Определение по дело №1352/2020 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 1616  

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

на шестнадесети юни, две хиляди и двадесета година,

в закритото заседание, в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:  ДАНИЕЛА МИХОВА

    мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА

Секретар

Прокурор

разгледа въззивно гражданско дело номер 1352 по описа за 2020 година.  

 

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК Н. ПЕНЕВА

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР – Бургас, против Решение №782/28.02.20г. по гр.д.№10503/19г. по описа на Районен съд Бургас, с което въззивникът е осъден да заплати на Я.Д.К., ЕГН – **********, сумата от 1464,19 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от 212,78 часа за периода от 01.12.2016 г. до 30.06.2019 г., които часове са разликата между заплатен нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба на 12.12.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата от 365,74 лева, представляваща разноски по делото, съобразно уважената част от иска, а  по сметка на Бургаски районен съд да заплати по сметка на Бургаски районен съд сумата от 58,57 лева, представляваща държавна такса за уважения размер на иска, и сумата от 190  лева,  представляваща разноски за производството – изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице по съдебно-икономическа експертиза.

Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен. Твърди се, че решението на БРС е неправилно и необосновано. Излага подробни съображения, извършва историческо, логическо и сравнителноправно тълкуване на специалните норми на ЗМВР и подзаконовите нормативни актове и общите норми на Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове.

Твърди, че неправилно е тълкуван и прилаган закона досежно отчитане и заплащане на положеният от ищеца труд. Подробно обосновава тезата, че в процесния казус са приложими специалните норми на Закона за министерство на вътрешните работи, както и специалните норми на Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. и наредба №8121з-592/25.05.15г., за да обоснове тезата си, положеният от ищца нощен труд, дежурство, времето за отдих и почивка са били отчитани ежемесечно и заплатени съобразно тези нормативни актове.

Подробно развива аргументация за неприложимост на правилата на общото трудово законодателство - на КТ и Наредбата за структурата по организацията на работната заплата, и не следва да се извършва приравняване с коефициент от 1,143. Анализират се понятията „извънреден труд“, „нощен труд“ по общото трудово законодателство и специалните норми на ЗМВР. Посочва се и съдебна практика, подкрепяща тезата на въззивника.

Направено е искане производството по делото да бъде спряно, на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК, поради образувано ТД №1/20г.

Бургаският окръжен съд намира молбата за неоснователна на осн.т.1 от ТР №8/07.05.2014г. по ТД №8/13г. на ОСГТК на ВКС.

 

Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца Я.Д.К. чрез адв. К.. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е подаден писмен отговор. В него се обосновава тезата за субсидиарно приложение нормите на трудовото законодателство по отношение на служебните правоотношения на служителите в МВР.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за спиране на производството по делото, осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК - поради образувано ТД №1/20г.

ВНАСЯ ВГД №1352/20г. по описа на Бургаски окръжен съд, в съдебно заседание за разглеждане и решаване, определено с Разпореждане от 15.06.20г. - на 20.07.20г.2020г. от 14.10 часа.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако страните или техните процесуални представители са заявили телефонните си номера по делото или същите са служебно известни на съда.

УКАЗВА на процесуалните представители – АДВОКАТИ, задължението, вменено им с разпоредбата на чл.40, ал.7 от Закон за адвокатурата.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

 

 

 

 

                                                                                            2.