№ 4690
гр. Варна, 10.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20253100502115 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. М. М. с ЕГН ********** от
***********, чрез пълномощник адв. Ц. Д. АК Варна, срещу Решение №
2788/21.07.2025г., пост. по гр.д. № 12231/2024г. по описа на ВРС, с което е
признато за установено в отношенията между страните, че жалбоподателят
дължи на ищеца „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав
Варненчик“ №258, на основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. с чл. 422 от ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 200 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, сумата в размер на 3169.83 лв.,
главница представляваща стойност на начислена такса достъп, изчислена на
база предоставена мощност за периода от 01.12.2022г.-31.03.2023г. за обект с
абонатен № *********** и клиентски № **********, за обект в гр. Долни
Чифлик, ведно със законната лихва от 19.06.2024г. до окончателното плащане
на главницата и сумата в размер на 178.52 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 25.09.2023 г. до 18.06.2024г., за които е
издадена Заповед № 3369/20.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК от РС Варна, 42 състав, по частно гражданско дело № 7629
по описа на съда за 2024 г.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано.
Жалбоподателят счита, че решението се основава на неправилно възприети от
съда факти и обстоятелства и съответно неправилно прилагане на
материалния закон. Сочи се, че въз основа на направени oт ищеца в съдебното
производство оспорвания пред първоинстанционния съд ответникът е
следвало при условията на пълно и главно доказване да установи наличието
на основание за възникване на вземането и неговия размер, като последният
не е ангажирал доказателства, че така начислената такса се дължи въз основа
на реално предоставена услуга – достъп до електропреносната мрежа за
посочения в заявлението по чл.410 ГПК период, поради което последният да
дължи нейното заплащане. Поддържа се оспорването, въведено в отговора на
1
исковата молба, че ответникът В. М. е резервирал мощности с посочените
величини към електроразпределителното дружество, което му е начислявало
такса достъп и се претендира за плащане от електроснабдителното дружество.
Поддържа се недължимост на сумите, като се сочи, че „Електроразпределение
Север“ АД, в качеството му на краен снабдител, не е предоставил или
извършвал услугата Пренос по електроразпределителната мрежа Средно
напрежение, и тъй като процесния обект се захранва чрез собствена ел.мрежа
средно/ниско напрежение, която не е включена към мрежата на ЕРП Север, то
би следвало върху процесното количество ел.енергия да не се начислява такса
за достъп до разпределителната мрежа. При едностранно прекъсване на
обекта от електроразпределителната мрежа не по желание на потребителят, то
това би означавало, че самото електроразпределително дружество е
прекратило предоставянето на услугата за която се претендира плащане, а
именно достъп до електропреносната мрежа. Като се позовава на чл. 18г от
ПТЕЕ /отм./ и чл. 30 ПТЕЕ /отм./, счита, че потребителите, които захранват
собствени обекти или други потребители по мрежи, които не са собственост
на преносното или разпределителното дружество не дължат цена за пренос, а
заплащат единствено цена за достъп на електроенергийният системен
оператор. Счита, че предмет на правния спор е към коя електрическа мрежа е
присъединен обектът на ответника - към електроразпределителната мрежа
или към електропреносната мрежа и следователно на оператора на коя от
двете мрежи дължи заплащане на такси. Позовава се на постановено Решение
№324 / 25.03.2025г. по в.гр.д. № 20243100502235 на ВОС ТО, в което е прието,
че 298 kW са реално осигурените като мощност, то и тази основа следва да се
възприеме като такава на базата, на която да се определи и дължимата такса за
достъп за изчисленията, което се разминава от така постановеното от ВРС по
настоящото дело решение. Според въззивника процесната сума не се дължи
поради факта, че електроразпределителното дружество ЕРП Север АД
самоволно е прекъснало електроснабдяването и достъп до мрежа.
Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане
на разноски. В условие на евентуалност моли да бъдат отхвърлени така
предявените искове за разликата между начисляваната ел. енергия за достъп
средно/ниско напрежение с сумата дължима за достъп само средно
напрежение за процесния период 25.09.2023г. до 18.06.2024г. В условията на
евентуалност моля да бъдат отхвърлени така предявените искове за разликата
между начисляваната ел. енергия за достъп средно/ниско напрежение с сумата
дължима според това, каква мощност реално е предоставена и каква мощност
реално е заявена.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК ********* депозира писмен отговор, в който счита
атакуваното решение за правилно, обосновано и постановено в съответствие с
процесуалните и съдопроизводствените правила, и събраните в хода на
процеса доказателства. Искането е потвърждаване на поставения съдебен акт
и присъждане на разноски.
Страните не са направили искания по доказателствата.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на
чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство
за платена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание
2
чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на В. М. М. с
ЕГН ********** от ***********, чрез пълномощник адв. Ц. Д. АК Варна,
срещу Решение № 2788/21.07.2025г., пост. по гр.д. № 12231/2024г. по описа на
ВРС, с което е признато за установено в отношенията между страните, че
жалбоподателят дължи на ищеца „Енерго-Про Продажби“ АД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс-Г, бул.
„Владислав Варненчик“ №258, на основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. с чл. 422 от
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 200 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, сумата в размер на
3169.83 лв., главница представляваща стойност на начислена такса достъп,
изчислена на база предоставена мощност за периода от 01.12.2022г.-
31.03.2023г. за обект с абонатен № *********** и клиентски № **********,
за обект в гр. Долни Чифлик, ведно със законната лихва от 19.06.2024г. до
окончателното плащане на главницата и сумата в размер на 178.52 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 25.09.2023 г.
до 18.06.2024г., за които е издадена Заповед № 3369/20.06.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от РС Варна, 42 състав,
по частно гражданско дело № 7629 по описа на съда за 2024 г.
НАСРОЧВА производството по възз.гр.дело № 2115/2025 год. на ВОС
за 19.11.2025г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните,
ведно с препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3