№ 2553
гр. София, 12.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно частно
гражданско дело № 20221000502441 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 122 от ГПК.
Образувано е по спор за подсъдност, повдигнат от Софийския градски
съд с определение № 3228 от 11.04.2022 г., пост. по гр.д.№ 2350/2022 г. В
определението са изложени съображения, че предвид частичното оспорване
на вземанията по заповедта за изпълнение от страна на длъжниците, размерът
на оспорените вземания, по отношение на които исковете по чл. 422 от ГПК
са допустими, обуславя подсъдност на спора на районен, а не на окръжен съд.
Съдът като прецени данните по делото, във връзка с изложените в
определението на Софийския градски съд съображения, намира следното
:
На 22.01.2021 г., по заявление на С. С. Б. от 11.01.2021 г. по гр.д.№
1293/21 г. Софийският районен съд е издал заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК срещу длъжниците П. В. П. и „Сити Инвестмънтс“ЕООД за
солидарно заплащане на сумата от 35 426,90 лв., представляваща задължение
по договор за заем от 17.01.2017 г. с нотариална заверка на подписите, ведно
със законна лихва върху нея от 11.01.2021 г. до окончателното ù изплащане,
договорна лихва в размер на 500 лв., дължима за периода от 17.01.2017г. до
30.06.2017г., законна лихва в размер на 3798,55 лв. за периода от 10.12.2019 г.
до 29.12.2020 г. и разноски по делото за заплатена в заповедното
производство държавна такса от 794,51 лв. С писмените възражения,
1
подадени в срока по чл. 414 от ГПК длъжниците са признали частично
задълженията по нея, съответно до размер на 22 026.78 лв. за главницата, 500
лв. – за договорната лихва за периода от 17.01.2017 г. до 30.06.2017 г.
(колкото е посочено в заповедта) и до 23611.76 лв. за мораторната лихва, за
периода от 10.12.2019 г. до 29.12.2020 г. За разликата между тези суми до
пълния размер на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение,
съответно до 35 426.90 лв. за главницата и до 3798.55 лв. за мораторната
лихва, длъжниците са оспорили заповедта за изпълнение, поради което съдът
е дал на заявителя указания за предявяване на иск за установяване на
вземанията по заповедта в едномесечен срок. С определение № 10944 от
15.12.2021 г. по гр.д.№ 54773/21 г. на Софийския районен съд, като е
съобразил, че цената на предявения иск за главницата от 35 426.90 лв.
надхвърля сумата от 25 000 лв., на основание чл. 118, във връзка с чл. 104, т. 4
от ГПК е прекратил производството по делото и е изплатил делото по
подсъдност на Софийския градски съд. С молба от 31.03.2022 г. подадена по
гр.д.№ 2350/22 г., образувано пред Софийския градски съд, на който делото е
било изпратено по подсъдност, в изпълнение указанията на съда, ищецът С. Б.
е заявил, че тъй като с възраженията по чл. 414 от ГПК ответниците са
оспорили вземанията по заповедта само частично, прави отказ от исковете за
размера на вземанията, който е признат от тях, а именно за сумата от 22
016.78 лв. по иска за главното вземане и за 2 361.76 лв. по този с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като същият следва да се счита предявен за
сумата от 13 400.14 лв. за главницата, за сумата от 500 лв. за
установяване на вземането за договорна лихва и за 1436.79 лв. по този за
мораторната лихва. При тези данни, съставът на Софийския градски съд е
изложил съображения, че заповедта за изпълнение е влязла в сила за тази
част от вземанията, които не са били оспорени с възраженията на
длъжниците по чл.414 от ГПК, поради което ищецът няма правен
интерес от предявяване на искове за установяване на частта от
вземанията, която е изрично призната от тях, както и че с оглед цената
на исковете за оспорената част от вземанията, спорът е родово подсъден
на районен, а не на окръжен съд. С влязло в законна сила определение № 4798
от 26.05.2022 г. по гр.д. № 2350/2022 г. по описа на СГС, съдът е допуснал
поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 3228 от 11.04.2022
г. по същото дело, като е прекратил производството на основание чл. 233 от
2
ГПК в частта по иска за главница за разликата над сумата от 13 400,14 лева до
претендирания размер от 35 426,90 лева и по иска за лихва за забава за
разликата над сумата от 1436,79 лева до претендирания размер от 3798,55
лева.
При горните данни съдът намира следното :
Специалният установителен иск по чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК
е продължение на заповедното производство в спорната му фаза и цели
установяване със сила на пресъдено нещо на вземанията по заповедта, с оглед
стабилизиране на нейната изпълнителна сила. Принципно правилно е
разбирането на състава на Софийския градски съд, че допустимостта на иска с
оглед наличието на правен интерес от предявяването му, като абсолютна
процесуална предпоставка, за чието наличие съдът следи служебно, е
обусловено от оспорване на заповедта от длъжника с формално възражение в
срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, като в ал. 1 на същия чл. е изрично
предвидено, че то може да се отнася и до част от нея. Предмет на частичното
оспорване може да бъде и само размерът на вземанията, без да се засяга
тяхното основание, какъвто е случаят по настоящото дело, като в тази
хипотеза на установяване със специалния иск по чл. 422 от ГПК подлежи
само оспорената част от тях. Цената на специалния установителен иск по чл.
422 от ГПК се определя от оспорената част от вземането по заповедта, а не о
цялата сума, за която е издадена.За неоспорената част от вземанията
заповедта влиза в сила, поради което искът по чл. 422 от ГПК е недопустим
поради липсата на правен интерес.
В обобщение : цената на иска по чл. 422 от ГПК се определя от размера
на сумите, до който е оспорена заповедта за изпълнение, когато това е
изрично посочено от длъжника, а не от пълния размер на сумите, за която тя е
издадена. Съобразно оспорения размер на вземанията се определя и родовата
подсъдност на иска по чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на
вземанията по заповедта, тъй като само по отношение него е налице правен
интерес от установяването им по исков ред със сила на пресъдено нещо, като
абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост, за чието
наличие съдът следи служебно. Цената на исковете по чл. 422 от ГПК съвпада
с размера на оспорената част на вземанията по заповедта.
При горните данни, настоящият съдебен състав намира следното :
3
Нормата на чл. 104 от ГПК определя исковете, които са подсъдни на
окръжен съд като първа инстанция. Съгласно чл. 104, т. 4 ГПК исковете по
граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лева са подсъдни на
окръжен съд като първа инстанция. Трайна е практиката на Върховния
касационен съд, че при обективно съединяване на искове за определяне на
родовата подсъдност е меродавна цената на отделните искове, определена
съобразно чл. 69, ал. 1 от ГПК, а не сборът от цената на всички искове.
На основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК размерът на цената на искове за
парични вземания се определя от търсената сума, като в случая цената на
иска за главница по договор за заем от 17.01.2017 г. е 13 400,14 лева, за
възнаградителна лихва - 500 лева и за мораторна лихва – 1436,79 лева, и не
надхвърля сумата от 25 000 лева, до която съобразно чл. 104, т. 4 от
ГПК, е ограничена родовата подсъдност на районните съдилища. Ето
защо тези искове са родово подсъдни на районен съд като първа инстанция,
откъдето произтича и компетентността на Софийския районен съд, да се
произнесе по предявените установителни искове.
По горните съображения, съдът намира, че компетентен да се произнесе
по предявените от С. С. Б. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК е
Софийския районен съд.
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд,
Търговско отделение, 3 състав
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по предявените от С. С. Б. искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК е Софийският районен съд, на
когото делото да бъде изпратено по подсъдност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4