Присъда по дело №1979/2021 на Районен съд - Перник

Мотиви на Присъда №2 от 25 януари 2022 година по НОХД №01979 година по
описа на Районен съд - П. за 2021 година.

С обвинителен акт Районна прокуратура - гр. П. е повдигнала обвинение
срещу В. В. Т. за престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. с ал.1, вр. с чл. 28, ал. 1 НК, за
това, че:
В периода от месец декември 2010г. до месец март 2021 г. включително, в гр.
П., след като е осъден /с Решение №680 от 29.10.2009 година по гр. дело № 4110/2009
година по описа на Районен съд – П., влязло в законна сила на 29.10.2009 и Решение
№368 от 19.05.2011 година по гр. дело № 8416/2010 година по описа на Районен съд –
П., влязло в законна сила на 23.06.2011, с което е бил изменен размера на издръжката/
да издържа свой низходящ – дъщеря си Г. В. Т. с ЕГН **********, съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 124 /сто
двадесет и четири/ месечни вноски, като деянието е извършено повторно, след като е
бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление /с Присъда №
327/31.03.2011г. по НОХД № 160/2011г. по описа на Районен съд - П., в сила от
16.04.2011г./.
Приета е и молбата на пострадалата Г.Т. за участие в съдебното производство
като частен обвинител и същата е конституирана в това процесуално качество.
Производството се е развило по реда на глава 27 от НПК в хипотезата на на
чл.371, т.2 от НПК.
Представителят на Районна прокуратура П. в хода на съдебните прения,
поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия В.Т. като счита, че в хода на
съдебното следствие са били установени фактическите обстоятелства, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Счита, че обвинителната теза е доказана,
доколкото настоящото производството се е развило по реда на чл. 371, ал.1, т.2 НПК и
подсъдимият е признал изцяло фактите и обстоятелствата касаещи обвинението.
Посочва, че самопризнанието се подкрепя изцяло от събраните по делото, по реда на
НПК, доказателства. Акцентира, че неплащането на издръжката е съставомерно
поведение, обхванато от състава на престъплението по чл.183 НК, поради което Т.
следва да бъде признат за виновен. Обосновава и наличието на повторност, предвид
осъждането по НОХД №160/2011 на РС-П., поради което предлага подсъдимият В. В.
Т. да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение, като бъде осъден за
престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК. Изразява позиция
обаче, че бездействието по отношение неплащането на издръжка в периода от
м.12.2010г. до м.04.2011г., включен в инкриминирания период, е несъставомерно по
чл.183, ал.4 от НК, тъй като не е осъществено в условията на повторност, предвид
момента на влизане в сила на по-ранното осъждане с горецитирания съдебен акт.
Поради това пледира за деянието, изразяващо се в неплащане на издръжка за
визирания период, подсъдимият да бъде признат за виновен за престъпление по чл.
183, ал. 1 НК, но предвид изтичане на предвидената в закона давност за наказателно
преследване и погасяване на наказателната отговорност, да не се налага наказание. По
отношение престъплението по чл.183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК предлага на
подсъдимия Т. да бъде наложено наказание при втората алтернатива на чл.183, ал.4 от
НК, а именно „пробация” с пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК с
продължителност на двете 18 месеца.
1

Частният обвинител поддържа тезата изложена от прокурора, като изразява
искане да бъде постановена осъдителна присъда спрямо подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия адв. Б. В. пледира подзащитният му да бъде признат
за виновен в извършване на престъплението по чл.183, ал. 4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от
НК, като по отношение вида на наказанието се присъединява към предложението на
прокурора, но моли за определяне на минимална продължителност на същото,
изтъквайки обстоятелството, че подсъдимият осъзнава и разбира виновното си
поведение.
Подсъдимият, при условията на чл. 371, т.2 НПК признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласявайки се да не се
събират доказателства за тези факти. В последната си дума изразява съжаление за
поведението си.
Пернишкият районен съд, спазвайки условията на чл. 372, ал. 4 НПК,
позовавайки се на направеното самопризнание от подсъдимия и доказателствата,
събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, водим от принципа
по чл. 14 НПК, приема за установено следното:
Подсъдимият В. В. Т. е роден на ***** год. в гр. П., с постоянен и настоящ
адрес: гр. П., ул. ****. Българин е с българско гражданство и с основно образование. В
момента работи като „****“ във фирма „*****“ ООД гр. П.. Разведен е. Видно от
справката му за съдимост /л.11 от д.п./ подсъдимият е осъждан вече за извършено от
него престъпление от общ характер по чл.183, ал.1 НК. Именно това осъждане
определя правната квалификация и на настоящото деяние:
С присъда №327/31.03.2011г. по НОХД № 160/2011г. по описа на Районен съд
П., в сила от 16.04.2011г./, подсъдимият е осъден за престъпление по чл. 183, ал.1 НК,
извършено в периода м.11.2009 г. до м.11.2010 г., вкл., за което му е определено
наказание „пробация“ с пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ
адрес“ за срок от 6/шест/ месеца, с периодичност два пъти седмично и „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“, с продължителност 6/шест месеца/.
Тези данни сочат, че деянието предмет на настоящото обвинение е извършено
в условията на повторност по чл. 28 НК и в рамките на петгодишния срок по чл. 30,
ал.1 НК.
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 25.09.1999 година подсъдимият В. В. Т. и Л. Г. Т. сключили граждански
брак. От брака си имат едно дете Г. В. Т., родена на 21.03.2003 година. С влязло в
законна сила съдебно решение № 680/29.10.2009 година по гр. дело № 4110/2009
година по описа на Районен съд- гр. П. бракът между двамата бил прекратен. С
решението съдът осъдил подсъдимия да заплаща ежемесечна издръжка на своята
низходяща в размер на 50 лв., чрез нейната майка и законен представител Л. Г. Т..
Същото следвало да се осъществява до настъпване на обстоятелства, водещи като
последица изменение или прекратяване на издръжката.
След влизане в законна сила на посоченото съдебно решение, въпреки че бил
запознат с него, подсъдимият не изпълнявал задължението си за издръжка в
установения от съда размер. По този повод, с присъда № 327/31.03.2011г. по НОХД №
160/2011г. по описа на Районен съд П., в сила от 16.04.2011г./, бил призната за виновен
и осъден за престъпление по чл.183, ал.1 НК, извършено в периода от м.11.2009 г. до
м.11.2010г.
2

