Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.07.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа
докладваното от съдията т.д. № 1693 по описа на СГС за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
главен установителен иск с правно основание чл. 3,
ал. 3 във вр. с ал. 2 ЗБН и евентуални конститутивни искове с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН.
Ищецът твърди, че с решение
от 22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. на СГС, VІ-4 състав е обявена
неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД /„КТБ“ АД/ и е определена начална дата на
неплатежоспособността 06.11.2014 г. С решение на Софийски апелативен съд е
определена друга начална дата – 20.06.2014 г. Синдиците посочват, че съгласно
чл. 62, ал. 1 ЗБН, вр. с чл. 60, ал. 3 ЗБН имат право
да предявят исковете по чл. 59 ЗБН. Сочи се, че между „КТБ“ АД и „П.с.“ ЕАД е
сключен договор за банков кредит на 08.12.2011 г., по който банката е поела
задължение да предостави на кредитополучателя банков кредит в размер на
14 000 000 евро. Въвежда като предмет на делото изявления
за прихващане, отправени от „П.с.“ ЕАД до „КТБ“ АД, внесени в деловодството на
банката с вх. № 12013/18.11.2014 г.; с вх. № 12057/19.11.2014 г.; с вх. №
12058/19.11.2014 г.; с вх. № 12138/21.11.2014 г. и с вх. № 12149/21.11.2014 г.
Посочва, че по изброените изявления за прихващане дружеството се легитимира
като цесионер по сключени договори за цесия със
следните лица – „М.С.“ ООД, Д.В.Б., „Т.“ АД, С.К.С.и С.Д.А.. С извършените
прихващания са погасени задълженията на ответника по горепосочения договор за
банков кредит от 08.12.2011 г. Счита, че доколкото прихващанията
са извършени след датата на отнемане на лиценза за извършване на банкова
дейност /06.11.2014 г./ и предвид техния характер като способ, насочен към
събиране на вземане срещу банката, то са извършени в нарушения на императивни
законови разпоредби /чл. 3, ал. 2 ЗБН/ - порок, който води до тяхната нищожност
спрямо кредиторите на несъстоятелността, съгласно чл. 3, ал. 3 ЗБН. Твърди, че
предвид това, че придобиването на вземането към банката длъжник е станало след
вписването на решението на БНБ, то е налице необорима презумпция за знание за
настъпилата неплатежоспособност, поради което прихващанията
следва да бъдат обявени за относително недействителни спрямо кредиторите на
несъстоятелността. Отделно от това, счита, че отнемането на лиценза на КТБ на
дата 06.11.2014 г. следва да се счете за ноторно
известен факти. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се
обявят за нищожни процесните пет прихващания. При
условията на евентуалност, ако се отхвърлят предявените главни искове,
предявява искане да се обявят изявленията за прихващане за относително
недействителни на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН вр. чл.
59, ал. 4 ЗБН. Претендира разноски.
Ответникът „П.с.“ ЕАД
оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че договорите за цесия са породили
действие от датата на подписването им – 22.04.2014 г. с „М.С.“ ООД; 17.09.2014
г. с Д.В.Б.; 05.11.2014 г. с „Т.“ АД; 24.10.2014 г. със С.К.С.и 10.05.2014 г.
със С.Д.А.. С извършване на прихващанията
задължението на ответника по договор за банков кредит от 08.12.2011 г. е
погасено частично. Посочва, че прихващането е самостоятелен институт и
представлява способ за погасяване /прекратяване/ на паричното задължение, а не
изпълнение на парично задължение и намира самостоятелна уредба в чл. 59 ЗБН. Твърди,
че процесните прихващания са извършени
законосъобразно, действителни са и са породили правните си последици, поради
което изцяло несъстоятелни се явяват твърденията на ищеца, че прихващанията са способ за събиране на вземанията срещу
банката и като такива се квалифицират като забранено действие под нормата на
чл. 3, ал. 2 ЗБН. По отношение евентуалните искове посочва, че в случая предвид
датите, на които е придобил активните вземания по прихващанията,
предмет на настоящото производство, презумпцията по чл. 59, ал. 4 ЗБН се явява
неприложима. Твърди, че към момента на придобиване на активните вземания, не е
било налице знание у ответника, че „КТБ“ АД е неплатежоспобна.
