№ 17883
гр. София, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110147755 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т. С.” ЕАД срещу Ж. Б. Д. за осъждането и да заплати вземания
за продажна цена на доставена топлинна енергия и за цена на дялово разпределение и
мораторна лихва за забава в плащането на цената, с цена на исковете 2326,60 лв. за
топлоснабден имот, находящ се в гр.С., ж.к. С. р., бл.208, вх.Б, ет.5, ап.10, аб. № 371902.
Ищецът „Т. С.“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия /влезли в сила на 11.07.2016
г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от
датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото
дружество. Моли ответникът Ж. Б. Д. да бъде осъдена да заплати на ищеца следните суми:
сумата от 973,58 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м.10.2021 г. до 30.4.2023 г., ведно със законна лихва от 12.08.2024 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 176,27 лв. за периода от 15.9.2022 г. до
01.08.2024 г., главница за дялово разпределение за имота за периода 01.07.2021 г. – м.04.2023
г. в размер на 41,36 лв., мораторна лихва за забава върху главница за дялово разпределение в
размер на 10,49 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 01.08.2024 г., за топлоснабден имот,
находящ се в гр.С., ж.к. С. р., бл.208, вх.Б, ет.5, ап.10. Претендира разноски.
Ответницата, редовно уведомена, е депозирала отговор в срока по чл. 131 ГПК,
оспорват наличието на облигационно правоотношение с ищеца. Релевира възражение за
давност. Претендират разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Д.“ ООД не изразява становище по
съществото на спора.
1
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с
което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по
договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение
за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за
енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява,
че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие. Следователно, законът е предпоставил
качеството потребител на ТЕ за битови нужди от пълното и главно доказване от ищеца на
обстоятелството, че ответникът е собственик, вещен ползвател или лице, което изрично е
поискало откриване на партида на свое име.
От приетата в хода на съдебното дирене препис от саморъчно завещание на Ж. Г. И.,
ведно с протокол за обявяване на саморъчно завещание се установява, че Ж. Г. И. завещава
на Ж. Б. Джонева, нейна внучка, собственото си жилище, находящо се в гр. С., ж.к. С. р. -
запад, бл.208, вх.Б, ет.5, ап.10. Това съдът намира за достатъчно да обоснове, сключен между
страните индивидуален договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1
ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно
правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената
топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези
трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент
на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда
намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при
постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран
/сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/,
какъвто е настоящият случай по силата на представеното саморъчно завещание. Като всеки
нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или
презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за
същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в
облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил
сключен договор за доставка на топлинна енергия. По делото няма данни имотът да е бил
2
отчужден или в полза на трето лице да е било учредено вещно право на ползване. Доколкото
по делото не са представени доказателства, от които да се установява (не са въведени и
твърдения), че ответниците са се разпоредила с притежавания от нея недвижим имот в
исковия период, то за нея е възникнало и задължението в качеството и на собственик да
заплатят доставената до имота топлинна енергия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този
смисъл той е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през
процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение
по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се
регулира от Общи условия.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че сградата, в която
се намира топлоснабденият имот с абонатен № 371902, е била присъединени към
топлопреносната мрежа, че процесният недвижим имот ап. 10, находящ се в гр. С., ж.к. „С.
р.“, бл. 208, вх. „Б“, ет. 5, е бил топлофициран, че за исковия период ищцовото дружество е
доставило топлинна енергия /БГВ/ в количество и с качество индивидуализирани в исковата
молба, на посочената стойност, че третото лице помагач е извършило услуга дялово
разпределение на посочената стойност.
С оглед изложеното, заявените претенции за топлинна енергия и дялово
разпределение се явяват основателни, поради което съдът следва да разглежда въведеното от
ответницата възражение, че част от вземанията са погасени по давност. Съгласно
становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011
г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ, следва извода, че вземанията на ищцовото
дружество съдържат всички признаци на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в"
ЗЗД. Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията. За процесния период приложение намират Общите
условия от 2016г. одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от
същите клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят Съгласно разпоредбата на чл.
114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като
при срочните задължения давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в
3
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено,
че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало – чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
По отношение на вземанията предмет на настоящото производство давността
започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ 45 – дневен срок. Исковата
молба е депозирана на 12.08.2024 г., респективно погасени по давност са вземанията за
топлинна енергия станали изискуеми преди 12.08.2021 г. Първото вземане, което се
претендира е това за м.10.2021 г., т. е. първото вземане е възникнало едва на 31.10.2021 г.
Вземането за м.10.2021 г. съобразно ОУ на ищеца става изискуемо на 15.12.2021 г., респ. в
исковия период не са включени погасени по давност вземания за топлинна енергия и дялово
разпределение.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за периода
са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл.
33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява
единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца. В ОУ от 2016 г. падежът на задължението
за заплащане стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след
изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила
на договорната свобода страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с
договора, а в случая такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да
се дължи след установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната
лихва.
С оглед отделените за безспорни обстоятелства между страните, че през процесния
период услугата за дялово разпределение на ТЕ е била осъществявана от „Д.“ ООД и същата
възлиза за периода 01.07.2021 г. – м.04.2023 г. в размер на 41,36 лв., че размерите на лихвата
за забава по претенциите по чл. 86, ал. 1 ЗЗД възлизат на претендираните от ищеца с
исковата молба суми, искът за мораторна лихва за забава върху главницата за доставена
топлинна енергия подлежи на уважаване в пълен размер.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение отново липсва предвиден
срок в ОУ – я на топлоснабдителното дружество за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба пред съда,
поради което акцесорната претенция за лихва в размер 10.49 лв. се явява
неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора с оглед уважената и отхвърлената част на исковите
претенции следва да бъдат разпределени разноските по делото. На ищеца на основание
чл.78, ал.1 ГПК следва да се присъди сумата от 148.69 лева разноски, съобразно уважената
част от исковете. На основание чл. 78, ал.1 вр. ал. 8 ГПК, всеки от ответниците следва да
заплати на ищеца разноски с оглед уважената част на исковете в размер на 53.80 лв. На
основание чл.78, ал.3 ГПК, ищцовото дружество следва да заплати на ответницата сумата от
3.92 лв. – адвокатско възнаграждение с оглед отхвърлената част на исковете.
Водим от гореизложеното, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ж. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „С. р.“, бл. 208, вх. „Б“, ет.
5, ап.10, да заплати на „Т. С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Я.” № 23Б, по искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ сумата
от 973.58 лева главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.10.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането – 12.08.2024 г., 176.27 лв. -
мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2022 г. до
01.08.2024 г., както и сума за дялово разпределение за периода м.07.2021 г. до м.04.2023 г. в
размер 41.36 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането – 12.08.2024 г., както и на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата от 148.69 лева разноски по производството като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата от 10.49 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от
15.09.2021 г. до 01.08.2024 г., за за топлоснабден имот, находящ се в гр.С., ж.к. С. р., бл.208,
вх.Б, ет.5, ап.10, аб. № 371902.
ОСЪЖДА „Т. С., ЕАД, ЕИК ******, с адрес гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, да заплати на Ж.
Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „С. р.“, бл. 208, вх. „Б“, ет. 5, ап.10, сумата от
3.92 лв., разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Д.“ ООД, като трето лице-помагач,
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Банкова сметка на „Т. С.” ЕАД, по която могат да бъдат внесени дължимите суми:
IBAN BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5