№ 1358
гр. София, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100515111 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 04.06.2021 г. по гр.д. № 34743/20 г., СРС, І ГО, 169 с-в е
отхвърлил предявените от З. БЛ. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
******* ет.******* ИВ. Х., ЕГН **********, А.И. Х., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. Петрич, ул. ************** а при условията на
евентуалност Р. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. *******
ет******* срещу „Д.С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „*********, искове с правно основание чл. 55
ЗЗД за заплащане на сумата от 950 лв., заплатена на отпаднало основание,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
плащане. Осъдил е З. БЛ. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. *******
ет******* Б.И. Х., ЕГН **********, А.И. Х., ЕГН **********, двамата с
адрес: гр. Петрич, ул. ************** Р. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. ******* ет*******, да заплатят на „Д.С.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******* на основание
чл.78, ал.3 ГПК сумата от 300 лв., разноски за адвокатско възнаграждение.
1
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищците З. БЛ. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. ******* ет.******* ИВ. Х., ЕГН
**********, А.И. Х., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Петрич, ул.
************** Р. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. *******
ет*******, всички чрез пълномощника по делото адвокат Д.П. от САК, със
съдебен адрес: гр.София, ул.“*******9 с мотиви, изложени в нея. Твърди се,
че по делото е безспорно, че между страните има сключен договор за доставка
на социални услуги, че са налице две платежни нареждания-от 06.03.2020 г.
за сумата от 950 лв., платена от ищцата З.Б. за времето от 04.03.2020 г.-
04.04.2020 г. и от 23.03.2020 г. платено от Р.Б., внучка на потребителя Н. Х.а
и дъщеря на З.Б., за времето от 04.04.2020 г.-04.05.2020 г. На 02.04.2020 г.
потребителят на социални услуги Н. Х.а починала и оставил за свои законни
наследници дъщеря си З.Б. и внуците си Б.Х. и А.Х.. Спори се относно
таксата заплатена с второто нареждане от 23.03.2020 г., която е била за
периода 04.04.2020 г.-04.05.2020 г., като се твърди, че след настъпването на
смъртта на Н. Х.а на 02.04.2020 г. сумата се явява недължимо платена.
Договорът е от типа на intuit personae, т.е. с оглед личността на потребителя и
при смърт на потребителя, договорът се прекратява по силата на закона.
Твърди се, че разпоредбата на чл.22, ал.3, т.1 от Договора, според която При
смърт на потребителя такси не се възстановяват независимо от това каква част
от месечната такса не е използвана. Тази разпоредба бе имала отношение към
периода от 02.04.2020-04.04.2020 г., като за посоченият период от 2 дни все
още важи първото плащане. Налице е прекратяване на договора поради
настъпила смърт, съответно неполагането на грижи за потребителя, поради
което такса не се дължи.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното и да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски за
настоящата инстанция само за платените държавни такси..
Въззиваемата страна „Д.С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „*******, представлявано от управителя С.Г.
чрез пълномощника по делото адвокат А.П., със съдебен адрес: гр.София,
ул.*******, партер оспорва въззивната жалба. Претендира разноски, но за
първата инстанция.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
2
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявен е иск от З. БЛ. Б., ЕГН **********, Б.И. Х., ЕГН **********
и А.И. Х., ЕГН ********** срещу „Д.С.“ ЕООД, ЕИК ******* за заплащане
на сумата от 950 лв., като платена при отпаднало основание поради смъртта
на Н. Х.а, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до
окончателното й заплащане при квоти: за З.Б. ½,, а за А.Х. и Б.Х. по ¼ от
сумата. В условия на евентуалност тази сума се претендира единствено от
Р.Б. като наредител на плащането от 23.03.2020 г.
Ищците З. БЛ. Б., Б.И. Х., А.И. Х. и Р. В. Б. твърдят, че на 04.03.2020 г.
Н. Х.а в качеството си на потребител е сключила с ответника „Д.С.“ ЕООД
договор за предоставяне на социални услуги. По силата на този договор
ответното дружество следвало да полага грижи срещу възнаграждение за Н.
Х.а в дом за стари хора, находящ се в с. Владая, ул. „*******1. Месечната
такса възлизала на 950 лв. и била платима съгласно договора авансово - от 20
до 22 число на предходния месец. Предвид това на 06.03.2020 г. З.Б., дъщеря
на Н. Х.а, заплатила в полза на ответника такса в размер на 950 лв. за периода
от 04.03.2020 г. до 04.04.2020 г. На 23.03.2020 г. била заплатена и следващата
месечна такса, също в размер на 950 лв., за периода от 04.04.2020 г. до
04.05.2020г., като наредител на превода била Р. В. Б., внучка на Н. Х.а и
дъщеря на З.Б.. На 02.04.2020 г. Н. Х.а починала, като оставила за свои
законни наследници З.Б. - дъщеря, Б.И. Х. и А.И. Х.-внуци. Въпреки смъртта
на Н. Х.а ответното дружество отказало да възстанови авансово заплатената
на 23.03.2020 г. месечна такса за периода от 04.04.2020 г. до 04.05.2020 г.
3
Ответникът „Д.С.“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва исковете.
СГС констатира следното:
По делото е безспорно, че на 04.03.2020 г. между ответника и Н. Х.а бил
сключен договор за доставка на социални услуги, срещу които се заплаща
такса в размер на 950 лв. Същата следвало да се заплати между 20-ро и 22 то
число на месеца, предхождащ този, през който ще се ползва социалната
услуга / чл. 15, ал.1/, че е заплатена такса както за периода 04.03.2020 г. до
03.04.2020 г. включително, така и за следващия период от 04.04.2020 г. до
04.05.2020г., съобразно клаузите на сключения договор и видно от
представените по делото платежни нареждания.
От представения по делото акт за смърт и удостоверение за наследници
се установява, че на 02.04.2020 г. Н. Х.а, потребител на услугите по договор
за доставка на социални услуги, е починала, като е оставила наследници по
закон дъщеря си и настояща ищца З.Б. и двама внуци- Б.Х. и А.Х.- също
ищци в настоящото производство.
От правна страна:
По делото се установява, че с оглед настъпилата смърт на
потребителката на социални услуги Н. Х.а по договор за доставка на
социални услуги, то сключения договор е бил прекратен.
От приложения по делото договор за доставка на социални услуги от
04.03.2020 г. се установява, че в него са предвидени няколко основания за
прекратяването му, като прекратяването му от доставчика без предизвестие
по т.1 на чл.22, ал.3, е при смърт на потребителя. Изрично е уговорено между
страните, че в тази хипотеза /а и в преобладаващите основания за
прекратяване/, такси не се възстановяват независимо от това, каква част от
месечната такса не е използвана.
В случая, потребителят по договор за доставка на социални услуги е
починала на 02.04.2020 г., като таксата за този период /04.03.2020г-
04.04.04.2020 г./ е била заплатена с платежното нареждане от 06.03.2020 г. за
сумата от 950 лв. С настъпилата смърт на потребителя и предвид чл.22, ал.3,
т.1 от договора, договорът се прекратява едностранно от доставчика без
предизвестие. С извършеното от ищцата З.Б. плащане на 23.03.2020 г. на сума
4
в размер на 950 лв., за периода 04.04.2020 г.- 04.05.2020 г., на практика
същата е заплатила за услуга, която не е била потребена, поради което сумата
е заплатена на без основание/ на отпаднало правно основание, поради смърт
на лицето./ Тук не намира приложение изр. второ на чл.14, т.1 от Договора,
според което такси не се възстановяват независимо от това, каква част от
месечната такса не е използвана. Въззивната инстнация не възприема
мотивите на районния съд, че „предвид това споразумение между страните, те не са
поставили някакви минимални граници на този период, т.е. не са изключили
възможността и изобщо да не се използва тази такса.“
Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат На основание
чл.271, ал.1, изр.1, ІI пр. ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което ответникът да бъде осъден
да заплати на ищците сумата от 950 лв., заплатена на отпаднало основание,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
плащане, при квоти ½ за З.Б., а за А.Х. и Б.Х. по ¼ от сумата.
За първата инстанция в полза на ищците следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 550 лв./ 50 лв. държавна такса и 500 лв. адвокатско
възнаграждение/.
За въззивната инстанция се следват разноски в полза на
въззивниците/ищци само за държавна такса от 25 лв., така, както са поискани.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 04.06.2021 г. по гр.дело № 34743/2020 г. на СРС, І ГО,
169 състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Д.С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „********* да заплати на З. БЛ. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. ******* ет.******* ИВ. Х., ЕГН
**********, А.И. Х., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Петрич, ул.
************** сумата от 950 лв. заплатена на отпаднало основание, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба-31.07.2020 г. до
окончателното плащане, при квоти ½ за З.Б., а за А.Х. и Б.Х. по ¼ от сумата.
5
ОСЪЖДА „Д.С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „*******, представлявано от управителя С.Г.
чрез пълномощника по делото адвокат А.П., със съдебен адрес: гр.София,
ул.*******, партер да заплати на З. БЛ. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. ******* ет.******* ИВ. Х., ЕГН **********, А.И. Х., ЕГН
**********, двамата с адрес: гр. Петрич, ул. ************** направените по
делото разноски за първата инстанция в общ размер от 550 лв., а за
въззивната инстанция в размер на 25 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6