Предвид изложеното счита, че предявените искове за прогласяване на нищожност на
изявленията за прихващане на основание чл. 3, ал. 3 във вр.
с ал. 2 ЗБН и искове за обявяване по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на КТБ на относителна недействителност на изявленията за
прихващане са неоснователни и следва да се отхвърлят. Претендира разноски.
Ответникът „К.т.б.“ АД /в
несъстоятелност/, конституиран с определение, постановено на 18.09.2018 г.,
счита предявените искове за основателни. Не оспорва получаването в
деловодството на банката на процесните прихващания, с
които ответникът „П.с.“ ЕАД отправя изявление за прихващане на вземания срещу
свои задължения към „КТБ“ АД /н./, произтичащи от договор за банков кредит от
08.12.2011 г. Счита, че исковете следва да бъдат уважени като основателни и доказани.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно
е от представеното извлечение от протокол № 27 от заседание на управителния
съвет на БНБ от 06.11.2014 г., че е взето решение за отнемане лиценза за
извършване на банкова дейност на „К.т.б.“ АД и е прието решение за подаване на
искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност. В
мотивите на решението се сочи, че с предходни решения на управителния съвет на
БНБ № 73 от 20.06.2014 г., допълнено с решение № 74 от 22.06.2014 г., в
резултат на спиране на плащанията към клиенти, „К.т.б.“ АД е поставена под
специален надзор поради опасност от неплатежоспособност.
С
решение № 664/22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. по описа на Софийски градски
съд, VІ-4 състав по реда на чл. 8 и сл. от Закона за банковата несъстоятелност
/ЗБН/ е обявена неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД /„КТБ“ АД/, открито е
производство по несъстоятелност и банката е обявена в несъстоятелност,
прекратена е дейността на предприятието на банката и са прекратени правомощията
на нейните органи.
С
решение № 1443/03.07.2015 г. по т.д. № 2216/2015 г. по описа на Софийски
апелативен съд, ТО, 3 състав е отменено решение № 664/22.04.2015 г. по т.д. №
7549/2014 г. на Софийски градски съд в обжалваната част, с която за начална
дата на неплатежоспособността на „К.т.б.“*** е определена датата 06.11.2014 г.
и вместо него е определена начална дата на неплатежоспособността на банката
датата 20.06.2014 г.
Установява
се, че между „К.т.б.“ АД и „П.с.“ ЕАД на 08.12.2011 г. е сключен договор за
банков кредит, по който банката отпуска на ответника-кредитополучател банков
кредит в размер на 14 000 000 евро за осъществяване на инвестиции, а
именно закупуване на машини, съоръжения и оборудване, както и извършване на
строително монтажни и ремонтни работи на собствени материални бази и недвижими
имоти. Не се спори, че кредитът не е върнат от страна на кредитополучателя.
Приет
е като доказателство договор за разплащателна сметка на юридически лица или
едноличен търговец от 20.08.2007 г., сключен между „К.т.б.“ АД и „М.С.“ ООД.
Представен
е договор за цесия, сключен на 22.04.2014 г., с нотариална заверка на подписите
от 22.04.2014 г., с който „М.С.“ ООД прехвърля на „П.с.“ ЕАД частично свое
вземане към „К.т.б.“ АД в размер на 557 210 лева.
Представено
е уведомление за прехвърляне на вземане до „КТБ“ АД от 11.11.2014
г., с което „М.С.“ ООД уведомява банката за прехвърляне частично на вземане на
дружеството в полза на ответника в размер на 557 210 лева.
С
изявление за прихващане с вх. № 12013/18.11.2014 г. на „КТБ“ АД ответникът „П.с.“ ЕАД е уведомил
банката за сключен договор за цесия между него и „М.С.“ ООД и че с посоченото
вземане прави прихващане със свои задължения към „КТБ“ АД, произтичащи от договор
за банков кредит от 08.12.2011 г.
Приет
е като доказателство договор за издаване и обслужване на банкова карта от
10.01.2011 г., сключен между „К.т.б.“ АД и Д.В.Б..
