Р Е Ш
Е Н И Е №260133
Гр.Варна, 20.07 2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, търговско
отделение, трети състав, в публичното съдебно заседание на седми
април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ
ХРИСТОВА
При участието на секретаря Десислава
Чипева
Като
разгледа докладваното от съдията Р. Славов в.търг.дело № 24 по описа за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл ГПК:
Производството
е въззивно, образувано по жалба на Община Силистра, чрез процесуален
представител, срещу решение № 260001 от 12.08.2020г. по търг.дело № 7/19г. по
описа на Силистренски ОС, в частта с която Община Силистра е осъдена да заплати
на „Ват Къмпани-Русе“ЕООД сумата от 1 386 281,91лв.-стойност на
извършени допълнителни СМР, които не са включени в първоначалната КСС към
писмени договори, сключени на 27.09.2011год. и 28.10.2011год. между ДЗЗД
„Екоинженеринг Антитраш за Силистра“ като изпълнител и Община Силистра като
възложител, но са били необходими за годността на извършената работа по
договорите и въвеждане на обекта в експлоатация, с която сума Общ. Силистра се
е обогатила при липса на правно основание, вземането за което е придобито от
ищеца по договор за цесия от 30.10.2017год. Решението се обжалва и в частта, с
която Общ Силистра е осъдена да заплати на „Ват Къмпани-Русе“ЕООД сумата от
80 742,94лв.-разноски по компенсация.
В
жалбата се твърди, че решението е недопустимо, а в отношение на евентуалност е
неправилно-като незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон.
Твърди
се, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, като вместо заявеният с
исковата молба по делото иск се е произнесъл по друг иск, поради което
решението следва да бъде обезсилено в обжалваната част и делото върнато за
произнасяне по предявения иск. Сочи че в исковата молба ищецът изрично е
посочил, че процесните СМР-та са извършени от ДЗЗД ЕКОИНЖЕНЕРИНГ АНТИТРАШ ЗА СИЛИСТРА“.
Ищецът изрично е посочил ДЗЗД „Екоинженеринг Антитраш за Силистра“ за
първоначален кредитор, че претендираните вземания са на изпълнителя по договрите
за обществена поръчка, както и че за тях са издадени фактури от изпълнителя по
тези договори ДЗЗД „Екоинженеринг Антитраш за Силистра.
Ищецът
изрично е предявил в уважения иск за неоснователно обогатяване, като е поискал
с петитума на ИМ Общ.Силистра да бъде осъдена да му заплати претендираната сума
като стойност на извършените от ДЗЗД „Екоинженеринг Антитраш за Силистра
допълнителни СМР. Следователно, според ищеца това е дружеството в което е
настъпило обедняването.. В доклада по делото съдът също е посочил това
обстоятелство. В обстоятелствената част
на решението също е посочено, че
претенцията за неоснователно обогатяване за сумата от 1 513 973,10лв.
е стойност на извършенитке от ДЗЗД „Екоинженеринг Антитраш за Силистра,
допълнителни СМР.
Според
въззивника, абсолютно недопустимо и неправилно, след като е сезиран с
твърдението, че ДЗЗД „Екоинженеринг Антитраш за Силистра, е извършил процесните
СМР, съдът е уважил иска,, като е приел, че друго лице-„КМ-Билдсистем“ЕООД , а
не твърдяното от ищеца е извършило процесните СМР. По този начин съдът е приел,
че ДЗЗД „Екоинженеринг Антитраш за Силистра, не е изпълнил процеснните СМР, но
вместо да отхвърли иска, съдът го е уважил, като незаконобразно е приел, че са
настъпили други, незаявени от ищеца факти. Следователно, съдът се е произнесъл по
предмет, с който не е бил сезиран, позовавайки се на обстоятелства, на които
ищецът не се е позовавал. Счита също, че съдът е допуснал процесуални
нарушения, понеже е пропуснал в диспозитива на решението да посочи кое е
обеднилото се лице, каквото е изискването на предявения иск по чл.59 ал.1 ЗЗД.
