№ 180
гр. Бургас, 01.11.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Веселка Г. Узунова
Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Марина Д. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно
гражданско дело № 20232000500334 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
Поради продължило извън насрочения час съдебно производство по предходно за
деня ВГД № 215/2023г. по описа на Апелативен съд - Бургас, настоящото дело започна в
11.05 часа, като на именното повикване се явиха:
Въззивниците Г. Д. Р. и И. А. Р., редовно призовани, се явяват лично и
с адвокат Т. Д. от Адвокатска колегия – Бургас, надлежно упълномощен.
Въззиваемият В. Т. Т., редовно призован, не се явява. Представлява от
адвокат Л. В. от Адвокатска колегия – Варна, който представя пълномощно.
Третото лице-помагач „ЛЕВ ИНС“ АД, редовно призовано, се
представлява от адвокат П. В. от Адвокатска колегия – Бургас, който
представя пълномощно.
АДВОКАТ Д.: Да се даде ход на делото.
АДВОКАТ В.: Да се даде ход на делото.
АДВОКАТ В.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните и липсата на
1
други процесуални пречки по хода на делото
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва, съгласно доклада, изготвен
с Определение № 408/27.09.2023 година, с което въззивната жалба на Г. Д. Р.
и И. А. Р. против съдебно решение № 883 от 26.07.2023г.,постановено по
гр.д. № 1971/2022г. по описа на Окръжен съд – Бургас, е приета за допустима
и делото е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание. Съдът е
допуснал до разпит двама свидетели на въззивниците, при режим на
довеждане.
АДВОКАТ Д.: Поддържам въззивната жалба. Нямам възражения по
доклада на съда. Водим допуснатите ни двама свидетели, които молим да
разпитате.
АДВОКАТ В.: Оспорвам жалбата като неоснователна. Поддържам
отговора на въззивната жалба. Нямам възражения по доклада на съда. Не
възразявам да се разпитат водените свидетели.
АДВОКАТ В.: Оспорвам въззивната жалба и поддържам изложеното в
отговора. Нямам възражения по доклада на съда. Не възразявам да се
разпитат водените свидетели.
По доказателствата, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
СНЕМА самоличността на допуснатите свидетели, както следва:
****** години, ******
****** години, ******
2
Свидетелите са българки, български гражданки, ПРЕДУПРЕДЕНИ за
наказателната отговорност по чл. 290 от НК, обещаха да говорят истината
пред съда.
Свидетелката С. ОТВЕДЕНА от съдебната зала до приключване
разпита на свидетелката Г..
Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля Г.:
СВИДЕТЕЛКАТА Г., на въпроси на адв. Д. : Ние с Г. сме
съученички от първи до осми клас, после като ни събориха къщите се
озовахме на една площадка пред блока. Непрекъснато бяхме заедно. Освен
това нейният съпруг, моят съпруг и аз работихме заедно в БТК. Знам какво се
случи с мъжа й, те тогава бяха във В.. Това се случи на 22.09.2015г. Аз чух
шум навън отвън на площадката и реших да ги посрещна, и излязох. Тогава
видях само Г. и синът й, и тя изглеждаше много зле. Каза, че С. е в болницата,
защото катастрофирали. Те казаха, че ще се приберат да вземат някои неща и
да му ги носят в болницата. Аз също исках да му занеса една книга в
болницата, но на следващият ден сутринта когато звъннах в тях, излезе снаха
й и каза, че С. починал. Всъщност бяхме облети в студена пот, защото всички
си мислихме, че няма нищо, че той ще се оправи, а изведнъж на сутринта
разбираме, че е починал. Той наистина е бил в тежко състояние, но никой не е
очаквал такъв край. Това е голяма трагедия, неочаквана, а те бяха много
хубаво семейство.
Такава загуба не може да се преодолее, дори и да е минало време
оттогава. Тя загуби една подкрепа от страна на мъжа си, той й беше опора,
подкрепяше за всичко. Тя е болна жена, премина през едни тежки операции,
той беше до нея винаги. С. беше много добър и знаещ човек, винаги беше до
нея, където и да ходеше тя. Подкрепяше я за всичко.
На въпроси на адв.В., СВИДЕТЕЛКАТА Г. : Да, зная, че ищцата е
пътувала заедно с мъжа си в автомобила, когато е станала катастрофата.
3
Поради изчерпване въпросите към свидетелката, съдът приключи с
нейния разпит и същата остана в съдебната зала.
Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетелката С.:
СВИДЕТЕЛКАТА С., на въпроси на съда : Аз съм снаха на Г.,
женена съм за брат й, а тях двамата – Г. и А. познавам и от 1987 година. След
като се ожениха с А., Г. и той бяха едно сплотено семейство, а ние с тях
поддържахме едни много добри отношения.
В. и Г. бяха обгрижвани от А. във всяко едно отношение. След като
той вече не е между тях, за тях това е трагедия. Техният свят се срути в един
миг, защото неговата смърт беше неочаквана. Стана така, че те трябва да
продължат своя живот, но той беше един човек, който ги поддържаше и
морално, и материално, и физически. Те разчитаха за всичко на него. След
смъртта на А., за тях беше много трудно и все още продължава да им е
трудно, но всеки трябва да се бори за своя живот. Липсата им е голяма, но
трябва да се справят, защото живота продължава.
На въпрос на адв.В., СВИДЕТЕЛКАТА С.: Зная, че Г. е пътувала
заедно с мъжа си по време на катастрофата. Заедно са били в колата.
Поради изчерпване въпросите към свидетеля, съдът приключи с
неговия разпит и същият бе освободен от съдебната зала.
АДВОКАТ Д.: Няма да сочим други доказателства. Да се приключи
събирането на доказателствата.
АДВОКАТ В.: Няма да соча други доказателства. Да се приключи
събирането на доказателствата.
4
АДВОКАТ В.: Няма да сочим други доказателства. Да се приключи
събирането на доказателствата.
По доказателствата, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените по делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата.
ДАВА ХОД на устните състезания:
АДВОКАТ Д.: Уважаеми апелативни съдии, поддържаме изложеното
във въззивната жалбаи в жалбата от 23.10.2023г., както и изложеното пред
първоинстанционния съд.
Поддържам тезата си, че цитираните и приложени решения,
представляващи макар и незадължителна съдебна практика са принципно
идентични с настоящия казус и съотносими при определяне момента на
откриването на деликвента и респективно началния момент на погасителната
давност.
Без да повтарям всички аргументи, изложени до този момент, считам,
че може да се обобщи следното:
Смъртта на А. З Р. е в резултат на извършено престъпление от общ
характер,при форма на вината - непредпазливост във вид на небрежност. Тази
форма на неумишлената вина не винаги е безспорна към момента на
възникването на вредоносното деяние и изисква внимателно изследване.
По повод смъртта на Р. са образувани две досъдебни производства:
едно за престъпление по чл.343, ал.1, „в”, вр. чл.342, ал.1 от НК и друго - за
престъпление по чл.123, ал.1 от НК.
Двете досъдебни производства са за различни неумишлени
престъпления с различни обекти , различни субекти и двете са образувани
срещу виновното лице,т.е. с голяма степен на неизвестност.
Двете дела са обединени на досъдебната фаза след като вече по едното
5
е имало повдигнато обвинение по чл. 343, ал.1, б.„в” вр. чл.342, ал.1 от НК.
Това на практика означава, че въпреки повдигнатото обвинение е имало
сериозно съмнение в компетентните на този стадий от процеса органи
относно причината поради която е настъпила смъртта на Р.. Нещо повече -
жалбоподателката Р. е била убедена, че причината е в неправилното лечение
на съпруга и.
Жалбоподателите са знаели за двувариантното разследване. Доколкото
обаче, че те не страна в досъдебното производство, за органите по
разследването не е имало задължения да ги информират за хода на
разследването преди приключването му. Те не са знаели причината за
смъртта на наследодателя им в момента в който са събрани доказателства за
нея, а това е петорната съдебномедицинска експертиза, извършена през 2018
год, приложена в наказателното дело. Само по себе си това обстоятелство
създава сериозна неяснота относно дееца и другите елементи на
непозволеното увреждане.
Следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е неглижирал
факта на едновременното разследване за две принципно различни деяния.
Отбелязъл е лаконично наличието им, но не е обсъдил конкуренцията между
тях по същество, която е породила неизвестността на деликвента за ищците.
Безспорно е, че публичното разследване не е давало еднозначен
отговор за извършителя на престъплението в продължение на няколко
години. Това обстоятелство е изисквало безспорното установяване на
извършителя да бъде документирано по начин противопоставим на
пострадалите от престъплението в случай на прилагане на института на
погасителната давност за обезщетяването им от него. Знанието на
пострадалите към момента на настъпването на увреждането за личността на
деликвента, макар и презумирано в част от съдебната практика не е обективно
съществувало в настоящия случай.
Следва да се има предвид заложената в Тълкувателно решение
№5/2006 година на ВКС теза, че въпросът с откриването на дееца е
фактически и се решава според всеки конкретен случай /цитатът е по смисъл/.
В контекста на изложеното, считам че моментът на откриването на
дееца/деликвент/ в процесния казус следва момента на възникване на
увреждането и е настъпил при предявяването на материалите от
6
разследването на жалбоподателите-ищци. Алтернативно – при привличането
за обвиняем на В. Т. Т., каквато е и цитираната от мен практика. И в двете
хипотези не е изтекла погасителната давност по чл. 110 от ЗЗД при
входирането на исковата молба.
В този смисъл, моля да отмените решението на Окръжен съд - Бургас,
да уважите предявените искове и да ни присъдите разноските, направени от
жалбоподателите. Представям писмени бележки.
АДВОКАТ В.: Уважаеми апелативни съдии, смятам че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и изцяло е
съобразено с практиката на ВКС, съобразно Тълкувателно решение № 5/2006
година, което е задължително за всички.
