Решение по дело №11/2021 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 260051
Дата: 30 ноември 2021 г. (в сила от 30 декември 2021 г.)
Съдия: Николай Енчев Иванов
Дело: 20212300900011
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е   №260051/30.11.2021 г.

 

                            30.11.2021 г.                  гр.Ямбол

 

  В   ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Ямболският окръжен съд                                 ­І-ви  граждански състав

На  29 ноември 2021 година

В открито заседание в следния състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                     

Секретар П. У.

Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

търг.дело №11 по описа на 2021 година

за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК"АД гр. София, с ЕИК-*********, чрез пълномощник адв. Я.П.Д.-К. от САК против "ШЕРПА"ЕООД гр. Чирпан, с ЕИК-********* и Д.П.П. ***, с която се претендира да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено, че ответниците, че същите дължат на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК"АД гр. София по Договор за банков револвиращ кредит № 0018/456/29112018 от 29.11.2018 г., сумата от 106211.93 лв., от които: главница - 95 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането; лихва върху редовна главница за периода от 28.06.2019г. г. до 27.05.2020г.- 3805.41 лв.; лихва върху просрочена главница за периода от 01.12.2019г. г. до 22.07.2020г.- 2589.04 лв.; наказателна лихва при просрочие за периода от 28.06.2019г. до 22.07.2020г. -4340.98 лв.; периодична такса, начислена на 29.11.2019г. - 332.50 лв.; и разходи за уведомяване - 144 лв., за които суми е издадена Заповед № 265 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 27.07.2020г. и Изпълнителен лист от 27.07.2020г. по ч.гр.дело № 413/2020г. на Чирпански районен съд./съгл. направено от ищеца в о.с.з. на 04.10.2021 г. и прието от съда уточнение на петитума на ИМ/.

Твърди се, че "УниКредит Булбанк"АД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу солидарно задължените лица "ШЕРПА"ЕООД гр. Чирпан, с ЕИК-********* и Д.П.П. по Договор за банков револвиращ кредит № 0018/456/29112018 от 29.11.2018 г., и такива били издадени по ч.гр.дело № 413/2020г. на Чирпански районен съд. Въз основа на тях, кредиторът - УниКредит Булбанк АД образувал изпълнително дело №20208700400454 по описа на ЧСИ И. С., per. № 870 към КЧСИ и с РД- ОС Стара Загора.

Сочи се, че със съобщение на ЧРС, получено на 12.01.2021 г., „УниКредит Булбанк" АД е била уведомена, че заповедта за изпълнение е била връчена на двамата длъжници при условията на чл. 47 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, съдът указвал, че в едномесечен срок от получаване на съобщението, следва да се предяви иск относно вземането, предмет на заявлението. В изпълнение на указанията, дадени от ЧРС, ищецът предявил настоящия иск.

С Определение от 04.10.2021 г., производството по търг. дело №11/2021 г. по описа на ЯОС е прекратено по отношение на ответника "ШЕРПА"ЕООД гр. Чирпан, с ЕИК-*********, поради недопустимост на иска в тази му част.

Ищецът твърди, че съгласно Договор за банков револвиращ кредит №0018/456/29112018 от 29.11.2018 г., сключен между „УниКредит Булбанк" АД, като кредитор, от една страна и "ШЕРПА" ЕООД, ЕИК *********, като „кредитополучател", и Д.П.П., като „солидарен длъжник" от друга страна, Банката е предоставила на кредитополучателя банков револвиращ кредит в размер до 95 000 лева. Срокът на издължаване на кредита бил определен на 28.11.2021 г. Налице било неизпълнение по смисъла на Договор за банков револвиращ кредит № 0018/456/29112018 от 29.11.2018 г., тъй като кредитополучателят и третото задължено лице преустановили плащането на дължимите месечни вноски в нарушение на начина на погасяване на дължимите суми, изложен в раздел I, чл. 7.2 от договора за кредит, според който вноските за договорна възнаградителна лихва се дължат на 28-мо /двадесет и осмо/ число на всеки календарен месец. На съответното число на всеки месец в периода от месец юни 2019 г. до месец април 2020 г. не били извършвани дължимите погасителни плащания. Съгласно Раздел II, чл. 17.2 вр. с чл. 17.1 от Договора, при неизпълнение на всяко едно от което и да е от задълженията на кредитополучателя и/или третите задължени лица по Общите условия и/или по договора за кредит съответно при неплащане в срок на всяка една, от която и да е изискуема вноска по главницата и/или лихвите и/или неустойките и/или таксите и/или разноските, поетите ангажименти от кредитора за отпускане на средства от кредита по договора, както и по всеки друг кредитен инструмент, по който кредитополучателят има права на вземания срещу Банката, се прекратяват и погасяват, а ползваният кредит, ведно с начислените лихви, неустойки, такси, комисионни и разноски в пълен размер, става по преценка на Банката изцяло или частично предсрочно изискуем, дължим и платим, ведно с обезщетението за забава за просрочени плащания, начислено съгласно условията на раздел I,чл. 4.2 и чл. 4.3 от договора за кредит. Сочи се, че банката упражнила своето право да обяви дълга по кредита за изцяло и предсрочно изискуем на 27.05.2020 г., за което ответниците в настоящото производство били надлежно уведомени. За обявената от страна на Банката предсрочна изискуемост "ШЕРПА" ЕООД, ЕИК ********* и Д.П.П., ЕГН ********** били уведомени съответно чрез Уведомление на ЧСИ И.С., рег.№ 870 към КЧСИ и с район на действие ОС Стара Загора и чрез Уведомление на ЧСИ И. Х., рег.№ 878 към КЧСИ и с район на действие ОС Ямбол.

С оглед липсата на плащане от страна на длъжниците, ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на иска. Претендират се и направените по делото разноски, както и разноските в заповедното производство.

В срока за отговор на ИМ такъв е бил представен от ответника Д.П.П., чрез назанчения му представител по чл.47 ал.6 ГПК. Посочено е, че не е налице надлежно, валидно уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост на кредита. От представения протокол се установявало, че ЧСИ е посетил адреса на ответника, посочен в договора за кредит, а именно гр.Ямбол, ул."Кабиле" №12 на 23.10.2019 год. - сряда в 10,40 ч.; на 02.11.2019год. - събота в 17,00ч. и на 14.11.2019год. - четвъртък в 14,00 ч. и след като не е открит на този адрес, е залепено уведомление по чл.47 от ГПК на входната врата и е пуснат екземпляр от уведомлението в пощенската кутия. Горното ЧСИ е удостоверил в разписка от 26.11.2019 г. При тези отразявания, волеизявлението на банката-кредитор за предсрочна изискуемост на кредита не било достигнало до адресата-длъжник /още преди началото на заповедното производство/. Посоченият адрес за връчване освен това бил и непълен и неточен. Сочи се, че не била изпълнена в пълнота предвидената в чл.47 от ГПК процедура за връчване на поканата - уведомление за предсрочна изискуемост, респ. не било налице надлежно връчване и надлежно обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника ФЛ. Твърди се, че сумите по договора не били предсрочно изискуеми, тъй като към момента на депозиране на заявлението в заповедното производство, волеизявлението на банката не било достигнало до ответника - солидарен длъжник. С оглед изложеното и предвид задължителната практика на ВКС ответникът счита, че вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание в настоящото производство, поради което предявените като главен и акцесорни искове се явяват неоснователни и недоказани и претендира отхвърлянето им.

В с.з. исковата претенция се поддържа.

Ответникът, чрез назначения му представител по чл.47 ал.6 ГПК, оспорва исковата претенция и претендира отхвърлянето й.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Видно от ч.гр.д.№1638/2018г. на ЧРС, същото е образувано по заявление на ищеца "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК"АД гр.София, за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК против солидарно задължените лица "ШЕРПА"ЕООД, ЕИК-*********, и Д.П.П., по Договор за банков револвиращ кредит №0018/456/29112018 от 29.11.2018 г. Към заявлението са били представени извлечение от счетоводните книги на банката, както и горепосочения Договор и Анекс №1 към същия от 13.12.2018 г. и ОУ на банката кредитор, както и доказателства за връчване на уведомленията за предсрочна изискуемост до длъжниците. Заявлението е било уважено от съда, като с разпореждане от 27.07.2020 г. е била издадена Заповед № 265 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 27.07.2020г., с която съдът е разпоредил длъжниците "ШЕРПА"ЕООД, ЕИК-*********, и Д.П.П., да заплатят солидарно на кредитора "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК"АД гр.София,  сумата от 106211.93 лв., от която: главница - 95 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането; лихва върху редовна главница за периода от 28.06.2019г. г. до 27.05.2020г.- 3805.41 лв.; лихва върху просрочена главница за периода от 01.12.2019г. г. до 22.07.2020г.- 2589.04 лв.; наказателна лихва при просрочие за периода от 28.06.2019г. до 22.07.2020г. -4340.98 лв.; периодична такса, начислена на 29.11.2019г. - 332.50 лв.; и разходи за уведомяване - 144 лв., ведно със законна лихва върху главницата считано от 23.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и да заплатят на заявителя направените по делото разноски в общ размер на 4672,06 лв., от които: 2124,24 лв. за плащане на ДТ и 2547,82 лв.- възнаграждение за адвокат. Допуснато е незабавното изпълнение  на Заповедта и е разпоредено издаването на изпълнителен лист.

Заповедта за изпълнение е била връчена на солидарния длъжник Д.П.П. при усл. на чл.47 ал.5 ГПК. С Определение от 17.12.2020 г. по ч.гр.д.№413/2020 г., ЧРС е разпоредил на основание чл.415, ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК - на кредитора "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК"АД, да предяви установителен иск за вземането, и на основание чл.415, ал.2 ГПК е постановил спиране на изпълнението по изпълнително дело №20208700400454 по описа на ЧСИ И.С., per. № 870 към КЧСИ и с РД- ОС Стара Загора.

Видно от представения по делото писмен Договор за банков револвиращ кредит №0018/456/29112018 от 29.11.2018 г., същият е бил сключен между „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, ЕИК *********, като кредитор и от друга страна "ШЕРПА"ЕООД гр. Чирпан, с ЕИК-*********, като кредитополучател и Д.П.П., като солидарен длъжник, и и ЕТ „Емил Кушев-ШЕРПА ЕР", ЕИК ********* - ипотекарен длъжник, като размера на договорения револвиращ кредит е бил в размер до 95000 лв., за оборотни средства по основната стопанска дейност на кредитополучателя/т.2 и т.3/.

