№ 844
гр. Варна , 21.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно
гражданско дело № 20213100500476 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:11 часа се явиха:
Въззивната страна „ГАЛА ТРАДИЦИЯ“ ООД, редовно призовани, представляват
се от адв. Л.Ш., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна Д. И. Д., редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. Л.Б., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
АДВ. Ш.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение № 843/09.03.2021 г.
АДВ. Ш.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам въззивната жалба,
оспорвам отговора. Няма да соча други доказателства, нямам доказателствени искания.
Представям списък с разноски.
АДВ. Б.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба,
поддържам отговора. Няма да соча други доказателства, нямам доказателствени искания.
1
Представям списък с разноски.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните представители
на страните списъци с разноските и доказателствата за извършването им.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Ш.: Депозирала съм пoдробна жалба, в която съм изложила съображения
относно факта, че направените от съда правни изводи не съответстват понякога на
доказателствата, които са събрани, а понякога и на самите изложени мотиви от съда, какъвто
е примерът със стр. 8 от решениетo, където фактически се приема една фактическа
обстановка, а след това изводите се правят на основание на факта на недоказване на същите
тези обстоятелства, които съдът е приел за доказани в мотивите си на стр. 8. В този смисъл
считам, че решението е противоречиво само на себе си, дори без да се съобразяваме с факта,
че и доказателствата не отговарят на тези правни изводи. В първа страница от писмения
отговор е застъпено твърдението, че извършената товаро-разтоварителна дейност е била
възложена, доколкото в договора, който е сключен и по който за първи работен ден е
работил пострадалия работник, е предвидена товаро-разтоварителна дейност. Считам, че
смисълът на закона и съгласно практиката по тези въпроси изискват при настъпването на
трудовата злополука да е изпълнявана възложена от работодателя работа, а не това да е
включено в неговата трудова характеристика. Разтоварителна дейност се извършва по много
поводи и по много начини. Конкретно тук става въпрос за една платформа, не е дори
асансьор, която се придвижва между партер и първи производствен етаж. В този смисъл не
считам, че изложеното на стр. 1 и донякъде стр. 2 от писмения отговор може да обоснове
извода, че работата, която е изпълнявал пострадалият, е била възложена от работодателя,
напротив. Посочила съм в моята жалба обстоятелствата и фактите, които опровергават това,
включително изявленията на самия работник, който неколкократно при разпитите си за
трудовата злополука е посочвал, че той е извършвал мазане на тави за хранителни продукти
за печене и в обедната си почивка, докато си е почивал, един от неговите колеги го е
помолил да му помогне за това товарене. Изрично беше разпитан и третият технически
ръководител, който също потвърди, че като за първи работен ден това е била възложената
му към момента на трудовата злополука работа, а не тази, която той е решил да извърши в
помощ на своя колега. По отношение на това кои са били компетентните органи и дали в
акта констатациите са задължителни за съда също мисля, че има изобилна практика за това,
2
че могат да бъдат оспорени констатациите и че те не са задължителни за съда. Съдът точно
това направи, като е констатирал въз основа на изслушаното заключение на вещото лице, че
констатацията по административния акт относно това, че е следвало да бъде сключен
граждански договор с фирма, която да поддържа това подемно устройство изрядно и това
съставлява нарушение – едно от трите в акта, които са посочени в акта, съдът е приел много
мотивирано заключението на вещото лице, че при тази височина - на два метра от началното
ниво на придвижване на платформата до първия производствен етаж, не се налага с оглед
височината и характера на този подемник поддръжка от такава фирма. В този смисъл след
като съдът е обосновал достатъчно добре своето становище, с което се опровергават
констатациите в акта, няма пречка да бъдат опровергани и останалите две констатации, а
именно относно характера на злополуката и относно поддръжката, която е следвало да бъде
извършвана от моите доверители, но според акта такава не е била извършвана. В делото има
събрани доказателства относно изрядното поведение на работодателя и това съпричиняване,
даже изцяло виновно поведение на работника да не се съобрази с два пъти дадения му
инструктаж, да не се съобрази с правилата, които са му известени от работодателя и срещу
които той се е подписал същия ден само няколко часа по-рано като инструктаж и да
пренебрегне тези правила. Обстоятелството, на което се акцентираше е, че не било доказано,
че пишело до самата машина, че не трябва да се стъпва на нея, събраните свидетелски
показания бяха в обратен смисъл. Второ, на снимките, направени в следствието при
разследването на случая, ясно се вижда, че до входната врата на това помещение е сложено
такова обозначение с подробни инструкции и подпис на управителя. Ако един работник е
склонен да не спазва тези правила, независимо колко пъти ще бъдат те написани и къде,
както и при проведен инструктаж, то очевидно няма проблем отново да ги наруши с едно
лекомислие, което е проявил конкретно в тази ситуация. Моля да съобразите, че не може
при такава работна заплата при тези икономически условия и при това поведение на
работника и съответно безупречното поведение на работодателя да се определя
обезщетение, което в сравнение с иска от 38 000 лева действително е по-малко от петдесет
процента, но само по себе си е много завишено, макар и при отхвърлен иск, с оглед
обстоятелствата по делото и с оглед възможностите, капацитета и размера на работна
заплата, която за първи ден е изпълнявал работника в този ден на трудовата злополука.
Считам, че не следва да се насърчава такова искане за много високи обезщетения от 50 000
лева при положение, че става дума за едно укоримо поведение на работника и спазени
условия на труд от работодателя. И на работодателя му е проблем това поведение, видно от
последващите му действия изцяло е положена медицинска грижа, заплатен е имплант от 1
700 лева, допълнително лечение, което е плащано. Всички тези обстоятелства бяха отречени
от ответника, включително, че по представените рецепти и медицински документи те са
заплащали тези суми, които очевидно се опровергаха от представените доказателства. Съдът
не обърна внимание на удостоверението от КАТ за неговите глоби през 2017г., което пак
опровергава казаното в исковата молба, че той не може да започне работа като шофьор през
2017г. и е напуснал заради болки в крака. Очевидно той е карал личния си автомобил даже с
превишена скорост. Моля за решение в този смисъл, както и за присъждане на сторените
3
разноски.
АДВ. Б.: Налице е безспорна трудова злополука, за която има вина работодателят.
Работникът не е проявил самоинициатива да извършва някаква дейност, която ответната
страна твърди, че не му е била възлагана. Именно поради това, че му е била възложена
такава дейност, работникът е извършил тази дейност. Никой няма самостоятелно започне да
разтоварва или да товари някакви кашони със стока, ако това нещо не му е наредено.
Безспорно е, че вина има работодателят, който не е осигурил безопасни и здравословни
условия на труд. Скъсаният кабел е по вина на работодателя, не по вина на работника. Да се
твърди, че злополуката е била изцяло по вина на работника не е сериозно и не отговоря на
фактите. По делото бяха събрани достатъчно доказателства, има преписка от Инспекция по
труда, има и наказателно дело, които по безспорен начин са установили наличието на
трудова злополука с виновно поведение на работодателя. Безспорно беше установено, че
след трудовата злополука моят доверител е променил изцяло начина си на живот, вече не
поддържа контакти със своите близки и приятели, поради факта, че и към настоящия момент
кракът му няма да заздравее, той няма да заздравее цял живот. Самата телесна повреда е
такава, че никога няма да заздравее. На няколко пъти той е започвал работа в други
предприятия и е напускал, тъй като се оказва, че поради това свое здравословно състояние
той не издържа на тази работа. Вина за всички тези болки и страдания, които изпитва моят
доверител, има именно тази трудова злополука. По делото беше установено безспорно, че
преди това моят доверител е работил в това дружество от месец февруари. Факт, който от
ответната страна въобще не споменава. Пари, които са били заплащани на моя доверител, са
във връзка с предходното трудово правоотношение. Пари, които са били заплатени от
работодателя във връзка с неговото лечение, ние не сме ги претендирали в това дело.
Претендираме други суми, които не са били заплатени, малка част от които са
имуществените щети и голям част са неимуществените щети – болките и страданията, които
моят доверител продължава да изпитва и към настоящия момент. В тази връзка считам, че
решението е законосъобразно, обосновано и следва да бъде потвърдено. Моля да ни
присъдите сторените разноски.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:25 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4