№ 1008
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20211000501798 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 558 от 24.01.2019 год., постановено по гр.д.№ 2652/2017 год. по описа на СГС,
I-19 състав е приел за установено по предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК, че
В. С. Д. и В. А. А. дължат на „Обединена българска банка“ АД на правно основание чл. 422
от ГПК сумата от 50 000 евро, представляваща главница по запис на заповед, издаден на
18.06.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.11.2011 г. до
окончателното й изплащане.
Решението е обжалвано от ответниците В. С. Д. и В. А. А. с доводи за неправилност.
Излагат се доводи, че напълно неправилно съдът не е обсъдил дадените пред
първоинстанционният съд свидетелски показания и вследствие на това е достигнал до
неправилния извод за датата на която е предявен записа на заповед и от там до дължимост
на сумата. Твърди се, че недължимост, поради изтекла погасителна давност, започнала да
тече от деня на издаването на ценната книга. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне
на предявения иск. Претендират разноските по делото.
Въззиваемият „ОББ“ АД депозират отговор с който оспорват наведените по жалбите доводи,
като неоснователни, твърдят, че съдът е обсъдил всички релевантни към спора доказателства
и въз основа на тях е достигнал до правилните изводи за дължимост на сумата. Молят за
потвърждаване на решението.
Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
1
акт от страни в производството, имащи право на жалба, поради което са процесуално
допустими. Разгледани по същество са и основателни.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателите оплаквания, касаещи момента на предявяване на ценната книга на
страните, определящ дължимостта на процесната сума.
Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК, от ищеца
„Сибанк“ ЕАД, правоприемник на който е „ОББ“ АД против В. А. А. и В. С. Д., като се
твръди, че на 18.06.2008 г. в негова полза е издаден запис на заповед за сумата от 416 600
евро, с падеж на предявяване и авалиран от ответниците. Ценната книга е била предявена
както на издателя, така и на авалистите, но сумата не е била платена. Твърди, че подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение, като по образуваното гр.д. 1846/2011 г. по
описа на РС-Монтана е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
част от вземането в размер на 50 000 евро. След връчване на заповедта за изпълнение и
поканата за доброволно изпълнение, ответниците подали възражение по чл. 414 от ГПК.
Моли съда да постанови решение с което да приеме за установено по отношение на
ответниците дължимостта на сумата от 50 000 евро.
Ответниците В. А. А. и В. С. Д. оспорва иска, като твърди, че вземането по записа на
заповед е погасено с изтичане на тригодишна погасителна давност, тъй като ценната книга е
издадена и предявена на 18.06.2008 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
депозирана в РС Монтана на 04.11.2011 г. Молят искът да бъде отхвърлен.
Съдът намира, че фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционният
съд и е следната:
Видно е от представените доказателства, че по заявление за издаване на заповед за
изпълнение, въз основа на което е образувано гр.д. № 1846/2011 год. по описа на РС-
Монтана, на ищеца „Сибанк“ ЕАД, чийто правоприемник е „ОББ“АД против Ц. Я. Г., В. С.
Д., В. А. А. и П. С. С., като солидални длъжници е издадена заповед от 16.11.2011 год. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 от ГПК - запис
на заповед от 18.06.2008 година. Присъдена е сумата от 50 000 евро, заедно със законната
лихва върху нея, считано от 04.11.2011 год. до окончателното изплащане. Допуснато е
незабавно изпълнение на тази заповед и е издаден изпълнителен лист. В срока по чл. 414 от
ГПК ответниците В. С. Д., В. А. А. са подали възражение срещу издадената заповед за
изпълнение.
Представен е по делото запис на заповед от 18.06.2008 год. от който се установява, че
„Торн“ АД е поел задължението безусловно и неотменимо да заплати на „Сибанк“ ЕАД
сумата от 416 000 евро, на падеж „при предявяване“. В текста на документа се съдържа
наименованието „запис на заповед“, посочено е място и време на издаване - 18.06.2008г, гр.
София. Издателят се е задължил безусловно да плати сумата на предявяване на записа.
Положен е подпис на представителя на поемателя, който не се оспорва. Записът на заповед е
авалиран от ответниците подали възражение В. С. Д., В. А. А.. Видно е от самия запис на
2
заповед, че същият е предявен за плащане на издателя и на авалистите, без да е посочено на
коя дата е станало това. Не е спорно, че записът на заповед обезпечава каузално
правоотношение между издателя и поемателя, възникнало от договор за кредит.