Представен
е договор за цесия, сключен на 17.09.2014 г., с нотариална заверка на подписите
от 17.09.2014 г., с който Д.В.Б. прехвърля на „П.с.“ ЕАД свои вземания към „К.т.б.“
АД, а именно: 837 евро, 29 930 евро и 3 600 евро.
Представено
е уведомление за прехвърляне на вземане до „КТБ“ АД от 19.11.2014 г., с което Д.В.Б.
уведомява банката за прехвърляне вземания по банкови сметки.
С
изявление за прихващане с вх. № 12057/19.11.2014 г. на „КТБ“ АД ответникът „П.с.“
ЕАД е уведомил банката за сключен договор за цесия между него и Д.В.Б. и че с
посоченото вземане прави прихващане със свои задължения към „КТБ“ АД,
произтичащи от договор за банков кредит от 08.12.2011 г.
Приет
е като доказателство договор за индивидуален срочен депозит от 23.04.2014 г.,
сключен между „К.т.б.“ АД и „Т.“ АД и анекс към договора.
Представен
е договор за цесия, сключен на 05.11.2014 г., с който „Т.“ АД прехвърля на „П.с.“
ЕАД свое вземане към „К.т.б.“ АД в размер на 141 493 щатски долара.
Представено
е уведомление за прехвърляне на вземане до „КТБ“ АД от 19.11.2014 г., с което „Т.“
АД уведомява банката за прехвърляне на вземания в общ размер на 141 493
щатски долара.
С
изявление за прихващане с вх. № 12058/19.11.2014 г. на „КТБ“ АД ответникът „П.с.“
ЕАД е уведомил банката за сключен договор за цесия между него и „Т.“ АД и че с
посоченото вземане прави прихващане със свои задължения към „КТБ“ АД,
произтичащи от договор за банков кредит от 08.12.2011 г.
Приет
е като доказателство Рамков договор за платежни услуги за потребители
/физически лица/, сключен на 19.02.2013 г. между „К.т.б.“ АД и С.К.С.и анекс
към него.
Представен
е договор за цесия, в нотариално заверен препис, сключен на 24.10.2014 г., с
който С.К.С.прехвърля на „П.с.“ ЕАД частично свое вземане към „К.т.б.“ АД в
размер на 478 052,47 лева.
Представено
е уведомление за прехвърляне на вземане до „КТБ“ АД от 20.11.2014 г., с което С.К.С.уведомява
банката за прехвърляне частично на вземане на дружеството към ответника в
размер на 478 052,47 лева.
С
изявление за прихващане с вх. № 12138/21.11.2014 г. на „КТБ“ АД ответникът „П.с.“
ЕАД е уведомил банката за сключен договор за цесия между него и С.К.С.и че с
посоченото вземане прави прихващане със свои задължения към „КТБ“ АД,
произтичащи от договор за банков кредит от 08.12.2011 г.
Приет
е като доказателство Рамков договор за платежни услуги за потребители
/физически лица/, сключен на 15.10.2012 г. между „К.т.б.“ АД и С.Д.А. и анекс
към него.
Представен
е договор за цесия, сключен на 10.05.2014 г., с нотариална заверка на подписите
от 10.05.2014 г., с който С.Д.А. прехвърля на „П.с.“ ЕАД частично свое вземане
към „К.т.б.“ АД в размер на 36 000 евро.
Представено
е уведомление за прехвърляне на вземане до „КТБ“ АД от 21.11.2014 г., с което С.Д.А.
уведомява банката за прехвърляне на нейни вземания на обща стойност 36 000
евро.
С
изявление за прихващане с вх. № 12149/21.11.2014 г. на „КТБ“ АД ответникът „П.с.“
ЕАД е уведомил банката за сключен договор за цесия между него и С.Д.А. и че с
посоченото вземане прави прихващане със свои задължения към „КТБ“ АД,
произтичащи от договор за банков кредит от 08.12.2011 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
С оглед
изложените твърдения в исковата молба, изготвения доклад по делото, който е
обявен за окончателен в съдебно заседание, предмет на разглеждане в настоящото
производство са главни установителни искове с правно
основание чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 ЗБН и евентуално
предявени конститутивни искове с правно основание чл.
59, ал. 3 вр. ал. 4 ЗБН.
По предявените главни установителни искове с
правно основание чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 ЗБН:
С чл. 3, ал.
2, изр. 2 ЗБН е предвидено, че от датата на решението за отнемане на лицензията
за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за
кредитните институции не могат да се извършват действия и сделки, насочени към
събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу банката, както и към
изпълнение на нейни парични задължения, независимо от начина на изпълнение.
Съгласно чл. 3, ал. 3 ЗБН, действия и сделки, извършени в нарушение на
забраните, установени в ал. 2, са нищожни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността.
С
предявените в процеса искове се атакуват прихващания, които са извършени от
ответника „П.с.“ ЕАД, в качеството му на кредитор на „К.т.б.“ АД по придобити
от дружеството вземания по сключени договори за цесия, както следва: на
22.04.2014 г. с „М.С.“ ; на 17.09.2014 г. с Д.В.Б.; на 05.11.2014 г. с „Т.“ АД;
на 24.10.2019 г. със С.К.С.и на 10.05.2014 г. със С.Д.А..
Прихващането
е способ за погасяване на насрещните задължения до размера на по-малкото от тях
– чл. 104, ал. 2 ЗЗД и представлява едностранна сделка, насочена към изпълнение
на парично задължение, тъй като чрез него се стига до погасяване задължението
на прихващащия да изпълни задължението си по договора за банков кредит и
едновременно с това задължението на банката да върне представените й суми по
договорите за влог. Следователно се включва като сделка, насочена към
изпълнение и е от посочените в чл. 3, ал. 2 ЗБН. Същевременно обаче в
специалния закон – Закона за банковата несъстоятелност, за прихващането е
налице специална законова регламентация в чл. 59 ЗБН, съгласно която е
допустимо кредитор на банката да извърши прихващане със свое задължение към нея
при наличие на определени предпоставки.
С оглед на
така предвидената законова регламентация и това, че е уредена възможност
прихващането да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността при осъществяване на определен фактически състав, следва, че
прихващането не попада сред кръга сделки, визирани в чл. 3, ал. 2 ЗБН и не може
да се приеме за нищожно, ако е извършено след датата на решението за отнемане
на лицензията за извършване на банкова дейност на „КТБ“ АД. Изявленията за
прихващане, които са предмет на предявените искове, са извършени от ответника
като кредитор на банката и при тълкуване на разпоредбите на чл. 3, ал. 2, изр.
2 ЗБН и чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН, следва да се приеме, че не попадат в
приложното поле на забраните по чл. 3, ал. 2 ЗБН, поради което не са нищожни.
Такова
разрешение е застъпено и в практиката на Върховния касационен съд в решение №
239 от 15.05.2018 г. по т.д. № 986/2017 г. на ВКС, І Т.О., постановено по реда
на чл. 290 ГПК, в което е прието, че прихващането, извършено от кредитор на
банка в несъстоятелност, не попада сред действията и сделките, визирани в чл.
3, ал. 2 ЗБН и подлежи на атакуване само на основание чл. 59, ал. 3 и ал. 5
ЗБН, в качеството им на специални за този погасителен способ норми.
Предвид
изложените съображения, предявените в процеса главни установителни
искове с правно основание чл. 3, ал. 3 вр.
ал. 2 ЗБН са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По предявените евентуални конститутивни искове с
правно основание чл. 59, ал. 3 вр. ал. 4 ЗБН:
Поради
сбъдване на вътрешно процесуалното условие, следва да се разгледат предявените
от ищеца евентуални конститутивни искове с правно
основание чл. 59, ал. 3 вр. ал. 4 ЗБН.
В чл. 59,
ал. 3 ЗБН е предвидено, че прихващането може да бъде обявено за недействително
по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил
вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или
задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано
откриване на производство по несъстоятелност. Съгласно чл. 59, ал. 4 ЗБН, счита
се, че кредиторът е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, ако вземането
или задължението му е придобито след датата на вписване на решението на
Централната банка за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на
основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции.
