Решение по дело №139/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6858
Дата: 21 юни 2022 г. (в сила от 21 декември 2023 г.)
Съдия: София Георгиева Икономова
Дело: 20221110100139
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 6858
гр. С, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110100139 по
описа за 2022 година
Предявен е иск от „Е П” ЕАД /с предходно наименование “ЧЕЗ Е Б” АД/, ЕИК .. със
седалище и адрес на управление: гр.С, район С, бул.”Ц Ш” №, бл.БМ Б Ц, представлявано
от Л В и Д С, чрез юрисконсулт М, за осъждане на ответника Н. К. КР., ЕГН**********, с
адрес гр.С, ул. „6-ти С“ №, ап. .., да заплати на ищеца сума в размер на 2 882,69 лв.,
представляваща главница за доставена и потребена, но незаплатена електрическа енергия за
периода от 07.12.2018 г. до 15.04.2019 г., за клиентски №, ведно със законна лихва от
31.12.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата от 820,47 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 04.01.2019 г. до 30.12.2021 г.
Претендира се присъждане на направените в настоящето производство разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува облигационно
правоотношение, възникнало по силата на Общи условия, които са публикувани по
установения ред. Твърди се, че ищецът е доставчик на електрическа енергия на обособена
територия, съгласно издадената му лицензия. Поддържа се, че ответникът не е заплатил
дължимите суми за ползвана електрическа енергия. Поддържа се, че ищецът има право на
обезщетение за заваба върху неизплатанета главница, считано от 04.01.2019г. до 30.12.2021г.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността на предявените искове.
Оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва размера и
изискуемостта на процесните вземания. Не оспорва обстоятелството, че е собственик на
имот, находящ се в гр. С, ул. „Ф К“ №. Твърди, че ежемесечно е изплащал задълженията си
към ищеца. Оспорва да е създавал пречки за предоставяне на достъп до процесния
електромер, като излага, че за процесния период имотът му не бил посещаван регулярно от
1
представители на ищеца, които своевременно да отчитат потреблението. Прави възражение
за изтекла в негова полза погасителна давност на вземанията. Ето защо моли за отхвърляне
на исковете, като претендира и разноски по производството.
В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени представители,
които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и
възражения.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначени и изслушани
са съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.91, ал.1 и 2 от ЗЕ и чл.
86 ЗЗД и имат за предмет присъждане на дължими суми за доставена ел.енергия и
обезщетение за забавеното й плащане.
За да бъде уважен предявения главен иск, следва да бъде установено наличието на
облигационно правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът да е
доставял на ответника през исковия период електрическа енергия по количество и цени,
формиращи цената на иска, която да не е заплатена от ответника.
Съгласно чл.117, ал.1 от ЗЕ /в ред. до изм. с ДВ бр.83/2018 г./, преносното, съответно
разпределителното, предприятие е длъжно да присъедини всеки обект на потребител на
електрическа енергия, разположен на съответната територия, който: има изградени
електрически уредби в границите на имота си, отговарящи на техническите норми и на
изискванията за безопасна работа; е изпълнил условията за присъединяване към преносната,
съответно разпределителната, мрежа, и е сключил писмен договор с преносното, съответно
разпределителното, предприятие по цена за присъединяване, определена съгласно
съответната наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. Условията за присъединяване към преносната и
разпределителните ел.мрежи са конкретизирани в Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или
към разпределителните електрически мрежи
В случая ищцовото дружество не е представило доказателства дали и кога е сключен
договор с ответника и дали отговаря на останалите изисквания за присъединяване към
ел.мрежа, както и от кой момент обекта е присъединен с оглед преценката на съответните
изисквания по Наредба № 6/24.02.2014 г., но с оглед направеното в отговора на исковата
молба признание на факта на договорни отношения между страните във връзка с доставката
на ел.енергия, следва да се приеме, че това е безспорно по делото.
По делото са представени Общи условия на „ЧЕЗ Е Б“ АД на договорите за продажба на
електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР с решение от 07.11.2007 г. и изменени с решение
на ДКЕВР от 26.04.2010 г., от които се установява съдържанието на облигационното
2
отношение между доставчика на ел.енергия и потребителите на такава.
От заключението по съдебно-техническата експертиза се установи консумацията на
ел.енергия в процесния имот през исковия период както следва: нощна тарифа 4347 kwh и
дневна тарифа 6932 kwh, която съответства на отразената в издадените от ищеца фактури.
Експертът е категоричен в изправността на средството за търговско измерване, с което е
била отчитана енергията, като електромер с фабричен номер ********** е чисто нов,
монтиран на 06.11.2018 г., с показания шест нули както за нощната, така и за дневната
тарифа. При защита на заключението си в о.с.з., вещото лице заявява, че с въпросния
електромер може да се потреби много по-голямо количество ел.енергия от начисленото от
ищеца.
Отделно от това, от разпита на свидетеля Р Д Т, която през исковия период е
работила в „ЧЕЗ Разпределение” ЕАД на длъжност „отчетника на измервателни уреди” и
задълженията й са включвали отчет на средства за търговско измерване в района, в който се
намира имота на ответника, се установява, че на ул.”Ф К” № се намира къща, която е зад
ограда, със заключена входа врата. Според свидетелката електромерът се намира в
приземния етаж на къщата, като само веднъж е имала достъп до него и е отчела показанията
му. В показанията си Т подробно разяснява на съда и редът за извършване на посещения от
отчетници на абонатите на ищеца, както и начинът за уведомяването им за деня на
посещение, както и възможностите им при липсата на възможност да осигурят достъп.
Ето защо, при тези данни, съдът приема, че отчетеното количество ел.енергия е
потребено именно в имота на ответника и той дължи заплащане стойността на тази
ел.енергия, доколкото последният не представи доказателства за неточно измерване или за
допусната грешка при определяне на задълженията му, за подадени различни данни при
самоотчет, както и за подадено възражение по реда на чл.52, т.2 от ОУ, срещу някоя или
всички сметки, включени в исковия период.
В същото време, от приетото по делото заключение по съдебно-счетоводната
експертиза, се установи, че ищцовото дружество е начислило по партидата на ответника
задължения за консумирана ел.енергия по процесните фактури, в които е отразено
действителното потребление по цени, съответстващи на утвърдените от КЕВР. Изрично е
отбелязано, че поради установеното количество ел.енергия при реалните отчети на
06.11.2018 г. и на 07.03.2019 г., което не е могло да бъде изразходено за един месец, то е
преразпределено за три месеца назад. Вещото лице е отразило, че общо начислените
задължения са 8 828.75 лв., като от тях са платени 2 744 лв. и са погасени чрез прихващане
3 202.06 лв. С оглед на това е останал дължим остатък от 2 882.69 лв.
Тук за пълнота на изложението и с оглед възраженията на ответника следва да се
отбележи, че както и вещото лице заявява при защита на заключението си в о.с.з., не е
налице префактуриране на стари задължения, независимо, че са начислени такива за
отминал отчетен период, доколкото при установения по делото неосигурен достъп за отчет,
потребеното количество ел.енергия е определено по реда на чл.26 от Общите условия на
3
договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД, а реално отчетеното такова в срока по чл.28, ал.2 от ОУ /при 3-месечен
отчет/, е разпределено за времето, през което не са снети данни от средството за търговско
измерване съобразно чл.21 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЧЕЗ Е Б“ АД.
От страна на ответника е направено възражение за погасяване на задълженията по
давност, което съдът намира за частично основателно по следните съображения: По
отношение на характера на вземанията за ел.енергия и периодът от време, с течението на
който те се погасяват при бездействие от страна на електроразпределителното предприятие,
ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става въпрос за периодични плащания, за
които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността, ясно е определен началният
момент, от който тя започва да тече и това е денят, в който вземането е станало изискуемо.
Видно от чл.19, ал.2 от представените Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЧЕЗ Е Б“ АД, периода за плащане на задълженията е 10 дни, като
в ал.5 е предвидена възможност да се определи и друг срок за плащане със съобщенията,
изпращани до потребителите. В случая, във всяка една от представените по делото фактури,
издадени през исковия период, е предоставен различен срок за плащане. По делото обаче не
са ангажирани доказателства, че тези фактури са връчени на ответника, поради което съдът
намира, че не може да приеме за релевантен определения в тях срок за плащане, а следва да
приложи общото правило, установено в чл.19, ал.2 от ОУ, а именно 10 дни, като началният
момент е издаване на съответната фактура /по арг. от чл.19, ал.8 от ОУ/.
С оглед на това, погасени по давност се явяват всички задължения, чийто падеж е
преди 31.12.2018 г. /3 години преди подаване на исковата молба, което е станало по пощата
на 31.12.2021 г./, а именно издадените 3 бр. фактури от 07.12.2018 г. и фактурата от
10.12.2018 г. на обща стойност 878.89 лв.
По така изложените съображения, съдът намира, че иска за главница се явява
основателен и доказан по размера от 2003.80 лв., за който са издадени фактури в периода
21.12.2018 г. – 15.04.2019 г. За разликата до пълния предявен размер от 2882.69 лв., за който
са издадени фактури и дебитно известие в периода от 07.12.2018 г. до 10.12.2018 г., следва
да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Като законна последица, върху уважения размер на иска следва да се присъди
заявената от ищеца законна лихва от подаване на исковата молба – 04.01.2022 г., до
окончателното плащане на дължимото.
Както се посочи вече, облигацинното отношение между страните, възникнало във
връзка с продажбата на ел.енергия за процесния имот на ул.”Ф К” №, се регулира от
одобрени от ДКЕВР Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„ЧЕЗ Е Б“ АД. В чл.35 от същите е предвидена отговорност на потребителите при забава на
дължимите от тях плащания за потребената ел.енергия и тя се изразява в обезщетение за
4
забава, равняващо се на законната лихва за забава всеки просрочен ден. Ищецът не ангажира
доказателства за размера на това свое вземане, но с оглед обстоятелството, че
претендираният такъв с исковата молба не се оспорва изрично от ответника в подадения от
него отговор, съдът намира, че той не е спорен по делото. С оглед на това следва да се
приеме, че за непогасените по давност вземания се дължи лихва в размер на 553.86 лв. за
периода от 09.01.2019 г. до 30.12.2021 г. За разликата до пълния предявен размер от 820.47
лв.и за периода от 04.01.2019 г. до 08.01.2019 г. вкл. искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, каквото изрично
искане е направила. Ищецът е представил списък, приложен на л.99 от делото. След като
скъобрази приложените по делото платежни документи, съдът констатира, че вписаните в
списъка разходи са реално извършени. Ищецът е заплатил държавна такса от 165.31 лв., 150
лв. депозит за ССчЕ, и 295.00 лв. депозит за СТЕ. Освен това ищецът претендира и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., срещу което не е
направено възражение за прекомерност от страна на ответника. От тези разноски, с оглед
изхода на делото, в тежест на ответника следва да бъде поставена сумата от 628.72 лв.
Ответникът също претендира разноски, но от данните по делото не се установява
той да е извършил такива. Липсват доказателства и за договорено и заплатено
възнаграждение на процесуалния му представител, видно от приложените на л.107-108
пълномощни.
Водим от горното, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. К. КР., ЕГН**********, с адрес гр.С, ул. „6-ти С“ №, да заплати на „Е
П” ЕАД /с предходно наименование “ЧЕЗ Е Б” АД/, ЕИК .. със седалище и адрес на
управление: гр.С, район С, бул.”Ц Ш” №, бл.БМ Б Ц, представлявано от Л В и Д С, сумата
от 2003.80 лв., представляваща стойност на доставена и потребена, но незаплатена
електрическа енергия за клиентски №, за която са издадени фактури в периода от 21.12.2018
г. до 15.04.2019 г., ведно със законна лихва от 04.01.2022 г. до изплащане на вземането, и
сумата от 553.86 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 09.01.2019 г. до
30.12.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер до
пълния предявено от 2882.69 лв., за която са издадени фактури в периода от 07.12.2018 г. до
10.12.2018 г. и иска за обезщетение за забава за разликата над уважения размер до пълния
предявен от 820.47 лв. и за периода от 04.01.2019 г. до 08.01.2019 г. вкл.
ОСЪЖДА Н. К. КР., ЕГН**********, с адрес гр.С, ул. „6-ти С“ №, да заплати на „Е
П” ЕАД /с предходно наименование “ЧЕЗ Е Б” АД/, ЕИК .. със седалище и адрес на
управление: гр.С, район С, бул.”Ц Ш” №, бл.БМ Б Ц, представлявано от Л В и Д С, сумата
от 628.72 лв., представляваща направени от последното разноски по настоящето дело,
5
съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач на страната на ищеца
„Електроразпределителни мрежи Запад” АД /с предходно наименование „ЧЕЗ
Разпределение България” ЕАД/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6