Р
Е Ш Е Н И Е
№ ІІІ-88
16.08.2017 година, гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети август
през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена
Лазарова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Пламена Върбанова
2.мл.с. Сияна Димитрова
При
секретаря Жанета Граматикова
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 966
по описа за 2017 година на
Окръжен съд-Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба от Д.С.Г. от гр. К., ул. “С. п.“
№**, вх.*, ап.**, с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Карнобат,
ул.“С.Кофарджиев“ №2 - адвокат Теодор Трайков, против Решение №
64/25.04.2017г., постановено по гр.д.№ 570/2017г. по описа на РС-Карнобат.
Със същото решение са отхвърлени
предявените от въззивницата Г. срещу ТП “ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО“- Карнобат
искове, а именно: иск за признаване уволнението
ѝ въз основа на Заповед № РД-019/17.06.2016 г. на Директора на ТП „ДГС
Карнобат“ за незаконно и възстановяването й на заеманата при ответника
преди уволнението работа отчетник – счетоводство иск по чл.344,ал.1,т.3 КТ във
вр. чл.225, ал.1 от КТ за заплащане от ответника на ищцата на обезщетение за
оставане без работа, поради незаконно уволнение за периода
от 17.06.2016г. до 17.12.2016г. в размер на 6 брутни възнаграждения, всяко
по 800 лв. или в общ размер от 4800 /четири хиляди и осемстотин/
лева; иск по по чл.220, ал.1 във вр. чл.326, ал.2 от КТ за осъждане на
ответника да ѝ плати обезщетение за неспазен срок на предизвестие при
прекратяване трудовото правоотношение в размер на 800 /осемстотин лева/;иск по
чл.222, ал.1 за осъждане на ответника да плати на ищцата обезщетение за
оставането ѝ без работа за срок от един месец, след прекратяване на
трудовото правоотношение, за периода от 19.04.2016 г. до 19.05.2016 г. в размер
на 650 лева/шестстотин и петдесет лева/;иск по чл.224 ал.1 от КТ за осъждане на
ответника да плати на ищцата обезщетение, за полагаем, но не ползван
платен годишен отпуск за последните три години преди датата прекратяване на
трудовото правоотношение периода 17.08.2013 г. до 17.06.2014 г. общо 20 дни в
общ размер от 800.00 /осемстотин/лева иск по чл.159 от КТ във вр. чл. 34, ал.1
от БКТД на ЮИДГС -Сливен за осъждане на ответника да ѝ плати обезщетение
за неначислен и незаплатен допълнителен платен годишен отпуск за
синдикален член за периода 20.06.2013 г. – 31.12.2013 г. – 4
дни - 118,18 лева; за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. – за
8 дни – 236,36 лева; за периода 01.01.2015г. до 31.12.2015 г. – 8 дни – 236,36
лева; за периода от 01.01.2016 г. до 19.04.2016 г. – 4 дни – 118,18 лева, в общ
размер от 709.08 лева/седемстотин и девет лева и осем стотинки/;иск по
чл. 107а, ал.14, т.5 от КТ във вр. чл.11, ал.1 от Вътрешните правила
за организацията на работната заплата на ЮИДГС -Сливен за осъждане на
ответника да плати на ищцата премиално заплащане–допълнително трудово
възнаграждение за периода: от 20.06.2013 г. – 31.12.2013г. –
325,00 лева; за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. – 650,00 лева; за периода
01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. – 650,00 лева; за периода от 01.01.2016 –
19.04.2016 г. – 325,00 лева - общо 1950,00 /хиляда деветстотин и петдесет/ лева.;иск
за осъждане на ответника да плати на
ищцата на основание чл. 296 КТ във вр. чл. 41 от БКТД на ЮИДП
-Сливен, зимно и лятно работно облекло в общ размер от 1800 /от които
1 200.00 лева за зимно работно облекло и 600.00 лева за лятно работно
облекло/: за периода 17.08.2013г. – 31.12.2013 г. –200.00 лева за
зимно работно облекло и 100.00 лева за лятно работно облекло; за
периода 01.01.2014г. – 31.12.2014 г. –400.00 лева зимно и 200.00 лятно работно
облекло; за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. –400.00 лева зимно
и 200.00 лятно работно облекло и за периода от 01.01.2016 г. до 17.06.2016г -
200.00 лева за зимно работно облекло и 100.00 лева за лятно работно облекло;
иск за осъждане на ответника да плати на ищцата сумата в общ размер от 300
лв., полагаема за очила за последните три години: за
периода 17.08.2013 г. – 31.12.2013 г. в размер на 50.00 лева, за периода
01.01.2014г. - 31.12.2014 г. в размер на 100.00. лева, за периода 01.01.2015 г.
– 31.12.2015 г. в размер на 100.00 лева и за периода 01.01. 2016 г. –17.06.2016
г. в размер на 50.00 лева; присъдени са разноски в размер на 650
лева на ответното предприятие.
Ищцата твърди, че първоинстанционният съд не съобразил
обстоятелството, че ищцата била трудоустроена и се ползва със специална закрила
по КТ.Освен това КРС не преценил, че в случая ответникът не спазил
едномесечното предизвестие за прекратяване на трудовия договор, но и и в самия
акт за прекратяване на трудовото правоотношение не се сочело, че за неспазено
предизвестие следва да й бъде заплатено обезщетение по чл.220 КТ. Били допуснати съществени
нарушения в процедурата по уволнение, тъй като не било взето предварителното
съгласие на компетентния сининдикален орган, както и не били спазени изискванията на колективния трудов договор
,Вътрешния правилник ВПОРЗ и други нормативни актове.Не бил направен
действителен, а само фиктивен подбор по чл.329 КТ, като при работодателя не
било налице съкращаване на щата, тъй като упражняваната от ищцата функция с
права и задължения продължавала да съществува ;ищцата се ползвала със специална
закрила по чл.333 КТ, но преди уволнението не било изискано предварително
разрешение от съответните органи; твърди се, че ответникът не бил изплатил
полагащи се на ищцата обезщетения по чл.220,ал.1 КТ, по чл.222 КТ и по
чл.224,ал.1- за неизползван платен годишен отпуск, както и за допълнителен
такъв като синдикален член ;не й били заплатени премиално възнаграждение и полагащи
й се работно облекло. Моли отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на
предявените искови претенции.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание
въззивницата се представлява от адв. Трайков, който поддържа въззивната жалба, заявява
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата
страна.
По така депозираната
въззивна жалба е предявен писмен отговор от ответното предприятие, в което се
сочи неоснователност на въззивната жалба предвид преповтаряне в същата на
направените в исковата молба твърдения ,без да са посочени каквито и да било
пороци на първоинстанционното съдебно решение. Твърди се, че съдът е обсъдил
детайлно, конкретно и ясно всички относими по делото факти и обстоятелства,
възоснова на които направил обосновани и законосъобразни правни изводи.В
проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззиваемото предприятие се
представлява от адв.Тортоланова и юрисконсулт Недева, които молят въззивната
жалба да бъде оставена без уважение ;претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 500 лева.
Никоя от страните не заявява
нови доказателствени искания.
Обжалваното решение е валидно, процесуално
допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено, като въззивният
съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин
ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря - съгласно процесуалната
възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК.
В допълнение към тях и с оглед заявеното във въззивната жалба
настоящият съдебен състав намира за
необходимо да изложи само следното:
Предявената от Д.С.Г. въззивната
жалба изцяло преповтаря съдържанието на първоначално предявената пред
РС-Карнобат искова молба. Въззивницата
не твърди, не сочи и не аргументира
порочност на обжалвания първоинстанционен съдебен акт , а преповтаря
оплакванията си против извършеното от работодателя прекратяване на
трудовия договор. Въззивницата Д. С. Г. както пред РС-Карнобат, така и пред БОС излага
общи оплаквания за допуснати съществени процесуални пороци в процедурата
по съкращаване, които нарушения според нея водели до незаконосъобразност на
заповедта за уволнение, без обаче конкретно да изтъква обстоятелства и факти, както и нарушени от работодателя правни разпоредби
в уволнителната процедура. При извършване от БОС проверка за законосъобразност на уволнението
се констатира следното:
На първо място, между страните не е спорно, че работодателят не е отправил
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата Г. .Това
обстоятелство обаче само по себе си не
води до незаконосъобразност на уволнителната процедура, а само поражда правото
да се претендира предвиденото с нормата на чл.220,ал.1 КТ обезщетение за
неспазен срок на предизвестие. В процесния случай това право е зачетено от работодателя и изрично в уволнителната заповед е предвидено,
че на служителя Д.С.Г. следва да се изплати обезщетение по
чл.220 ал.1 от КТ за неспазеното предизвестие. В случая районния съд правилно е
приложил материалния закон, поради което
в тази си част въззивната жалба
се явява неоснователна.
От внимателния
анализ на представените с писмения отговор на ответника писмени доказателства
пред РС-Карнобат цялостно се установява
процедурата, в резултат на която е постановена уволнителната заповед, а именно
:взето решение на управителния съвет на „ЮИДП ДП Сливен“ за утвърждаване на
нова структура и щат на ТП ДГС Карнобат, в резултат на което се намалява общата
численост на персонала от 70 на 50 щатни бройки, начиная от 04.01.2016г., като
длъжността „отчетник –счетоводство“ е съкратена и не съществува в новото щатно
разписание.При това положение и с оглед
нормата на чл.329 КТ и задължителната практика на ВКС, постановена по
този въпрос, за работодателя не съществува задължение да извърши подбор.
Предвид наличието
на представено решение на ТЕЛК № 0703 от 078/21.04.2016г., с което се
установява заболяване на ищцата Д.Г. и по тази причина- наличие за същата на особена закрила по реда на чл.333, ал.1 т.3 от КТ във връзка
с Наредба № 5 /1987г., преди прекратяване на ТПО ответното предприятие е
поискало от ИА „Главна инспекция по труда“
разрешение за прекратяване на ТПО с ищцата; предварителното разрешение е
дадено с писмо № 16198326/15.06.2016г. /л.389, том втори от делото на КРС/ от директора на ИА „Главна инспекция по
труда“ Дирекция „Инспекция по труда“ –Бургас .Безспорно е и обстоятелството, че
ищцата Д.Г. е синдикален член - секретар на синдикална организация при ТП ДГС
Карнобат. Затова преди прекратяване на ТПО с Д.Г. е било поискано от
работодателя и е получено съгласието от ръководството на Федерацията
на синдикалните организации от горското стопанство и дървообработващата
промишленост към КНСБ за прекратяване на трудовия договор с ищцата /вж.
л.391,том ІІ-ри от делото на КРС/.
При безспорно
установената фактическа обстановка категоричния правен извод на настоящата
инстанция е за неоснователност на въззивната жалба по исковете с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ,
до какъвто резултат е сигнал и първоинстанционния съд. Неоснователността на
исковете за отмяна на уволнението и за възстановяване на ищцата на заеманата преди прекратяването на трудовия
договор длъжност в ответното предприятие води до неоснователност и на
претенцията по чл.225,ал.1 КТ- за присъждане на обезщетение за оставането на
ищцата без работа в резултат на незаконното уволнение за претендирания период и
паричен размер.
Неоснователни са
явяват твърденията на ищцата – за неизплащане
от ответното предприятие на парични обезщетения, дължими на основание
чл. 220, ал.1 КТ/ за неспазено предизвестие/ и
на основание чл.222, ал.1 КТ/при
уволнение поради закриване на предприятието или на част от него/. На първо място, в уволнителната заповед тези обезщетения
са изрично отразени; видно от заключението на вещото лице по изслушаната от
районния съд ССЕ, обективно и компетентно извършена от вещото лице Стефка Иванова и неоспорена от страните по делото, начислените
суми са получени от ищцата по дебитната й карта/ лист.872,т.ІІ-ри от делото на КРС/.От заключението на вещото
лице се установява, че ищцата е ползвала полагаемия й се за
всяка една от годините 2013г., 2014г. и 2015г. пълният размер на
полагаемия й се платен годишен отпуск от
26 дни;през 2017г. до датата на прекратяване на ТПО ищцата е ползвала 17 дни
платен годишен отпуск за 2016г.,поради което обезщетение за неизползван такъв
не е начислен при прекратяване на трудовото правоотношение/ вж. л.870 ,т.ІІ-ри
от заключението на вещото лице/.При това положение безспорният извод е за
неоснователност на иска по чл.224 ал.1 КТ, предявен при условията на евентуалност.
Неоснователни са и
исковете по чл.107а ал.14, т.5 от КТ -за допълнително възнаграждение на служителите,
работещи по трудово правоотношение в държавната администрация; по претенцията
за плащане на работно облекло в общ размер на 1800 лева/ иск с правно основание
чл. 269 КТ/, както и по иска за заплащане на 300 лева,претендирани от ищцата Д.Г.
за полагаеми очила за последните три
години, предявена по периоди както следва: за периода 17.08.2013 г. –
31.12.2013 г. – 50.00 лева, за периода 01.01.2014г. - 31.12.2014 г. – 100.00.
лева, за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. – 100.00 лева и за периода
01.01. 2016 г. –17.06.2016 г. – 50.00 лева.Фактите и обстоятелствата по тези искове са детайлно изследвани
от първоинстанционния съд в
обжалваното решение, към мотивите на което въззивната инстанция препраща
на основание чл.272 ГПК, още повече, че както се посочи и по-горе, във
въззивната жалба не се сочат никакви конкретни пороци и правни аргументи за неправилност на обжалваното решение и в тази му част и такива
не бяха открити от въззивната инстанция.
По изложените съображения и споделяйки
изцяло мотивите, изложени от районния съд, към които препраща на осн. чл.272 ГПК, обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да
се потвърди.
На основание чл.81 от ГПК съдът
следва да се произнесе по въпроса за разноските, като с оглед изхода на спора по делото и на осн. чл.
78,ал.3 вр. чл. 78,ал.8 ГПК в полза на
въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение от 500
лева за процесуално представителство пред настоящата инстанция.Съдът намира за
неоснователно възражението на въззивната страна- за прекомерност на
претендираното юрисконсултско възнаграждение, тъй като същото е съобразено с размерите на възнагражденията, уредени с
нормата на чл.7,ал.1,т.1 от Наредба №1/2004г. за искове по трудови дела.
Мотивиран от изложеното Бургаският
Окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
64/25.04.2017г., постановено по гр.д.№ 570/2017г. по описа на РС-Карнобат.
ОСЪЖДА Д.С.Г. от гр. К., ул.“С. п.“№**,
вх.*, ап.**, с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Карнобат, ул.“С.Кофарджиев“№2 -адвокат Теодор
Трайков да заплати на
ТП“ ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО“ Карнобат, ЮИДП Сливен с адрес - гр.Карнобат, ул.“Москва“№1,
ЕИК: 2016176540260, юрисконсултско възнаграждение за представителство пред БОС в размер на 500 лева /петстотин
лева/.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред ВКС на РБ в 1- месечен
срок от съобщаването му на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1/
2/мл.с.