За да
възникне предвиденото в цитираната по-горе разпоредба потестативно
право, следва да се установят по делото следните кумулативно предвидени
предпоставки: извършване на валидно изявление за прихващане от страна на ответника
като кредитор на банката, спрямо която е открито производство по несъстоятелност;
вземането на ответника, както и задължението му към банката да са възникнали
преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност,
както и наличие на знание у ответника към момента на придобиване на вземането
или задължението му, че е настъпила неплатежоспособност на банката или че е
поискано откриване на производство по несъстоятелност на банката.
От
ангажираните по делото писмени доказателства, които не са оспорени от страните,
безспорно се доказа, че между „К.т.б.“ АД и „П.с.“ ЕАД са съществували
облигационни отношения по договор за банков кредит, сключен на 08.12.2011 г., по който банката е отпуснала на ответника
като кредитополучател банков кредит в размер на 14 000 000 евро. Не
се спори, че ответникът има непогасени задължения по договора. С оглед изложеното съдът намира, че са налице
задължения на дружеството „П.с.“ ЕАД към „КТБ“ АД, които са възникнали преди
07.11.2014 г., която е датата на обявяване на решението за отнемане на лиценза
за извършване на банкова дейност, респективно преди 22.04.2015 г. – решението
за откриване производство по несъстоятелност спрямо „КТБ“ АД.
Установи се
по делото, че ответникът е придобил вземания към „КТБ“ АД за получаване на
парични суми във връзка със сключени договори за цесия, както следва: на
22.04.2014 г. с „М.С.“ ; на 17.09.2014 г. с Д.В.Б.; на 05.11.2014 г. с „Т.“ АД;
на 24.10.2019 г. със С.К.С.и на 10.05.2014 г. със С.Д.А.. Не се спори, а същото
е видно и от приетите писмени доказателства, че по силата на сключените с
горепосочените трети лица договори, за банката е възникнало задължение да върне
сумите по тях.
Доказа се по
делото, че цесиите са надлежно съобщение от цедентите
на „КТБ“ ЕАД с уведомления, както следва: за „М.С.“ на 11.11.2014
г.; за Д.В.Б. на 19.11.2014 г.; за „Т.“ АД на 19.11.2014 г.; за С.К.С.на
20.11.2014 г. и за С.Д.А. на 21.11.2014 г.
Не се спори,
че вземанията, прехвърлени с договорите за цесия съществуват в размерите,
посочени в уведомителните писма и в изявленията за прихващане, отправени от „П.с.“
ЕАД до „КТБ“ АД, което означава, че вземанията са ликвидни и в полза на
ответника е възникнало потестативното право да
извърши прихващане на своите парични вземания, придобити по договорите за цесия
с паричните му задължения по сключения договор за банков кредит от 08.12.2011
г.
Доказа се по
делото, а това обстоятелство изрично се признава и в подадения отговор на
исковата молба от „К.т.б.“ АД, че изявленията за прихващане от ответника са
доведени до знанието на „КТБ“ АД на горепосочените дати. С достигане на изявленията за
прихващане, отправени от „П.с.“ ЕАД до „КТБ“ АД, същите са породили
предвиденото в чл. 104, ал. 2 ЗЗД действие и насрещните вземания на страните се
считат погасени до размера на по-малкото от тях.
За да се
уважат предявените евентуални конститутивни искове,
освен извършване от ответника на валидни изявления за прихващане, както и наличие
на вземания, придобити по договорите за цесия и на задължения на ответника към
банката, възникнали преди датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност на „КТБ“ АД, следва да се установи и последният елемент от
фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН, който изисква наличието на знание от
страна на кредитора за настъпилата неплатежоспособност на банката. От значение
е също така кога се счита, че цесионерът е придобил вземанията
към банката по сключения договор за цесия, с оглед на това дали е приложимата
презумпцията по чл. 59, ал. 4 ЗБН.
Цесията е
правен способ за прехвърляне на субективни права /вземания/, чрез който
настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение, като кредитор
става цесионерът, на когото цедентът
е прехвърлил вземането си. Съгласно константната практика на съдилищата,
застъпена в решение № 40/13.05.2010 г. по т.д. № 566/2009 г. на ВКС, І Т.О. и
др., макар цесията да поражда действие в отношенията между стария кредитор и
новия кредитор от момента на сключване на договора, то тя няма действие в
отношенията между новия кредитор и длъжника, след като длъжникът не е уведомен
от предишния кредитор за преминаването на вземането към новия кредитор. С
връчването на уведомлението цесията поражда действие и в отношенията между
новия кредитор и длъжника, съгласно изричната разпоредба на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Банката, като длъжник дължи вземането към новия кредитор – цесионера
от момента на получаване на уведомлението.
С решение
№ 239 от 15.05.2018 г. по т.д. № 986/2017 г. на ВКС, І Т.О. и решение № 160 от
04.07.2018 г., по т.д. № 1164/2017 г. на ВКС, ІІ Т.О., постановени по реда на
чл. 290 ГПК, е прието, че в хипотезиса на чл. 59, ал
3 и ал. 4 ЗБН, под „придобиване на вземането“ от кредитора – цесионер не е вложен различен, от изводимия от разпоредбите
на чл. 99 и чл. 100 ЗЗД смисъл – сключването на договора за цесия, като момент
на придобиване на вземането, а не момента на уведомяване на длъжника за
цесията.
При
съобразяване постановената практика по реда на чл. 290 ГПК от Върховния
касационен съд, следва да се приеме, че вземанията са придобити от ответника на
датите, на които са сключени договорите за цесия, а именно: за цедента „М.С.“ на 22.04.2014 г.; за цедента Д.В.Б. на
17.09.2014 г.; за цедента „Т.“ АД на 05.11.2014 г.;
за цедента С.К.С.на 24.10.2014 г. и за цедента С.Д.А. на 10.05.2014 г.
Съдът намира
за недоказано заявеното от ищеца оспорване достоверността на датата на
представения по делото договор за цесия от 05.11.2014 г., сключен между цедента „Т.“ АД и цесионера „П.С.-Х.“
ЕАД. Съобразно чл. 181, ал. 1 ГПК, частният документи има достоверна дата за
трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от
настъпилата физическа невъзможност за подписване от лицето, което подписало
документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в
официален документ, или от деня ,в който настъпи друг факт, установяващ по
безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. В
практиката си, постановена по реда на чл. 290 ГПК – решение № 235 от 04.06.2010 г. по гр.д. №
176/2010 г., ВКС, ІІ Г.О., Върховният касационен съд
приема, че "трето
лице" по смисъла на чл. 181 ГПК е това, което черпи права от лицето,
подписало документа и правата, които то черпи могат да възникнат само при
условие, че датата на възникването им предшества датата на документа.
Следователно касае се до тези неучаствали в съставянето на документа лица,
които черпят права от някой от издателите и биха могли да бъдат увредени от
неговото антидатиране. Другите неучастващи в
документа лица не са трети лица и спрямо тях посочената в документа дата важи,
до доказване на противното. В конкретния случай ищецът синдиците на „К.т.б.“ АД
не е такова трето лице по смисъла на закона и спрямо него посочената в
документа дата – 05.11.2014 г. важи, доколкото не се установи обратното. Не са
ангажирани доказателства в подкпера на това, че документът
не би могъл да се състави на посочената в него дата, поради което следва да се
приеме, че договорът за цесия между „Т.“ АД и „П.С.-Х.“ ЕАД е съставен и
подписан на датата 05.11.2014 г., която е посочена в него. Следва да се съобрази
и че до банката е изпратено и достигнало уведомление за сключения договор за
цесия на 19.11.2014 г., което като дата е близка до датата, на която е подписан
договорът. При тези мотиви съдът намира заявеното оспорване от ищеца по
отношение датата на горепосочения договор за цесия за недоказано.
С
решение №
138/06.11.2014 г., обективирано в протокол №
27/06.11.2014 г. на УС на БНБ, е отнет лицензът за извършване на банкова
дейност на „КТБ“ АД, като това решение е обявено в търговския регистър по
партидата на банката, съгласно чл. 37, ал. 3 ЗКИ, на 07.11.2014 г.
