№ 269
гр. София, 09.01.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елена Св. Шипковенска
като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Гражданско дело №
20221100105947 по описа за 2022 година
Производството по гр. дело № 5947/2022 год. по описа на СГС, ГО, І -9
състав, е образувано по искова молба на „С. М.Н.“ ЕООД против С.О., с
искане същата да бъде осъдена да заплати сумата от 40085,86 лв. – главница,
представляваща „незаплатен остатък от присъдено обезщетение“ съгласно
решение № 686 от 09.02.2021 г., постановено по адм. дело № 6812/2019 г. по
описа на АССГ, Второ отделение, 39 състав, за което била издадена фактура
№ 795/2022 г. и сумата от 5389,31 лв., представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата за периода от 09.02.2021 г. до
датата на предявяване на исковата молба в съда, както и законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
заплащане на задължението.
Ищецът сочи, че със заповед на кмета на С.О. № СОА 19-РД40-
76/16.05.2019 г. е отчуждена реална част от негов недвижим имот, заедно с
попадащите в имота сгради, срещу парично обезщетение. Размерът на
обезщетението е обжалван пред Административен съд-София град и с
окончателно решение на съда от 09.02.2021 г., то било увеличено в размер на
605040,36 лв. Обезщетението било определено по обекти като в зависимост
от различните обекти имало такива, за които доставката била облагаема и
следвало да се начисли ДДС. Ищецът издал фактури за извършеното
отчуждаване след получаване на плащането от общината и бил длъжен да
начисли и внесе ДДС за част от отчуждените имоти и подобрения, за което
издал окончателна фактура № 795/22.03.2022 г. В исковата молба се
поддържа факическото твърдение, че изпълнителният орган на С.О. –
неговият кмет, е проявил „недобросъвестно поведение“ по инициираната от
него процедура за отчуждаване, противно на закона се опитал да намали
дължимото и присъдено от съда обезщетение с дължимия ДДС /20 %/, като
отказвал да заплати съответния и дължим данък. Ищецът получил плащане
само на обезщетението, но не и на полагащите се данък и лихвата за забава
върху същия. Поради това претендира осъждане на общината да ги заплати.
1
В отговора на исковата молба ответника оспорва исковата молба.
При така очертания предмет на спора, сезираният съд приема, че не е
родово компетентен да разгледа предявените искове по следните
съображения:
Редът за защита при неизпълнение на задължение на общината в
производството по отчуждаване на недвижим имот в полза на общината или
държавата е административноправен, а не гражданскоправен. В този смисъл е
както преобладаващата практика на ВКС, така и на смесените петчленни
състави на ВКС и ВАС. По този въпрос практиката е уеднаквена и с
постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК определение № 314 от
26.05.2011 г. по гр. д. № 279/2011 г. на ВКС, IV г. о., съгласно което
„отношенията между собствениците на отчуждени имоти и общината са
такива между неравнопоставени субекти, поради което последиците от
издадените в производството по отчуждаване административни актове се
регулират от административното, а не от гражданското право. Съответно и
споровете свързани с претенции за заплащане на обезщетение за отчужден
имот е недопустимо да се разглеждат от граждански съд“. В този смисъл са
Решение № 283 от 5.01.2014 г. по гр. д. № 1787/2014 г., на ВКС, III г. о. и
Определение № 101 от 01.03.2013 г. по ч. гр. д. № 49/2013 г., на ВКС, II г. о.,
като в определение № 19/25.03.2016 г. по адм. д. № 76/2015 г., на смесен 5 чл.
с-в на ВАС е прието, че „Актът, от който произтича задължението за
изплащане на обезщетение от страна на администрацията, е властнически.
Следователно, претендираното обезщетение за вреди, се основава на
властнически акт на административен орган, какъвто по своя характер е
кметът на общината. А задължението за изплащане на обезщетение,
определено с влязла в сила заповед за отчуждение, не е измежду визираните в
ЗЗД“.
Следва да се посочи също така, че отношенията, свързани с предметния
обхват на ЗДДС, в т. ч. начисляване и внасяне на 20% ДДС са
публичноправни отношения и се регулират от административното право.
Родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка и за
нейното спазване съдът е длъжен да следи служебно – арг. от чл.119, ал.1
ГПК, като решение, постановено по искове, родово неподсъдни на СГС, би
било недопустимо. Ето защо съдът счита, че започнатото пред него
гражданско дело му е непосъдно. Същото подлежи на прекратяване и
съответно с оглед разпоредбата на чл.118, ал.2 ГПК следва да се изпрати на
Административен съд – София град по компетентност.
Предвид изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №5947/2022 год. по описа
на СГС, ГО, І -9 състав, поради родова неподсъдност.
2
ИЗПРАЩА ПО ПОДСЪДНОСТ на основание чл.118, ал.2, вр. чл.
119, ал.1 ГПК делото на Административен съд – София град.
Определението подлежи на обжалване пред САС с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Делото да се изпрати на Административен съд – София град, след
влизане в сила на настоящото определение.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3