Определение по дело №1901/2023 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

 

Номер  2346                Година  11.10.2023         Град ПЛОВДИВ

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен Съд – Пловдив, І отд.,  XIV състав

 

на 11 октомври2023 година

 

в  закрито заседание в следния състав :

 

                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

като разгледа док­лад­ваното от  СЪДИЯ ГЕОРГИЕВА адм. дело № 1901 описа за 2023 година 

Производството е образувано по повод подадена жалба от А.Н.Р., ЕГН ********** *** чрез адв.В.Р., против заповед за прилагане на ПАМ № 136 по чл.171, т.1 б.Б от ЗДвП издадена от П.Г.И. на длъжност мл.инспектор РУ - Асеновград, с която е разпоредено налагането на принудителна административна мярка по чл.171, т.1,б.“Б“ от ЗДвП, а именно временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който да откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/ или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Направено е с жалбата особено искане за спиране на изпълнението на същата, като моли да се отмени предварителното изпълнение на оспорената заповед. Счита, че със заповедта предварително е лишен от права, преди да е решен въпросът за отговорността, а самото изпълнително деяние е отказ за извършване на проверка, така че лишаването му от права по никакъв начин не обезпечава безопасността на движението по пътищата, а представлява санкция, която обаче не се налага със съответният акт - наказателно постановление. Посочва се     че жалбоподателят живее постоянно в гр.Асеновград, но работи в гр.Пловдив и му е необходимо придвижване с лично МПС, поради което отнемането на свидетелството му за управление е лишаване от права и ограничаване на правото на труд и осигуряване на средства за собствената му издръжка.

След като се запозна с искането за спиране, както и с представената административна преписка, в т.ч. процесната заповед, тъй като представенат с жалбата е в нечетлив вид, съдът, намира за установено следното:

Настоящият съдебен състав намира жалбата с искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта за процесуално допустима съгласно чл.166 АПК, но за неоснователна.

В случая от самата заповед е видно, че административният орган не е включил в нея разпореждане за предварително изпълнение, а такова е допуснато по силата на закона – на основание чл.172, ал.3 вр. с чл.171,т.1, б.“б“ ЗДвП. В чл. 171 от ЗДВП е посочено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, изчерпателно посочени в нормата на закона, като една от тях е по чл.171, ал.1, б.“б“ ЗДвП

Налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез визираните в нормата способи, като изрично законодателят е посочил, че в случаите по чл. 171, т. 1, букви "б", "д", "е" и "ж" свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение.

В практиката си ВАС приема, че дори когато съдът е сезиран с оспорване на основание чл. 60, ал. 4 от АПК, но от доказателствата по делото е безспорно видно, че актът, с който е допуснато предварително изпълнение е влязъл в сила, оспорването следва да бъде разгледано от съда като искане за спиране на предварителното изпълнение/ и именно затова съдът го разглежда в тази хипотеза.

Съгласно чл.166, ал.4 от АПК Допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2 от същата разпоредба. Според последната, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Според цитираните норми, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2/ пред каквото хипотеза сме изправени.

За разлика от случаите, в които административният орган с разпореждане допуска предварително изпълнение на издадения от него административен акт, след като прецени, че са налице предпоставките чл. 60, ал. 1 АПК, в случаите по чл. 166, ал. 4 АПК законодателят е този, който нормативно презюмира наличието на един или повече от тези критерии, в чиято защита изключва суспензивния ефект на оспорването по чл. 166, ал. 1 АПК и позволява незабавното изпълнение на акта.

В този смисъл спирането предпоставя наличие на друг противопоставим правен интерес, който по степен на важност е съпоставим или надделяващ над тези, защитени от това по силата на закона предварително изпълнение. В съответствие с това, заповедите по чл. 171 от ЗДВП по силата на изрична законова разпоредба- чл. 172, ал. 6 са незабавно изпълняеми на нормативно основание с оглед осигуряване изпълнението на ПАМ. При допуснато предварително изпълнение на заповедта по силата на закона за административния орган няма задължение да доказва предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК - съществуването на особено важен обществен интерес, подлежащ на защита.

Жалбоподателят обаче е длъжен да докаже, че е налице особено важен личен интерес, по-голям от предвидения защитен обществен интерес.

Съдът може да спре изпълнението на акта, когато предвидената в чл.60, ал.1 от АПК законова презумпция е оборена, т.е. когато установи, че е налице такова засягане на интереси на жалбоподателя, което да е съизмеримо с основанията, посочени в чл. 60, ал. 1 от АПК.  В конкретния случай доводите на жалбоподателя не сочат на някакъв накърнен значим личен интерес, който да надхвърля обществения интерес по осигуряване на обществения ред, безопасно движение на пешеходци и пътни превозни средства и преустановяването на административни нарушения. Освен това наведените твърдения за нуждата от придвижване с МПС от страна на жалбоподателя до гр.Пловдив не обосновават такъв интерес, като се има предвид, че от гр. Асеновград  до гр. Пловдив има осигурен ежедневен, редовен железопътен транспорт, така и автобусен такъв, ползват както от работещи, така и от учащи.

Предвид изложеното, съдът намира искането за спиране на предварителното изпълнение за неоснователно, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.

Следва да се насрочи делото за открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Ето защо,съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в жалбата на А.Н.Р., ЕГН ********** *** чрез адв.В.Р., за спиране на предварителното изпълнение на заповед за прилагане на ПАМ № 136 по чл.171, т.1 б.Б от ЗДвП издадена от П.Г.И. на длъжност мл.инспектор РУ - Асеновград, до произнасяне с влязъл в сила съдебен акт по настоящата жалба.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от съобщението с препис за страните пред Върховния административен съд в частта относно искането за спиране.

                                                                                

                                        

 

                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :