Решение по дело №387/2024 на Административен съд - Плевен

Производството по делото е по реда на чл.104, ал.1 във връзка с чл.121, ал.1, т.3 от Закон за държавния служител и чл.86, ал.1 от Закон за задълженията и договорите.

В Административен съд-Плевен е образувано административно дело №384/2024 год., по жалба на д-р Л. А. Ф. от гр.Плевен, чрез адв.Н. Н. от АК-Плевен, против Заповед №НК-1/01.04.2024г. на Изп.директор на БАБХ-София, с която на д-р Ф. – на длъжност „Главен инспектор“ в отдел „Контрол на храните“ при Областна дирекция по безопасност на храните-Плевен, на основание чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Моли се за нейната отмяна, както и дисциплинарно-наказаното лице да бъде възстановено на заеманата преди уволнението длъжност и се иска присъждане на обезщетение за времето, през което лицето не е било на служба, на основание чл.121, ал.1, т.3 от ЗДСл, в размер на 16560лева. Претендират се направените по делото разноски.

По административно дело №384/2024 год. на Административен съд-Плевен е постановено Определение №1604/30.04.2024 год., с което съдията-докладчик е отделил предявения от д-р Ф. иск за присъждане на обезщетение за времето, през което не е била на служба поради прекратяване на служебното правоотношение. По отделения иск е образувано настоящото административно дело №387/2024 год.

Производството по настоящото дело е спряно с Определение №1684/13.05.2024, на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК вр. чл.144 от АПК, до приключване на административно дело №384/2024 год. по описа на АС-Плевен с влязъл в сила съдебен акт.

Производството по административно дело №384/2024 год. по описа на АС-Плевен е приключило с влязло в сила Решение №2418/9.07.2024 год., оставено в сила с Решение №197/9.01.2025 год. на ВАС по адм.дело №9344/2024 год., т.е. влязло в сила на 9.01.2025 год.

Горното е обусловило служебно възобновяване на съдебното производство по настоящото административно дело №387/2024 год. на АС-Плевен, на основание чл.230 от ГПК вр. чл.144 от АПК, с Определение №270/16.01.2025 год.

След възобновяване на производството, исковата молба е оставена без движение, за отстраняване на констатирани от съда нередовности от страна на ищцата.

С молба вх.№730/27.01.2025 год. ищцата е поправила констатираните от съда нредовности на исковата молба.

Твърди се в исковата молба и уточнението, че с влязло в сила съдебно решение е отменена Заповед №НК-1/01.04.2024г. на Изп.директор на БАБХ-София, с която на д-р Ф. – на длъжност „Главен инспектор“ в отдел „Контрол на храните“ при Областна дирекция по безопасност на храните-Плевен, на основание чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“. За времето от издаване на заповедта-1.04.2024 год. до влизане в сила на съдебното решение по адм.дело №384/2024 год. са изминали повече от шест месеца, в които ищцата не е заемала държавна служба, поради което й се дължи обезщетение в размер на основната заплата за срок от шест месеца. Твърди, че за този шестмесечен период ищцата не е била осигурявана. Съгласно Заповед №ОСИД-4956/27.11.2023 год.основната месечна заплата на Ф. към датата на прекратяване на служебното й правоотношение е била в размер на 2760 лева, поради което дължимото й обезщетение за шестмесечен период, считано от 1.04.2024 год. до 1.10.2024 год., е в размер на 16560 лева. В заключение моли съда да осъди БАБХ-София да заплати на ищцата обезщетение за периода от 1.04.2024 год. до 1.10.2024 год., през който не е била на служба поради прекратяване на служебното й правоотношение, отменено от съда с влязло в сила решение, в размер на 16560 лева, ведно със законната лихва до окончателното му заплащане. Претендира сторените в производството разноски.

Ответникът е депозирал отговор на искова молба с вх. № 1261/17.02.2025 г., в който е оспорил иска като неоснователен и недоказан. Посочил е, че предметът и размерът на исковата претенция са неконкретизирани и противоречиви. Законът предвижда, че при незаконосъобразно прекратяване на служебно правоотношение, ако лицето не е било в трудово или служебно правоотношение, може да претендира обезщетение за не повече от 6 месеца. Според ответника, в исковата молба ищецът е посочил две различни времеви рамки - в един случай се претендира обезщетение за периода април 2024 г. - ноември 2024 г., а в друг - за периода 01.04.2024 г. - 01.10.2024 г. Това несъответствие създава правна неяснота и прави исковата претенция неконкретна. Сочи още, че с исковата молба се претендира законна лихва, но не е посочен начален момент на изискуемост, а само краен момент, липсва конкретизация от коя дата ищецът счита, че следва да започне начисляването на законната лихва. Сочи, че за да бъде основателен искът по чл. 104, ал.1 от Закона за държавния служите, следва да са налице кумулативно следните задължителни предпоставки: отмяна на незаконосъобразен административен акт за прекратяване на служебното правоотношение; доказателства, че ищецът е останал без работа по трудово и/или служебно правоотношение през искания период; настъпили реални имуществени вреди - пропуснато трудово възнаграждение за съответния период; пряка причинно-следствена връзка между прекратяването на правоотношението и твърдените вреди. Счита, че в случая е налице единствено първата предпоставка - отмяната на заповедта за прекратяване на правоотношението, останалите предпоставки не са доказани. Твърди, че от представените по делото документи не е установено, че ищцата действително е останала без работа през претендирания шестмесечен период, поради което исковата молба се явява недоказана. В заключение ответникът претендира предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Поискал е присъждане на разноски и е направил възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение, в случай, че бъде представлявана по делото от адвокат.

По направеното от ответника възражение във връзка с обстоятелството, че ищцата е претендирала лихва върху искания размер на обезщетение за процесния период, като не е посочила начална дата на претенцията за лихва върху обезщетението, ищцата чрез упълномощения адвокат Н. е депозирала заявление с вх.№1471/24.02.2025 год., в която е посочена начална дата на претенцията за лихва върху обезщетението-01.05.2024 год., до окончателното изплащане на лихвата.

По това уточнение е депозирано становище с вх.№2101/19.03.2025 год. от ответника, в което сочи, че искът е допустим, но неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Сочи още, че ищцата е имала в определен период от претендирания регистрация в Дирекция „Бюро но труда“, като безработно лице, а от 05.06.2024 г. до 24.07.2024 г. регистрацията е прекратена. Относно уточнителната молба на страната за период на претендирата лихва, а именно от 01.05.2024 г., счита искането за неоснователно, доколкото при незаконни актове на администрацията, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, което в настоящия случай е 09.01.2025 г. съобразно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС. Претендира исковата молба срещу Българска агенция по безопасност на храните да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

В съдебно заседание ищцата се представлява от адв. Н. от АК-Плевен с пълномощно на л.32, който поддържа иска, моли съда да го уважи. Сочи, че издадената заповед № НК-1/01.04.2024г. на Изп. директор на БАБХ – София е отменена с решение № 2418/09.07.2024г. по административно дело №384/2024г., като последното е влязло в сила на 09.01.2025г. За 6-месечния период, в който би могло да се претендира обезщетение, от изслушаното и прието заключение по допуснатата съдебно–счетоводна експертиза и от писмените доказателства по делото се установява, че ищцата не е била в друго трудовоправно отношение и служебно правоотношение, като съответно в този период не е получавала и обезщетение за безработица. Моли, вместо първоначално претендираната начална дата на законната лихва 01.05.2024 г. , същата да се счита предявена от 09.01.2025г., с оглед на тълкувателно решение № 3/2005г. , поради което поддържа този втори вариант на заключението по отношение на дължимата законна лихва. При тези доказателства счита, че исковата претенция е изцяло основателна и доказана. Моли съда да я уважи и да присъди направените по производството разноски, съобразно представен списък.

Ответникът-Българска агенция по безопасност на храните, в съдебно заседание не се представлява. Депозирала е писмено становище с вх.№3401/22.05.2025 год., в което сочи, че искът е неоснователен. Сочи, че от заключението на вещото лице се установява, че за периода 05.06.2024 г. до 24.07.2024 г. регистрацията на ищцата като безработно лице е била прекратена по желание на страната. Съгласно представените книжа лицето е било назначено на трудов договор с „Луксор“ ЕООД, с ЕИК *********, с код по НКПД 43112005 с основна заплата 933,00 лева, прекратен на 03.06.2024 г., който факт моли да бъде съобразен при изчисляване на дължимото обезщетение, доколкото не става категорично ясно дали лицето действително съгласно съставен констативен протокол е упражнявало трудова дейност, а в случай че е, сумата следва да бъде съобразена с получаваната по трудово/служебно правоотношение. Сочи още, че съгласно Заповед № РД 11-192/23.01.2025 г. на изпълнителния директор на БАБХ е наредено да бъдат преведени дължимите осигурителни вноски за периода 16.042024 г. до 10.01.2025 г. включително, в общ размер на 4 818.96 лева. Твърди, че видно от заключителната част на съдебно - икономическата експертиза, обезщетението за периода е в размер на 16 500.00 лева, а не 16 560.00 лева, който се претендира, с оглед на което моли решението да бъде съобразено с констатациите на вещото лице. Относно законната лихва, моли съда да има предвид, че при незаконни актове на администрацията, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е влизане в сила на решението, което в настоящия случай е 09.01.2025 г. съобразно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС, с оглед на което, в случай че е дължима, началният период следва да е 09.01.2025 г., а не от 1.05.2024 год. В заключение моли съда да отхвърли предявения иск срещу Българска агенция по безопасност на храните, като неоснователен и недоказан. В случай че обезщетение е дължимо, оспорва иска по размер и моли размерът да бъде съобразен със заключението на вещото лице, както и с факта, че не се доказва категорично дали лицето е упражнявало трудова дейност при „Луксор“ ЕООД, с оглед на което сумата следва да бъде съобразена с получените възнаграждения по трудовото правоотношение. Претендира направените разноски в настоящото производство, включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност относно претендираното адвокатско възнаграждение и моли то да бъде определено в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение, че исковата молба е основателна и следва да бъде уважена.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От приложеното към настоящото дело административно дело №384/2024 год. се установява, че Л. А. Ф. е заемала длъжността „началник отдел „Контрол на храните“ в ОДБХ – Плевен, с присъден ранг – първи младши, от датата на преназначаването – 06.07.2015 г., като от 20.11.2023 г. след ново преназначаване е заемала длъжността „главен инспектор“ в същия отдел.

Със Заповед № РД 11-293/08.02.2024 г., изменена със Заповед №РД 11-718/21.03.2024г. на изп.директор на БАБХ, е образувано дисциплинарно дело за водене на дисциплинарно производство срещу Л. Ф. за установени от длъжностни лица пропуски, допуснати съществени несъответствия и проява на непрофесионално отношение по повод изпълнение на служебните й задължения в качеството на началник отдел „КХ“. Въз основа на решение на Дисциплинарния съвет, обективирано в Становище от 22.03.2024г., от Изпълнителния директор на БАБХ, е издадена Заповед № НК-1/01.04.2024 г., с която на Л. Ф. – на длъжност „Главен инспектор“ в отдел „Контрол на храните“ при Областна дирекция по безопасност на храните-Плевен, на основание чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“. За да достигне до този извод, дисциплинарно-наказващият орган се е позовал на Докладна записка с вх. № 2635 от 05.02.2024г. от директора на ОДБХ - Плевен за констатирани пропуски и слабости при взимане на управленските решения във връзка с организацията на работа в поверения към 2022 и 2023 г. на служителя отдел в областната дирекция, конкретно посочени, което представлява неизпълнение на вменените по длъжностна характеристика основни цели и преки задължения - т.3.1 и 3.2 т.4.5 и т.1 и 2 от т. 5 „Преки задължения“. Позовал се е още и на Докладна записка с изх. № 1907 от 18.03.2024 г. на директора на ОДБХ - Плевен, постъпила в хода на образуваното производство, в която се съдържат данни за неизпълнение на служебни задължения и такива, възложени й със заповед на изпълнителния директор на БАБХ, а именно: отказ да изпълни Заповед № РД11-44 от 09.01.2024 г., което представлява неизпълнение на чл. 24, ал.1 от ЗДСл. На база на първата докладна е направен извод, че извършената от Ф., в качеството на началник отдел КХ, проверка на ефективността на официалния контрол е формална, извършена неотговорно и непрофесионално, и в нарушение на заложените в длъжностната характеристика задължения. Последното е изведено като дисциплинарно нарушение по чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл. На база на втората докладна записка и представени от Ф. медицински документи е направен извод, че аргументите за отказ за изпълнение на вменено със заповед на изпълнителния директор служебно задължение са недоказани и не следва да бъдат кредитирани, като документите по дисциплинарното дело визират неефективно и некачествено изпълнение на служебните задължения, представляващи дисциплинарно нарушение по чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл. След проведено изслушване на служителя и взети писмени обяснения, дисциплинарно-наказващият орган е счел, че е налице неизпълнение на служебни задължения при осъществяваните от Ф. действия/бездействия, които съставляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл, като взетите управленски решения са при ясно съзнаване на тяхното значение и свойствата им, както и на следващите се за държавната служба негативни последици.

Тази заповед - № НК-1/01.04.2024 г., с която на Л. Ф. – на длъжност „Главен инспектор“ в отдел „Контрол на храните“ при Областна дирекция по безопасност на храните-Плевен, на основание чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, е била обжалвана пред Административен съд-Плевен, където е образувано административно дело №384 по описа на Административен съд-Плевен за 2024 год. По делото е постановено Решение №2418/9.07.2024 год, с което заповедта за уволнение е отменена. Решението на Административен съд-Плевен е било обжалвано по реда на инстанционния контрол пред Върховен административен съд, който с Решение №197/9.01.2025 год. по адм.дело 9344/2024 год. е оставил в сила решението на АС-Плевен. Решението за отмяна на уволнението е влязло в законна сила на 9.01.2025 год.

Въз основа на влязлото в сила решение на Административен съд-Плевен по адм.дело №384/2024 год., с приложената на л.84 от делото Заповед №ВР-002/10.01.2025 год. на Изпълнителния директор на БАБХ, ищцата е възстановена на длъжност „главен инспектор“ в отдел „Контрол на храните“ при Областна дирекция по безопасност на храните-гр.Плевен, с ранг IV старши, № по ред от КДА : 265, длъжностно ниво по КДА: 9, наименование на длъжностното ниво по КДА : Експертно ниво 5, код по НКПД:2422 6043, считано от 13.01.2025 год. С приложената на л. 85 от делото Заповед №ОСПП-001/10.01.2025 год., на основание чл.82а, ал. 1 от Закона за държавния служител, чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 10 и ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник на БАБХ, утвърдено длъжностно разписание на ОДБХ-Плевен при БАБХ и във връзка със Заповед № ОСПП-Н074/16.11.2023 г., в срока по чл. 82а. ал. 1 от ЗДСл, изпълнителният директор на БАБХ е преназначил ищцата от длъжността, посочена в предходната цитирана заповед за възстановяване на държавна служба, на длъжност: началник отдел „Контрол на храните“ в ОДБХ-Плевен при БАБХ, с ранг IV старши, номер по ред от КДА: 193, длъжностно ниво по КДА: 7, наименование на длъжностното ниво: ръководно ниво 7А, код по НКПД: 1213 6022, считано от 13.01.2025 г., като й е определена основна месечна заплата: 2760,00 лв.

Настоящото административно дело №387/2024 год. е образувано въз основа на жалбата, поставила началото на адм.дело №384/2024 год. и Определение №1604/30.04.2024 год., с което производството по жалбата с характер на искова молба е разделено, както и въз основа на две последващи уточнителни искови молби с вх.№730/27.01.2025 год. на л.55 и с вх.№1471/24.02.2025 год. на л.113 от делото. С тези две уточняващи молби е посочено, че исковата молба се предявява срещу Българска агенция по безопасност на храните –София с искане последната да бъде осъдена да заплати на ищцата обезщетение за периода от 1.04.2024 год. до 1.10.2024 год., през който ищцата не е била на служба поради незаконното уволнение , в размер на 16560 лева, ведно със законната лихва, считано от 1.05.2024 год. до окончателно заплащане на сумата, както и направените по делото разноски. В хода на устните прения между страните ищцата е уточнила, че претендира лихвата върху размера на обезщетението, считано от по-късна дата-от 9.01.2025 год.

По делото е приобщено писмо от Агенция по заетостта с изх. № 10-10-1278#1/20.02.2025 г., от което се установява, че за периода 01.04.2024 г. -01.10.2024 г., за ищцата са установени данни за регистрация в Дирекция „Бюро по труда“ Плевен, като безработно лице, от 05.06.2024 г. до 24.07.2024 г. Регистрацията е прекратена на основание чл.20, ал.З, т.2 от Закона за насърчаване на заетостта (по желание на лицето).

Видно от писмо от ТП на НОИ с изх. № 4008-14-43#1/28.02.2025 г., на ищцата няма отпуснати и изплатени парични обезщетения за безработица за периода от 01.04.2024 г. до 01.10.2024 г. Постановено е Разпореждане № 141-00-1647-3/05.07.2024 г., с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по подадено в ТП на НОИ - Плевен заявление вх. № 141-00-1647-3/05.06.2024 г.

От ТД на НАП В. Търново, офис Плевен с изх. № 40-15-106#1/21.02.2025 г. са предоставени данни от информационната система, актуални към 20.02.2025 г., че за ищцата има данни за сключен трудов договор на 16.04.2024 г. с „Луксор“ ЕООД, ЕИК ********* с код по НКПД 43112005 с основна заплата 933,00 лв., прекратен на 03.06.2024 г.

От ТП на НОИ с вх. № 2167/21.03.2025 г. са издадени приложените на л.148 и сл. от делото Задължителни предписания № ЗД-1-14-01646002/03.07.2024 г. до „Луксор“ ЕООД гр.Плевен, ЕИК ********* за заличаване на данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО на Л. А. Ф., за периода от 17.04.2024 г. до 31.05.2024 г. с вид осигурен 01, декларация обр. № 1. Изложени са мотиви, че е съставен КП № КП-5-14-01645964/03.07.2024 г., в който е отразено, че не е доказано упражняване на трудова дейност от ищцата в дружеството.

Съгласно Справка - данни за осигуряването по ЕГН за период от 01.04.2024 г. до 30.10.2024 г. за ищцата има следните данни:

м.04.2024 г. - 18 /за лица, на които за осигурителен стаж се зачита времето, през което работникът или служителят не е работил поради неправилно недопускане или отстраняване от работа или е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи/ -11 дни - осигурителен доход 1 380,00 лв.;

м.05.2024 г. - вид осигурен 5 /държавен служител/ - начислен месечен облагаем доход - 9 615,52 лв.;

м.05.2024 г. - 18 /за лица, на които за осигурителен стаж се зачита времето, през което работникът или служителят не е работил поради неправилно недопускане или отстраняване от работа или е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи/ -19 дни - осигурителен доход 2 760,00 лв.;

м.05.2024 г. - 18 /за лица, на които за осигурителен стаж се зачита времето, през което работникът или служителят не е работил поради неправилно недопускане или отстраняване от работа или е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи/ -19 дни - осигурителен доход 2 760,00 лв.;

м.06.2024 г. - 18 /за лица, на които за осигурителен стаж се зачита времето, през което работникът или служителят не е работил поради неправилно недопускане или отстраняване от работа или е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи/ - 21 дни - осигурителен доход 2 760,00 лв.;

м.07.2024 г. - 18 /за лица, на които за осигурителен стаж се зачита времето, през което работникът или служителят не е работил поради неправилно недопускане или отстраняване от работа или е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи/ - 23 дни - осигурителен доход 2 760,00 лв.;

м.08.2024 г. - 18 /за лица, на които за осигурителен стаж се зачита времето, през което работникът или служителят не е работил поради неправилно недопускане или отстраняване от работа или е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи/ - 21 дни - осигурителен доход 2 760,00 лв.;

м.09.2024 г. - 18 /за лица, на които за осигурителен стаж се зачита времето, през което работникът или служителят не е работил поради неправилно недопускане или отстраняване от работа или е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи/ - 20 дни - осигурителен доход 2 760,00 лв.;

м.10.2024 г. - 18 /за лица, на които за осигурителен стаж се зачита времето, през което работникът или служителят не е работил поради неправилно недопускане или отстраняване от работа или е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи/ - 23 дни - осигурителен доход 2 760,00 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

С оглед изложеното от страните и представените доказателства съдът приема, че е сезиран с обективно съединени искове, подадени от д-р Л. А. Ф., против Българска агенция по безопасност на храните-София, с правно основание чл.121, ал.1, т.3 вр. чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител и чл.86, ал.1 от ЗЗД– за присъждане на обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди от отменен административен акт, представляващи обезщетение за времето, през което ищцата не е била на държавна служба поради незаконното уволнение, за 6 /шест/ месечен период на основание чл.104, ал.1 от ЗДС, считано от 1.04.2024 год. до 1.10.2024 год., в размер на 16560 лева, ведно със законната лихва, считано от 9.01.2025 год. до окончателно заплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

От приложените по делото доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните. Ищцата в качеството си на държавен служител по смисъла на чл.2 от ЗДС е предявила иск за обезщетение срещу ответника-Българска агенция по безопасност на храните-гр.София -юридическо лице по смисъла на чл.1, ал.2 от ЗБАБХ и чл.2, ал.2 от Устройствен правилник на Българската агенция по безопасност на храните ” във връзка с чл.205 от АПК. С оглед на представените доказателства съдът намира, че искът е допустим.

С отмяната с влязло в сила на 9.01.2025 год. съдебно решение, на Заповед № НК-1/01.04.2024 г., с която на Л. Ф. – на длъжност „Главен инспектор“ в отдел „Контрол на храните“ при Областна дирекция по безопасност на храните-Плевен, на основание чл.90 ал.1 т.5 от ЗДСл, е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, възниква правото на ищцата да получи обезщетение за понесените от нея вреди. Съгласно чл. 39 от Закона за държавния служител, държавният служител има право на обезщетение в предвидените от закона случаи. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител предвижда обезщетение при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение. Определянето на обезщетението е въз основа на основната заплата на служителя към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата.

По делото е изслушана съдебно –счетоводна експертиза, заключението на която не е оспорено от страните и съдът кредитира с доверие като обективно, компетентно и съответно на събраните по делото доказателства. От същото се установява, че размерът на основната заплата на ищцата, е както следва: към момента на нейното уволнение (1.04.2024год.)-2760,00 лева; към момента на признаване на уволнението за незаконно (влизане в сила на решението на АС-Плевен по адм.дело №384/2024 год.-9.01.2025год.)-2760,00 лева. Съответно размерът на обезщетението за 6 /шест/ месечния период по чл.104, ал.1 вр. с чл.121, ал.1, т.3, вземайки предвид основната заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно, е 16500,00 /шестнадесет хиляди и петстотин/ лева. Предвид, че ищцата не е работила по друго трудово и/или служебно правоотношение след прекратяване на служебното й такова с БАБХ и не е получавала възнаграждение за труд, респ.заплата, разпоредбата на чл.104, ал.1, изречение второ от ЗДСл е неприложима. Ето защо на ищцата следва да се присъди размер на обезщетение, съобразено със заключението на ВЛ, от 16500 /шестнадесет хиляди и петстотин/ лева, като за разликата до пълния претендиран от Ф. размер до 16560 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По отношение на дължимата лихва съдът съобрази следното: Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им. Следователно, в конкретния случай началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, е датата, на която е влязло в сила Решение №2418/9.07.2024 год. по адм.дело №384/2024 год., с което е отменена Заповед № НК-1/01.04.2024 г., с която на Л. Ф. – на длъжност „Главен инспектор“ в отдел „Контрол на храните“ при Областна дирекция по безопасност на храните-Плевен, на основание чл.90 ал.1 т.5 от ЗДСл, е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, а именно-9.01.2025 год., когато е влязло в сила решението на Върховен административен съд, потвърдило решението на АС-Плевен. От тази дата ответната агенция е изпаднала в забава и дължи обезщетение за неизпълнение на парично задължение, което следва да се присъди до окончателно изплащане на сумата. Съобразно приетото и неоспорено от страните заключение на ВЛ, размерът на лихвата върху присъденото обезщетение от 16500 лева, за периода от 9.01.2025 год. до 28.04.2025 год. е 687,18 /шестстотин осемдесет и седем лева и осемнадесет стотинки/, който следва да се присъди на ищцата, като на същата следва да се присъди и законната лихва, считано от 28.04.2025 год. до окончателно заплащане на сумата за обезщетението.

При този изход на делото, на ищцата следва да се присъдят направените по настоящото дело разноски. Ищцата е претендирала разноски общо в размер на 3135,00 лева, от които 2825,00 лева договорено и изцяло платено в брой възнаграждение за един адвокат (л.32); заплатена с платежно на л.22 от делото държавна такса в размер на 10,00 лева и заплатен с платежно нареждане на л.133 от делото депозит за вещо лицев размер на 300,00 лева. Разноските за държавна такса в размер на 10,00 лева депозит за ВЛ в размер на 300,00 лева следва да бъдат присъдени изцяло на ищцата. По отношение на заплатеното възнаграждение за един адвокат, ответникът, в отговора на исковата молба, е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.1 от Наредба №1/9.04.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2, а правилото на чл.7, ал.2, към който препраща чл.8 е, че адвокатското възнаграждение се определя в зависимост от парично оценимия интерес по делото. Понастоящем редакцията на чл.7, ал.2, т. 3 от Наредбата предвижда при интерес от 10 000 до 25 000 лв. /по настоящото дело интересът е в размер на 16500,00+687,18 лева/ – адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лв. плюс 9 % за горницата над 10 000 лв, или 1300,00 лева +646,85 лева, или общо възнаграждение в размер на 1946,85 лева. Съдът намира възражението на ответника за прекомерност на претендираното от ищцата възнаграждение за един адвокат в размер на 2825,00 лева, за основателно, предвид че делото не е с голяма фактическа и правна сложност, приключило е в две съдебни заседания, не са разпитвани свидетели, не са приобщени многобройни писмени доказателства, делото е експертно-размерът на обезщетението и лихвата върху същото е определен с помощта на ВЛ, законовата регламентация по този вид дела е ясна и недвусмислена. Поради което на ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размерите по чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата, а именно 1946,85 лева, а за разликата над този присъден размер до пълния претендиран размер от 2825, 00 лева искането за присъждане на адвокатско възнаграждение следва да се отхвърли като неоснователно.

Воден от горното съдът

РЕШИ :

ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните със седалище гр.София, [улица], представлявана от Изпълнителния директор да заплати на д-р Л. А. Ф. от гр.Плевен, [улица], ет.6, ап.21, с [ЕГН], обезщетение за времето , през което е останала без работа поради незаконно уволнение със Заповед № НК-1/01.04.2024 г. на изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на храните, отменена с влязло в сила решение №2418/9.07.2024 год. по адм.дело №384/2024 год. на Административен съд-Плевен, но не повече от 6/шест/ месеца, общо в размер на 16500,00 (шестнадесет хиляди и петстотин лева), ведно с лихва за забава върху обезщетението за този период, изчислена от 9.01.2025 год. до 28.04.2025 год. в размер на 687,18 /шестстотин осемдесет и седем лева и осемнадесет стотинки/, както и лихвата върху присъденото обезщетение от 28.04.2025 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на д-р Л. А. Ф. от гр.Плевен, [улица], ет.6, ап.21, с [ЕГН], против Българска агенция по безопасност на храните-София за присъждане на обезщетение за времето , през което е останала без работа поради незаконно уволнение със Заповед № НК-1/01.04.2024 г. на изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на храните, отменена с влязло в сила решение №2418/9.07.2024 год. по адм.дело №384/2024 год. на Административен съд-Плевен, но не повече от 6/шест/ месеца, за разликата над присъдения размер от 16500,00 (шестнадесет хиляди и петстотин лева), до пълния претендиран размер от 16560,00 /шестнадесет хиляди петстотин и шестдесет/ лева.

ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните със седалище гр.София, [улица], представлявана от Изпълнителния директор да заплати на д-р Л. А. Ф. от гр.Плевен, [улица], ет.6, ап.21, с [ЕГН] направените по делото разноски, както следва: държавна такса в размер на 10,00 /десет/ лева; разноски за депозит за вещо лицев размер на 300,00 /триста/ лева; възнаграждение за един адвокат, представлявал ищцата в съдебното производство в размер на 1946,85 /хиляда деветстотин четиридесет и шест лева осемдесет и пет стотинки/, като за разликата над присъдения размер от 1946,85 лева до пълния претендиран от ищцата размер от 2825,00 /две хиляди осемстотин двадесет и пет/ лева, отхвърля искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение като неоснователно.

РЕШЕНИЕТО може да се оспорва от страните с касационна жалба в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението , пред ВАС на РБ.

Преписи от решението да се изпратят на страните.