РЕШЕНИЕ
№ 4138
гр. Пловдив, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20225330103197 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.
Искова молба на Ж. Р. К., ЕГН **********, от гр. *********************, против „Сити
кеш ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Славянска“ №
29, ет.7, и предявени обективно и субективно съединени между същите страни искове с
правно основание чл. 19 от ЗПК, чл. 22от същия закон, чл. 146 от ЗЗП и чл. 26 ал. 1 предл.
трето от ЗЗД.
Според фактите в исковата молба ,между страните имало договор за кредит ******* от
дата 04.12.2020г. по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца заем в
размер на 600 лева. Договорен бил годишен процент на разходите от 49.65 % , и договорна
лихва в размер на 40.05 % годишно, като кредиторът приел плащане, разсрочено на девет
броя двуседмични вноски, или общо 656.68 лева (тоест, при 56.68 лева договорна лихва за
целия период на договора). Сумата от 600 лева била изцяло усвоена от К., а в договора било
договорена и неустойка, в случай, че кредитополучателя не изпълни задължението си да
представи обезпечение на вземанията на кредитора, в срок от три дни от датата на
подписването. Размера на тази неустойка бил общо 270.32 лв., но също била разсрочена
като част от вноските, които по този начин се оскъпили допълнително.
Изложени са обаче доводи, че договорът за кредит е недействителен в цялост на
основанията по чл.11 от ЗПК, вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит; клаузата, с
която е договорена неустойка за непредставяне на обезпечение, е недействителна, тъй като
заобикаля разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от същия закон (при включването на неустойката
1
него, ГПР ще надхвърли законоустановения лимит); според ищеца, тази клауза
противоречи и на добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезщетителни и
санкционни функции и драстично нарушава принципа на справедливост. Затова се иска от
съда да постанови решение ,с което договора за кредит да бъде прогласен за нищожен по
смисъла на чл. 22 от ЗПК; евентуално , ако този иск не бъде уважен, то се иска да се
прогласи нищожност на отделната клауза от същия ( чл. 8 ), която предвижда задължение на
ищеца да плати неустойка в определен размер, ако не даде обещаното обезпечение. Моли се
и за присъждане на направените разноски .
Ответното дружество оспорва исковете. Отрича пороци на договора. Моли исковете да
бъдат отхвърлени и да му се присъдят направените разноски.
Вещото лице дава заключение, че К. не е извършвал плащания по договора; неустойката за
непредставено обезпечение не е взета предвид при изчисляването на годишния процент на
разходите по кредита, като, ако бъде включена при определянето на този общ разход, то
същият ще е в размер от 259.32 % годишно.
Исковете са допустими.
По същество , съдът съобрази следното:
Искът е на потребител, каквото качество К. има съобразно § 13 т. 1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите, и чл. 9 от Закона за потребителския
кредит. И двата закона са приложими в отношенията между страните, но с оглед по –
тясното приложно поле на ЗПК , същия се явява специален спрямо Закона за защита на
потребителите. При едновременно наведени от ищеца основания за нищожност на
договорки по смисъла и на двата закона, съдът най- напред е длъжен да изследва тези,
посочени в ЗПК , на следващо място - тези , посочени в ЗЗП, и на последно място –
евентуално релевирана недействителност на кредитната сделка по смисъла на общия Закона
за задълженията и договорите.
Сключването на договора е безспорен факт.Копие от него е представено по делото.
Той е сключен писмено , на хартия , при шрифт с големина , не по – малка от 12 пункта, и в
него има посочване на годишен процент на разходите от 49.65 % и на потребителя е
предаден екземпляр от договора. Има посочване на общия размер на кредита ; нарочни
условия за усвояването ме не са предвидени . Няма посочване на стоката или услугата и
нейната цена в брой, но нормата на т. 8 от чл. 11 ал. 1 от ЗПК не е приложима в случая , тъй
като договора е за паричен кредит; има посочване на лихвения процент по кредита.
Условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент , както и методиката за изчисляване на референтния лихвен процент
съгласно чл. 33а не са необходимо посочване , тъй като размера на лихвения процент е
фиксиран за целия срок на договора. Има погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Има ( чл. 5 от
специалните условия ) и информация за правото на потребителя при погасяване на
2
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки
един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Посочено е ( чл. 22 от. 3 от
общите условия ) наличието на право на отказ на потребителя от договора, и срока, в който
това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване,
включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК.
