№ 119
гр. Варна, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора В. Ч. С.
като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно частно
наказателно дело № 20253000600271 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.16, вр. чл.20 от ЗПИИАКОРНФС.
Образувано е пред настоящата инстанция по жалба на Ш. С. А., чрез
адв.К. срещу решение на Окръжен съд-Варна № 218/25.07.2025г., постановено
по ЧНД №1115/2025г. С последното е признато Решение от 04.10.2024г.,
влязло в сила на 15.11.24г. издадено от несъдебен орган на издаващата
държава - Minister van Justitie en Veiligheid Nederland, срещу българския
гражданин Ш. С. А., с което е наложена финансова санкция - парична сума в
размер на 180 евро за допуснато нарушение по чл.2 от Закона относно
административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за
движение по пътищата.
Прави се искане същото да бъде отменено, тъй като в удостоверението
не е ясно посочено в какво се изразява нарушението, не са посочени датата и
мястото му на извършване и на нарушителят не е връчен препис от документа
на разбираем за него език.
Пред въззивната инстанция санкционираното лице не се явява,
представлява се от служебно назначен защитник. Защитникът поддържа
въззивната жалба, моли за отмяна на първоинстанционното решение.
Представителят на Апелативна прокуратура - Варна изразява становище
за неоснователност на жалбата.
1
Съставът на Апелативен съд - Варна, след като взе предвид доводите на
страните, както и материалите по делото, ревизирайки първоинстанционния
съдебен акт, прие за установено следното: жалбата е подадена в срок и е
допустима, по същество се явява неоснователна по следните съображения:
От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, се установява, че с Решение от
04.10.2024г., влязло в сила на 15.11.24г. издадено от несъдебен орган на
издаващата държава - Minister van Justitie en Veiligheid Nederland на
българския гражданин Ш. С. А. е наложена финансова санкция - парична
сума в размер на 180 евро. Решението е на несъдебен орган в Кралство
Нидерландия и отговаря на изискванията на чл.3, ал.1, т.1 от
ЗПИИАКОРНФС, доколкото е налице влязла в сила финансова санкция за
извършено административно нарушение, тъй като действията на
санкционираното лице изпълват състава и се наказват съгласно
законодателството на Нидерландия по реда на чл.2 от Закона относно
административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за
движение по пътищата, за това, че като водач на моторно превозно средство на
24.09.2024г., в 17,00 часа, в Община Хага е управлявал МПС с удостоверение
за технически преглед на моторно превозно средство с маса по-малка от 3500
кг., което не е валидно, установено чрез RDW Veendam /Registercontrole/.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.31 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции става ясно, че се касае за влязъл в сила акт на
несъдебен орган на държава-членка на Европейския съюз за налагане на
задължение за плащане на глоба. От описанието на извършеното деяние от
засегнатото лице е видно, че същият е извършил административно
нарушение, свързано с правилата за движение по пътищата, поради което в
случая не се изисква двойна наказуемост съгласно разпоредбата на чл.30, ал.2,
т.1 от ЗПИИАКОРНФС.
От съдържанието на удостоверението се установява също, че то съдържа
всички реквизити, предвидени както по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005 г., така и според
изискванията на Приложение № 2 към Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции.
Не са налице основанията за отказ за признаване, посочени в чл.35 от
Закона, тъй като: представеното удостоверение е пълно, няма данни срещу
същото лице и за същото деяние в България или друга държава, различна от
издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решение за
налагане на финансова санкция; изпълнението на решението не е с изтекла
давност по българското законодателство; решението не се отнася за деяние,
подсъдно на българското законодателство; засегнатото лице не е с привилегия
2
или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението
на решението недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено
изцяло или отчасти на територията на Република България; наложената
финансова санкция е не по-малко от 70 евро; решението е по отношение на
лице, което е наказателно отговорно; в удостоверението е изрично посочено,
че производството е било писмено. Тоест не са налице факултативни
основания за отказ по чл.35, т.1 - 11 от ЗПИИАКОРНФС.
Въззивният съд констатира допуснати технически грешки, които не се
отразяват на законосъобразността на първоинстанционното решение.
Посочено е, че производството е по Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/ вместо Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/. Сгрешени са името на
жалбоподателя - Васил Георгиев Георгиев, вместо Ш. С. А. и сумата на
глобата - 109 евро, вместо 180 евро. Тези технически пропуски, обаче не се
отразяват на законосъобразността на решението, защото в обстоятелствената
част му част и диспозитива е налице абсолютно съвпадение на имената на
жалбоподателя и сумата на санкцията с данните от удостоверението.
Жалбоподателят, чрез служебният си защитник счита, че
удостоверението е непълно като не са посочени датата и мястото на деянието.
Не е ясно какво е нарушението и не е ясно дали жалбоподателят е бил
уведомен за решението на несъдебния орган и правото му да го обжалва.
Възраженията са неоснователни. На страница №4 от удостоверението/л.6 от
ЧНД 362/25г. ОС - Перник/ е посочена датата на нарушението - 24.09.2024 г.,
17,00 часа. Мястото на нарушението е отразено към приложения към
удостоверението документ – трафик -глоба – Община Хага, а нарушението е
установено чрез регистъра РДВ в Нидерландия, служба автотранспорт, която
отговаря за регистрацията, контрола и техническия надзор на превозните
средства.
Твърденията, че лицето не е било уведомено за решението на
нидерландските власти не намират подкрепа в доказателствата по делото. От
приложеното на л.8 от първоинстанционното производство/ЧНД 362/25г. на
ОС -Перник/ Удостоверение е видно, че заинтересованото лице е било
уведомено лично или чрез упълномощен представител, относно правото си да
обжалва решението, съответните за това срокове. Решението не е било
обжалвано.
Изложеното мотивира съставът на съда да приеме, че не са налице
основания да бъде отказано признаване на представеното решение и
изпращането му за изпълнение.
В този смисъл, жалбата се явява неоснователна, а решението на
Окръжен съд - Варна като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено изцяло.
3
Водим от горното и на основание чл.20 ЗПИИАКОРНФС, Варненският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №218 от 25.07.2025г., постановено по ЧНД
№ 1115/2025г. на Окръжен съд-Варна.
Решението е окончателно не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4