П Р О Т О К О Л

Административен съд – Варна                        ХV състав

 

Двадесет и седми януари                                              2021 година         

 

В публично заседание в състав:

         

                                                            Съдия: ЕВЕЛИНА  ПОПОВА

Секретар: Веселка Крумова

Сложи за разглеждане докладваното от Съдията докладчик административно дело № 2507 по описа за 2020 година.

 

 

Ищецът В.Б.И., редовно призован, явява се лично.

          Ответната страна Община Варна, редовно призована, представлява се от гл. юрисконсулт Я.М., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

За Варненска окръжна прокуратура, редовно призована, явява се прокурор Александър Атанасов.

 

          Ищецът: Моля да се даде ход на делото.

          Юк. М.: Да се даде ход на делото.

Прокурорът: Намирам, че не следва да бъде даден ход на делото, тъй като исковата молба като такава не отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК. На първо място, никъде в исковата молба не виждам ясен период. Говори се за периода 2012 г.-31.01.2020 г. Това не мога да го приема като уточнение на исковия период. Трябва да бъде посочена точна дата на исковата претенция. Моля да не се дава ход на делото, ако не бъде направено уточнение. В подадената уточняваща молба на стр. 17 от гр. д. № 3232/20 г. на ВРС на едно място пише 2012 г. без да е уточнена дата, а на друго място даже е записано 2102 година.

 

По процесуалната допустимост на производството съдът намира следното:

Ищецът е предявил на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразни актове на общинската администрация, с които за периода 2012 г .– 2020 г. му е определян размера на дължимия данък за недвижим имот, такса „смет“ и данък за МПС, като основанието на ищеца да претендира обезщетение е, че данъкът му е определян в завишен размер. Установяването на размера на данъка за недвижимите имоти, таксата „смет“ и данъка за МПС се извършва от служителите на общинската администрация по реда на глава ХІV, раздел І ДОПК, към който закон препраща чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, като актът за установяване подлежи на административен контрол пред директора на Дирекция „Местни данъци“ и на съдебен контрол, който е косвен контрол, което ще рече, че задължителна процесуална предпоставка за извършването му е преминаването на акта първо през административен контрол. В случая от съдържанието на исковата молба до съда става ясно, че актовете на общинската администрация, с които са установени данъчните задължения на ищеца за процесния по исковата молба период 2012 г. – 2020 г. не са преминали през административен и съдебен контрол и не са отменени по установения за това законов ред. Същевременно чл. 204, ал. 1 АПК, към който препраща чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ, регламентира като задължителна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска за обезщетение отмяната на административния акт по съответния ред. След като в случая тази предпоставка не е налице производството по обективно съединените искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е процесуално недопустимо и като такова подлежи на прекратяване.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело 2507/2020 г. по описа на Адм. съд – Варна, 15 състав.

Определението подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред ВАС РБ в 7-дневен срок от днес.

 

          Разглеждането на делото приключи в 10.06 ч.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

 

 

                                        СЪДИЯ:

 

 Секретар: