Р Е Ш Е Н И Е
№ 18
гр.А., 11.02.2020
година
А.КИЯТ РАЙОНЕН СЪД - наказателна колегия, ІІ състав, в открито
заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Джанкова
при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора………., като разгледа
АН дело № 357 по описа на съда за 2 019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото
е образувано по жалба на М.С.П., ЕГН **********, действащ в качеството на управител
на ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ “М.”, ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: с.М. ***, община А., обл.Б., ***. Жалбата е подадена против Наказателно постановление № КГ-2260/03.10.2019 год. на Председателя
на Държавната агенция за метеорологичен и технически надзор (ДАМТН), с което за
нарушение на чл.8, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ),
във вр. с чл.6, т.2, Приложение *** от НИКТГУРНТК и на основание чл.34, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ)
на кооперацията, представлявана от М.П. е наложено наказание имуществена санкция в размер на 10 000,00 (десет хиляди) лева, като ЗКПУ
„М.“ е осъдена да заплати и разноски от 340,00 (триста и четиридесет) лева.
Жалбоподателят оспорва законосъобразността и правилността на обжалваното
постановление и моли за цялостната му отмяна. Чрез процесуалния си представител
адв.Г.К. *** в съдебно заседание поддържа направените оплаквания. Представя
доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) ангажира, чрез проц. представител юрисконсулт Десислава Борисова писмено
становище за неоснователност на жалбата. Оспорва изтъкнатите от жалбоподателя
съображения за допуснати нарушения в хода на административнонаказателното
производство. Не сочи доказателства, извън събраните в хода на административнонаказателното производство по повод
съставяне на обжалваното постановление. ДАМТН не изпраща представител в съдебно
заседание и не представя доказателства.
Производството е по
реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Въз основа на служебно извършената цялостна
проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, както
и по отношение на конкретните оплаквания, изложени в жалбата, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка от актосъставителя
Г.Д.Ч. – старши инспектор в Регионален отдел „ККТГ” – Б. и П.Х.В., на 18.04.2019 година в обект – Бензиностанция,
находяща се в *** в с.М., стопанисван от жалбоподателя ЗКПУ „М.“, са
взети контролни и арбитражни проби от течно гориво за дизелови двигатели, с
протокол за проверка и вземане на проба № БС-039/18.04.2019 година.
При проверката е установено, че горивото, последно
доставено в количество 5 015 л. с нареждане за експедиция ***830/27.03.2019
година и налично количество общо 4 585,7 литра се разпространява с
Декларация за съответствие № 91/04.03.2019 година, издадена от „Лукойл Нефтохим
Б.” АД, от партида № 91/276СН.
След изпитване на контролната проба в
стационарната акредитирана Лаборатория за изпитване на горива, смазочни
материал и присадки към ДАМТН – ГД ККТГ, град С., ж.к. ***, кв.”***”, ул.”***” ***,
сертификат за акредитация на БСА рег.№ 35 – ЛИ/26.11.2018 година, валиден до 30.09.2020
година е издаден Протокол от изпитване №
С-0164/19.04.2019 година. На основание изготвените протоколи от изпитване в ГД
„ККТГ” е извършена експертиза и е изготвен Констативен протокол КП-0234/19.04.2019
година за съответствие на течното гориво с изисквания за качество, съгласно
който: Течното гориво за дизелови двигатели по показател „Пламна темтература
(оС)” не съответства на изискванията за
качество, както следва: Полученият резултат от изпитването е 45.5 оС при норма над 55.0 оС.
Отразено е, че съгласно БДС EN ISO 4259 „Нефтопродукти. Определяне и прилагане на
данни за прецизност, относно методите за изпитване”, при получен резултат от
изпитването под 53,1 ОС
продуктът не съответства на изискванията за качество по този показател.
Въз основа на посочения
АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление на Председателя на
Държавната агенция за метеорологичен и технически надзор.
Горната фактическа
обстановка, съдът възприема въз основа на отразеното в акта, както и от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, които я установяват по
несъмнен начин.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата съдът приема за подадена
в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради
което и допустима. Разглеждайки я по същество, възприема следните доводи: Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля Г.Ч. (актосъставител) и св.по акта В.,
както и от събраните и надлежно приобщени по делото писмени доказателства.
Показанията на свидетелите Ч. и В. се кредитират с доверието на съда, тъй като
са логични, непротиворечиви и кореспондират изцяло с писмените доказателства по
делото.
Не са налице нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно-наказателното производство по налагане на имуществена санкция
на жалбоподателя. АУАН е съставен при спазване на императивните изисквания на
чл.42 и 43 от ЗАНН и не създава неяснота, относно нарушението, която да
ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44
от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения
по него, каквото с настоящия случай е сторено от ЗКПУ „М.“ (чрез управителя).
Атакуваното НП, съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Въпреки изложеното съдът,
съпоставяйки и анализирайки събраните по
делото доказателства намира, че не се установява по категоричен и несъмнен начин,
жалбоподателят да е осъществил състава на конкретно вмененото му
административно нарушение на чл.34,
ал.2, вр. чл.8, ал.2 от ЗЧАВ, вр.
чл.6, т.2, Приложение №2 от НИКТГУРНК. Съгласно чл.8, ал.2 от ЗЧАВ се забранява
пускането на пазара, разпространението,
транспортирането и използването на течни горива, които не отговарят на някое от
изискванията за качество, определени в наредбата по ал.1 - Наредба за
изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол.
Основното в случая
възражение на жалбоподателя е доколко категорично е установено, че се извършва
именно разпространение на посочените в АУАН и в НП дата – 18.04.2019 г. и място
- стопанисваната от жалбоподателя бензиностанция, находяща се в с.М., на течно
гориво с показател “пламна температура”, които според АНО не съответствали на изискванията за качество. Касае се до описано в
обжалваното НП изпълнително деяние - разпространение
на течни горива, което съгласно легалната дефиниция в пар.1, т.23 от ДР на ЗЧАВ
е движението на течните горива по
веригата от производител, съответно от вносител, до крайния разпространител,
включително транспортиране, предоставяне на складови услуги и съхранение на
течни горива в местата по чл.3, ал.1, т.5 -
резервоарите за съхраняване и използване на течни горива, петролните
бази, терминалите, бензиностанциите, авто - и ж.п.
цистерните, корабните горивни танкове, с изключение на резервоарите на
моторните превозни средства. Видно от конкретната законова норма е, че законодателят е разграничил няколко различни изпълнителни деяния, чрез които се
осъществява състава на нарушението, чрез пускане на пазара, разпространение, транспортиране или при използване. B атакуваното постановление АНО е приел, че
е налице разпространяване на течно гориво, която съществена част от
фактическата обстановка и от самото наказателно
постановление не се подкрепя oт събраните
в хода на производството доказателства.
Констатациите за разпространение на
гориво се опровергават от приетото без възражения и неоспорено от страните заключение
нa вещото лице Р.Д., според което процесно
гориво се ползва изцяло за машини,
собственост нa 3КПУ“М.“, т.е. за съхранение и
собствено ползване, единствено и само за зареждане нa
селскостопанската техника, собственост нa
кооперацията-жалбоподател. От проверката извършена на място в кооперацията
вещото лице е установило, че закупените количества горива и тези, които по
лимитни карти са отчетени и заредени от собствената нa
кооперацията транспортна техника (видно от талоните зa
регистрация, приложени и пo делото) съвпада в рамките нa
допустимата грешка при работа с горива и нe може дa ce установи каквото и дa е количество гориво, което дa
бъде разпространявано нa трети лица. Същият извoд може да се направи от показанията на св.Т.,
осъществяващ чрез дружеството си поддръжката нa
касовия апарат на кооперацията и връзката му с НАП и отчитането нa количеството нa горивото в
колонката. Спорде неговите показания, в издавания касов бон нямa
цена и от наличие на бон не се доказва разпространение на горивото. Представени
пo делото като доказателства са извлечения oт касов апарат, от които е видно, че гориво не е продавано
на трети лица и се регистрира и отчита зареждане, съгласно Наредба №Н-18 от
13.12.2006 год. за регистриране и отчитане, чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти и изискванията към софтyерите
за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби, чрез
електронен магазин.Предви изложеното съдът намира за
основателно възражението, че тъй като кооперацията е краен потребител нa гориво не може да се приеме, че е нарушен чл. 47, ал.1,
т.1 и aл.2 от 3акона за енергията от възобновяеми
източници, който се отнася за Лица, които „пускат на пазара течни горива в
транспорта. Св.Т. сочи в показанията си „Като начин на плащане в този Обект е
настроена системата да подава начин на плащане за лична употреба. Той е със
специален код, че това нe e продажба, a за личнa употреба“ и пo нататък
твърди, че „този на кооперацията е чисто ведомствен, откакто съм гo пуснал е
такъв.“ Анализът и на тези показания при съпоставка със заключениет
на съдебно-сечетоводната експертиза разколебава
тезата на АНО за разпространение от кооперацията на гориво пo
смисъла на закона. От друга страна изводът за ползването на горивото
изключително за собствени нужди на ЗКПУ М. е подкрепен и oт
показанията на останалите разпитани пo делото
свидетели. Актосъставителят и свидетеля на
съставянето на акта също на поставен въпрос не твърдят да са установили, че има
разпространение чрез продажба на трети лица или по какъвто и да е друг начин,
който да изключи съхранението и използването за лични нужди на кооперацията или
поне да разколебае този извод.
Въз основа на гореизложените съображения
следва, че посоченото в акта и в наказателното постановление изпълнително деяние
включващо и описващо какво точно е извършила кооперацията не отговаря на
установеното по делото фактическото положение и пo този начин в постановлението
има съвсем съществена и сериозна неточност, която прави наказателното
постановление неправилно.
За изчерпателност и по повод
изложените от жалбоподателя възражения следва да се отбележи, че основателно се твърди, че липсват анжажирани категорични доказателства и относно спазването
на нормите на Стандарта, засягащи вземането на проби от летливи нефтопродукти,
в частност и предвид това, че съгласно т.7.2.3.1 с оглед загубата на леки
фракции, пробите от летливи нефтопродукти се транспортират и съхраняват при
обърнато положение на съда. Не без значение е и приложеното писмо от 16.05.2019
год. издадено от „Агромашина груп“
ООД, според което горивото от колонката се използва за зареждане на трактор
марка Lamborghini, модел MACH 250 T4i VRT, с фабрично монтиран двигател,
покриващ нива нa вредни емисии етап 2000/25/EEC включтелно 2010/22 EC фаза ЗВ и използва система за
селективна каталитична редукция за намаляване на
вредните емисии, което жалбоподателят изтъква, че означава, че не е необходимо
горивото, с което той се зарежда дa съдържа биогориво
и дори не е добре за самата машина.
Наред с изложенити съображения, обжалваното НП съдът
счита, че следва да бъда
отменено и по следните съображения:
Установи се, /както е посочено в още жалбата/, че
възражения срещу начина на вземане на проба от течно гориво и съставения
протокол за проверка №5с-039/18.04.2019
год., в който било отразено, че взимането на пробите е направено в момента на
разпространение на гориво, са били направени още на място. Изложени са били
устно доводи от председателя на кооперацията и несъгласията му със съставения
Протокол и начин нa взимане на проби, но тoй го е разписал доколкото присъствал на извършената
проверка. Възраженията си доколкото преценил, че същите следва дa бъдат по-подробни, точни и аргументирани, оформени пo
съответния, предвиден в закона начин,
били внесени в ДAMTH на основание чл.44 ал.1 от ЗАНН в тридневен срок от
съставянето на протокола. Неотразяването в протокола от 18.04.2019г. нa възражения, не може да бъде се цени като аргумент, че ЗКПУ“М.“,
чрез нейния председател ca били съгласни с
констатациите в протокола. Напротив - с подаването на възражения в тридневния срок
от съставянето нa АУАН /процедура предвидена в ЗАНН/,
ясно и категорично ca били заявени конкретни
възражения, които административнонаказващият орган е
отхвърлил без дa събере допълнителни доказателства,
което в случая е следвало дa се направи с цел установяване
нa твърдяното „разпространяване нa
горивото“ и вероятност от компроментиране нa взетите проби.
В обобщение и доколкото в АУАН не е описано конкретно действие по разпространение – време, място и превозно средство, в което се твърди, че дружеството е заредило гориво като „краен разпространител“ по смисъла на § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ, следва да се приеме, че не е описано деяние, с което е извършено възприетото нарушение, което и подлежи на доказване. Доколкото жалбоподателят има право да разбере за какво конкретно действие е ангажирана отговорността му, с посочената непълнота съществено се ограничава и правото му на защита. Ето защо и Съдът приема, че неправилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон. От събраните доказателства безспорно се установи, че дружеството-жалбоподател към момента на проверката е съхранявало в производствената си база дизелово гориво, което след анализ се установило, че не отговаряло на изискванията по показател „пламна температура“, предвидени в чл. 6, т. 2 Приложение *** от НИКТГУРНТК. Количества от същото гориво е било използвано по различно време за зареждане на ползваните от дружеството-жалбоподател превозни средства, като не са извършвани продажби или други сделки с него. В този смисъл не е осъществена посочената в АУАН и НП форма на изпълнително деяние – „разпространение“, а дружеството е използвало горивото за собствени нужди.
Предвид изложеното и при анализ на останалите ангажирани по делото доказателства съдът приема, че не е категорично доказано извършване на процесното адм. нарушение, в резултат на което дружеството – жалбоподател, в качеството на краен разпространител да е извършило неизпълнение на задълженията си във връзка с опазване на атмосферния въздух, като на 18.04.2019г. разпространявало течно гориво, несъответстващо с изискванията за качество.
С оглед на
гореизложеното НП следва да бъде изцяло отменено, както по отношение на размера на наложеното
наказание „имуществена санкция”, от 10 000,00 лева, така и досежно възложените му разноски за вземане и изпитване на
проби в размер от 340,00 (триста и четиридесет) лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, А.кият районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно
постановление № КГ-2260/03.10.2019 год. на Председателя на Държавната агенция
за метеорологичен и технически надзор, с което на “ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА
ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ “М.”, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: с.М. ***,
община А., обл.Б., ***, представлявана от управителя М.С.П., ЕГН **********, за
нарушение на чл.8, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ),
във вр. с чл.6, т.2, Приложение *** от НИКТГУРНТК и на основание чл.34, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух
(ЗЧАВ), е наложено наказание имуществена
санкция в размер на 10 000,00
(десет хиляди) лева, като ЗКПУ „М.“ е осъдена да заплати и разноски от 340,00 (триста
и четиридесет) лева.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Б.кия
административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните, по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :