпълнени от „П. **“ЕООД като инвеститор и
строител СМР по груб строеж на офис №4.15 с площ от 65.28 кв.м.,имот ********;склад
№10 с площ от 4.25 кв.м. и склад №11 с площ от 4.25 кв.м.,находящи се в „О.З.К.“,тяло
В,сграда в ПИ 5****** в гр.Пловдив с административен адрес ул.“И. В. ***3,върху които
ответникът е придобил право на строеж на 02.10.2009 г. по НА № *************** г.,ведно
със законна лихва върху главницата от сезиране на съда на 06.06.2019 г. до изплащането
й,като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „П. **“ЕООД-в несъстоятелност,с
ЕИК *****,действащ чрез синдика СТ. М. Ж.,против СВ. Й. М. с ЕГН **********
осъдителен иск по чл.61,ал.2 от ЗЗД и за сумата от 24 414лв.,представляваща неправилно
присъдена с първоинстанционното решение от 08.06.2021 г. част от претендираната от
ищеца стойност на обогатяването на ответника в резултат на изпълнени от ищеца „П.
**“ЕООД като инвеститор и строител СМР по груб строеж и довършителни работи на офис
4.15,с площ 65.28 кв.м.,имот ********,склад №10 с площ 4.25 и склад №11 с площ 4.25
кв.м.,находящи се в „О.З.К.“,тяло „В“,сграда в ПИ 5****** с административен адрес
гр.Пловдив,ул.“И. В. ***3.
ОТМЕНЯ решение №260250 от 08.06.2021 г.,постановено по т.д.№448/2019 г. по
описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XIX-ти състав,и в частта,с която СВ. Й. М. с ЕГН
********** е осъден да заплати на „П. **“ЕООД-в несъстоятелност,с ЕИК *****,действащ
чрез синдика СТ. М. Ж.,сумата от 100,70 лв. съдебни разноски,както и в частта,с която е
осъден да заплати по сметка на Окръжен съд-Пловдив сумата от 976,56 лв. държавна такса и
5 лв. за служебно издаване на ИЛ.
ОСЪЖДА „П. **“ЕООД-в несъстоятелност,с ЕИК *****,действащ чрез синдика СТ.
М. Ж.,да заплати на СВ. Й. М. с ЕГН ********** сумата от 488,28 лв. /четиристотин
10
осемдесет и осем лева и 28 стотинки/ съдебни разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11