РЕШЕНИЕ
№ 6577
гр. София, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110140067 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на фирма срещу Р. АЛ. АС., с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 5 000 лв. –
главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО****/14.11.2007 г., ведно със
законната лихва от 18.11.2020 г. до окончателното плащане; 2 814.12 лв. – договорна лихва
за периода от 17.11.2017 г. до 08.11.2020 г.; 12.50 лв. – мораторна лихва за периода от
09.11.2020 г. до 17.11.2020 г.; 60 лв. – разноски за покана за предсрочна изискуемост, за
които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. №
57156/2020 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство, както и разноски и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство, съответни на вземанията по заповедта, за
които са предявени установителни искове.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили посочения договор при общи условия и
че по силата на договора му е отпуснал банков кредит във вид на овърдрафт в размер до
5 000 лв., като срокът на договора е удължаван автоматично всеки път за 1-годишен период,
след като никоя от страните не е уведомила другата, че го прекратява. Посочва, че при
непогасяване на пълния размер на дебитното салдо след изтичане на първите 3 отчетни
периода се начислявала годишна лихва в размер на 16 % за дебитните салда, формирани в
резултат от ПОС трансакции, и 18 % за всички останали дебитни салда по сметката, а при
непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период на минималната
1
погасителна вноска или при надвишаване на разрешения кредитен лимит
кредитополучателят трябвало да заплаща върху непогасената част от минималната
погасителна вноска, респ. върху надвишението по разполагаемия кредитен лимит,
наказателна лихва за дните на просрочие в размер на договорения лихвен процент плюс
надбавка в размер на 12 %. Излага, че кредитът е усвояван по банковата сметка на
кредитополучателя многократно в периода от 19.11.2007 г. до 26.01.2009 г. Сочи, че банката
има право да обяви овърдрафта за изцяло и предсрочно изискуем след писмено
предизвестие до длъжника, ако той не извърши което и да е плащане по договора и Общите
условия за срок, по-дълъг от 5 работни дни след изискуемостта на съответното плащане.
Твърди, че овърдрафта е погасяван до 20.01.2009 г., като считано от 26.01.2009 г. кредитът е
в просрочие, поради което с покана с вх. № 027081/03.09.2020 г., връчена на ответника при
отказ на 24.09.2020 г. чрез ЧСИ С.Я., длъжникът е поканен в 7-дневен срок от получаването
й да изпълни доброволно задълженията си в пълен размер, като в противен случай банката
ще приеме кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Посочва, че поради неплащане от
ответника в дадения му срок банката счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем от
09.11.2020 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Р.
АЛ. АС., с който предявените искове са оспорени като неоснователни. Счита, че щом
кредитът е в просрочие от 26.01.2009 г., то към тази дата падежът е бил настъпил, поради
което е изтекла 5-годишната погасителна давност за главницата, респ. погасени по давност
са и всички акцесорни задължения. Изтъква, че поканата за предсрочна изискуемост не
доказва прекъсване на погасителната давност, тъй като е изпратена 6 години след
изтичането на давностния срок. Претендира разноски.
С протоколно определение от 10.03.2022 г. /л. 97 – гръб/ е допуснато изменение на
предявените искове от установителни в осъдителни искове за следните суми: 5 000 лв. –
главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението на 18.11.2020 г.; 2 814.12
лв. – договорна лихва за периода от 17.11.2017 г. до 08.11.2020 г.; 12.50 лв. – законна лихва
за периода от 09.11.2020 г. до 17.11.2020 г.; 60 лв. – разноски за покана за предсрочна
изискуемост.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а и се установява се от писменото доказателство на л. 6-7, че
между страните е сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО****/14.11.2007
г., към който съгласно чл. 9 от договора са приложими Общите условия на фирма за
издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa.
Страните не спорят, че се касае за Общите условия на л. 15-17.
Съгласно чл. 1 от договора по искане на титуляра /ответника/ банката приема да
открие и води на негово име картова разплащателна сметка с IBAN BG68FINV**** и да
издаде към нея на негово име или на други посочени от него оправомощени държатели
2
револвираща/и международна/и кредитна/и карти/и с чип Mastecard Standart, а според чл. 2
банката предоставя на титуляра банков кредит овърдрафт по картовата разплащателна
сметка в размер на 5 000 лв., който може да бъде усвояван с ползване на всяка от картите,
издадени към картовата му разплащателна сметка. Според т. 13 от Общите условия
разрешеният овърдрафт може да се ползва само по картовата разплащателна сметка с
използване на всяка от издадените карти.
