РЕШЕНИЕ
№ 619
гр. София, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110216566 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. ИВ. П. от гр.********* против Наказателно
постановление № 21-4332-021488/22.10.2021 г., издадено от началник сектор
към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя са наложени
административни наказания: „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева на
основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и „глоба“ в
размер на 100 (сто) лева и „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок
от един месец, на основание чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
На първо място, в жалбата се излагат аргументи, че обжалваното
наказателно постановление е издадено от некомпетентен орган. Твърди се, че
описаната в АУАН и НП за установена фактическа обстановка не отговаряла
на действителната такава. Последната не била изяснена от АНО по безспорен
и категоричен начин, а се изграждала на базата на предположения.
На следващо място, в жалбата се навеждат доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила по чл.42, чл.57 и чл.52, ал.4
от ЗАНН, които ограничавали правото на защита на нарушителя.
По изложените съображения се отправя искане към съда за отмяна на
обжалваното НП в неговата цялост. Претендира се присъждане на
направените от жалбоподателя разноски в настоящото производство.
В съдебното заседание, проведено пред настоящата инстанция
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с пълномощника си –
1
адв.Д. -САК. Последният в дадения ход по същество пледира за отмяна на
обжалваното наказателно постановление, предвид аргументите, подробно
изложени в жалбата. Моли за присъждане в полза на жалбоподателя
сторените по делото разноски.
Адмиинстративно –наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 15.10.2021 г. св. АНТ.-на длъжност младши автоконтрольор при
ОПП-СДВР съставил срещу жалбоподателката Р. ИВ. П. АУАН бл. № 043607,
в който приел, че на 19.08.2021 г., около 16:40 часа в гр. София на
бул.“Константин Величков“ и бул.“Възкресение“, като водач на лек
автомобил „Сузуки“, с рег. № СА 27 48 НР, поради това, че непрекъснато не
контролира МПС, допуска ПТП с попътно движещия се лек автомобил „Киа“
с рег.№ СВ 75 92 МР, след което не остава на местопроизшествието и не
уведомява съответната служба за контрол на МВР.
Актосъставителят квалифицирал нарушенията по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и
по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
Нарушителят П. се запознал със съдържанието АУАН, след което го
подписал с възражение, че не е участвал в ПТП. В срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН не е било депозирано писмено възражение срещу съставения акт.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното №
21-4332-021488/22.10.2021 г., с което при идентичност на описанието на
нарушенията и правната им квалификация, на жалбоподателя са наложени
административни наказания: „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева на
основание чл. 185 от ЗДвП за нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и „глоба“
в размер на 100 (сто) лева и „лишаване от право да се управлява МПС“ за
срок от един месец, на основание чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП за нарушението
по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено срещу подпис на
жалбоподателя на 11.11.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН – АУАН с № 043607/15.10.2021 г., сведение от
Димитър Димитров, декларация от Р.П., Протокол за ПТП №
1797664/19.08.2021 г., скица, докладна записка, справка за нарушител/водач,
Заповед № 8121-З-515/14.05.2018 г. и Заповед № 8121 К-13318/23.10.2019 г.,
издадени от Министър на вътрешните работи; както и от гласните
доказателствени средства – показанията на свидетеля –актосъставител
Станилов и св.Любомир Панталеев –допуснат до разпит по искане на
жалбоподателя.
Съдът се довери на заявеното от св. Станилов, тъй като твърденията на
същия намират подкрепа в приложените по делото писмени доказателства -
2
Протокол за ПТП № 1797664/19.08.2021 г., скица и докладна записка.
Съдът кредитира с доверие и показанията, дадени от свидетеля
Панталеев – собственик на лекия автомобил, управляван от нарушителя П.,
тъй като не намери основание за подлагането им под съмнение.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално
легитимирано лице и срещу административно –наказателен акт, който
подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
Съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са
издадени от компетентни органи по смисъла на чл. 189, ал.1 и ал. 12 ЗДвП във
връзка с приложените към материалите на делото Заповед № 8121-З-
515/14.05.2018 г. и Заповед № 8121 К-13318/23.10.2019 г., издадени от
Министър на вътрешните работи, поради което намира възражението в
жалбата в тази насока за неоснователо. Спазена е предвидената от закона
писмена форма, както и сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Налице е
редовна процедура по връчване на АУАН и НП на жалбоподателя.
Според настоящия съдебен състав в хода на административно –
наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения на разпоредбите на чл.42, т.3 и т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от
ЗАНН, като съображенията за това са следните:
В съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП не са посочени
точно и ясно обстоятелствата по извършване на твърдяните нарушения, а
именно: по какъв начин е станало съприкосновението между двата
автомобила, както и в кои техни части е настъпило същото, налице ли са
някакви щети по автомобилите, участвали в ПТП, като по този начин
несъмнено се ограничава правото на защита на нарушителя. Без да се посочи
най-малкото къде са се намирали двете МПС едно спрямо друго, по каква
причина е настъпил удара помежду им и евентуално какви щети са им
причинени, не би могло да се прецени действителната причина за ПТП, а
оттам и кои правила за движение са били нарушени.
На следващо място, не е описано с необходимата конкретика и мястото
на настъпване на ПТП –кръстовището на бул.“К.Величков“ и
бул.“Възкресение“ или на един от двата булеварда; както и в коя пътна лента
е настъпило същото, и в каква посока са се движили автомобилите участици в
ПТП. От приложената към протокола за ПТП скица безспорно се установява,
че мястото на ПТП, респ.мястото на нарушението е на пътното платно на бул.
„К.Величков“ преди кръстовището с бул.“Възкресение“. В писменото
3
сведение, дадено от другия участник в ПТП – Димитър Димитров, пък се
твърди, че ПТП между двата автомобила е настъпило на кръстовището пред
бензиностанция „Лукойл“ на бул.“Възкресение“ и ул.“Иван Евстатиев
Гешов“. Автомобилът „Киа“, управляван от Димитров се движел в средната
пътна лента, когато бил застигнал и ударен в левия заден калник от лек
автомобил „Сузуки“, с рег. № СА 27 48 НР, каквито факти не са установени
от страна на АНО и респ. не са изложени в обстоятелствената част на НП.
Вземайки предвид гореизложеното, съдът е препятстван да се произнесе
по същество относно нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, доколкото
изключително непрецизното, непълно и неточно описание на това нарушение
е ограничило правото на защита на жалбоподателя в значителна степен.
Цитираната за нарушена разпоредба на чл. 20, ал. 1 ЗДвП е обща и има
следното съдържание: "водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“. Под контрол се разбира
внимателното и всеобхватно наблюдение на пътната обстановка, респективно
на нейното изменение. Не се касае до нарушение, свързано с режима на
скоростта или невъзприемане на внезапно появили се препятствия по пътя и
предприемане на мерки за безопасност.
Констатираната неяснота в административното обвинение нарушава
изцяло правото на защита на наказаното лице, респ. създава невъзможност да
се определи предмета на доказване, което е в правомощията единствено на
административно-наказващия орган, който е длъжен да даде ясно, точно и
непротиворечиво описание на нарушението - изискване, произтичащо от
императивната разпоредба на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Необходимо е да се
уточни, че съдът не може да замести наказващия орган, като допълни
липсващото му изявление по горните въпроси със свои фактически изводи.
Освен това, нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДП ще е налице само ако
водачът умишлено или по непредпазливост не контролира непрекъснато
управляваното от него МПС. Когато обаче той е загубил контрол над него
поради някакви обективни и непредвидими причини, извън неговата воля, то
ще е налице случайно деяние и лицето не би следвало да отговаря
административнонаказателно. Възможно е също така до произшествието да
се е стигнало не поради загубата на контрол, а поради управление и движение
с превишена или несъобразена скорост, управление в пияно състояние и т. н.,
но това са все други по вид нарушения, които не са били вменени във вина на
жалбоподателя. Възможно е отклонението му в дясно да е било предизвикано
и от поведението на друг участник в движението.
С оглед на изложеното, в конкретния казус, освен че е допуснато горе
коментираното процесуално нарушение, не е доказано до изискваната от
закона степен на несъмненост, виновното поведение на жалбоподателя нито
под формата на пряк или евентуален умисъл, нито на съзнавана или
несъзнавана непредпазливост.
Във връзка с нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“в“ от ЗДвП съдът
намира следното:
Посочената разпоредба визира задължения на водач на пътно превозно
4
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, при което са
причинени само имуществени вреди, ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те,
без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за
контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е
настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.
В текста на съставения АУАН е посочено, че “водачът не остава на
местопроизшествието и не уведомява съответната служба за контрол на
МВР“, а в наказателното постановление е посочено, че „при наличие на
разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява
службата за контрол, както и не изпълнява указанията й“.
В случая е налице явно несъответствие между описаното деяние и
приложения материален закон, което се явява съществено процесуално
нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на жалбоподателя,
тъй като той не може да разбере за извършване на какво точно нарушение е
обвинен, за да организира адекватно защитата си. В тази връзка следва да се
вземе предвид, че в обстоятелствената част на АУАН и атакуваното
наказателно постановление изобщо не е описано дали при настъпване на ПТП
на автомобилите са причинени само имуществени вреди, както и липсва
фактическо описание на спор между водачите на МПС, относно
обстоятелствата, свързани с него, което е от съществено значение за наличие
на съставомерност на деянието, като административно нарушение по чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. Обективно невъзможно е когато водачът участник в
ПТП напусне местопроизшествието, между него и другия участник в ПТП да
възникнат разногласия свързани с обстоятелствата по настъпилото ПТП.
Предвид изложеното съдът намира, че неправилно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за
извършване на нарушения по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 3,
б.“в“ ЗДвП, поради което обжалваното наказателно постановление следва да
бъде отменено, като незаконосъобразно.
При този изход на правния спор и на основание чл. 63д от ЗАНН
основателно се явява искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Тъй като
от страна на АНО не беше направено възражение за присъждане на по –нисък
размер на претендираните разноски по смисъла на чл.63д, ал.2 от ЗАНН,
следва да присъди в полза на жалбоподателя пълният претендиран размер на
разноските от 400 лева, съобразно приложения по делото договор за правна
защита и съдействие.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 вр. ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН и
чл.63д ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-021488/22.10.2021 г.,
издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което на Р.
5
ИВ. П. са наложени административни наказания: „глоба“ в размер на 20
(двадесет) лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 20, ал. 1 от
ЗДвП и „глоба“ в размер на 100 (сто) лева и „лишаване от право да се
управлява МПС“ за срок от един месец, на основание чл. 175, ал.1, т. 5 от
ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР, Отдел „Пътна полиция“ да заплати на Р. ИВ. П.,
ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6