Въз основа на изложеното съдът приема, че документът - записът на заповед от 18.06.2008
год., с авалисти ответниците, е истински и съдът следва да извърши проверка дали
действително съставлява такъв по смисъла на чл. 535 от Търговския закон. Анализирайки
го, настоящата инстанция приема, че същият съдържа всички реквизити, визирани в чл.535
от ТЗ. Наименованието „запис на заповед“ се съдържа в текста на документа на езика, на
който е написа; налице е и изявление, което съставлява безусловно обещание да се плати
определена сума пари, конкретно посочена като абсолютен размер. Посочена е дата на
издаване, както и е място на издаване и място на плащане и падеж – на предявяване. В
съдържанието на документа е налице посочване името на лицето, на което или на заповедта
на което трябва да се плати и най - накрая не се спори, че е подписана от лицата, посочени за
издатели и авалисти. Към датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 9 от ГПК не е
било налице валидно плащане по този документ за процесната сума.
Пред първоинстанционният съд е разпитан свидетеля Ц. Г., авалист по записа на заповед и
от чийто показания се установява, че същият е бил подписан от ответниците, както по
отношение на факта, че са го издали, така и по отношение на факта, че им е бил и предявен
на тази дата. Поради това съдът приема, че на 18.06.2008 г. ответниците са авалирали записа
на заповед и на същата дата той им е бил предявен за плащане. Неоснователни са доводите
на въззиваемия, че съдът не следва да кредитира показанията на свидетеля. В случая не са
налице ограниченията на чл.164 от ГПК, тъй като свидетеля установява единствено факта на
коя дата са положените подписите при предявяване на ценната книга. Отделно от това
доводите за зантересованост също така следва да бъдат отклонени, тъй като свидетеля дава
показания при известна нему наказателна отговорност за даване на неверни показания по
НК. От друга страна показанията му следва да бъдат кредитирани, тъй като са дадени въз
основа на преки впечатления и лично участие.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното по
очертания от жалбоподателите въпроси.
Ищецът основава своето вземане срещу ответниците на менителничен ефект, възникнал от
менителнична сделка, в случая запис на заповед от 18.06.2008 година. Записът на заповед е
едностранна правна сделка, при която издателят и авалистите безусловно обещават на
поемателя да заплатят определена сума пари. Съдържа ли предвидените в чл.535 от ТЗ
реквизити, този документ съставлява запис на заповед, годен да породи задължението по
него. Основанието и размера на претенцията се доказват със самия менителничен ефект, в
случая според ищеца издадения от дружеството и авалиран от ответниците запис на
заповед. Записът на заповед е опростена форма на менителницата, при която участват две
лица издател и поемател, липсва приемател, поради което чл.537 от ТЗ препраща към
уредбата на менителницата, доколкото разпоредбите са съвместими с естеството на записа
на заповед. При записът на заповед издателят не нарежда на трето лице, а сам поема
3
задължението, иначе казано сам безусловно обещава да заплати на поемателя определена
сума пари /чл.535, т.2 от ТЗ/. От правната същност на записа на заповед-обещание за
плащане от страна на издателя, се налага и заключението, че той отговаря в същия размер и
на същото основание, както платецът /приемателят/ по една менителница. Като формална
сделка, той трябва да има определено от закона минимално съдържание и е валиден само,
ако са налице всички елементи, предписани от закона - чл. 535 ТЗ, с изключение на
посоченото в чл. 536, ал. 2, 3 и 4 ТЗ. Липсата на елементите по чл. 535 от ТЗ, с изключение
на тези, посочени в чл. 536, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ, водят до нищожност на сделката до
липса на валидно възникнало задължение за плащане. Съобразявайки представения и приет
като доказателство по делото документ, озаглавен като „запис на заповед“, с авалисти
ответниците в настоящото производство, съдът констатира, че този запис на заповед е
валиден и е породил целените правни последици - породило се е задължението на
ответниците като авалисти на платеца на записа на заповед, въз основа на който се
претендира частично сумата от 50 000 евро от ищеца като поемател, по отношение на
ответниците. Ответниците са авалирали задължението с изявлението, че безусловно се
задължават да заплатят на ищеца процесната сума, което е направено в предвидената от
чл.535 от ТЗ форма и съдържание. С оглед изложеното съдът приема, че задължението за
посочената сума е валидно възникнало и вземането на ищеца спрямо ответниците
съществува.
Основателно е направеното в преклузивния срок за отговор на исковата молба възражение
от страна на ответниците за изтекла погасителна давност. Разпоредбата на чл.535, т.3 от ТЗ
постановява записът на заповед да съдържа падеж, като законодателя е определил начините
за определяне падежите на ценната книга. Съгласно чл.486 от ТЗ, падежът може да бъде на
предявяване; на определен срок след предявяването; на определен срок след издаването и на
определен ден. В настоящия слечай процесният запис на заповед е с падеж на предявяване в
срок от 72 месеца, считано от датата на издаването му, което е допустимо съгласно
разпоредбата на чл.486, ал.1, т.1 от ТЗ. Съдържащото се в текста допълнение на издателя „в
срок от 72 месеца, считано от датата на издаването му“ определя по-дълъг срок за
предявяване от едногодишния, посочен в чл.487, ал.1 от ТЗ и не касае определяне дата на
падеж, доколкото отсъстват в този смисъл каквито и да било доказателства по делото. По
своята същност предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за
менителничното задължение и е предпоставка за поставяне на длъжника в забава с
произтичащите от това последици - начало на тригодишната погасителна давност по чл.531,
ал.1 от ТЗ за предявяване от поемателя на прекия общ менителничен иск срещу издателя и
авалистите по ценната книга. Тази давност се прилага и относно иска по чл. 422 от ГПК за
вземане срещу издателя по запис на заповед или неговия авалист на основание
препращащата норма на чл. 537 ТЗ.
Съгласно чл.538, ал.2 от ТЗ трябва да има не само подпис на издателя, че му е предявен за
плащане процесният запис на заповед, но и датата, на която е бил предявен. В тежест на
ищеца - поемател по ценната книга е да установи предявяването за плащане с предвидените
4
в закона средства, тъй като от този момент насетне вземането му става изискуемо, а при
неизпълнение от страна на длъжника на задължението, за него се поражда правото да
предяви общия менителничен иск по чл.531, ал.1 от ТЗ.
Безспорен е фактът, че върху процесния записа на заповед има подпис както на издателя,
така и на авалистите по ценната книга, но липсва дата на предявяването й. В случая
установяването на предявяването, както и на датата, на която е станало, е изцяло в тежест на
ищовото дружество. Това може да стане с протест или с нотариална покана, когато записът е
освободен от протест, какъвто е настоящият случай. Ищецът обаче не ангажира
доказателства в тази насока. Отделно от това от показанията на свидетелката Г., който съдът
кредитира, се установи, че записът е предявен на датата, на която същият е бил издаден.
Следователно от 18.06.2008 г. е започнала да тече и тригодишната давност по чл. 531, ал.1
от ТЗ. Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е подадено на 04.11.2011
г., т.е. след повече от три години от предявяването на записа за плащане. Поради това и
въззивният съд приема, че искът срещу В. А. А. и В. С. Д. е неоснователен, като погасен по
давност и следва да бъде отхвърлен.
Поради несъвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това
бъде постановено решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло.
По отговорността за разноски.
При този изход на делото пред въззивния съд, решението следва да бъде отменено и в частта
в която ответниците са осъдени да заплатят на ищеца направените разноски, както в
заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на делото пред настоящата въззивна инстанция, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на А. А. сумата от 1 955 лева, представляващи заплатена държавна такса,
а на В. С. Д. – сумата от 300 лева, държавна такса и 4 600 лева, представляващи разноски
пред СГС. Отделно от това, тъй като процесуалното представителство на ответниците е
осъществявано безплатно, то на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. ищеца следва да бъде осъден
да заплати на адв. Ц. сумата от 4 060 лева, представляващи възнаграждение за двете
инстанции, а на адв. С. – сумата от 2 030 лева, възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивния съд, определени съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 558 от 24.01.2019 год., постановено по гр.д.№ 2652/2017 год.
по описа на СГС, ГО, 19-ти състав, с което е призната за установено по предявения иск с
правно основание чл.422 от ГПК, че В. С. Д. и В. А. А. дължат на „Обединена българска
банка“ АД сумата от 50 000 евро, представляваща главница по запис на заповед, издаден на
5
18.06.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.11.2011 г. до
окончателното й изплащане, заедно с присъдените разноски, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Обединена българска банка“ АД против В. С. Д. и В. А. А.
искове с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено, че В. С. Д. и В. А. А.
дължат на „Обединена българска банка“ АД сумата от 50 000 евро, представляваща
главница по запис на заповед, издаден на 18.06.2008 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 04.11.2011 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Обединена българска банка“ АД да заплати на В. С. Д. сумата от 4 900 лева –
разноски за двете инстанции, а на А. А. сумата от 1 955 лева, разноски пред въззивния съд.
ОСЪЖДА „Обединена българска банка“ АД да заплати на адв. Н. С. Ц. – САК адвокатско
възнаграждение в размер на 4 060 лева, а на адв. М. Г. С. – ЯАК адвокатско възнаграждение
в размер на 2 030 лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6