В
евентуалност са развити съображения за неправилност на решението. Твърди че
решението е необосновано, което е довело до оставяне без уважение на
възражението за прихващане и възражението за настъпила погасителна давност.
Изложени са съображения също срещу извода на съда, че КП от 16.01.2014год. е
бил такъв за приемане на СМР.
Изложени
са съображения също за нищожност на договорите за цесия като се позовават на
влязло в сила решение на т.д. № 45/2018год. което е с предмет част от вземането
по процесния договор за цесия, предмет и на настоящето производство. Излага
също, че съобразно чл.13 от договора за консорциум от 16.05.2011год. по който е образувано ДЗЗД „Екоинженеринг Антитраш
за Силистра, никой от членовете няма право да прехвърля своите права, или
задължения или част от тях, като този текст не е изменян. За това евентуалното
прехвърляне на права противоречи на посочения текст.
Моли
съда да обезсили решението и да върне делото на съда за произнасяне по
предявения иск, евентуално да отмени решението в обжалваната част и да
постанови друго, с което предявеният от него иск да бъде отхвърлен изцяло, като
претендира направените по делото разноски.
Насрещната
страна по жалбата „Ват Къмпани Русе“ЕООД, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор оспорва подадената въззивна жалба и моли съда да потвърди
обжалваното решение, като претендира направените по делото разноски.
От
главните страни в процеса са постъпили частни жалби срещу решение № 260023 от 29.10.2020год с
което се
изменя, на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК, решението в частта за разноските, като се
увеличава размера на присъдените в полза на ВАТ КЪМПАНИ – РУСЕ ЕООД разноски, от сумата 80 742, 94лв. на сумата
82 010,40лв. и с което е оставено без уважение молбата на ищеца по чл.248 ГПК в
останалата й част, както и молбата на ответника по чл.248 ГПК. Решението се
обжалва от страните и в частта му, .с която
молбите, с правно основание чл. 250 ГПК са оставени без уважение. В
жалбите са изразени становища за неправилност на решението по изложени
съображения. Жалбите се оспорват с постъъпили писмени отговори на страните.
В
съдебно заседание, жалбата се поддържа, съответно оспорва чрез процесуални представители на страните, както и чрез писмени становища на същите.
Третото
лице помагач на страната на ответника Предприятие за управление на дейностите
по опазване на околната среда – ПУДООС, със седалище гр.София, чрез процесуален
представител, счита решението за недопустимо, поради което същото следва да
бъде обезсилено, а делото върнато на СОС за произнасяне по иска.
Въззивният съд, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и съобразно
предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното,
относно обжалваната част от решението:
Предмет на разглеждане пред настоящата
инстанция е предявен осъдителен иск с правно основание чл.59 ЗЗД, от „Ват
Къмпани – Русе“ ООД със седалище гр.Варна, чрез процесуални представители срещу
Община Силистра в
условието на евентуалност- при неприемане за доказано наличието на договор
относно процесниите СМР подробно изложени в обстоятелствената част на исковата
молба във връзка с изграждане на:- 1. регионално съоръжение за предварително
третиране на ТБО преди тяхното депониране, включващо линия за сепариране на ТБО
и -2. инсталация за компостиране на зелени /биоразградими отпадъци/, които не
са включени в първоначлната /проектна/ количествено стойностна сметка /КСС/, не
са във връзка с гореописаните писмени договори сключени между ДЗЗД
„Екоинженеринг Антитраш за Силистра“ ЕИК ********* като изпълнител и Община
Силистра като възложител, поради което за тях не се дължи възнаграждение на
договорно основание, моли за осъждане на ОБЩИНА СИЛИСТРА да заплати сумата от 1
513 973.10 лв. - стойност на извършените от ДЗЗД "Екоинженеринг Антитраш
за Силистра" с ЕИК ********* допълнителни СМР, съгласно констативен
протокол № 02 от 16.01.2014год., описани
подробно по вид и пера в обстоятелствената част на молба Вх.№ 419/2020г и
Приложение №5, и Приложение №6 от допълнителна съдебно-техническа експертиза,
които не са включени в първоначалната /проектна/ количествено стойностна сметка
към писмени договори, сключени на 27.09.2011г. и 28.10.2011г. между ДЗЗД
"Екоинженеринг Антитраш за Силистра" с ЕИК *********, като изпълнител
и Община Силистра, като възложител, но са били необходими за годността на
извършената работа по договорите и въвеждане на обекта в експлоатация,
вземането за която е придобито от ищеца с договор за цесия от 30.10.2017г.
Претендира разноски за
производството.
Ищецът твърди осъществена от
изпълнителя - ДЗЗД ЕКОИНЖЕНЕРИНГ АНТИТРАШ ЗА СИЛИСТРА и приета от възложителя -
ОБЩИНА СИЛИСТРА работа, която не е била уговорена с посочените два договора, и не е залегнала в първоначалната
КСС, която не е била заплатена.
Излага, че в процеса на изработка
се наложило да бъдат извършени допълнителни СМР, задължително необходими, за да
бъде изработеното годно за ползване, както и такива представляващи настъпили
съществени и несъществени промени в инвестиционните проекти по време на
строителството на отделни подобекти и части от тях. Тези извършени допълнителни
СМР общо по позициите на двата договора са на стойност 1 538 215.96 лв. без
ДДС, подробно посочени в исковата молба.
Приемането на допълнителните СМР
е извършено и е било удостоверено с подписан от страните по договорите писмен
констативен протокол № 02 от 16.01.2014г. Работата по допълнителните СМР била
приета от възложителя, като били съставени документи подписани от страните -
констативен акт за установяване годността за приемане на строежа - образец 15
от 29.08.2014г., и приемо-предавателен протокол от 28.08.2015г. За тези суми
били издадени от ДЗЗД ЕКОИНЖЕНЕРИНГ АНТИТРАШ ЗА СИЛИСТРА - изпълнител по
цитираните два договора за обществена поръчка с възложител Община Силистра
фактура №**********/07.07.2016 год. и фактура №**********/07.07.2016 год.
Въпреки настъпилия падеж за плащането
- 5 дни след издаване на фактурите, същите не са платени.
Излага, че ищецът е приемник на
вземането, придобито от него с договор за цесия от 30.10.2017г. от цедента
ДАРАКЧИЕВИ ООД. Цедентът ДАРАКЧИЕВИ ООД е придобил това вземане също с договор
за цесия от 02.10.2017г. от КМ БИЛДСИСТЕМ ЕООД, което дружество е придобило същото
вземане с договор за цесия от 20.01.2014г. от ДЗЗД ЕКОИНЖЕНЕРИНГ АНТИТРАШ ЗА
СИЛИСТРА- изпълнител по цитираните в исковата молба договори.
ОТВЕТНИКЪТ - ОБЩИНА СИЛИСТРА, ЕИК
*********, чрез процесуален представител оспорва исковата претенция. Оспорва
твърденията, за извършени допълнително СМР, като сочи, че такива не са
възлагани. Счита исковите претенции,
като недопустими, евентуално
неоснователни. Оспорва и моли съда да прогласи нищожността на договорите
за цесия послужили за активната процесуална легитимация на ищеца. С
отговора на исковата молба ответникът Община Силистра е оспорил договора за
цесия от 20.01.2014г. като нищожен на основание чл.26 ал.1 и ал.2 от ЗЗД –
поради липса на съгласие, невъзможен предмет и противоречие със закона, както и
като подписан от лице без представителна власт. Поради изложеното, според
ответника този договор не е породил правни последици.
В
условие на евентуалност, прави и възражение за погасителна давност, както и
възражение за прихващане със сумата от 1 884 442,20лв.,
представляваща неустойка по чл.10.4 от договорите.
Съдът
приема за установено следното:
Представен
е договор за цесия от 20.01.2014г /стр.17/., сключен
между ДЗЗД „Екоинженеринг Антитраш за Силистра“ и „КМ Билдсистем“ ЕООД, по
силата на който ДЗЗД прехвърля на „КМ Билдсистем“ ЕООД свои вземания от Община
Силистра, произтичащи от договори от 27.09.2011г. и 28.10.2011г., сред които и
вземане в размер на 1 538 215.96лв., без ДДС представляващо –съобразно описаното в договора, изпълнени видове
СМР, съгласно изискване технологията на строителство и нови проекти в част
„геодезия“, „Пътна“ и „Конструкции сграда сепариране“, актувани с протокол
обр.19 от 16.01.2014г., но невключени в количествено стойностната сметка за
обекта по Договор за възлагане изпълнение-първа обособена позиция от 27.09.2011г. и втора обособена позиция
(компостиране) от 28.10.2011г., дължимо от Об.Силистра, в качеството на
възложител по посоченият договор, както и като неправомерно обогатил се по
чл.55 -59 ЗЗД заедно с евентуално обезщетение за забава върху главницата.
От името на цедента договорът е подписан от
Вл. Варимезова, посочена като управляващ и представляващ гражданското
дружество. Представени и приети са договор за цесия от 02.10.2017 год. със
страни - КМ БИЛДСИСТЕМ ЕООД и ДАРАКЧИЕВИ ООД, придобило същите вземания също с договор за цесия от 02.10.2017
год. от КМ БИЛДСИСТЕМ ЕООД, респ. доказателства, че ищецът е приемник на
вземането, придобито от него с договор за цесия от 30.10.2017г. от цедента
ДАРАКЧИЕВИ ООД.
По делото е представен констативен
протокол №02 от 16.01.2014 год., на който ищецът се позовава относно
извършените СМР. В същитят, според отразеното в заглавната част, са посочени и
остойностени реално изпълнени СМР, над актуваните и договорени. Според
заглавната част от протокола, чрез него се констатират реалното изпълнени към
31.12.2013год. СМР, от строителя на обекта КМ БИЛДСИСТЕМ ЕООД“.
Посоченото дружество не е участник в ДЗЗД „ЕКОИНЖЕНЕРИНГ АНТИТРАШ ЗА
СИЛИСТРА“. Както се посочи, именно
стойността на СМР, описани в протокол № 02 от 16.01.2014год. са част предмета по договор за цесия от 20.01.2014г
/стр.17/., сключен между
ДЗЗД „Екоинженеринг Антитраш за Силистра“ и „КМ Билдсистем“ ЕООД, по силата на
който ДЗЗД прехвърля на „КМ Билдсистем“ ЕООД свои вземания от Община Силистра,
произтичащи от договори от 27.09.2011г. и 28.10.2011г., сред които и вземане в
размер на 1 538 215.96лв., предмет на настоящия иск.
Предвид изложеното, следва да се
направят следните изводи:
Относно възраженнието на
въззивника за допуснати процесуални нарушения-изразяващи се в произнасяне по
непредявен иск, водещо до недопустимост на решението по см. на чл.270 ал.3 ГПК.
За да се произнесе по това
възражение, съдът съобрази следното: Недопустимо е решение, по което съдът се е
произнесъл по непредявен иск. –арг. чл.270 ал.3 ГПК. Съобразно диспозитивното
начало в гражданския процес, предметът на делото, се въвежда от ищеца чрез
исковата молба, и обемът на дължимата защита, се определят от страните-чл.6
ал.2 ГПК.
Ищецът
очертава предмета на делото –чрез основанието и петитума на иска. Основанието
на иска-т.е. обстоятелствата на които се основава иска, обхваща фактите, от
които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право.
Белезите които индивидуализират субективните права са правопроизводящият факт,
съдържанието на правото и носителите на правоотношението. Тези белези ищецът
следва да посочи в исковата молба, чрез основанието и петитума на иска. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното
начало, съдът се е произнесъл по предмет за който не е бил сезиран:-т.е. когато
е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната
не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е
разгледан иск на непредявено основание. С други думи, несъответствието между
заявеното с исковата молба право и правото на което е дадена защита с
решението, представлява произнасяне по непредявен иск.
Съдът
счита, че такова несъответствие не се установява по уважения от съда евентуален
иск, поради следните съображения:
Ищецът е посочил следните
основания на разгледания от съда евентуален иск: Осъществена от изпълнителя -
ДЗЗД ЕКОИНЖЕНЕРИНГ АНТИТРАШ ЗА СИЛИСТРА и приета от възложителя - ОБЩИНА
СИЛИСТРА работа -извършени допълнителни СМР, задължително необходими, за да
бъде изработеното годно за ползване, както и такива представляващи настъпили
съществени и несъществени промени в инвестиционните проекти по време на
строителството на отделни подобекти и части от тях /по см. на чл. 154 от ЗУТ/,
които поръчващият възложил отново на изпълнителя ДЗЗД ЕКОИНЖЕНЕРИНГ АНТИТРАШ ЗА
СИЛИСТРА. Тези извършени допълнителни СМР общо по двата подобекта договора са
на стойност 1 538 215.96 лв. без ДДС, подробно посочени в исковата молба и не
са заплатени от ответната община. Излага се в исковата молба,, че ищецът е
приемник на вземането, придобито от него с договор за цесия от 30.10.2017г. от
цедента ДАРАКЧИЕВИ ООД. Цедентът ДАРАКЧИЕВИ ООД е придобил това вземане също с
договор за цесия от 02.10.2017г. от КМ БИЛДСИСТЕМ ЕООД, което дружество е
придобило същото вземане с договор за цесия от 20.01.2014г. от ДЗЗД
ЕКОИНЖЕНЕРИНГ АНТИТРАШ ЗА СИЛИСТРА- изпълнител на процесните СМР. Следователно, ищецът като основание на иска е
въвел: извършени от ДЗЗД ЕКОИНЖЕНЕРИНГ
АНТИТРАШ ЗА СИЛИСТРА. Допълнителни СМР,
незаплатени от възложителя, прехвърлени от ДЗЗД ЕКОИНЖЕНЕРИНГ АНТИТРАШ ЗА
СИЛИСТРА. на „КМ Билдсистем“ЕООД с цесия от 20.01.2014год., и придобити от ищеца впоследствие по реда на
чл.99 ЗЗД, в качестовото му на цесионер.
Следователно, ищецът основава правата си на извършени от ДЗЗД
ЕКОИНЖЕНЕРИНГ АНТИТРАШ ЗА СИЛИСТРА допълнителни СМР, вземанията за които са
прехвърлени от последното с договор за цесия от 20.01.2014год.
С обжалваното решение, съдът е
разгледал въведените основания на ищеца, като е изложил съображения, че СМР не
са изпълнени от ДЗЗД ЕКОИНЖЕНЕРИНГ АНТИТРАШ ЗА СИЛИСТРА., или от някое от
участващите в него дружества, а от трето за ДЗЗД ЕКОИНЖЕНЕРИНГ АНТИТРАШ ЗА
СИЛИСТРА лице, а именно-КМ Билдсистем ЕООД, като Община Силистра се е обогатила
за сметка на това лице, респективно същото се е обеднило.
Съдът
счита, че не се установява, съдът да са е произнесъл по непредявен иск.
Искът
по чл.59 ЗЗД е за извършени от ДЗЗД ЕКОИНЖЕНЕРИНГ АНТИТРАШ ЗА СИЛИСТРА“ СМР,
които са прехвърлени на ищеца и същият се легитимира с договор за цесия.
–обстоятелства, които съдът е разгледал.
Действително, ищецът е твърдял,
че СМР са извършени от ДЗЗД ЕКОИНЖЕНЕРИНГ АНТИТРАШ ЗА СИЛИСТРА. Видно е от
съдържанието на решението, съда е разгледал посоченото обстоятелство, като е
приел, че СМР не са извършени от ДЗЗД ЕКОИНЖЕНЕРИНГ АНТИТРАШ ЗА СИЛИСТРА. Съдът е направил извод, -.че СМР не са
извършени от ДЗЗД ЕКОИНЖЕНЕРИНГ АНТИТРАШ ЗА СИЛИСТРА, а са извършени от трето
лице-КМ Билдсистем, като е уважил иска по изложени съображения.
Следователно,
не се установява произнасяне по непредявен иск, респективно, съдът не е излязъл
извън предмета на делото.
Предвид изложеното, оплакването
за недопустимост на решението, поради произнасяне по непредявен иск, съдът
намира за неоснователно. За това, искът следва да се разгледа по същество.
Относно легитимацията на ищеца,
оспорена от ответната страна, чрез оспорване действителността на договора за
цесия от 20.01.2014год.
Съдът счита, че следва да
разгледа възраженията на ответинка по оспорената легитимация на ищеца по иска.
Съобразно изложеното в исковата молба, претенцията на ищеца се основава на
твърдения, че същият в качеството му на цесионер, е придобил процесните
вземания, а именно:-
Вземането е придобито от ищеца с договор за цесия от 30.10.2017г. от цедента
ДАРАКЧИЕВИ ООД. Цедентът ДАРАКЧИЕВИ ООД е придобил това вземане също с договор
за цесия от 02.10.2017г. от КМ БИЛДСИСТЕМ ЕООД, което дружество е придобило същото
вземане с договор за цесия от 20.01.2014г. от ДЗЗД ЕКОИНЖЕНЕРИНГ АНТИТРАШ ЗА
СИЛИСТРА- изпълнител по цитираните в исковата молба договори и посочен като
такъв в исковата молба като изпълнител на процесните СМР.
Легитимацията на ищеца се оспорва с
доводи, че първоначалния договор за цесия е подписан от лице без представителна
власт по отношение на цедента „Екоинженеринг Антитраш за Силистра“ ДЗЗД, вкл. в
нарушение на чл. 360 ЗЗД, както и с доводи във въззивната за прогласена
нищожност на договора за цесия от 20.01.2014год. в съдебно производство между
страните и разпростиране на СПН и
относно настоящето производство.
Относно легитимацията на ищеца, съдът
счита, че е задължен да приложи установеното с влязло в в сила Решение №85 от
25.04.2018 год., постановено по т.д.№45/2018 год. на ВнАС, водено между праводателя
на ищеца Билдсистем ЕООД и Община Силистра, поради следните съображения: -на
основание чл.298 ал.2 ГПК, това решение има действие и за ищеца Ват Къмпани
Русе, като правоприемник на Билдсистем.
По делото е прието следното:- че
„договорът за цесия от 20.01.2014 г. е изначално нищожен, нищожността е пълна и
всеки може да се позове на нея, понеже договорът за цесия е подписан от лице
без представителна власт и е налице хипотеза на висяща недействителност. Настоящият състав впоследствие е стигнал до
други изводи, относно подобни хипотези, но така, или иначе, решението по т.д. №
45/2018год. е влязло в сила, поради което следва да бъде преценено неговото действие в настоящия
процес.
Съдът намира, че СПН относно прехвърлителното
действие на договора за цесия от 20.01.2014год. има значение и за настоящето
производство, поради следното:
Действително, в посоченото решение
съдът е разгледал друга парична претенция. Но тази претенция също е прехвърлена
със същия договор за цесия от 20.01.2014год. Следователно, и на разгледания иск
по в.т.д. № 45/2018год. на ВАпС и по настоящето дело № 24/2021год. основанието
на исковете е едно и също-вземания прехвърлени с една и съща цесия-цесия от
20.012014год. С влязлото в сила решение, е отречено вземане на ищеца, придобито
със същия договор за цесия-т.е. отречено е прехвърлителноото действие на този
договор. Следва да се отбележи, че СПН се простира и върху основанието на иска.
В мотивите на т.2 от ТР № 3/2016год. на ОСГК, се приема, че решението по уважен
частичен иск за парично вземане, се ползва със сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в
друг исков процес за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право, защото основанието на иска е било предмет на
предявения иск, а той се обхваща от
силата на пресъдено нещо. Тук по
аналогия следва да се приложи цитираното
ТР за частичния иск, понеже става въпрос за друга сума по същия договор за
цесия.
С оглед на зачитането на силата на
присъдено нещо, договора за цесия от 20.01.2014год., съдът намира, че същият не
е произвел своето прехвърлително действие, респективно, вземанията предмет на
него, не са прехвърлени от ДЗЗД ЕКОИНЖЕНЕРИНГ АНТИТРАШ ЗА СИЛИСТРА“ на КМ Билдсистем
ЕООД. Понеже КМ Билдсистемс ЕООД не е станало цесионер на прехвърлените
взеамния, същите не са прехвърлени от него и на Даракчиеви ООД, респективно и
последното не ги е прехвърлило на Ват къмпани ЕООД. Предвид изложеното,
дружеството-ищецът в качеството му на цесионер не е придобило сумите предмет на
цесията от 20.10.2014год., респективно,
не се установява неговата легитимация по иска. Искът се явява
неоснователен на това основание.
Но и дори да не се сподели
становището, че с договора за цесия не са прехвърлени посочените в него
вземания, искът се явява неоснователен, поради погасяването му по давност,
поради следното:
Настоящият състав намира, че
съобразно чл.110 вр.чл.114 ЗЗД, вземането на ищеца по чл.59 ЗЗД се погасява с
общата петгодишна давност. Следва да се отбележи, че изискуемостта на
вземанията по чл.59, както и по чл.61 от ЗЗД възниква от извършване на
съответния разход и от този момент започва да тече давностния срок- този извод
е съобразен с решение по т.д. № 948/2005г. на ВКС, 2-ро г.о.
В процеса не е спорно, че всички СМР,
чиято парична равностойност формира претенцията на ищеца, са извършени до
31.12.2013год.: Това се сочи изрично от ищеца в допълнителната искова молба, в
която уточнява, че процесните СМР са изпълнени между 9.01.2013год. и
31.12.2013год.: В констативен протокол №02 от 16.01.2014 год., на който ищецът
се позовава като доказателство относно извършените СМР, са посочени и
остойностени реално изпълнени СМР към 31.12.2013год.
Следователно, от събраните по делото
доказателства, както и от твърденията на ищеца,
се установява по несъмнен начин, че всички СМР, чиято стойност формира
претенцията на ищеца, са извършени към 31.12.2013год. Предвид изложеното, съдът счита, че
давностния срок за вземането на ищеца по изработените СМР, предмет на протокол
№ 02 от 16.01.2014год. е започнал да тече от установената по делото най-късна
дата на извършването им-31.12.2013год. и е изтекъл на 31.12.2018год. С оглед на така установеното, съдът намира,
че предявеният иск е погасен по давност, като предявен на
16.01.2019год.
За това искът на Ват Къмпани-Русе ЕООД е неоснователен и на това основание,
поради което подлежи на отхвърляне.
Предвид несъвпадане на настоящето
решение с обжалваното решение, същото следва да бъде отменено. Предвид направения
извод, съдът не дължи произнасяне по частните жалби.
Разноски: предвид изхода на спора, на
основание чл.78 ал.3 ГПК, на ответника се дължат направените разноски в
производството.
Пред СОС ответната страна е направила
разноски в общ размер от 59 010лв.
С решението е присъдена сумата от 6052,75лв. съобразно отхвърлената част
от исковете. Предвид установената неоснователност на останалата част на
исковете от настоящата инстанция, следва да бъде присъдена останалата част от
направените разноски-сумата от 52 957,25лв.
За въззивната инстанция, страната е
направила разноски в общ размер на 58 230,64лв., от които адвокатски
хонорар 25 400лв. без ДДС, относно който е направено възражение за
прекомерност, на основание чл.78 ал.5 ГПК. По така направеното възражение съдът
съобрази следното: Защитавания
материален интерес пред въззивната инстанция е в размер на 1 386 281,91лв.
Минималното възнаграждение според Наредба № 1/09.07.2004год. –чл.7 ал.2 т.6 е в
размер на 25392,82лв. без ДДС или 30 471,38лв. с ДДС. Предвид изложеното
претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 30 480лв. с ДДС не се
явява прекомерно и разноските следва да се присъдят в поискания размер общ
размер от 58 230,64лв., на основание чл.78 ал. ГПК.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ
ОТМЕНЯ
Решение № 260001/12.08.2020год. постановено по т.д. № 7 по описа на
Силистренски окръжен съд за 2019год.в частта с която ОСЪЖДА ОБЩИНА СИЛИСТРА, БУЛСТАТ ********* да
заплати на ВАТ КЪМПАНИ-РУСЕ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 1 386 281,91лв. -
стойност на извършени допълнителни СМР, които не са включени в първоначалната
/проектна/ количествено стойностна сметка към писмени договори, сключени на
27.09.2011г. и 28.10.2011г. между ДЗЗД "Екоинженеринг Антитраш за Силистра"
с ЕИК *********, като изпълнител и Община Силистра, като възложител, но са били
необходими за годността на извършената работа по договорите и въвеждане на
обекта в експлоатация, с която сума ответникът се е обогатил при липса на
правно основание, вземането за която е придобито от ищеца с договор за цесия от
30.10.2017г., както и в частта с която
осъжда Община Силистра
82 010,,40лв.-разноски за производството и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
иска на ВАТ КЪМПАНИ-РУСЕ ООД, ЕИК ********* за осъждане на ОБЩИНА СИЛИСТРА, БУЛСТАТ ********* да му
заплати сумата от 1 386 281,91лв. - стойност на материали и труд на извършени
допълнителни СМР, които не са включени в първоначалната /проектна/ количествено
стойностна сметка към писмени договори, сключени на 27.09.2011г. и 28.10.2011г.
между ДЗЗД "Екоинженеринг Антитраш за Силистра" с ЕИК *********, като
изпълнител и Община Силистра, като възложител, но са били необходими за
годността на извършената работа по договорите и въвеждане на обекта в експлоатация,
на основание чл.59 ЗЗД, която е придобито от ищеца с последователни договори за
цесия от 30.10.2017г., от 02.10.2017год. и от 20.01.2014год.
ОСЪЖДА ВАТ КЪМПАНИ-РУСЕ ООД, ЕИК ********* да
заплати на ОБЩИНА СИЛИСТРА, БУЛСТАТ ********* сумата от 52 957,25лв./петдесет
и две хиляди деветстотин петдесет и седем лева 25ст./, извършени разноски пред
Силистренски окръжен съд и сумата от 58 230,64лв./петдесет и осем хиляди
дввеста и тридесет лева и 64ст./-разноски за въззивната инстанция, на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Решението е постановено при участието на
трето лице помагач на страната на ответника Предприятие за управление на
дейностите по опазване на околната страна, ЕИК *********
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.