Според т.4.1.1. от Договора, годишният лихвен процент/ГЛП/ върху редовна главница за периода от 29.11.2018 г. до 28.11.2021 г. представлява сбор от приложимия за съответния Период на олихвяване променлив Лихвен индекс и НАДБАВКА за редовен дълг към Лихвен индекс в размер на 5,39 %. Към датата на сключване на договора приложимият размер на ГЛП за редовен дълг е 5,5 %. Съгласно т.4.2. лихвеният процент, начисляван върху просрочената главница се формира като сбор от приложимия към датата на просрочието ГЛП за редовен дълг по т.4.1. и НАДБАВКА за просрочие от 2,0 %. В т.4.3. е посочен фиксиран лихвен процент, начисляван върху наличния кредит, при просрочие на лихва или главница и лихва, едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочен дълг, в размер на 5 %. В т.11.1.1.1. страните са се съгласили, че ГЛП за редовен дълг по т.4.1., съответно лихвения процент по т.4., се променят в началото на всеки Период на олихвяване, съобразно промени в стойността на приложимия Лихвен индекс, съгласно установеното в ОУ и договора, при запазване размера на договорените надбавки, директно и автоматично, без да е необходимо изрично уведомление и/или сключване на допълнително споразумение към този договор. В т.11.2. е посочено, че при неиздължаване на главница и/или лихва, за срока на забавата едновременно се прилага всяко едно от следните лихвени условия: -11.2.1. - редовният дълг по главницата се олихвява с променливия ГЛП по т.4.1.; -11.2.2. - просрочената част от главницата се олихвява с променливия ГЛП по т.4.2.; -11.2.3. - целият дълг по главницата /редовна и просрочена/ се олихвява с фиксирания ГЛП по т.4.3. Съгласно договореното в т.5 се начисляват следните такси и комисиони: - по т. 5.1.1- еднократна- за управление, начислявана при условията на т.9.2.1. от ОУ - 0,5%; - по т. 5.1.2 - годишна- за управление, начислявана при условията нат.9.2.2. от ОУ - 0,35%; и - по т.5.2. - за ангажимент, начислявана при условията на т.9.3. от ОУ - 1,5 %. В т.6 е посочен краен срок за усвояване до 27.11.2021 г., по сметка *************. Съгласно т.7.1. крайният срок за погасяване на главницата е на 28.11.2021 г. Според т. 7.2. падежът на лихвите по редовен дълг е 28-мо число от месеца. Съгласно т.7.3. лихвите по т.4.2. и т.4.3. са незабавно изискуеми.

С подписването на Анекс № 01 / 13.12.2018 г., е направена техническа поправка в описанието на обезпечението по т.8.1.1. от договора. Всички останали условия остават в сила и имат действие, съгласно установеното в договора.

Видно от Покана за доброволно изпълнение, изпратено на ответника от ЧСИ рег.№878 в КЧСИ, със с уведомление по чл.47 ГПК на ЧСИ рег.№878 в КЧСИ и протокол за връчване, Д.П.П. не е бил открит на адреса в гр.Ямбол ул. "Кабиле"№12.

По искане на ищеца по делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на ВЛ от 14.09.2021 г. се установява, че по Договор за кредит №0018/456/29112018/29.11.2018 г., сключен между „Уникредит Булбанк"АД, и „ШЕРПА"ЕООД гр.Чирпан, ЕИК ********* - кредитополучател и Д.П.П. - солидарен длъжник, в периода 12-13.12.2018 г. от кредитополучателя е усвоена сума в размер на 95 000 лв. /таблица №1, с посочен начин на усвояване на средствата за главница/. ВЛ-це е изготвило и таблици №№2-4, в които подробно е описало начина на погасяване от страна на длъжниците на банката на задълженията им: за възнаградителна лихва /таблица 2/, наказателна лихва /таблица 3/ и такси /таблица 4/. С оглед на извършените плащания по длъжниците, и след като е приспаднало същите от общото задължение по Договора, ВЛ-це е посочило, че към настоящия момент размерът на непогасените задължения по договора за кредит е 106 299,29 лв., от които: главница - 95000 лв.; лихва върху редовна главница по т.4.1. за периода 28.06.2019 г.-27.05.2020 г. - 4036,80 лв.; лихва за просрочена главница по т.4.2. за период 01.12.2019 г.-22.07.2020 г. - 2589,02 лв.; наказателна лихва по т.4.3. за период 28.06.2019 г. - 22.07.2020 г.- 4340,97 лв. и периодична такса по т. 5.1.2., начислена на 29.11.2019 г.- 332,50 лв. Заключението, не се оспори от страните по делото и се приема от съда като обективно и компетентно изготвено.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявения иск е с правно основание чл.422 ГПК, същият е предявен с оглед установяване на твърдяно вземане на ищеца към ответника Д.П.П., като солидарен длъжник, за суми по сключен между ищеца, като кредитор и „ШЕРПА"ЕООД гр.Чирпан, ЕИК *********, като кредитополучател и Д.П.П., като солидарен длъжник, Договор за банков револвиращ кредит № 0018/456/29112018 от 29.11.2018 г. За сумата е подадено заявление по ч.гр.дело № 413/2020г. на Чирпански районен съд и е издадена заповед по чл.417 ГПК и срещу ответника. Длъжникът Д.П.П. е бил уведомен за заповедта по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което в едномесечния срок от уведомяването за това от съда, заявителят е предявил иска по чл. 422 ГПК.

По безспорен начин се установи, че е бил сключен Договор за банков револвиращ кредит № 0018/456/29112018 от 29.11.2018 г., между „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, ЕИК *********, като кредитор и от друга страна "ШЕРПА"ЕООД гр. Чирпан, с ЕИК-*********, като кредитополучател и Д.П.П., като солидарен длъжник, и ЕТ „Емил Кушев-ШЕРПА ЕР", ЕИК-********* - ипотекарен длъжник, като размера на договорения кредит е бил 95000 лв., като  крайната дата за погасяване на всички дължими суми по кредита, е била определена на 28.11.2021 г.

Видно от заключението на ССЕ, кредитът е бил предоставен по банковата сметка на кредитополучателя, като последния е усвоил сумата в рамките на кредитния лимит.

Що се отнася до възражението на ответника, за недължимост на сумите поради липса на надлежно, валидно уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост на кредита:

Съгласно задължителните указания в т. 9 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по Тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Последователното прилагане на този принцип, а и на нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, според която съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, които са от значение за спорното право, означава да се вземе предвид и настъпването на падежа на определени вноски след предявяването на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Това е обусловено и от момента, към който се формира силата на пресъдено нещо - приключване на съдебното дирене, след което решението е влязло в сила. След като се приема, че съществуването на вземането се установява към момента, в който се формира сила на пресъдено нещо, а не към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, искът по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК следва да се уважи за изискуемите вземания към датата, към която се формира сила на пресъдено нещо. Това задължава съда да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват - например ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска. Поради това съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Специфичните особености на производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, а именно изискването за идентичност на основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство и основанието и размера на вземането по предявения иск, не налагат извода, че съществуването на вземането към момента на подаването на заявлението по чл. 417 ГПК или по чл. 410 ГПК е задължителна предпоставка за уважаването на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Искове за установяване на съществуването на права към минал момент са допустими само в изрично предвидените от закона случаи. Уредбата на заповедното производство не съдържа изрична разпоредба, предвиждаща, че с иска по реда на чл. 422 ГПК се установява съществуването на вземането към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Поради това съдът в производството по реда на чл. 422, ал.1 ГПК не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението. Т.е. предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК / в т. см. т.1 на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. по Тълкувателно дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС/.

В случая към датата на приключване на съдебното дирене в исковия процес падежът за връщане на главницата по договора за кредит е настъпил, респ. въпроса дали е било налице надлежно, валидно уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост на кредита, с оглед на посоченото по-горе в мотивите, е ирелевантен.

Т.е. , въпреки настъпилия краен падеж за връщане на сумите, и към настоящия момент, видно от заключението на ССЕ, е налице непогасено парично задължение по договора в размер на 106211,93 лв., от които: главница - 95000 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; лихва върху редовна главница за периода от 28.06.2019 г. до 27.05.2020 г. - 4036,80 лв.; лихва върху просрочена главница за периода от 01.12.2019 г. г. до 22.07.2020 г.- 2589,04 лв.; наказателна лихва при просрочие за периода от 28.06.2019 г. до 22.07.2020 г. - 4340,98 лв.; периодична такса, начислена на 29.11.2019 г. - 332,50 лв.; и разходи за уведомяване - 144 лв.

От заключението на ССЕ се установява, че дължимите по договора суми по периоди и пера както са посочените в Заявлението по чл.417 ГПК и ИМ, съвпадат с ищцовата претенция, с изключение на претенцията за заплащане на лихва върху редовна главница по т.4.1. за периода 28.06.2019 г. - 27.05.2020 г. В случая претенцията на ищеца е за сума в размер на 3805,41, а видно от заключението на ССЕ размера на лихвата е - 4036,80 лв. С оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, претенцията за заплащане на лихва върху редовна главница по т.4.1., следва да се уважи до претендирания в ИМ размер.

Въпреки дадената от съда възможност, ответника, като съдлъжник на кредитополучателя, не представи доказателства да е бил изправна страна по договора, респ. да е изпълнил точно задълженията си по същия и да не дължи на ищеца сочените в исковата молба суми, предмет и на Заповед № 265 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 27.07.2020г. и Изпълнителен лист от 27.07.2020г. по ч.гр.дело № 413/2020г. на Чирпански районен съд.

Ето защо, съдът счита, че предявеният по делото иск е основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен, като се приеме за установено по отношение на ответника- солидарен длъжник по договора с ищцовата банка, че същия дължи на ищеца, , сумата от 106211,93 лв., от които: главница - 95000 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; лихва върху редовна главница за периода от 28.06.2019 г. до 27.05.2020 г.- 3805,41 лв.; лихва върху просрочена главница за периода от 01.12.2019 г. г. до 22.07.2020 г.- 2589,04 лв.; наказателна лихва при просрочие за периода от 28.06.2019 г. до 22.07.2020 г. -4340,98 лв.; периодична такса, начислена на 29.11.2019 г. - 332,50 лв.; и разходи за уведомяване - 144 лв., което задължение произтича от Договор за банков револвиращ кредит № 0018/456/29112018 от 29.11.2018 г., за които суми е издадена Заповед № 265 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 27.07.2020г. и Изпълнителен лист от 27.07.2020 г. по ч.гр.дело № 413/2020 г. на Чирпански районен съд.

Съобразно разрешението, дадено с ТР №4/2013г. на ОСГТК /т.12/, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. С оглед изхода на спора от исковото производство, ответникът следва да бъде осъден да на "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК"АД гр.София сумата 4672,06 лв. /в т.ч.: 2124,24 лв. за ДТ и 2547,82 лв.- възнаграждение за адвокат/, представляваща включени разноски в заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК.

Ищецът е направил искане за заплащане на разноски в исковото производство, което съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 ГПК е основателно и следва ответникът да му заплати съдебно-деловодни разноски за тази инстанция в размер на 10463,57 лв., от които както следва: 2124,24 лв.- платена ДТ по ИМ; 300лв.- представляващи депозит за ВЛ-це по ССЕ; 3654,24 лв.- платено възнаграждение за особен представител на ответника и 4385,09 лв.- за платено адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното, Я О С

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422 ГПК, че съществува вземането на ищеца "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК"АД гр.София, с ЕИК-********* срещу ответника Д.П.П., с ЕГН-********** ***, и че последния дължи, в качеството си на солидарен длъжник, на "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК"АД гр.София, с ЕИК-*********, сумата от 106211,93 лв., от които: главница - 95000 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; лихва върху редовна главница за периода от 28.06.2019 г. до 27.05.2020 г.- 3805,41 лв.; лихва върху просрочена главница за периода от 01.12.2019 г. г. до 22.07.2020 г.- 2589,04 лв.; наказателна лихва при просрочие за периода от 28.06.2019 г. до 22.07.2020 г. -4340,98 лв.; периодична такса, начислена на 29.11.2019 г. - 332,50 лв.; и разходи за уведомяване - 144 лв., което задължение произтича от Договор за банков револвиращ кредит № 0018/456/29112018 от 29.11.2018 г., за които суми е издадена Заповед № 265 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 27.07.2020г. и Изпълнителен лист от 27.07.2020 г. по ч.гр.дело № 413/2020 г. на Чирпански районен съд.

ОСЪЖДА Д.П.П. да заплати на "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК"АД гр.София, с ЕИК-*********,  сумата 4672,06 лв., представляваща включени разноски в заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК.

 ОСЪЖДА Д.П.П. да ЗАПЛАТИ на "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК"АД гр.София, с ЕИК-*********, направените по делото разноски, пред настоящата инстанция, в размер на 10463,57 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас, в двуседмичен срок от връчване на страните.

 

                                                                          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: