Р Е Ш Е Н И Е
№ 841 / 2.5.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА – 2 състав,
на втори април две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание,
в следния състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : Антони Николов
като разгледа докладвано от съдията
АНД № 632 / 2019 г. по описа на РС – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното
:
Производство по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано
е по въззивна жалба от М.Г.С., ЕГН : **********,
срещу НП № 16 – 0819 – 002203 / 07. 07. 2016 г. на Началник група Сектор ПП –
ОД – МВР – Варна. Със същото на жалбоподателя :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ и на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1
от КЗ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на двеста и
петдесет лева.
Жалбоподателят моли съда за
отмяна на атакуваното НП, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални
нарушения, необоснованост, маловажност.
Жалбата е подадена в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не се
явява и не се представлява. Процесуален представител представя писмено
становище, с което поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно
заседание не се представлява.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена
следната фактическа обстановка :
Около 01. 35 ч. на 14. 04. 2016
г. в гр. Варна, възз. М.Г.С. управлявал собственото си моторно превозно средство
– т. а. с ДК№ В 29 96 СМ, без да изпълни задължението си да сключи действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Горното било установено от свид. К.Б.К. - служител при ОД – МВР – Варна. Съставен
бил АУАН, предявен и подписан с възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не
били депозирани писмени такива. Административно – наказващият орган приел констатациите
на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания, както и от
приложените и приети по делото писмени документи. Съдът кредитира така
посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се,
логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с
приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен
към предмета на доказване по делото. Следва да се отчете и незаинтересоваността
на свидетеля от изхода на делото.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Настоящият състав
намира, че производството е проведено без нарушаване на процесуалните правила
визирани в ЗАНН, от категорията на съществените такива, даващи основание за
отмяна. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа
необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно
предявен. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл.
57 от ЗАНН и е надлежно връчен. Фактическата
обстановка е еднакво отразена в АУАН и НП.
Съдът намира, че в случая е
осъществен състава на визираното нарушение.
От обективна страна за съда не
остава съмнение, че около 01. 35 ч. на 14. 04. 2016 г. в гр. Варна, въззивникът е управлявал собственото си моторно превозно
средство – т. а. с ДК№ В 29 96 СМ, т. е извършвал е фактически действия в тази
насока, което е „всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и
механизмите му”. Същевременно не бил изпълнил задължението си да сключи действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. Горното съдът прие въз основа
на свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото писмени
документи.
От субективна страна нарушението
е извършено умишлено. Горното съдът извежда от цялостното поведение на
въззивника, обективирано по делото, от вида и последователността на неговите
действия.
Доколкото наложеното е строго
определено, съдът не следва да разглежда въпроса относно размер.
Предвид факта, че нарушения от
подобен вид касаят безопасността на движението по пътищата, в частност последици
при евентуално произшествие, съдът намира, че формират сравнително висока
обществена опасност, поради което не могат да бъдат приравнени към маловажните
случаи, респективно правилно в случая е ангажирана административно –
наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се
различава от обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил да
се налага санкция.
Съдът намира наведеното от страна
на въззивника за неоснователно поради следното : не се установиха процесуални
нарушения, от категорията на съществените такива, които да обусловят цялостна
отмяна, като нарушението се доказа с необходимата категоричност. Без значение
за отговорността е дали в предходен или бъдещ период от време е бил налице
такъв договор, доколкото към момента на извършване на проверката, не е сключен
действащ. Право на въззивника е да тълкува по свой
начин времетраенето, но евентуални негови грешки са в негов ущърб, респективно
няма как това да обоснове ненаказаност. Относно маловажност съдът изложи мотиви
по – горе, поради което не следва да ги повтаря, като единствено може да се
добави, че без значение се явява факта колко време е минало от изтичане на
срока на предходния договор, доколкото при евентуална злополука трябва да има
действащ такъв, респективно въпрос на лична организация е кога въззивника ще поднови застраховката, но пропуски в тази
насока законодателя изрично е предвидил да се санкционират.
В ЗАНН няма специални правила,
уреждащи заплащането на разноските, като чл. 84 от същия препраща по тези
въпроси към НПК, където това е уредено в глава 15, раздел 3, чл. чл. 187 – 190.
Производството по обжалване на НП е особен вид административно – наказателно
такова. За разноските по него важат правилата относно престъпление, доколкото и
с административното нарушение се засягат определени обществени, а не лични
отношения. Доказването се осъществява от държавни органи, като в тази насока
подлежат на възстановяване единствено разноските, извършени от компетентен
такъв, относно доказване на нарушението. Адвокатският хонорар не попада в тази
категория, доколкото е следствие от личен договор между страна по делото и
адвокат за извършване на процесуално представителство, който се сключва по
желание, като следва иницииралия го да поеме разноските по изпълнението му. Ако
страната не разполага със средства за заплащане на адвокат, може да поиска
защита при условията чл. 23, ал. 2 от ЗПП. В контекста на горното, направеното
искане от страна на въззивника за присъждане на направени от същия разноски не
следва да бъде уважено.
Предвид изложеното съдът намира,
че атакуваното НП следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 16 – 0819 – 002203 / 07. 07. 2016 г. на
Началник група Сектор ПП – ОД – МВР – Варна, с което на М.Г.С., ЕГН : **********
:
- за нарушаване разпоредбата на чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ и на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1
от КЗ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на двеста и
петдесет лева.
Решението подлежи на съдебен
контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :