№ 61
гр. Свиленград, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20225620200106 по описа за 2022
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-0351-000014 от
04.02.2022 година на Началника на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР –
Хасково, с което на ИВ. Ж. ТР. с ЕГН ********** от град ************, за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10 лв. (пункт 1),
за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 20 лв. (пункт 2) и за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 1 000 лв.
и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за
срок от 12 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 година
на МВР са отнети 10 контролни точки (пункт 3).
Жалбоподателят ИВ. Ж. ТР. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като
НП бил незаконосъобразен (издаден в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила) и не бил
1
извършил нарушението.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят ИВ. Ж. ТР., не се
явява.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно
призован, не изпраща представител. От Съда се иска да потвърди
обжалваното НП.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 22.01.2022 година около 02.30 часа свидетелите Ат. Г. К. и Ал. Кр. Ж.
(служители в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково), при изпълнение на
служебните си задължения се намират на площад „14-ти март”, в близост до
бар „Али баба”, в град Свиленград, област Хасково, където спират за
проверка моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка
„Мерцедес”, модел Ц 320 с регистрационен номер 398М165 – собственост на
„Стойнов-90” ООД (справка относно актуалното състояние на дружеството
има приложена по делото) и управлявано от жалбоподателя Т., тъй като
автомобилът се движи без включени светлини; при която установяват, че при
поискване водачът на МПС – жалбоподателят Т. не представя Контролен
талон (КТ) към Свидетелството за управление (СУ) на МПС.
На место е извикан колегата им Б. П. Р., който разяснява на жалбоподателя
правата и процедурата във връзка с ползването на техническо средство за
установяване наличие, респ. липса на алкохол в кръвта му. Жалбоподателят е
изпробван за алкохол в 02.38 часа от свидетеля Р. с техническо средство
„Дрегер” 7510 (съгласно Заповед № 8121з-1186/13.09.2017 година) с
2
инвентарен № ARВА 0093 (, преминал успешно проверка за техническа
изправност (тариране на техническото средство) и в срока на годност видно
от Протокол с рег.№ 3286р-50712 от 26.10.2021 година), който отчита 0.90
промила алкохол. Издаден е и Талон за медицинско изследване № 082696, в
който Т. заявява, че е съгласен с показанията на техническото средство и не
желае да даде кръвна проба и в същото време полага подписа си в графите,
изразяващи желанието му да бъде изследван с доказателствен анализатор и да
му бъде извършено медицинско и химическо изследване. В Талона е
посочено, че следва да се яви до 03.40 часа в ЦСМП – Свиленград.
На посочената дата, предвид констатираните нарушения и в кръга на
службата си, Б. П. Р. – „Младши автоконтрольор”, ІІ степен в звено „Пътен
контрол” към Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР
– Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя
против жалбоподателя Т. и в негово присъствие Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) със серия AД и с бланков № 232805.
Това процесуално действие извършва и с участието на свидетелите К. и Ж.. В
изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на
фактическите нарушения, свързани с неносене на КТ към СУ на МПС,
движение през нощта без включени къси светлини и управление на МПС след
употреба на алкохол, както и на обстоятелствата по извършването и
откриването им. А досежно квалификациите, нарушенията правно
квалифицира с разпоредбите на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 70, ал. 1 от
ЗДвП и чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, които вписва за нарушени. В констатиращия
Акт фигурира отбелязано изрично и времето на проверката, в резултат на
която е констатирано третото нарушение. АУАН е редовно предявен и връчен
на жалбоподателя - нарушителя И.Т., който не сочи възражения против
констатациите в АУАН.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция”
в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 22-0351-
000014 на 04.02.2022 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема
изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната
квалификация на първото и третото нарушения, дадени от контролния орган
3
– чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, а по отношение на
второто нарушение посочва следната правна квалификация – чл. 70, ал. 3 от
ЗДвП и налага на жалбоподателя И.Т. съответно административни наказания
„Глоба” в размер на 10 лв., 20 лв. и 1 000 лв. и административно наказание
„Лишаване от право за управлява МПС” за срок от 12 месеца за третото
нарушение. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 07.02.2022
година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно
оформена –датирана и подписана. В същия смисъл са и данните от Справката
за нарушител/водач. Възражения относно начина и формата на връчване на
НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на
Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково
(Бончо Цветанов Бонев) да издават съответно АУАН и НП за нарушения по
ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018
година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Б. П. Р. заема
длъжността „Младши автоконтрольор”, ІІ степен в звено „Пътен контрол”
към Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково
и от Писмо с рег.№ 351000-1114 от 23.02.2022 година, видно от което Бончо
Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна
полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се
явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество
(заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от
ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт -
Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която
е отбелязано че Т. е санкциониран само за едно друго нарушение на ЗДвП
като с АУАН, съставен на 09.01.2022 година му е отнет КТ от тази дата.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
4
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично
нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяните нарушения) и родово (по аргумент от чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е
проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64,
б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които
се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица
на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал.
1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.3
от Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 година е налице и изрично
оправомощаване в полза на полицейски органи от посочената категория. В
процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към
22.01.2022 година актосъставителят Б. П. Р. е заемал длъжността „Младши
автоконтрольор”, ІІ степен, в звено „Пътен контрол” в Група „Охранителна
полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, т.е. бил е полицейски
орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а
група „Охранителна полиция” е структурно звено и част от състава на МВР. В
тази насока са и изявленията на свидетелите К. и Ж., направени в открито
съдебно заседание, проведено на 21.03.2022 година. Предвид изложеното
актосъставителят Б. П. Р. безспорно се явява длъжностно лице от службите за
контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от
ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП.
Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността
„Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР
- Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ –
Свиленград.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Действително в АУАН не са посочени датите на раждане на свидетелите
5
К. и Ж., но тези реквизити следва да са налични в Акта с оглед
идентификацията и конкретизацията на посочените лица. Предвид факта, че
са посочени коректно, точно и ясно трите им имена и местоработата им, както
и че са служители на МВР, е налице пълно индивидуализиране на посочените
свидетели и не е наличен проблем с тяхната индивидуализация, т.е. с тяхната
самоличност, респ. призоваването им в съдебно заседание. От друга страна
констатираните пропуски не представляват съществени процесуални
нарушения, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна
практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането
на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице. По
изложените съображения Съдът не счита, че е допуснато съществено
процесуално нарушение, тъй като в НП на едно место е посочен грешно
регистрационният номер на автомобила.
Вярно е, че в АУАН не е посочено ЕГН на нарушителя, което съставлява
нередовност на Акта. Сама по себе си тази нередовност е предпоставка за
постановяване на незаконосъобразно НП. Възможно е независимо от
допуснатата нередовност чрез събраните в хода на производството
доказателства да се установи извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина, при които обстоятелства нередовността на
АУАН е без значение предвид чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Формално
регламентираното производство по ЗАНН не следва да бъде абсолютизирано
до степен, изключваща винаги прилагане нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
Т.е. дори в конкретния случай да се приеме, че съдържанието на АУАН не е
достатъчно прецизно, налице са предпоставки за прилагане нормата на чл. 53,
ал. 2 от ЗАНН. Казано по друг начин за да се окачестви едно процесуално
нарушение като съществено е от значение дали при допускането му по
някакъв начин се ограничават или препятстват правата на някоя от страните в
процеса и конкретно в случая тези на жалбоподателя. Непосочването на ЕГН
на нарушителя по никакъв начин не засяга правата на някоя от страните, и
конкретно на жалбоподателя да разбере за какви нарушения се съставя Акта и
въз основа на какви данни, тъй като в АУАН са налични трите му имена,
възраст и адрес и отделно от това във всички други документи от АНП е
6
посочено ЕГН на нарушителя. Ето защо тази нередовност не може да се
приеме за съществено процесуално нарушение.
Безспорно установено е че към момента на съставяне на АУАН,
жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на
тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6,
т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея
следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът
управлява МПС. Понятието „управление” на автомобил включва всяко
действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му
в движение. В случая свидетелите – полицейски служители, са категорични,
че именно ИВ. Ж. ТР. е бил водач на процесния лек автомобил, тъй като него
са спрели за проверка като той е бил на шофьорското място и на него са
състави АУАН, при което той не е възразил, не е подал възражение, не е
посочил подобно възражение и в Жалбата си, както и в съдебно заседание.
Преценена по същество, Жалбата е основателна по следните
съображения:
По отношение на първото нарушение – Съдът намира, че визираното
нарушение не е извършено, тъй като е налице фактическа невъзможност
жалбоподателят към датата на проверката да представи на проверяващите
полицейски служители КТ към СУ на МПС, тъй като в приложената по
делото Справка относно нарушенията на жалбоподателя, е посочено, че Т. е
санкциониран за друго нарушение на ЗДвП като с АУАН, съставен на
09.01.2022 година му е отнет КТ от тази дата, т.е. към датата на настоящото
проверка – 22.01.2022 година И.Т. е нямало как да представи КТ. Ето защо
НП в тази част по пункт 1 следва да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно.
По отношение на второто нарушение - в случая е налице несъответствие
между словесното описание на санкционираното нарушение и неговата
правна квалификация. В НП е описано, че на 22.01.2022 година
жалбоподателят през нощта се движи без включени къси светлини. В НП,
въпреки че описаното деяние се субсумира под нормата на чл. 70, ал. 1 от
ЗДвП, същото е квалифицирано като такова по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП. Т.е.
посочените в НП съставомерни елементи не отговарят на обективните
признаци на нарушение по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП - налице е несъответствие
7
(вътрешно противоречие) между описаното нарушение (фактическото
(текстовото) описание на деянието) и посочената като нарушена правна норма
(неговата правна квалификация). Иначе казано описаното в АУАН и НП
деяние не е квалифицирано с надлежната административнонаказателна
разпоредба, която да съответства на вменените на жалбоподателя факти.
Изложеното представлява съществено нарушение на процесуалните правила и
обосновава извод за незаконосъобразност на административния акт и
основание за неговата отмяна на процесуално основание. Привлеченият към
административнонаказателната отговорност следва да знае всички факти,
които наказващият орган възвежда като обосноваващи обективната страна на
състав на нарушение, като тези факти следва да бъдат в логическо и правно
единство с конкретна разпоредба на закона. Иначе казано описателната част
на възприетото в НП нарушение следва да съответства на диспозицията на
нарушената норма, за да бъде ясно на нарушителя, това с кои свои действия
коя норма на закона е нарушил.
В административнонаказателното производство не е познат института на
фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо
съществуването на такава, когато се касае за правна квалификация, явяваща
се задължителен съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизит на същия акт.
Извеждането на правната квалификация от други налични по делото
документи е недопустимо, като в противен случай би се стигнало до хипотеза,
в която по тълкувателен път да се извличат изводите на АНО.
С оглед изложеното, Съдът счита, че процесното обжалвано НП в
посочената част, следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради
допуснато съществено процесуално нарушение. Т.е. административната
отговорност спрямо Т. за нарушение по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП следва да
отпадне като НП бъде отменено като незаконосъобразно в частта му по пункт
2.
По отношение на третото нарушение - Съдът приема с оглед събраните
доказателства, че обвинението не е недоказано, тъй като установяване на
употребата на алкохол в кръвта е извършено в нарушение на Наредба № 1 от
19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
(заглавието е изменено с ДВ, брой 81 от 2018 година) (Наредба № 1 от
8
19.07.2017 година), издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра
на вътрешните работи и Министъра на правосъдието, т.е. при установяване
концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя не са спазени
изисквания на посочената Наредба. Съгласно чл. 3а от цитираната Наредба,
установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол
в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор) или с медицинско и
химическо лабораторно изследване, когато: т. 2. лицето не приема
показанията на техническото средство или теста. Т.е. пристъпва се към
другите два метода на изследване (доказателствен анализатор и медицинско и
химическо изследване) когато лице не приема показанията на техническото
средство като следва лицето да избере точно по кой метод желае да се
извърши установяването на концентрацията на алкохол в кръвта му.
В настоящия случай обаче лицето собственоръчно вписва в Талона за
изследване, че приема показанията на техническото средство и в същото
време полага подписа си в графите, удостоверяващи желанието му да бъде
извършено установяването на концентрацията на алкохол в кръвта му и по
двата други метода.
Очевидно е, че посочената процедура в настоящия случай не е спазена,
поради което Съдът приема, че констатираното управление на МПС от
жалбоподателя с концентрация на алкохол в кръвта не е установено по
надлежния процесуален ред, разписан в Наредба № 1 от 19.07.2017 година,
предвид констатираните противоречия в съдържанието на Талона за
изследване.
Ето защо не могат да бъдат приети като безспорно доказателство
показанията на техническото средство, отчело концентрация на алкохол в
кръвта на жалбоподателя от 0.90 на хиляда. И след като този обективно
съставомерен елемент от основния фактически състав на чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП не е надлежно установен по разписания в Наредбата процесуален ред,
то нарушението „управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда” по отношение на жалбоподателя по т. 1 на чл.
5, ал. 3 от ЗДвП е несъставомерно от обективна страна. От данните по делото
става ясно, че преди предприемане на управлението на МПС жалбоподателят
9
Т. е консумирал алкохол. Но поради неспазване на реда за установяване на
съдържанието му в кръвта на жалбоподателя няма как да се приемат за
достоверни единствено показателите на техническото средство, защото
съгласно изискването на чл. 303 от НПК, към който препраща чл. 84 от
ЗАНН, Решението не може да почива на предположения и нарушението
трябва да се докаже по несъмнен начин.
Т.е. ненадлежно установената концентрацията на алкохол в кръвта на
жалбоподателя, вписана в НП, води до незаконосъобразното му
санкциониране за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Вмененото на жалбоподателя нарушение не се доказва по безсъмнен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства. Поради изложените
доводи, НП се явява незаконосъобразно в обсъжданата му част и като такова
следва да бъде отменено.
В случай, че не се възприеме изложеното от Съда, касаещо отмяна на
НП, то се излагат следните доводи:
При този вариант на разсъждение Съдът би приел, че са спазени
предвидените форма и процесуален ред като констатиращият и санкционният
актове биха имали необходимите реквизити и минимално изискуемо
съдържание. Ето защо биха липсвали предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице.
На базата на гласните и писмените доказателства, Съдът би намерил за
установена отразената в АУАН и в НП фактическа обстановка по извършване
и констатиране на нарушенията, предмет на разглеждане в настоящото
производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от ЗДвП (, касаеща нарушението
по пункт 1 от НП), водачът на МПС е длъжен да носи набор от документи, а
именно: СУ на МПС от съответната категория, КТ към него; Свидетелство за
регистрация на МПС, което управлява, документ за сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за МПС и други
документи. Нарушенията по чл. 100, ал. 1 от ЗДвП са формални, на просто
извършване и с факта на тяхното установяване законът свързва настъпването
на определени неблагоприятни за нарушителя правни последици. От
10
показанията на свидетелите К. и Ж. би се установило, че при проверката
извършена от тяхна страна, жалбоподателят не е представил КТ към СУ на
МПС.
Съдът би намерил, че е доказано да е осъществено от страна на
жалбоподателя и второто административно нарушение, т.е. на процесните
дата и час и през нощта Т. е управлявал лек автомобил без да е включил
късите светлини на автомобила.
Съдът би приел, че правилно както актосъставителят, така и наказващият
орган са квалифицирали поведението на водача като нарушение на
разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП (, касаеща нарушението по пункт 3
от НП), която въвежда забрана за водачите на пътно превозно средство да
управляват автомобил под въздействието на алкохол. Като водач, управляващ
МПС – лек автомобил, жалбоподателят е субект на задълженията, предвидени
в нормите на ЗДвП, които установяват правилата за движение по пътищата,
изискванията към водачите и конкретни техни задължения, така и относно
движещите се превозни средства. Съдът би приел, че деянието, осъществено
от жалбоподателя ИВ. Ж. ТР. в качеството му на водач на МПС и изразило се
в управление на автомобил, след употреба на алкохол, би сочело поведение
от негова страна, което е в пряк разрез и в отклонение от императивната
забрана за това, установена в нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Неизпълнението на това задължение е съставомерно като административно
нарушение, съгласно административнонаказателния състав на чл. 174, ал. 1 от
ЗДвП. Такава именно правна квалификация е дал и АНО и тя би била
правилна. Забраната, установена в закона е изрична, пряко произтича от
първата от цитираните разпоредби (чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП) и водачът е
длъжен да не управлява автомобил след употреба на алкохол или друго
упойващо средство. Съдът би приел, че редът, по който е установена
концентрацията на алкохол е съобразен с чл. 174, ал. 4 от ЗДвП и съответно с
изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 година. Изследването е
извършено от служител на МВР. Разпитаните по делото свидетели –
полицейски служители, описват този процес. На жалбоподателя е издаден
Талон за медицинско изследване. Установената би била концентрация на
алкохол в жалбоподателя в размер на 0.90 промила посредством техническо
средство „Дрегер” 7510. В тази си конкретно цифрова стойност, същата
надвишава минимално установената – 0.5 промила. Поради което и Съдът би
11
приел, че е налице съставомерно деяние по посочения текст. Действително в
НП не е посочена конкретната хипотеза на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, отнасяща
се до настоящия случай, но в НП е направено достатъчно ясно описание на
това нарушение и фактическите обстоятелства, при които е извършено,
поради което не би се стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво
го санкционират. Удостоверено би било, че на техническото средство към
датата на нарушението има извършена периодична проверка и срокът на
същата не е изтекъл.
Налице би бил и субективният елемент от състава на всяко едно от трите
нарушения – всяко едно от тях би било извършено виновно, при пряк умисъл.
Т.е. Съдът би приел, че жалбоподателят И.Т. е разбирал свойството и
значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си.
Следвало е да знае, както и е знаел, че при управление на МПС следва да носи
КТ към СУ и че при движение през нощта трябва да са включени късите
светлини, предвид факта, че това е ноторно известно; както и е следвало да
прецени, че не следва да управлява МПС след употреба на алкохол.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретните случаи като
маловажни по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с
факта на издаването на НП, респ. налагането на санкции на извършителя на
нарушенията. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова
страна, не би съставлявало процесуално нарушение. От друга страна,
съобразявайки признаците на осъществените фактически състави на
административните нарушения, процесните деяния не биха разкрили
обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито
пък изобщо липса на такава, поради което не биха съставлявали маловажен
случай. Отделно от това съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушения по този
закон не се прилага чл. 28 от ЗАНН.
Административните наказания за трите нарушения, визирани в НП биха
били правилно и законосъобразно определени както по вида си, така и по
размери, индивидуализирани в предвидените от закона такива – фиксирани за
посочените размери. Правна възможност за намаляване на наложените
административни наказания не би съществувала, предвид фиксираните
размери на санкциите, поради което по пряк аргумент от закона би липсвало
12
основание за определянето им под тези минимум. Така наложените с
обжалваното НП административни наказания за всяко едно от трите
нарушения, Съдът би намирил за необходими за постигане на предвидените в
чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.
Действително в НП не е конкретизирането по коя нормативна разпоредба
се налага санкцията отнемане на контролни точки от талона, но това не би
представлявало съществено процесуално нарушение, тъй като в АУАН и НП
е описано извършеното в случая нарушение. Отнемането на контролни точки
няма самостоятелен характер и действията на административния орган по
отбелязване на отнемането им е в зависимост от наличието на влязло в сила
НП и наложеното с него наказание. С влизане в сила на НП, се отнемат и
предвидените контролни точки (по аргумент от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година за определяне максималния размер
на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение).
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1
от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22-0351-000014 от 04.02.2022 година на Началника на
Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с което на ИВ. Ж. ТР. с
ЕГН ********** от град ************, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10 лв.
(пункт 1), за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 20 лв. (пункт 2) и за нарушение на чл. 5, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 1
000 лв. и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство
(МПС)” за срок от 12 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 година на МВР са отнети 10 контролни точки (пункт 3).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето
13
му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава
XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
14