РЕШЕНИЕ
№ 281
гр. гр. Хасково, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Галя Ангелова
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20215640101088 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от Д.К.К. – изпълнителен директор, заедно с М.С. – член на
съвета на директорите, чрез адвокат В.Г., с предявени обективно съединени искове по реда
на чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, вр. чл.92 ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено
съществуването на вземания против Г. С. АНГ., ЕГН **********. За претендираните суми е
издадена заповед № 260047 от 14.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 47 по описа за 2021г. на Районен съд – Хасково.
Ищецът твърди, че ответникът бил абонат на дружеството-ищец със сключени
договорни абонаменти, както следва:
- Договор за мобилни услуги от 08.03.2018г. с предпочетен мобилен номер
*********** с избран абонаментен план Тотал 24,99 с неограничени национални минути и
роуминг в зона ЕС и уговорен срок на действие за 24 месеца, до 08.03.2020г. Ответникът
сключил и Договор за лизинг от същата дата 08.03.2018г., по силата на който му било
предоставено за ползване мобилно устройство LG модел К8 2017 Grey за период от 23
месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 6.69лв., съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото на абоната след
изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от
6.69лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ /чл.1, ал.2 от договора за лизинг/.
Станадартната цена на мобилното устройство (в брой, без абонамент) била 399,90лв., а
общата лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал 24.99 - 205.56лв. Отстъпката,
1
която ответникът получил възлизала на сума в размер на 194.34 лв./т. 7 от Договора/.
- Договор за мобилни услуги от 27.11.2018г. за ползване на мобилен номер
************* с избран абонаментен план Тотал 26,99 с неограничени национални минути
и роуминг в зона ЕС, като бил уговорен краен срок на действие до 27.11.2020г. Ответникът
сключил и Договор за лизинг от същата дата 27.11.2018г., по силата на който му било
предоставено за ползване мобилно устройство SAMSUNG модел Galaxy J6 2018 Dual
Lavender за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на
10.69лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото
на абоната след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на
допълнителна сума от 10.69лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ /чл.1, ал.2
от договора за лизинг/. Станадартната цена на мобилното устройство (в брой, без абонамент)
била 599.90лв., а общата лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал 26.99 -
326.56лв. Отстъпката, която ответникът получил възлизала на сума в размер на 273.34 лв./т.
7 от Договора/.
Ищецът посочва, че съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „ при
ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се
извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При
сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бива уведомен
за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми".
Според ищеца, за отчетния период на потребление 15.12.2018г. до 14.03.2019г.
абонатът-ответник не бил изпълнил задължението си да заплати на „Теленор България“ЕАД
дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер на
214.47лв., за което били издадени фактури, както следва:
1) фактура №**********/15.01.2019г. за отчетния период на потребление от
15.12.2018г. - 14.01.2019г. с дължима стойност за плащане в размер на 71.69 лв. за месечни
абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги, от които: - За мобилен
номер *************: 22,49лв./без ДДС/ за абонамент Тотал; 10,69лв. за месечна лизингова
вноска и потребление извън месечния пакет в размер на 0,57лв./без ДДС/; - За мобилен
номер ***********: 20,82лв. /без ДДС/ за абонамент Тотал; 6,69лв. за месечна лизингова
вноска и потребление извън месечния пакет в размер на 0,76лв./без ДДС/. Дължимата сума
била платима в срок 30.01.2019г. като към фактурата било приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер.
2) фактура №**********/15.02.2019г. за отчетния период на потребление от
15.01.2019г.- 14.02.2019г. с дължима стойност за плащане в размер на 73.43лв. за месечни
абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги, от които: - За мобилен
номер *************: 22,49лв./без ДДС/ за абонамент Тотал; 10,69лв. за месечна лизингова
вноска и потребление извън месечния пакет в размер на 0,19лв./без ДДС/. - За мобилен
номер ***********: 20,82лв. /без ДДС/ за абонамент Тотал; 6,69лв. за месечна лизингова
вноска и потребление извън месечния пакет в размер на 1,71лв./без ДДС/. Дължимата сума
2
била платима в срок 02.03.2019г. Към фактурата било приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер.
3) фактура №**********/15.03.2019г. за отчетния период на потребление от
15.02.2019г.- 14.03.2019г. с дължима стойност за плащане в размер на 69.35лв. за месечни
абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги, от които: - За мобилен
номер *************: 22,49лв./без ДДС/ за абонамент Тотал; 10,69лв. за месечна лизингова
вноска; - За мобилен номер ***********: 20,82лв. /без ДДС/ за абонамент Тотал; 6,69лв. за
месечна лизингова вноска. Дължимата сума е платима в срок 30.03.2019г. Към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на стойност 214.47лв., ангажирало договорната му отговорност по т.11
от процесиите договори за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на
мобилния оператор, ищецът прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника
за ползваните абонаменти и издал крайна фактура № **********/15.05.2019г. с начислена
неустойка в размер на 393.30лв. За посочените месечни отчетни периоди длъжникът не бил
изпълнил задължението си да заплати на ищцовото дружество сумите за месечни
абонаменти, съобразно използваните от него услуги, така както били фактурирани. При
наличието на неплатени месечни задължения на абоната, Операторът го уведомявал по реда
на чл. 31а от Общите условия. След изтичането на срока за плащане, указан във всяка от
издадените месечни фактури и при нерегистрирано плащане на дължимата сума,
последователно се ограничавали първо изходящите обаждания, впоследствие и входящите
обаждания на абоната, като операторът неколкокоратно пращал смс - напомняне за налична
незаплатена месечна фактура. При нерегистрирано плащане, въпреки напомнянията от
страна на Оператора, ползваният телефонен номер бил двустранно спрян, за което абонатът
бил уведомен с поредно смс-известяване. Предоставен бил пореден шанс за плащане на
дължимите месечни суми. В исковата молба се сочи още, че след като страните били
уговорили дължимите по договора плащания да бъдат платими в определен срок, то сумата
ставала изискуема след изтичането на този срок. Когато денят за изпълнение на
задължението бил определен, длъжникът изпадал в забава след изтичането му /чл. 84, изр.
първо ЗЗД/.
Съгласно чл. 49 от Общите Условия, ищецът имал право да получава в срок всички
плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място.
Съгласно чл. 75 от Общите условия при неспазване на което и да е задължение по част XIII
от Общите условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения
на потребителя, Теленор имал право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или
при условията на т. 196 буква в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. Нито законът, нито
договорените между страните условия, вменявали задължение на кредитора да кани
закъснелия длъжник да изпълни задължението си. При това положение за мобилня оператор
било възникнало потестативното право едностранно да прекрати договора за мобилни
3
услуги, при това без необходимост да волеизявява изрично пред абоната намерението си за
прекратяване, предвид неколкократните напомняния чрез смс-известяване до този момент. В
случая, датата на деактивация на процесния абонамент била 09.05.2018г., като същата се
генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените
в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие
на ползвания абонамент.
Така, според ищцовото дружество абонатът бил в неизпълнение на договорите си,
като същият не спазил крайния срок за ползване на абонаментите, както следва: Тотал 24,99
за мобилен номер *********** до 08.03.2020г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата
08.03.2018г.; Тотал 26,99 за мобилен номер ************* до 27.11.2020г., съгласно
Договор за мобилни услуги от дата 27.11.2018г.
Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния оператор да ангажира
договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се в т.11 от
договорите, като начислил в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно
прекратяване на сключения абонамент. Предвид влизане в сила на постигната Спогодба
между Теленор и Комисия за защита на потребителите относно начина на формиране на
неустойките, претендирани при предсрочно прекратяванае на договорен абонамент,
начислената на абоната неустойка в размер на 393.30лв. била формирана съобразно новите
правила за изчисление, уговорен в т. 11 от договорите. Претендираната неустойка
представявала стойността на три месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки
ползван номер. Съгласно т.11 от договорите, в случай на прекратяване на подписан договор
преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на Потребителя или по
нарушение на задълженията му по договора или приложения/документи свързани с него,
същият бил длъжен да заплати за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване“ „ (1) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като сумата не може
да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС. (2) а
в случай, че е предоставяна отстъпка от цената на месечния абонамент, потребитялят дължи
и възстановяване на част от стойността на ползваните отстъпки, съотствщи на оставащия
срок на договора. (3) В случаите, в които на абоната е предоставено мобилно устройство за
ползване на услуги, съгласно посоченото в подписания договор или по предходно подписан
документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент) съгласно ценовата листа,
действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето
му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), какъвто съответства
на оставащия срок на договора.“ От тук било видно, че уговорената клауза била в унисон с
предписанията на Комисия за защита на потребителита и с уговореното в постигнатата
Спогодба.
Неустойката в размер на 393.30лв. се формирала, както следва:
4
-По договор за мобилни услуги от 08.03.2018г. за мобилен номер *********** се
дължала неустойка в размер на 137.67лв., от които: За абонаментен план Тотал 24,99лв. в
размер на 62.46лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, където
стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 20.82 лв. х 3 = 62.46лв.; За
абонаментен план Тотал 24,99лв била начислена неустойка и за ползване на устройство в
размер на 75.21лв., представляваща такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на
договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща
лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.
- По договор за мобилни услуги от 27.11.2018г. за мобилен номер ************* се
дължала неустойка в размер на 255.63лв., от които: За абонаментен план Тотал 26,99лв. в
размер на 67.47лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, където
стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 22.49 лв. х 3 = 67.47лв.; За
абонаментен план Тотал 26,99лв била начислена неустойка и за ползване на устройство в
размер на 188.16лв., представляваща такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на
договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща
лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.
Ищецът твърди още, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на
мобилния оператор „Tеленор България" ЕАД ответникът се бил съгласил и бил приел
Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор имал право да получава в срок всички
плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място.
Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща чределените от Теленор цени по начин и в
срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи "условия, а именно в срока, указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й". Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило
правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на
ответника. При неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия
или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя,
Теленор имал право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията
на т. 196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него".
Съгласно сключените договори за мобилни услуги, страните имали права и
задължения, описани в тях и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към
индивидуалните договори се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те били
неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от
момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор
били в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. В чл.20 от
Общите условия било посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и
5
специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл. 23, б)
месеченния абонамент осигурявал достъп до услугите, за които е сключен индивидуален
договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя
ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не освобождава
потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговарял и
дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани
със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите
условия плащането на посочената във фактурата сума се извършвала в срока указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока,
потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден
закъснение.
В исковата молба е посочено, че точното изпълнение от страна на длъжника било
цел, която стояло в основата на всяко облигационно отношение. Според чл. 92, ал. 1, изр. 1
ЗЗД неустойката обезпечавала изпълнението на задължението и служела като обезщетение
за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. С неустоечната клауза
предварително се определя размера на обезщетението, което ще дължи неизправната страна
в случай на даден вид виновно неизпълнение, без да е налице пряка обвързаност между
размера на неустойката и действително причинените от неизпълнението вреди. Освен
обезпечителна и обезщетителна функция неустойката изпълнявала и наказателна функция.
Това било така, защото кредиторът можел да претендира неустойката и когато вреди изобщо
не са настъпили, или не са настъпили в предвидения размер. От тук следвало, че длъжникът
ще заплати неустойка, която ще бъде санкция за неговото неизпълнение. Неизпълнение на
основното задължение на потребителя да заплаща в уговорения срок месечната абонаментна
такса за ползваните услуги, от една страна дало основание на оператора да прекъсне достъпа
до мрежата си, съответно да преустанови начисляването на месечна абонаментна такса и да
начисли и претендира неустойка за прекратяване ползването на услугите. Предвид
гореизложеното, абонатът следвало да понесе отговорността си за неизпълнението на
договорните задължения и да заплати на оператора неустойка за предсрочното прекратяване
на сключените договори.
Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу ответника Г. С. АНГ. било образувано ч.гр.д.
№ 47/2021г., по описа на Районен съд Хасково. Против длъжника била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение в размер на 393.30лв. за дължима договорна неустойка
за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти. Във връзка с връчване на заповедта
за изпълнение на парично задължение на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, бил
налице правен интерес от предявяване на процесния иск на основание чл. 422, във вр. с чл.
415 ГПК иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение в размер на
393.30лв.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да приеме да
6
установено по отношение на ответника, че му дължи сума в общ размер на 393.30лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори, от които: 255.63лв. -
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 27.11.2018г. за мобилен
номер *************; 137.67лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 08.03.2018г. за мобилен номер ***********. Претендират се направените
деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство, за което представят списък
по чл.80 ГПК.
Ответникът, призован при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.5 от ГПК, не представя
отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок. Такъв
отговор представя назначения му на същото основание особен представител, в указания му
срок. Счита предявения иск за допустим, но оспорва неговата основателност, каквато
позиция застъпва и в съдебно заседание. Признава съществуването на процесните
облигационни правоотношения между страните, като не оспорва приложените договори за
мобилни услуги, за лизинг и ОУ.
Според ответника, с исковата молба били описани индивидуализираните задължения
на ответника по фактури за неплатени месечни абонаменти, съобразно предоставени
мобилни услуги по двата договора за отчетния период от 15.12.2018 год. до 14.03.2019 год.,
на обща стойност от 214,47 лева. Макар в исковата молба ищецът да бил посочил, крайните
срокове за плащане на неплатените месечни абонаменти, съответно 02.03.2019 год. и
30.03.2019г. и датата на деактивацията на процесиите абонаменти 09.05.2018 година, не
била фиксирана датата на прекратяване на договорите. Липсвали писмени доказателства за
уведомяване на ответника /потребителя за прекратяване на договорите. Така,
деактивизацията на абонаментите не била развнозначно на прекратяване на договорите.
Оспорват се твърденията на ищеца, че е уведомил ответника, че ще предприеме действия за
прекратяване на договора и предприемане на мерки за извънсъдебно събиране на
задълженията му, визирани в чл. 31 а от Общите условия. По делото не били представени
нотариални покани, обратни разписки и др. документи доказващи, че уведомлението за
прекратяване на договора е било получено от ответника. Оспорват се и част от начините
предвидени в чл. 31а от Общите условия, който не били съобразени с договорния характер
на отношенията създадени между страните. Особеният представител на ответника намира,
че всичко свързано с писмен договор касаещ изпълнението или неизпълненито му следвало
да се извършва в писмен вид. Изпращането на CMC не било равнозначно на писмено
уведомление или писмен отговор. По тези съображения ответникът не бил уведомен по
предвидения от закона ред за прекратяване на договорите за мобилни услуги и не били
налице условията и предпоставките за искане заплащането на неустойка по тях.
Прави се възражение за нищожност на договорната неустойка на основание чл. 26,
ал.1, изр. 3-то от ЗЗД като накърняваща добрите нрави и на чл 143 от ЗЗП като несъразмерна
и неравноправна и не обвързваща потребителя по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно чл. 92 от
ЗЗД: „Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват". Ищецът превратно използвал
7
тази законова разпоредба, като приемал, че при едностранно прекратяване на договора по
вина на потребителя преди изтичане на уговорения срок или при нарушения на
задълженията му по договора , същият е длъжен да плати неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения срок, като сумата можела да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти, взети без ДДС, а в случаите че е предоставена отстъпка от цената на
месечния абонамент, потребителят дължал възстановяване на част от стойността на
ползваните отстъпки, съответстващи на оставащия срок на договора.
В исковата молба се сочело, че размерът на търсената неустойка не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, които били
съгласувани с КЗП. Оспорва се наличието на такава съгласуваност, тъй като по делото
нямало представени писмени доказателства в това отношение. Осен това такава
договореност не била относима към потребителя, тъй като той не е участвал в обсъждането
и приемането й.
Посочва се още, че начинът, по който била уговорена неустойката при прекратяване
на договор за мобилни услуги от 08.03.2018 год. за мобилен номер *********** и договор за
мобилни услуги от дата 27.11.2018 год. за мобилен номер ************* водел до
имуществено неосноветелно обогатяване на ищеца, тъй като в нейния размер се включвал и
периода след прекратяване на договора, до срока за който е сключен. По логиката на
доставчика на мобилни услуги, потребителят следвало да плаща и за след прекратяване на
договора и то за недоставени и неползвани услуги, което противоречела на закона и води до
нейната нищожност. Нищожна била и договорената неустойка и по отношение на
ползваните устройства по абонаментен план Тотал 24, 99 лева и този по план Тотал 26,99
лева, съответно за първия план от 75,21 лева и за втория в размер на 188.16 лева., тъй като
ищецът не доказвал по безспорен начин, че отстъпката от стандартната цена на
предоставените устройства, посочена в двата договора, била действителна вреда за ищеца,
като се имало предвид и обстоятелството, че стандартната цена на предоставените
устройства, посочена в договора била определена предварително и изцяло от ищеца по
делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Договор за мобилни услуги от 08.03.2018г. с предпочетен мобилен номер
************* е, че страните са се намирали в договорна обвързаност, считано от
посочената дата, по силата на която ответникът има право да ползва услугите на оператора
за посочения номер при избран абонаментен план „Тотал 24,99“ с неограничени национални
минути и роуминг в зона ЕС и уговорен срок на действие за 24 месеца. Според представения
Договор за лизинг от същата дата - 08.03.2018г., на ответницата като лизингополучател е
предоставено за ползване мобилно устройство LG модел К8 2017 Grey за период от 23
месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 6.69лв., съгласно
8
уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото на абоната след
изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от
6.69лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ /чл.1, ал.2 от договора за лизинг/.
Станадартната цена на мобилното устройство (в брой, без абонамент) е 399,90лв., а общата
лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал 24.99 - 205.56лв. Отстъпката, която
ответникът получава възлиза на сума в размер на 194.34 лв./т. 7 от Договора за мобилни
услуги/. Приложено е и Приложение-ценова листа за абонаментни планове за частни и
корпоратини клиенти от 08.03.2018г. От представената по делото Декларация – съгласие (л.
12 - гръб от делото) се установява, че ответникът декларира, че е получил екземпляр от
Общите условия на оператора, както и, че му е предоставена информацията по чл. 4, ал. 1 от
Закона за защита на потребителите. Представени са и Общи условия на договора за лизинг –
л.11 гръб.
Видно от Договор за мобилни услуги от 27.11.2018г. за ползване на мобилен номер
************* е, че страните са се намирали и във втора договорна обвързаност, считано от
посочената дата, по силата на която ответникът има право да ползва услугите на оператора
за посочения номер при избран абонаментен план „Тотал 26,99“ с неограничени национални
минути и роуминг в зона ЕС и уговорен срок на действие - до 27.11.2020г. Според
представения Договор за лизинг от същата дата - 27.11.2018г., на ответницата като
лизингополучател е предоставено за ползване мобилно устройство SAMSUNG модел Galaxy
J6 2018 Dual Lavender за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска
в размер на 10.69лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и
с правото на абоната след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на
допълнителна сума от 10.69лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ /чл.1, ал.2
от договора за лизинг/. Станадартната цена на мобилното устройство (в брой, без абонамент)
е 599.90лв., а общата лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал 26.99 -
326.56лв. Отстъпката, която ответникът получил възлизала на сума в размер на 273.34 лв. /т.
7 от Договора за мобилни услуги/. Приложено е и Приложение-ценова листа за абонаментни
планове за частни и корпоратини клиенти от 27.11.2018г. От представената по делото
Декларация – съгласие (л. 18 от делото) се установява, че ответникът декларира, че е
получил екземпляр от Общите условия на оператора, както и, че му е предоставена
информацията по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Представени са и Общи
условия на договора за лизинг – л.17 гръб.
Във връзка с декларациите – съгласие са приобщени към доказателствения материал
по делото и процесните общи условия (Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги с последно
изменение на същите от 20.09.2018 г.) - на л. 26 до 33 от делото.
За дължимите от ответницата суми за процесния период са издадени и представени
фактури, както следва: фактура №**********/15.01.2019г. за отчетния период на
потребление от 15.12.2018г. - 14.01.2019г. с дължима стойност за плащане в размер на 71.69
лв.; фактура №**********/15.02.2019г. за отчетния период на потребление от 15.01.2019г.-
9
14.02.2019г. с дължима стойност за плащане в размер на 73.43лв.; фактура
№**********/15.03.2019г. за отчетния период на потребление от 15.02.2019г.- 14.03.2019г. с
дължима стойност за плащане в размер на 69.35лв. и фактура № **********/15.05.2019г. с
начислена неустойка в размер на 393.30лв.
Съдът назначи и изслуша заключението на съдебно-счетоводна експертиза, което
възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. Приетата съдебно-счетоводна
експертиза, сочи, че за отчетния период 15.12.2018 г. – 14.03.2019 г. е предоставено
потребление на ползваните от ответницата услуги по двата договора за мобилни услуги.
Ищецът е спрял предоставянето на услугите поради неплатени в срок предходни фактури.
Има данни за прекратяване в системата на Оператора като същите се генерират автоматично
по вградената електронна система на оператова при нерегистрирано плащане и наличие на
незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за
плащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. За
процесния период 15.12.2018 г. – 14.03.2019 г. има извършено плащане чрез Easy Pay на
сума в размер на 91,86 лева на 04.01.2019 г., отнесено за отчетен период 15.11.2018 г. –
14.12.2018 г. Преди датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК от ищеца останалата
от ответницата сума за плащане е в размер на 214,47 лева, а размерът на търсената
неустойка за предсрочно прекратяване на договорните абонаменти възлиза на общо 393,30
лева.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 47/2021г. по описа на РС - Хасково,
приложено като доказателство по настоящото производство, се установява още, че въз
основа на заявление с вх. № 260389/11.01.2021г. в полза на ищеца срещу ответника е
издадена Заповед за изпълнение № 260047/14.01.2021 г. за процесната сума в размер от
255,63 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
27.11.2018 г. за мобилен номер ************* и 137,67 лева - неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 08.03.2018 г. за мобилен номер ***********,
както и направените в производството разноски, от които 25.00 лв. за заплащане на
държавна такса и 180.00 лв. – адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и с разпореждане от 08.04.2021 г., връчено
на ищеца на 21.04.2021 г., е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията
си в едномесечен срок от съобщението като последният е сторил това.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно
съединение установителни искове с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от
ГПК, вр. с чл.92 ал.1 от ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от
заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от
уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно процесните
вземания при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разгледани по същество, исковете се явяват изцяло неоснователни, като
10
съображенията за това са следните:
По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства, в т.ч. Договор за
мобилни услуги от 08.03.2018г. с предпочетен мобилен номер ************* и декларация
от същата дата, Договор за мобилни услуги от 27.11.2018г. за ползване на мобилен номер
************* и декларация от същата дата, Договор за лизинг от 08.03.2018г. и Договор за
лизинг от 27.11.2018г., по силата на които на ответника е следвало да бъде предоставяна
мобилна услуга за мобилен номер ************* с избран абонаментен план „Тотал 24,99“
и мобилна услуга за мобилен номер ************* с избран абонаментен план „Тотал
26,99“ за срок от 24 месеца, по несъмнен начин се установява, че между него и ответника са
съществували валидни облигационни правоотношения, по силата на които дружеството -
оператор е трябвало да предоставя далекосъобщителни услуги срещу задължението от
страна на абоната да заплаща дължимото възнаграждение за това. Не е спорно още
обстоятелството, че на ответницата като лизингополучател на основание посочените по-горе
договори за лизинг са предоставени за ползване мобилно устройство LG модел К8 2017 Grey
и мобилно устройство SAMSUNG модел Galaxy J6 2018 Dual Lavender срещу задължение от
нейна страна да заплаща месечна лизингова вноска в определен размер.
Досежно сумата в общ размер на 393.30лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на двата договора, съдът намира следното:
Ищецът претендира посочената сума като сбор от следните компоненти, а именно:
По договор за мобилни услуги от 08.03.2018г. за мобилен номер *********** в
размер на 137.67лв., от които: За абонаментен план Тотал 24,99лв. в размер на 62.46лв.
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, където стойността на месечния
абонамент е взета без ДДС, или 20.82 лв. х 3 = 62.46лв.; За абонаментен план Тотал 24,99лв -
начислена неустойка за ползване на устройство в размер на 75.21лв., представляваща такава
част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент),
съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената
от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг),
съответстваща на оставащия срок на договора.
По договор за мобилни услуги от 27.11.2018г. за мобилен номер ************* в
размер на 255.63лв., от които: За абонаментен план Тотал 26,99лв. в размер на 67.47лв.
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, където стойността на месечния
абонамент е взета без ДДС, или 22.49 лв. х 3 = 67.47лв.; За абонаментен план Тотал 26,99лв -
начислена неустойка за ползване на устройство в размер на 188.16лв., представляваща
такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент),
съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената
от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг),
съответстваща на оставащия срок на договора.
Вземането си за неустойка ищецът основава на обстоятелствата, че ответникът не
заплатил стойността на потребените и фактурирани услуги, при което на основание чл. 75,
11
вр. чл. 19 "в" от ОУ, ищецът прекратил едностранно договорите с ответника и издал крайна
фактура № **********/15.05.2019г., включваща и 393.30лв. начислена неустойка за
предсрочно прекратяване. Неизпълнението на ответника обусловило правото на ищеца, да
му начисли обезщетение за неизпълнение, според чл. 11 от индивидуалните договори за
мобилни услуги. Въпреки указаната му доказателствена тежест, съдът счита, че ищецът не
проведе пълно и главно доказване на твърдението си, че за него валидно е възникнало
правото му да начисли търсената неустойка по процесните договори. Така, съгласно чл. 92
от ЗЗД, задължението за неустойка възниква при неизпълнение на конкретно задължение за
едната страна по договора, като страните следва да са уговорили начина, по който
евентуално ще бъде начислявана неустойката. В случая, от приложените по делото ОУ се
установява, че при неплащане в срок на задължения за предоставени услуги, доставчикът
има право едностранно да прекрати договора, а същевременно договорът, сключен между
страните, съдържа клауза за уговорена неустойка в размер на дължимите месечни такси до
края на договора. При това положение съдът намира, че претендираните суми за неустойка
за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги и лизинг са недължими, тъй
като прекратяването на договора поради неизпълнение на договорни задължения се
подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД за срок и форма. Неизпълнението на
договорно задължение по причина, за която отговаря длъжникът, включително неплащането
на възникнали задължения през предварително определен срок в договора е основание за
развалянето му според разписаното в чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Следователно, доколкото процесният
договор е сключен в писмена форма, изявлението за прекратяването му същото следва да е в
такава форма и с него следва да се дава подходящ срок за изпълнение. По делото липсват
данни, а и твърдение да е отправяно нарочно волеизявление за развалянето на договора респ.
то да е получено от абоната. Операторът не е ангажирал доказателства в тази насока, поради
което съдът намира, че същият не е упражнил надлежно правото си да прекрати договорите
преди изтичане на срока им. А само предсрочното прекратяване води до възникване на
уговорената между страните компенсаторна неустойка. В случая подаването на заявление по
чл. 410 ГПК /11.01.2021 г./ е извършено след изтичане на срока на договорите /08.03.2020 г.,
респ. 27.11.2020 г./. По тези съображения съдът намира, че по делото остана недоказано
надлежното прекратяване на процесните договори преди изтичане на първоначалния им
срок, което препятства възникването в полза на ищеца на претендираните вземания. И
исковата молба и заявлението по чл.410 ГПК в случая са депозирани след изтичане на срока
на договорите, съответно след съставянето на процесната фактура, с която е начислена
неустойката, т. е. към момента на начисляването не е имало основание за това. Нещо повече,
в случая това изявление не е достигнало и до знанието на ответника, предвид призоваването
му по реда на чл. 47, ал. 6, вр. ал. 5 от ГПК. По изложените съображения, съдът намира, че
по отношение на кредитора не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно
прекратяване на договорите. Това е достатъчно основание за отхвърляне на предявените
искове изцяло.
По отношение на претендираната неустойка съдът споделя доводите на процесуалния
представител на ответника и за нищожност на неустоечната клауза поради накърняване на
12
добрите нрави, за което съдът следва да следи и служебно, като преценката се извършва към
момента на сключване на договора, а не към последващ момент - т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка
следва да се изхожда преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида
на насрещните престации: мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя
ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят - да я заплати, но
само срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при
предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора
абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще
получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора.
Следователно, уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, създава условия
за неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата и нарушава принципа за
справедливост. В този смисъл е и задължителната практиката на ВКС - Решение №
193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 219/09.05.2016 г. по т. д.
№ 203/2015 г. на ВКС, I т.о. Както се посочи по-горе, съдът следи служебно за нищожността
на договорните клаузи предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона
или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства
по делото, както е в настоящия случай. В този смисъл е и цитираното вече Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
На следващо място, тази клауза се явява нищожна и поради това, че е неравноправна
смисъла на чл. 143 ЗЗП, който без съмнение намира приложение в отношенията между
страните. Безспорно, че тя е част от стандартно, изготвено предварително и типово
споразумение на мобилния оператор и че потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието й - дали да е въобще част от договора или поне да е в по-малък размер,
т.е. няма данни да е индивидуално уговорена. С оглед посоченото по-горе, че ищецът би
получил първоначално уговорената цена по договора под формата на неустойка, без да има
задължение да се предоставя мобилни услуги, клаузата несъмнено е във вреда на
потребителя и не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните, именно поради липсата на
еквивалентност между поетите от тях насрещни задължения. Освен това предвидения
размер на неустойката е необосновано висок, тъй като не е съобразен с естеството на
обезпеченото задължение и надвишава стойността на евентуално претърпените от ищеца
вреди - чл. 143, т. 5 ЗЗП.
По тези съображения съдът счита, че исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1
ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
13
заповедното производство. Предвид изхода по спора и претенцията само от негова страна на
такива, на ищеца не се следват разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Теленор България" ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, срещу Г. С.
АНГ., ЕГН **********, с адрес: *************, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за установяване по отношение на Г. С. АНГ., че дължи на „Теленор
България" ЕАД сума в размер на 393.30 лева, представляваща нустойка за предсрочно
прекратяване на договори, от които: 255,63 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 27.11.2018 г. за мобилен номер ************* и 137,67 лева -
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 08.03.2018 г. за
мобилен номер ***********, по Заповед № 260047 от 14.01.2021г. за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 47 по описа за 2021г. на Районен съд –
Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.
14