Каза се, в договора има посочен годишен процент на разходите по кредита. При
изчисляването на същия не са включени и не са част от стойността му разходите за
неустойка , дължима при непредставено обезпечение по смисъла на чл. 8 от договора;
според заключението на вещото лице, което съдът кредитира, при включването на
неустойката в общите разходи, годишния им процент ще надхвърли установената в чл. 19
от ЗПК горна граница ( 50.05 % към датата на сключване). Според чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК ,
при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите,
които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит, но според трайната практика на съдилищата (решение № 21 от
7.01.2022 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2692/2021 г., определение № 1961 от 17.08.2022
г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1976/2022 г.и др.) посочената разпоредба се отнася за
неизпълнение на основното задължение на потребителя да върне предоставения му кредит, а
не за неизпълнението на други задължения. Тук следва да се добави, че смисълът на закона е
потребителя да получи точна информация за ГПР преди сключването, за може да вземе
информирано решение дали да сключи договора. Затова в годишния процент на разходите
по кредита следва да се включат всички предвидими или неизбежни такива разходи, дори
ако са направени в полза на трето на договора лице. От казаното следва , че нормата на чл.
19, ал. 3, т. 1 от ЗПК няма предвид всички дължими при неизпълнение разходи, а само тези,
които са непредвидими и се дължат на неизпълнение на основното задължение на
потребителя да върне полученото ведно с възнаградителна лихва. За изначално
предвидените разходи при неизпълнение на съществени задължения няма основание да
бъдат изключени от годишния процент на разходите по кредита, особено когато са
предвидени като елемент на месечната погасителна вноска. Следователно нормата на чл. 8
от договора, която предвижда неустоечно задължение в размер от 270.32 лева при
непредставено обезпечение, заобикаля закона, в частност чл. 19 ал. 4 от ЗПК и затова е
нищожна на основанието по чл. 19 ал. 5 от същия закон.
За пълнота , нормата на чл. 8 от договора е нищожна и по смисъла на чл. 146 от Закона за
защита на потребителите , ( тъй като е неравноправна по смисъла на чл. 143 от същия –
доколкото води до значително неравновесие между договорените права на страните) , така
и на общото основание по чл. 26 ал.1 предл. трето от ЗЗД, тъй като неустойката , с оглед
дадените от ВКС в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК критерий, не
разполага с присъщите си функции. Тя не обезпечава вземане на кредитора за вреди,
каквито не биха могли да настъпят само заради неизпълнението на задължението на
3
ответника да представи обезпечение. Пак по същата причина, неустойката няма
възстановителна функция, а прилагането й като санкция не може да обоснове
законосъобразност, доколкото паричния й еквивалент е значителен, повече от една трета от
главницата. Изводът на съда е, че плащането на сумата по тази неустойка е самоцелно, а
оттам – тази клауза противоречи на добрите нрави.
Тъй като за тази норма се установи специално основание за нищожност и договора може
да съществува и без нея, то обща недействителност на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК
не може да се установи, но съдът следва да прогласи за нищожна нормата на чл. 8 от него на
специалното основание по чл. 19 ал. 5 от ЗПК.
Разноските се присъждат съобразно изхода на спора по конкретния иск. За защита по
уважения такъв, се дължи хонорар на представител на ищеца, на основание чл. 38 от Закона
за адвокатурата ( не се ангажираха доказателства за имущественото съС.ие на ищеца и
съдът не може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства), които се
определя да е минималния такъв, изчислен по реда на чл. 7 от Тарифата по чл. 36 от Закона
за адвокатурата, съобразно цената на всеки от исковете.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска на Ж. Р. К., ЕГН **********, от гр. **************** да се установи
спрямо „Сити кеш ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, ул.
„Славянска“ № 29, ет.7, че в отношенията на това дружество с ищеца, е нищожен на
основание чл. 22 от ЗПК договор за потребителски кредит *******/04.12.2020г. към искане
*******.
Признава за установено спрямо „Сити кеш ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, че в отношенията на това дружество с
ищеца Ж. Р. К., ЕГН **********, от гр. **************** е нищожна клаузата на чл. 8 от
договор за потребителски кредит *******/04.12.2020г. към искане ******* на основание чл.
19 ал. 5 от ЗПК.
Осъжда „Сити кеш ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София,
ул. „Славянска“ № 29, ет.7, да заплати на Ж. Р. К., ЕГН **********, от гр.
**************** сумата от 190 лева разноски по делото.
Осъжда „Сити кеш ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София,
ул. „Славянска“ № 29, ет.7, да заплати на адвокат Г. Л. М. , БУЛСТАТ ************ ,
адрес на дейност *******************, ********, сумата от 300 лева хонорар по делото, на
основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Осъжда Ж. Р. К., ЕГН **********, от гр. *****************, да заплати на Сити кеш
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Славянска“ № 29,
ет.7, сумата от 100 лева разноски по иска по чл. 22 от ЗПК – възнаграждение за процесуално
4
представителство от юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5