№ 284
гр. Сливен, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анна К. Д.а
при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от Анна К. Д.а Административно наказателно
дело № 20242230200554 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод жалба на С. М. К. против НП №
24-0804-000474 от 06.02.2024 год., издадено от Началник сектор към ОД на
МВР гр. Сливен, РУ Сливен, с което за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП й е
наложено наказание „Глоба” в размер на 2000 лв., лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание Наредба № Із-2359 на
МВР са й отнети 12 контролни точки. Моли НП да бъде отменено като
незаконосъобразно.
В с.з. жалбоподателят, редовно призована, не се явява. Представлява се
от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли съда да отмени
издаденото НП като незаконосъобразно. Твърди, че не е бил спазен реда за
извършване на проверка за употреба на наркотични вещества и затова
жалбоподателката е отказала да й бъде извършена проверка с техническо
средство.
В с.з. административно – наказващият орган, редовно призован, не
изпраща представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
1
На 12.01.2024 г. актосъставителят З. и свидетелите А. С. и Х.в С. -
служители на РУ-Сливен патрулирали в гр. Сливен, до бензиностанция
„Лукойл“, находяща се до Кооперативен пазар. Тъй като провеждали СПО за
употреба на алкохол и наркотични вещества, полицейските служители решили
да извършат проверка на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ........... Свид. Х.
С. спрял автомобила, при което било установено, че се управлява от
жалбоподателката К.. Поискали й СУМПС и СРМПС, но тя не ги представила,
тъй като не били в нея. Предупредили я, че ще й бъде извършена проверка за
употреба на алкохол и наркотични вещества. Проверката за употреба на
алкохол била извършена на място, а уредът отчел 0 промила. След това била
поканена да ги придружи до сградата на РУ-Сливен за извършване на
проверка за употреба на наркотични вещества. Жалбоподателката отказала,
тъй като се притеснявала, че е пушила вейп, който може да даде положителен
резултат при теста. Бил й издаден талон за кръвна проба, но същата не е
давала кръв за изследване. За констатираното при проверката на
жалбоподателката бил съставен АУАН за чл.174, ал.3 от ЗДвП. Въз основа на
съставения АУАН е издадено и обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея
направи следните правни изводи :
Жалбата е допустима - подадена в законния срок от лице, имащо правен
интерес от обжалване, но разгледана по същество – неоснователна.
Безспорно се установи от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, че жалбоподателката е извършила вмененото й нарушение на
ЗДвП, а именно по чл.174, ал.3 от ЗДвП. При извършената на 12.01.2024 г.
проверка от полицейски служители, същата е отказала да бъде изпробвана за
употреба на наркотични вещества с техническо средство. Не е изпълнила и
предписанието за химико-токсикологично изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества.
Съгласно разпоредбите на ЗДвП, съставените актове се ползват с
доказателствена сила до доказване на противното. Т.е. те имат обвързваща
доказателствена сила и жалбоподателят, а не АНО, е този, който следва с
всички допустими средства да докаже, че не е извършил описаното в
съставения му АУАН. Отделно от обвързващата доказателствена сила на акта,
2
съдът намира и че показанията на полицейските служители са
последователни, логични и безпротиворечиви, поради което ги възприе и
кредитира изцяло и изведе описаната по-горе фактическа обстановка.
Съдът не прие за основателни доводите посочени в жалбата, че искането
да бъде извършена проба за наркотични вещества е било в нарушение на
процесуалния ред, което го прави незаконосъобразно и поради това
жалбоподателката е отказала да го изпълни. В правомощията на служителите
на МВР е да извършват проверки, включително и на водачи на МПС за
употреба на наркотични вещества и алкохол, като законът не изисква да е
налице конкретен повод за спиране на даден автомобил за да бъде извършена
проверка, нито изискване при вече спрян автомобил да е налице конкретен
повод да бъде извършена проверка за употреба на алкохол или наркотични
вещества. Не в този смисъл е цитираната разпоредба от Наредба № 1 от
19.07.2017 г., никъде в чл. 5, ал. 1 в тази Наредба не е посочено, че САМО при
наличие на външни признаци поведение или реакции на водачите на МПС се
извършва проверка с тест или се изпращат за медицинско изследване. В текста
на чл. 5 ал. 1 е посочено, че при наличие на външни признаци, поведение или
реакции се извършва проверка, а не, че САМО при наличие на такива
признаци се извършва проверка. Още повече, че един от полицейските
служители в показанията си посочва, че жалбоподателката е имала
зачервяване в очите и сухота в устата, а и е течала специализирана операция
именно за проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества, т. е. не е
било необходимо да са налице признаци за да бъде извършена проверка. Ако
все пак жалбоподателката се е съмнявала в законосъобразността на
извършваната проверка чрез техническо средство е имала възможност да даде
кръв за изследване. Издаден й е талон за изследване, но същата не е дала кръв
за да се извърши такова, като по този начин не изпълнила и второто си
задължение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а именно предписанието за химико –
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
При съставянето на акта и издаването на НП не са допуснати
процесуални нарушения. И акта и НП съдържат всички необходими реквизити
по ЗАНН, няма разминаване между съставения акт и издаденото НП, същите
са надлежно връчени на нарушителя, поради което не са налице основания за
отмяна на наказателното постановление.
3
Размерът на наложеното наказание е в рамките на предвидения в закона.
За нарушението на чл.174, ал.3 от ЗДвП този размер е точно определен и не
може да бъде променен от съда. Ето защо съдът следва да потвърди НП, като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото следва на ОД на МВР - Сливен да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за
правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от
ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита
по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Производството по делото не е с
фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди
възнаграждение на минимума от 80лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-0804-000474 от 06.02.2024 год. на Началник
сектор към ОД на МВР гр. Сливен, РУ-Сливен, с което на С. М. К., с ЕГН
**********, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП й е наложено наказание
„Глоба” в размер на 2000 лв., лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 месеца и на основание Наредба № Із-2359 на МВР са отнети 12 контролни
точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА С. М. К., с ЕГН ********** да заплати ОД на МВР Сливен
сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4