Междувременно, с оглед на развитието на малолетната по това време Г.Т., било
образувано гражданско производство на основание чл. 150, вр. с чл. 143, ал. 2 СК за
увеличаване размера на присъдената издръжка. По делото било постановено Решение
№ 368 от 19.05.2011 година по гр. дело № 8416/2010 година по описа на Районен съд –
П., с което съдът уважил искането и увеличил размера на дължимото алиментно
задължение в размер на 90.00лв., месечно, считано от деня на подаване на иска, а
именно 11.10.2010г. до настъпване на обстоятелства, налагащи изменение или
прекратяване на това задължение. Решението било съобщено на подсъдимия и влязло в
законна сила на 23.06.2011г.
Въпреки осъждането по-горе същият продължил да не изпълнява задължението
си, като в периода от м.декември 2010г. до месец март 2021г., включително не
заплатил чрез свид. Б. нито една месечна вноска за издръжка на дъщеря си Г.Т., която
на 21.03.2021г. навършила пълнолетие.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин
като взе предвид самопризнанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371, т. 2
НПК, както и доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го
подкрепят – свидетелските показания на Л. Г. Т. /л.16 д.п./, писмените доказателства,
приложени по ДП № 241/2021 година по описа на 01 РУ П., а именно Решение № 680
от 29.10.2009 година по гр. дело № 4110/2009 година по описа на Районен съд – П.,
влязло в законна сила на 29.10.2009 /л.23 д.п/ и Решение № 368 от 19.05.2011 година по
гр. дело № 8416/2010 година по описа на Районен съд – П., влязло в законна сила на
23.06.2011, с която е бил изменен размера на издръжката /л.20-21 д.п/; Справка за
съдимост /л.11 д.п/; Справка за образувани изпълнителни дела № 956a8mj920 /л.26 д.п/,
приобщени като доказателства по реда на чл.283 от НПК.
Събраните гласни и писмени доказателства са непротиворечиви помежду си,
взаимно се подкрепят и допълват като изясняват всестранно и пълно всички
релевантни по делото обстоятелства. Същите са достатъчни за установяване по
несъмнен начин на фактическите положения по обвинителния акт, признати от
подсъдимия и обвързващи съда. Поради това съдът цени самопризанинето на
подсъдимия като достоверно, тъй като се подкрепя от приобщените доказателства.
От правна страна съдът намира за установено следното:
Фактическата обстановка, приета за установена въз основа признатите от
подсъдимия факти, мотивира правен извод за това, че деянието на подсъдимия,
осъществено в периода от май 2011г. до месец март 2021 г., включително, е
съставомерно по чл. 183, ал. 4, вр. с ал.1, вр. с чл. 28, ал. 1 НК, тъй като в посочения
период, в гр. П., след като е осъден /с Решение №680 от 29.10.2009 година по гр. дело
№ 4110/2009 година по описа на Районен съд – П., влязло в законна сила на 29.10.2009
и Решение №368 от 19.05.2011 година по гр. дело № 8416/2010 година по описа на
Районен съд – П., влязло в законна сила на 23.06.2011, с което е бил изменен размера
на издръжката/ да издържа свой низходящ – дъщеря си Г. В. Т. с ЕГН **********,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 119 /сто деветнадесет/ месечни вноски, като деянието е извършено повторно,
след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление /с
Присъда № 327/31.03.2011г. по НОХД № 160/2011г. по описа на Районен съд - П., в
сила от 16.04.2011г./.
От обективна страна коментираното престъпление систематически се намира в
3

Глава IV, Раздел I от особената част на НК, от където се извежда и непосредствения
обект на престъплението, а именно обществените отношения, свързани с
отрицателното посягане на семейството и свързаните с него права и задължения.
Според трайната съдебна практика на ВКС плащането на издръжка до навършване на
пълнолетие на децата се дължи безусловно от родителите. Съобразно нормата на чл.
143, ал. 2 от Семейния кодекс, „Родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си“. В същия смисъл е и трайната съдебна практика /в този смисъл
Решение № 158/25 октомври 2017 г. по н.д. №690/2017 г. на ВКС, 3-то НО; Решение №
182 от 09.11.2016 г. по н. д. № 601/2016г. на Върховен касационен съд, 3-то НО,
Решение № 116/11 юли 2017 г. по н.д. №416/2017 г., 3-то НО; Решение № 126 от
06.04.2015 г. по н. д. № 205/2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во НО, Решение №
188 от 04.07.2011 г. по н. д. №1157/2011 г. на ВКС и др./
От обективна страна съставът на чл. 183, ал. 1 НК е христоматиен пример за
продължено престъпление, като една от възможните форми на усложнена престъпна
дейност, като се извършва чрез бездействие като форма на изпълнителното деяние.
Обективната страна на престъплението предполага наличие на две кумулативни
предпоставки що се касае до съставомерснотта му, а именно на първо място деецът да
е бил осъден с влязъл в сила съдебен акт, да изплаща определена по размер издръжка
на някои от изчерпателно посочените в разпоредбата лица. На второ място, деецът
следва да не е изпълнил това свое задължение в продължение минимум на две месечни
вноски. В настоящия случай подсъдимият е бил осъден с влязъл в законна сила
съдебен акт - Решение №680 от 29.10.2009 година по гр. дело № 4110/2009 година по
описа на Районен съд – П., влязло в законна сила на 29.10.2009 и Решение №368 от
19.05.2011 година по гр. дело № 8416/2010 година по описа на Районен съд – П., влязло
в законна сила на 23.06.2011, с което определеният първоначално размер на
издръжката от 50 лв. е изменен, като е увеличен на 90лв. месечно.
Подсъдимият не е изпълнил задължението си за издръжка в размер на повече от
две месечни вноски, с което е осъществил от обективна страна състава на
престъплението, за което е предаден на съд..
В обстоятелствената част на обвинителния акт не е описано наличие на някоя от
непреодолимите пречки, поставящи дееца в обективна невъзможност да изпълнява
алиментното си задължение като нетрудоспособност или влошено здравословно
състояние. Същевременно, предвид характера на процедурата, по която е протекло
настоящото производството, а именно по реда на глава Двадесет и седма от НПК
„съкратено съдебно следствие“ с признание на всички факти и обстоятелства, описани
в обвинителния акт, за съда съществува забрана да установява нови факти относими
към обективната или субективна съставомерност на деянието, които не са описани в
обвинителния акт. /в този смисъл Решение № 165/01.10.2019 по дело № 571/2019 на
ВКС, Решение № 46/08.04.2019 по дело № 47/2019 на ВКС; Решение № 118/24.04.2017
г., Второ наказателно отделение, к.н.д. 86/17 г. на ВКС и др./, но независимо от това по
конкретното дело от събраните доказателства не се доказва наличието на някои от
обективните непреодолими причини, които биха могли да обусловят обективна или
субективна несъставомерност на деянието.
Така описаното деяние е осъществено от подсъдимия при наличие на
квалифициращ признак на престъплението. Деянието е осъществено повторно,
предвид предходното осъждане с присъдата по НОХД №160/2011г. по описа на
Районен съд П. за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, влязла в сила на 16.04.2011г.
4

Моментът на влизане в сила на този съдебен акт обосновава несъставомерност
на деянието по предложената от прокурора квалификация за периода от м.12.2010г. до
м.04.2011г., включително. Безспорно доказаното бездействие на дееца и в този
период, доколкото обективира неизпълнение на задължение за заплащане на издръжка
за повече от две месечни вноски, е следвало да бъде квалифицирано по основния
състав на чл.183, ал.1 от НК, тъй като към този момент признакът повторност не е бил
налице. Предложеното от представителя на държавното обвинение в съдебните прения
обособяване на още един състав на престъпление по чл.183, ал.1 НК с присъдата, би
нарушило правото на защита на подсъдимия, тъй като макар да се е защитавал срещу
идентични факти, така очертана правна рамка на престъпното бездействие би довело
до утежняване на правното му положение, доколкото би бил признат за виновен за
съвкупност от престъпления. Настъпването на благоприятната последица от
прилагането на правилата за давност за по-лекото от престъпленията не е абсолютно,
доколкото се предпоставя от допълнително условие по чл.24, ал.2, вр. ал.1, т.3 от НПК
.
По тези съображения съдът прие, че законосъобразното решение в конкретния
казус е оправдаване на подсъдимия по обвинението в посочената част.
Безспорно, деецът е годен субект на престъплението по чл. 183 НК. От
субективна страна престъплението по чл. 183, ал. 1 НК е състав, който може да бъде
осъществен само при съзнавана форма на вина. Според теорията чрез използването на
термина „съзнателно“ в диспозицията на правната норма законодателят подчертава
формата и вида на вина необходими за обосноваване на съставомерност на деянието от
субективна страна. В случая деянието е извършено при форма и вид на вината пряк
умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, съзнавал е,
че не изпълнява вмененото му с влязлото в сила съдебно решение да заплаща месечна
издръжка на свой низходящ, неговата дъщеря, предвиждал е и общественоопасните
последици от деянието и е искал тяхното настъпване. Решенията по гр.д.№4110/2009 и
гр.д. № 8416/2010 по описа на Районен съд – П. надлежно са му били съобщени,
влезли са в законна сила, но въпреки това не е осъществил дължимото според закона
поведение. За реализирането на престъпния състав са без правно значение евентуални
договорки между подсъдимия и другия родител за освобождаване на първия от
задължението му за заплащане на издръжка или за обвързване на изпълнението на
последното с условия извън съдебния акт. Естеството на задължението за издръжка
цели задоволяване на ежедневни нужди на детето, поради което и родителят, който е
осъден да плаща такава, следва да осигури редовно предоставяне на средствата, от
които низходящите се нуждаят за задоволяване на ежедневните им потребности. След
като е постановено решение за присъдена издръжка, то е задължително за изпълнение
до промяната му. Касае се за дълъг период от време, през който Т. не е направил нито
е една вноска за издръжка, като не са навеждани възражения, нито са ангажирани
доказателства да е бил неработоспособен и да не е реализирал никакви доходи през
целия инкриминирания период, респ. задължението му да е било непосилно поради
финансови задължения към други лица или поради други причини.
Като причини за извършване на деянието от страна на В. В. Т. съдът прие
липсата на нормални взаимоотношения и емоционална привързаност с низходящата
както и безотговорното отношение към родителските задължения.
Съдът прие като смекчаващи отговорността обстоятелства добросъвестното
процесуалното поведение на подсъдимия, оказаното от него съдействие за изясняване
на обективната истина, както и изразеното съжаление за осъществената
5

инкриминирана деятелност.
Отегчаващи отговорността обстоятелства - продължителния период от време,
през който подсъдимият не е изпълнявал задължението си за издръжка.
По вида и размера на наказанието:
Съдът като призна подсъдимия В. В. Т. за виновен за извършено от него
престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. с ал.1, вр. с чл.28, ал.1 НК съобразявайки се с
разпоредбата на чл.57, ал.1 и 2 от НК и с всички изисквания на чл.54 от НК и след като
взе предвид целите на наказанието по чл.36 от НК, го ОСЪДИ на ПРОБАЦИЯ, с
пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с
продължителност 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца, с периодичност два пъти
седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ с
продължителност 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца, както и на ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ, като постанови същото да се изпълни чрез обявяване диспозитива на
присъдата на таблото за съобщения в Община – П. по местоживеенето му.
Съдът оправда подсъдимия по обвинението в останалата част - за
осъществяване състава на престъплението по чл. 183, ал. 4, вр. с ал.1, вр. с чл.28, ал.1
НК в периода от м.12.2010г. до м.04.2011г., включително.
Преценявайки всички относими към индивидуализацията на наказанията
обстоятелства, отчитайки превес на смекчаващите отговорността такива, съдът намери,
че в конкретиката на настоящия казус, наказанието “пробация” с определените
пробационни мерки и тяхната продължителност се явява по-подходящото по вид
измежду алтернативно предвидените за престъплението по чл.183, ал.4 НК, както и че
съвкупно с кумулативно предвиденото - обществено порицание, наказанието е
справедливо, съответства на тежестта на престъплението, на личността и обществената
опасност на подсъдимия и адекватно би съдействало за оказване на предупредително и
превъзпитателно въздействие върху него, насочено към спазване на законите и
добрите нрави..
Водим от гореизложеното съдът постанови диспозитива на присъдата си.

6

Номер на акта:	2
Дата:	25 януари 2022 г. (в сила от 10 февруари 2022 г.)
Съдия:	Светослава Иванова Алексиева

Дело:	20211720201979
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 декември 2021 г.

Присъда по дело №1979/2021 на Районен съд - Перник

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите