РЕШЕНИЕ
№ 817
гр. Пловдив, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20225300500776 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Посейдон холидейс“ООД,ЕИК-***,със седалище ***
чрез адв.Т.К. против решение № 262282/28.09.21г.,постановено по гр.д.№ 5514/2020г. по
описа на Районен съд - Пловдив,12-ти гр.с.,с което е осъдено „Посейдон
холидейс“ООД,ЕИК-***да заплати на Д. А. К.,ЕГН-********** сумата от 2691лв. като
дадена без основание (по развален договор за туристическа услуга № 952/17.09.19г.за
изпълнението по който от ищеца,ответникът е издал фактури № 3714/12.09.19г. и №
5806/09.01.20г.),ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на
исковата молба-22.05.20г.до окончателното изплащане на вземането,както и разноските по
делото в размер на 163,14лв.
Решението се атакува като неправилно и се иска неговата отмяна и постановяване на
друго решение по същество, с което да се отхвърли искът като неоснователен и
недоказан.Претендират се разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна Д. А. К.,ЕГН-********** оспорва въззивната жалба като
неоснователна по съображения,изложени в писмена защита и моли първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ответника- „Евроинс“АД,ЕИК-***,не е
изразило становище по жалбата.
Пловдивският Окръжен съд,след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
1
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК от лице, имащо право на
жалба и като такава е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:
Предявен е от Д.А.К. иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД във вр.с
чл.89,ал.5 от ЗТ против „Посейдон холидейс“ООД.
Ищцата Д.К. в исковата молба твърди,че през 2019г.планувала да прекара със своя
приятел почивката си от 13.02.20г.до 03.03.20г.в Тайланд и Сингапур,като след
пристигането в Тайланд,от 15.02.20г.до 17.02.20г.да отидат до Сингапур,а след това отново
да се върнат в Тайланд до края на почивката.Затова на 17.09.20г.ищцата сключила с
ответното дружество договор за туристически пакет № 952 съгл.ЗТ с приложени към него
Общи условия с включени услуги в пакетната цена-хотелско настаняване от 17.02.20г.-до
03.03.20г.в посочения в договора хотел.Уговорената цена в договора била в размер на
3711лв.Ищцата заплатила цената на два пъти-в размер на 1113лв.по издадена от ответника
ф-ра № 3714/12.09.19г. и остатъка от 2598лв.-по издадена от ответника ф-ра №
5806/09.01.20г.
Тъй като от средата на месец януари 2020г.в медийното пространство започнала да се
разпространява информация за разрастваща се епидемия от Коронавирус и нарастващия
брой на заразените лица в Китай и региона, включително и Тайланд и Сингапур,и тъй като
приятелят на ищцата попадал в рискова група,взели решение да отменят пътуването си.
Твърди се, че на 06.02.2020г. ищцата изпратила електронно съобщение до
ответника,че анулира резервацията за хотелско настаняване в Пукет,Тайланд,а на
09.02.20г.изпратила второ съобщение,с които го уведомявала,че разваля сключения договор
за туристически пакет поради непредвидени обстоятелства-разпространението на
Коронавирус в азиатския регион и опасност от заразяване и желае да й се възстанови
заплатената от нея сума.
С кредитно известие № 5911/17.02.20г.към ф-ра № 5806/09.01.20г.ответникът й
възстановил сумата от 1020лв.за хотелско настаняване.Претендира се от ответника
заплащането на останалата платена от ищцата и невъзстановена сума в размер на
2691лв.поради разваляне на сключения между страните договор.
С отговора на исковата молба ответното дружество възразява, че ищцата няма право
да разваля договора,тъй като не е налице нито невъзможност за изпълнение от страна на
ответника, нито непреодолима сила, нито хипотезата на чл. 95 от Закона за туризма.
Възразява, че има право да задържи сумата, тъй като същата представлява неустойка за
неизпълнение от страна на ищеца, респективно глоби, наложени от туристическия
оператор.
К. на свой ред твърди,че клаузата на т.5.7 от ОУ е недействителна по смисъла на чл.
143 от Закона за защита на потребителите.
Районният съд е квалифицирал иска в мотивната част като такъв по чл.55 от ЗЗД,без
да уточни кой от трите основни състава на разпоредбата е имал предвид,а те са уредени в
три различни хипотези в ал.1 на чл.55 от ЗЗД - неоснователно обогатяване при изначална
липса на основание (предл.първо),при неосъществено основание (предл.второ) и при
отпаднало основание (предл.трето).В диспозитива на решението съдът е приел,че се касае за
иск по чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД-претендирана сума,дадена без основание.Настоящата
инстанция намира тази правна квалификация за неправилна.С оглед твърденията в
исковата молба предявеният от К. иск намира основанието си в нормата на чл.55, ал.1,
предл. трето от ЗЗД и е за връщане на получена сума при отпаднало основание за плащането
й.Т.е.към момента на престацията в случая е съществувало валидно правно основание
между страните-сключен договор за туристически пакет,но впоследствие това основание е
отпаднало.
2
Съгласно нормата на чл.269 от ГПК,регламентираща правомощията на въззивната
инстанция,въззивния съд се произнася служебно по валидността на постановеното от
първата инстанция решение,а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Правомощията на въззивния съд за
проверка на правилността на решението са ограничени до заявените в жалбата доводи.
С решението си районният съд е приел за установено, че договорът между страните е
такъв за туристически пакет по см.на гл.II,раздел VII от Закона за туризма; че ищцата е
прекратила този договор,и приложима в случая е разпоредбата на чл.89,ал.5 от ЗТ.Изложил
е мотиви,че не са били налице „непреодолими и извънредни обстоятелства“ по см.на
§1,т.68д от ЗТ,каквито се твърди в исковата молба да представлява глобалното
разпространение на Ковид 19.Въпреки това съдът е приел,че договорът е прекратен на
09.02.20г.на друго основание-по чл.89,ал.1 от ЗТ,като са развити съображения защо ищцата
не дължи таксата,предвидена по ал.2 на същия член.
По делото не се спори,че ищцата е сключила с ответното дружество договор за
туристически пакет № 952/17.09.19г.,като въззивната инстанция намира за правилни
изводите на районния съд,че ответникът има качеството на туроператор,а ищцата-на турист
по см.на §1,т.1 от ЗТ и договорът между тях е такъв за туристически пакет по смисъла на
глава ІІ,раздел VІІ от ЗТ,а съответно приложими в случая са нормите на Глава VІІ,Раздел II
от ЗТв отношенията между страните като специална ( по отношение на Закона за
задълженията и договорите и Търговския закон ) нормативна уредба.Приема също,че
ищецът е отправил до ответника воля да прекрати договора за туристически пакет на
09.02.20г.по електронна поща.
Намира обаче,че с исковата молба ищцата е твърдяла единствено,че е прекратила
договора поради настъпили непредвидени обстоятелства-повишен риск от заразяване с
коронавирус,което представлява предвиденото в чл.89,ал.5 от ЗТ специално основание за
прекратяване на договора за туристически пакет преди започването на изпълнението,без да
се заплаща никаква такса за прекратяване в случай на непреодолими и извънредни
обстоятелства,настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или в непосредствена
близост до него.Районният съд е следвало да разгледа единствено тази хипотеза,базирана на
твърденията на ищцата,но не и да излиза извън така очертаният предмет на спора,като
разглежда и прекратяването на договора на другото предвидено в чл.89,ал.1 от ЗТ
основание.
Ето защо настоящата инстанция приема,че спорът се съсредоточава единствено
върху преценката налице ли са условията на специалната разпоредба на чл.89,ал.5 от
ЗТ,т.е.има ли непреодолими и извънредни обстоятелства,настъпили или случващи се в
мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него,за да е налице реално
прекратяване на договора,като това прекратяване е основанието за имущественото
разместване по см.на чл.55 от ЗЗД.
ПдРС е изложил мотиви защо не намира пандемията от Ковид-19 да се дефинира като
„непреодолими и извънредни обстоятелства“по см.на §1,т.68д от ЗТ,които се споделят и от
въззивния съд.
Ищцата може да претендира прекратяване на договора по чл.89,ал.5 от ЗТ,ако докаже
наличието на твърдените от нея непреодолими и извънредни обстоятелства-
разпространението на Ковид-19 в района на избраната от нея дестинация за пътуването-
Тайланд и невъзможността на ответника в тази връзка да изпълни задължениято си по
договора.
Пандемията от Ковид-19 би могла да се приеме като непреодолимо и извънредно
обстоятелство не изобщо,а към определен момент и този момент е датата на официалното
обявяване на пандемията-в световен мащаб и конкретно в мястото на дестинацията или
района около нея.Пътуването на ищцата до Тайланд е с начална дата 17.02.20г.и крайна
3
дата-03.03.20г.Нито в този период обаче,нито на датата на прекратяването на договора-
09.02.20г. е била обявена пандемия от Ковид-19,както на територията на Тайланд,така и в
световен мащаб от СЗО,или в Република България.
На следващо място няма доказателства за невъзможност на ответника да изпълни
задълженията си по договора към тези дати.Ищцата,върху която лежи доказателствената
тежест,не е представила доказателства,че е имало забрана или ограничаване на пътуванията
между Република България и Тайланд,(вж. писмо от КЗП на л.82 от първоинстанционното
дело);че са били предприемани мерки от правителството на Тайланд за ограничаване на
посещения на културни мероприятия,препоръки за избягване на ситуации по струпване на
много хора на едно място и др.п.При прилагането на адекватни мерки на защита от вируса в
началната фаза на неговото разпространение,преди обявяване на пандемията,е могло да
бъдат избегнати негативните последици от него.Следователно не е била налице обективна
невъзможност за изпълнение от страна на ответника,за да се развали договорът по право,а
разпространението на коронавируса не съставлява „непреодолими и извънредни
обстоятелства“ по смисъла на §1,т.68д от ЗТ- такива,които да са извън контрола на
страната,която се позовава на тях, и последиците от които не биха могли да се избегнат,дори
ако са били предприети всички разумни мерки за тяхното предотвратяване.
От изложеното дотук се налага извода,че макар да е налице имуществено разместване
в случая-ищцата е заплатила на ответника сумата от общо 3711лв.,а е получила от него
обратно 1020лв.,не е налице основанието за това разместване Не се доказва твърдяното от
ищцата прекратяване на договора за туристически пакет поради непреодолими и
извънредни обстоятелства.Искът е неоснователен.Като е стигнал до обратния
извод,районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение,което следва
да се отмени и да се постанови друго,с което да се отхвърли иска като неоснователен и
недоказан.
При този изход на спора и претендирането на разноски и от двете страни,такива
следва да се присъдят на ответника,настоящ жалбоподател,за двете инстанции.Пред първата
инстанция обаче не са представени доказателства за направени разноски.В писмения
отговор като приложение е посочен договор за правна защита и съдействие,такъв е цитиран
и в списъка на разноските пред настоящата инстанция,от 17.08.20г.за 450лв,но го няма
приложен по делото.Поради горното разноски следва да се присъдят на жалбоподателя само
за въззивната инстанция в размер на 503,82лв.,от които 450лв.за адв.възнаграждение
съобразно представен пред настоящата инстанция ДПЗС и 53,82лв.за ДТ.
По горните съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262282/28.09.21г.,постановено по гр.д.№ 5514/2020г. по описа
на Районен съд - Пловдив,12-ти гр.с.,с което е осъдено „Посейдон холидейс“ООД,ЕИК-
***да заплати на Д. А. К.,ЕГН-********** сумата от 2691лв. като дадена без основание (по
развален договор за туристическа услуга № 952/17.09.19г.за изпълнението по който от
ищеца,ответникът е издал фактури № 3714/12.09.19г. и № 5806/09.01.20г.),ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба-22.05.20г.до
окончателното изплащане на вземането,както и разноските по делото в размер на
163,14лв.,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. А. К.,ЕГН-********** от *** против „Посейдон
4
холидейс“ООД,ЕИК-***със седалище *** иск за осъждане на ответника да й заплати сумата
от 2691лв. като дадена на отпаднало основание по развален договор за туристическа услуга
№ 952/17.09.19г.,ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на
исковата молба-22.05.20г.до окончателното изплащане на вземането,като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. А. К.,ЕГН-********** от *** да заплати на „Посейдон холидейс“ООД,
ЕИК-***,*** сумата от 503,82лв.(петстотин и три лв.и 82 ст.)разноски по делото пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5