Аз твърдя, че практиката, която колегата е посочил не отговаря на
същата фактическа обстановка, каквато имаме ние. Тази практика касае
данъчни и финансови престъпления, където има известна доза неизвестен
извършител и там давността започва да тече от момента на повдигане на
обвинението към виновника.
Нашият случай не е такъв. И от събраните по делото доказателства, и
от разпита на свидетелите днес се установи, че ищцата е присъствала по
време на катастрофата, била е в автомобила със съпруга си и е знаела кой е
виновникът и причинителят на вредите, така че за нея давността започва да
тече от този момент, от датата на деянието.
Още повече, че колегата сега сам каза, че на тях през 2018 година им е
станало известно кой е извършителят, съгласно петорната експертиза, ако
приемем неговата теза за вярна. Така че, 5-годишният давностен срок не е бил
изтекъл към онзи момент и е трябвало да си заведат гражданско дело още
тогава.
Ние твърдим, че към момента на завеждане на настоящото дело, тази
давност е изтекла. За един и същи случай, за една и съща фактическа
обстановка, за едно и също задължение, не може за двете страни –
застраховател и пряк извършител, да тече различен давностен срок. Затова
според мен жалбата им е неоснователна, а и ВКС в това свое тълкувателно
решение е казал откога започва да тече давностен срок при ПТП. Ние не
7
попадаме в хипотезата за неизвестен извършител. Напротив, извършителят,
причинил ПТП-то не е избягъл от местопроизшествието, той е бил там на
място, останал е при огледа, за което има издадени констативни протоколи.
Поради всичко изложено, моля да оставите в сила решението на БсОС
и да ни бъдат изплатени разноските по делото – адв. хонорар в минималния
размер. Представям списък на разноските.
АДВОКАТ В.: Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите
решението на Бургаския окръжен съд, като правилно и законосъобразно.
Няколко пъти се спомена Тълкувателно дело №5/2005 година на ВКС,
съответно Тълкувателно решение № 5/2006г. Аз твърдя, че изискуемостта на
вземането от деликт, какъвто е основния казус, не е необходимо
извършването на деянието и неговото авторство да бъдат установени по
специален ред. В тази връзка и предвид, че извършителят на ПТП-то е ясен
още от деня на извършеното деяние, не е било необходимо ищците да се
съобразяват с воденото срещу него наказателно преследване. При
разпоредбата на чл. 114, ал. 3 от ЗЗД е свързана единствено с откриването на
дееца, а в случая дееца е ясен. Той не е напуснал мястото на произшествието
и е ясно за какво се е водило наказателно преследване от 2015 година. Тук се
смесват два състава – на чл. 45 и чл. 49. Прокрадва се тезата, дали смъртта на
пострадалия е настъпила следствие на ПТП-то или следствие на лекарска
грешка, но това няма отношение по спора, защото деецът е ясен. Това, че А.
Р. е пострадал от ПТП-то е ясно, че е постъпил в болницата, също е ясно, че е
загинал непосредствено след злополуката също е ясно. Може да се
разсъждава много в тази посока, но практиката, която се прилага от ищците е
неотносима към спора, тя касае данъчни престъпления, по които
извършителят не е бил известен, а тук извършителят е бил известен още от
датата на деянието.
Правя възражение за прекомерност на исканите съдебни разноски.
РЕПЛИКА НА АДВОКАТ Д.: По отношение на това, кога са узнали
жалбоподателите за експертизата, може би не съм бил достатъчно ясен. Аз
казах, че експертизата е изготвена през 2018 година, но те са се запознали с
8
нея чак при предявавенто й.
Корелацията, която търси колегата между сроковете при застраховката
и за непозволено увреждане, искам да кажа че застраховката не е предмет на
разглеждане в този процес.
Второ, срокът при застраховките е определен като твърд срок по закон,
т.е. от датата на вредосносното събитие, без значение дали знаят страните или
не знаят. При непозволеното увреждане вече се поставя въпроса за
откриването на дееца, което съдържа, както в настоящия казус доста
преценки, кога е настъпил.
На следващо място, относно тезата на втория колега - никой не спори,
че моите доверители са знаели името на В. Т. и че той е управлявал
автомобила, предизвикал ПТП-то. Спори се, че към датата на увреждането не
се е знаел кой е деликвента, защото е имало разследване в две посоки,
взаимно отричащи се, затова срокът не следва да тече от датата на деянието, а
от датата когато те по категоричен и непротивопоставим начин са узнали кой
е виновният деец.
На последно място, правя възражение за прекомерност на
претендираните от другата страна разноски за адв.възнаграждение. Ние не
претендираме разноски.
АДВОКАТ В.: Искам само да направя едно допълнение към
пледоарията си, че има много случай на ПТП, когато въобще не се повдига
обвинение, а давностния срок през това време си тече.
СЪДЪТ счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с
решение в законоустановения срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
9
Заседанието приключи в 11.40 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10