В чл. 3 е уговорен срок за ползване на овърдрафта до 14.11.2009 г., както и че той се
подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия, а съгласно
т. 36.1. от Общите условия срокът за ползване на овърдрафта се удължава автоматично
всеки път за нов 1-годишен срок, при условие че титулярът не е уведомил банката за
прекратяване на договора най-малко 60 дни преди изтичане на текущия срок, респ. при
условие че банката не е уведомила титуляра за прекратяване на договора най-малко 30 дни
преди изтичане на текущия срок.
Съгласно чл. 4 от договора титулярът се задължава да погасява предоставения
овърдрафт в срокове и по начина, договорени в Общите условия. В чл. 6 е уговорено, че за
ползвания овърдрафт титулярът ползва гратисен период до 45 дни, като ако до датата на
падежа погаси изцяло дебитното салдо по картовата си разплащателна сметка, формирано
до края на последния отчетен период, не се начислява лихва, а според чл. 7 при непогасяване
до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на последния
отчетен период, той заплаща на банката след изтичане на първите 3 отчетни периода
годишен лихвен процент в размер на 16 % - за извършване на безналични плащания на ПОС
терминал, и 18 % - за всички останали трансакции. Съгласно т. 18 от Общите условия
титулярът се задължава всеки месец до падежа или на следващия работен ден, ако падежът е
в неработен ден, да внася по сметката минималната погасителна вноска, посочена в
извлечението, като неполучаването на извлечението не го освобождава от задължение да
внесе в срок до падежа минималната погасителна вноска. В чл. 8 от договора е уговорено, че
при неплащане на месечна погасителна вноска или надвишение на разрешения кредит лимит
банката начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от
12 %.
Съгласно т. 1, б. „ж“ от Общите условия „отчетен период“ е всеки период от срока на
действие на договора, считано от 20-о число на всеки месец до 19-о число на следващия
месец, за който банката издава на титуляра отчет по сметка. Според т. 1, б. „з“ от Общите
условия „падеж“ е датата, до която титулярът е длъжен да погаси изцяло задълженията си по
сметката или минималната погасителна вноска, като за дата на падежа се счита всяко 5-о
число от месеца, а ако то е неработен ден, дата на падежа е първият следващ работен ден. В
т. 1, б. „к“ от Общите условия „минимална погасителна вноска“ е определена като сума,
която титулярът е длъжен да погасява ежемесечно от датата, следваща края на отчетния
период, до датата на падежа, и представляваща 5 % от дебитното салдо по сметката към
последния ден от отчетния период, но не по-малко от 10 лв., или целия размер на усвоения
кредитен лимит, ако е по-малък от 10 лв.
3
Съгласно т. 25 от Общите условия, ако в дадения от банката срок титулярът не
погаси всички свои изискуеми задължения, банката има право да деактивира картата, да
обяви всичките му задължения за изцяло и предсрочно изискуеми и да прекрати
едностранно договорните си отношения с титуляра и оправомощените държатели на всички
издадени към сметката допълнителни карти, а в т. 28, б. „а“ от Общите условия е уговорено,
че банката има право да обяви ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем след
писмено предизвестие до титуляра за срок, определен от банката, в случай че титулярът не
извърши което и да е плащане по договора и тези Общи условия повече от 5 работни дни
след датата, на която плащането е станало изискуемо.
С покана с вх. № 027081/03.09.2020 г., връчена на ответника на 24.09.2020 г. при
отказ, ответникът е уведомен от банката за размера на задълженията си по договора и му е
даден 7-дневен срок от получаването й за доброволното им погасяване, като е посочено, че в
противен случай банката ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, се изяснява, че усвояването на суми по кредитната
карта е започнало на 19.11.2007 г. /видно от приложението на л. 117/, като още през първия
отчетен период /от 20.11.2007 г. до 19.12.2007 г./ кредитополучателят не е внесъл дори
минимална погасителна вноска до падежа на 07.01.2008 г., поради което му е начислена
наказателна лихва върху минималната вноска, а последното усвояване по кредита е от
26.01.2009 г., когато е извършено теглене в брой от АТМ в размер на 180 лв. и е начислена
такса от 2.80 лв. Видно е, че общо усвоените средства за този период са в размер на 7 165.56
лв., а начислените лихви са 948.54 лв. Установява се, че всички вноски по кредита са
извършени в периода от 28.01.2008 г. до 20.01.2009 г. и са в размер на 3 111 лв. Вещото лице
посочва, че след 26.01.2009 г. по сметката са начислявани лихви и такси до 26.08.2015 г.,
когато са извършени 2 бр. операции по изписване на дълга с основание „Преоформяне на
дълг“, след което салдото по сметката е 0.00 лв. Изяснява се, че остатъкът от задълженията
към датата на подаване на заявлението са: 5 000 лв. – главница; 2 787.50 лв. – договорна
лихва за период от 3 години преди 09.11.2020 г. /датата, на която кредитът е осчетоводен
като предсрочно изискуем/; 12.50 лв. – законна лихва от датата на предсрочната
изискуемост до датата на подаване на заявлението; 60 лв. – разноски.
За вземанията на ищеца по процесния договор са издадени Заповед от 17.12.2020 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. №
57156/2020 г. по описа на СРС, 85 състав, и изпълнителен лист, въз основа на който е
образувано изп. д. № 20218440400633 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844. С влязло в
законна сила Определение № 20006410/21.01.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 57156/2020
г. по описа на СРС, 85 състав, заповедта и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист
са обезсилени.
При така установената фактическа обстановка и като съобрази доводите на
страните, съдът формира следните правни изводи:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 4 ЗПК
4
/отм./ вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за задължения по Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № 51РКО****/14.11.2007 г.
Предвид обезсилването на заповедта по чл. 417 ГПК с влязло в законна сила
определение предявените осъдителни искове се явяват допустими.
Основателността на исковите претенции се обуславя от доказването от ищеца на
следните предпоставки: облигационно отношение с ответника по договор за банков кредит
овърдрафт чрез използване на кредитна карта и неговото съдържание; усвояване на кредита
от ответника в твърдения от ищеца размер; изискуемост на вземането; размера на
уговорената и непогасена възнаградителна лихва; изпадането на ответника в забава по
отношение изпълнението на задължението за заплащане на главница; размера на
обезщетението за забава.
Страните не спорят, а и от писмените доказателства се установява, че между тях е
сключен договор от 14.11.2007 г. за издаване на револвираща международна кредитна карта
с чип и е предоставен банков кредит – овърдрафт по разплащателна сметка на ответника – в
размер на 5 000 лв. Срокът за ползване на овърдрафта е уговорен до 14.11.2009 г., като
същият се е подновявал автоматично, доколкото по делото не са ангажирани доказателства
за прекратяване на процесния договор при условията и реда, предвидени в Общите условия.
Не е спорно по делото, а и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
изяснява, че сумата по кредита е била предоставена на ответника от банката, както и че той
е ползвал суми по предоставения му овърдрафт и е погасявал част от дължимите такива до
20.01.2009 г.
Установено е по делото и обстоятелството, че банката е отправила до ответника
покана чрез ЧСИ С.Я., връчена на 24.09.2020 г. при отказ, за погасяване в 7-дневен срок от
получаването й на задълженията по процесния договор за кредит. По делото не е спорно
обстоятелството, че задълженията не са били погасени в дадения срок, поради което на
09.11.2020 г. банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, след като
предварително е уведомила длъжника за това с поканата.
Спорно по делото е обстоятелството от кой момент настъпва изискуемостта на
задълженията по процесния договор, респективно от кой момент започва да тече
погасителната давност за тях.
По същината си овърдрафтът е краткосрочен кредит, който се ползва по
разплащателна сметка на кредитополучателя и представлява допустимо от банката
надвишаване над салдото по сметката. Кредитът овърдрафт се усвоява по разплащателната
сметка до разрешения лимит и може да се ползва изцяло или отчасти, като обикновено се
погасява при всяко постъпление по разплащателната сметка. Кредитополучателят е длъжен
да осигурява средства за погасяване на кредита. Действително при овърдрафта не се изготвя
предварително погасителен план, както при потребителския или ипотечен кредит, тъй като
няма как отнапред да бъде известно каква част от разрешените средства ще бъдат усвоени,
но и при този банков кредит се определя месечна падежна дата, размер на минималното
5
погасяване от формирания дълг и дължима лихва за ползване на средствата. В случая
падежът и минималната погасителна вноска са определени в т. 1, б. „з“ и „к“ от Общите
условия.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че последната дата, на която ответникът е изтеглил сума в размер на 180 лв. по
овърдрафта, е 26.01.2009 г. При това положение и съобразно разпоредбите на действащите
към този момент Общи условия изискуемостта на вземанията /погасителните вноски/ по
процесния договор е настъпила с определената месечна падежна дата – 05.02.2009 г.
Установената дата на настъпилата по процесния договор изискуемост на вземанията
съгласно чл. 114 ЗЗД е денят, от който започва да тече и погасителната давност за тях.
Вземанията на кредитора по договор за кредит, вкл. и по процесния, не са
периодични плащания, тъй като по правило при този вид договори /както при договора за
заем/ е налице неделимо плащане. Договореното връщане на предоставената за ползване
сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното
задължение на длъжника на части /по аргумент от чл. 66 ЗЗД/, т.е. частични плащания на
едно задължение, поради което приложима е петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД /в този
смисъл – Решение № 38/26.03.2019 г. по т. д. № 1157/2018 г. на ВКС, II ТО, Решение №
261/12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на ВКС, ІV ГО и др./. Ето защо и на основание чл.
110 ЗЗД давностният срок е петгодишен, поради което ищцовото вземане за главницата се е
погасило на 05.02.2014 г.
Ищецът не доказа наличието на основания за спиране или прекъсване на давността. В
случая заявлението по чл. 417 ГПК е подадено след нейното изтичане. Що се отнася до
твърдението на ищеца, че е договорено между страните автоматично подновяване на
договора с нов едногодишен срок след изтичане на първоначално определения, съдът
намира, че не се касае за обстоятелство, което да спира или прекъсва течението на
погасителната давност. В тази връзка следва да се посочи, че няма пречка да се погаси по
давност едно парично вземане и по действащ между страните договор. Настоящият съдебен
състав не възприема тезата на ищеца, че тъй като процесният договор е бил прекратен
едностранно от банката едва на 09.11.2020 г., от тази дата би следвало да започне да тече
погасителната давност за вземанията по договора. Обстоятелството, че банката не е
предприела своевременно действия по прекратяване на договора поради неизпълнение от
страна на ответника на задълженията му по същия /съответно да блокира или деактивира
кредитната карта/ и е упражнила правомощията си да обяви кредита за предсрочно и изцяло
изискуем едва с изпращането на писмо чрез ЧСИ Якимов през 2020 г., т. е. след изтичане на
петгодишната погасителна давност за вземанията за главница по договора, не обуславя
изискуемост на вземанията от по-късен момент. Подобно разбиране би означавало на
практика да се предостави възможност на кредитора едностранно да удължава периода на
погасителната давност на вземането, като обявява предсрочна изискуемост дълго след
изтичането на давността, което би довело до неравнопоставеност на страните, в частност –
на кредитополучателя като икономически по-слабата страна в правоотношението, и което не
6
съответства на смисъла, вложен в института на погасителната давност. Свободата на
договаряне, предвидена в разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, не може да бъде използвана за
неоснователно обогатяване на едната страна по правоотношението за сметка на другата
/чрез настъпване изискуемост на задължението само с оглед изпадането в забава и
начисляването на лихви, но не и с оглед поставяне началото на погасителната давност за
същото/ или да води до нарушаване на други правни принципи, в това число на добрите
нрави.
Съобразно нормата на чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Предвид гореизложеното и доколкото се установява, че главницата е погасена по давност, то
същото се отнася и за акцесорните вземания, касаещи договорна и законна лихви, както и
разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост.
По изложените съображения предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло
като неоснователни поради изтичане на погасителната давност за тях.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски за исковото производство на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК възниква за ответника, на когото се дължи сумата от 869.20 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение. Възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно. Заплатеният от ответника адвокатско хонорар
действително надвишава минимума от 724.33 лв., но не се явява несъответен на сложността
на делото, особено предвид обстоятелството, че по него са проведени четири открити
заседания, във всяко от които адв. Ф. се е явявала.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от фирма, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
адрес, срещу Р. АЛ. АС., ЕГН **********, със съдебен адрес: адрес, осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 4 ЗПК /отм./ вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за следните суми: 5 000 лв. – главница по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
№ 51РКО****/14.11.2007 г., ведно със законната лихва от 18.11.2020 г. до окончателното
плащане; 2 814.12 лв. – договорна лихва за периода от 17.11.2017 г. до 08.11.2020 г.; 12.50
лв. – мораторна лихва за периода от 09.11.2020 г. до 17.11.2020 г.; 60 лв. – разноски за
покана за предсрочна изискуемост
ОСЪЖДА фирма, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: адрес, да заплати
на Р. АЛ. АС., ЕГН **********, със съдебен адрес: адрес, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 869.20 лв. – разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8