Предвид
датата, на която са сключени процесните договори за
цесия, следва да се приеме, че всичките са преди датата на отнемане на лиценза
на „КТБ“ АД за извършване на банкова дейност, поради което спрямо тях не е приложима законовата презумпция за
наличие на знание у ответника по чл. 59, ал. 4 ЗБН за настъпила неплатежоспособност
на „КТБ“ АД. Ето защо знанието подлежи на установяване в процеса при условията
на пълно и главно доказване.
Под знание
за настъпила неплатежоспособност следва да се има предвид това, което
средностатистическият гражданин/търговец има, а не специални познания у
кредитора на база обоснован икономически анализ. От значение е фактът, че
документите, отнасящи се до икономическото състояние на банката са вписани и са
обявени в търговския регистър по партидата на банката. Вписванията в търговския
регистър са публични и основното действие на вписването е неговото оповестително действие, което има за цел да информира
участниците в търговския и в гражданския оборот за важни обстоятелства относно
търговците и за съществуването на определени правно значими обстоятелства. С
чл. 7, ал. 1 ЗТР е предвидено, че всяко едно вписано в регистъра обстоятелство,
съответно обявен акт, се счита, че е станало известно на третите добросъвестни
лица от момента на вписването.
Видно е,
че по партидата на „КТБ“ АД в търговския регистър на 23.06.2014 г. е обявено
Решение № 73 от 20.06.2014 г. на УС на БНБ, с което банката е поставена под
специален надзор за срок от три месеца, която мярка, съгласно чл. 115, ал. 1
ЗКИ, в редакцията, действала към 20.06.2014 г., се налага в случаите, при които
е констатирана опасност от неплатежоспособност на банката. Установява се, че на 18.09.2014 г.
е обявено второ решение № 114 от 16.09.2014 г. на УС на БНБ, с което е удължен
срокът до 20.11.2014 г., до който „КТБ“ АД е поставена под особен надзор. В решението
е посочено, че продължават да са налице условията и предпоставките за поставяне
на банката под особен надзор, както и че „КТБ“ АД продължава да изпитва остър
недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност и за
изпълнение на задълженията си към депозанти и други
кредитори. Доколкото решенията са обявени в търговския регистър, то всички
трети лица се считат уведомени относно това, какво е финансовото състояние на
банката, както и за заключението на БНБ за наличие на опасност от неплатежоспособност.
Следователно най-късно след 18.09.2014 г. ответникът „П.с.“ ЕАД, както и всяко
друго трето лице, е знаело, че за „КТБ“ АД е налице установена опасност от
неплатежоспособност.
Предвид
изложените съображения съдът намира, че прихващанията,
извършени от ответника, придобити от него по двата договора цесия от 05.11.2014
г. с „Т.“ АД и от 24.10.2014 г. със С.К.С.са извършени при наличие на знание от
страна на „П.с.“ ЕАД за неплатежоспособността на банката и следователно същите
следва да се обявят за относително недействителни спрямо кредиторите на
несъстоятелността на „КТБ“ АД на
основание чл. 59, ал. 3 вр. ал. 4 ЗБН.
По отношение
прихващанията с вземания, които са придобити от
ответника с договорите за цесия от 22.04.2014 г. с „М.С.“ ООД, от 17.09.2014 г.
с Д.В.Б. и от 10.05.2014 г. със С.Д.А., не се доказа към датата на придобиване
на вземането – датата, на която са сключени договорите за цесия, ответникът да
е знаел, че е настъпила неплатежоспособност на банката или че е поискано
откриване на производство по несъстоятелност спрямо „КТБ“ АД. С оглед липсата
на всички кумулативно предвидени предпоставки за обявяване на тези прихващания
за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД, исковете
за тях подлежат на отхвърляне.
По отношение на разноските: Ищецът и
ответникът „П.с.“ ЕАД претендират разноски. От страна на ищеца не са
представени доказателства за извършени разноски, поради което съдът не му
присъжда. На ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение по отношение на отхвърлените исков в размер на 450 лева, определено на основание чл.
78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр.
чл. 25, ал. 2, пр. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно чл. 57, ал. 6 ЗБН
дължимата държавна такса не се събира предварително, като такава следва да бъде
възложена на всяка от страните с оглед изхода на спора. По отношение уважените
искове и предвид общата стойност на двете прихващания, първият ответник дължи
заплащане на държавна такса в общ размер на 27 952,96 лева. За
отхвърлените искове и при съобразяване общата стойност на трите прихващания,
ищецът дължи заплащане на държавна такса в общ размер на 27 793,44 лева.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от синдиците на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/, с
ЕИК: *******, с адрес: гр. София, ул. „*********, срещу „П.с.“
ЕАД /в несъстоятелност/, с ЕИК:*******, с адрес: с. Я*******и „К.т.б.“
АД /в несъстоятелност/, с ЕИК: *******, с адрес:
гр. София, ул. „*********, обективно
съединени искове с правно основание чл. 3, ал. 3 вр.
ал. 2 ЗБН за прогласяване за нищожни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ на прихващания, извършени
от „П.с.“ ЕАД и внесени в деловодството на банката с вх. № 12013/18.11.2014
г. с вземания по договор за цесия с „М.С.“ ООД; с вх. № 12057/19.11.2014
г. с вземания по договор за цесия с Д.В.Б.; с вх. № 12058/19.11.2014 г.
с вземания по договор за цесия с „Т.“ АД; с вх. № 12138/21.11.2014 г. с
вземания по договор за цесия със С.К.С.и с вх. № 12149/21.11.2014 г. с
вземания по договор за цесия със С.Д.А..
ОБЯВЯВА ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по исковете
с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН, предявени при условията на евентуалност от синдиците
на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК: *******, с адрес: гр. София, ул. „*********, срещу „П.с.“ ЕАД /в
несъстоятелност/, с ЕИК:*******, с адрес: с. Я*******и „К.т.б.“ АД /в
несъстоятелност/, с ЕИК: *******, с адрес:
гр. София, ул. „*********, прихващанията, извършени
от „П.с.“ ЕАД с изявление с вх. № 12058/19.11.2014 г. с вземания по
договор за цесия с „Т.“ АД в размер на 141 493 щатски долара и с вх. №
12138/21.11.2014 г. с вземания по договор за цесия със С.К.С.в размер на
478 052,47 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от синдиците
на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК: *******, с адрес: гр. София, ул. „*********, срещу „П.с.“ ЕАД /в
несъстоятелност/, с ЕИК:*******, с адрес: с. Я*******и „К.т.б.“ АД /в
несъстоятелност/, с ЕИК: *******, с адрес:
гр. София, ул. „*********, евентуално съединени
искове с правно основание чл. 59, ал. 3 вр. ал. 4 ЗБН
за обявяване за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на
банката, на прихващания, извършени от ответника „П.с.“ ЕАД изявление с вх. №
12013/18.11.2014 г. с вземания по договор за цесия с „М.С.“ ООД в размер на
557 210 лева; с вх. № 12057/19.11.2014 г. с вземания по договор за
цесия с Д.В.Б. в размер на 837 евро, 29 930 евро и 3 600 евро и изявление
с вх. № 12149/21.11.2014 г. с вземания по договор за цесия със С.Д.А. в
размер на 36 000 евро, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК: *******, с адрес: гр. София, ул. „*********, да заплати на „П.с.“ ЕАД /в
несъстоятелност/, с ЕИК:*******, с адрес: с. *******, сумата от 450 лева
/четиристотин и петдесет лева/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждени.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 57, ал. 6 ЗБН „П.с.“ ЕАД /в несъстоятелност/, с ЕИК:*******,
с адрес: с. *******, да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в
размер на 27 952,96 лева /двадесет и
седем хиляди деветстотин петдесет и два лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща дължима държавна
такса за уважените искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 57, ал. 6 ЗБН „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК: *******, с адрес: гр. София, ул. „*********, да заплати по сметка на Софийски градски
съд сума в размер на 27 793,44
лева /двадесет и седем хиляди седемстотин деветдесет и три лева и четиридесет и
четири стотинки/,
представляваща дължима държавна такса за отхвърлените искове.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: