РАЗПОРЕЖДАНЕ
Днес, 28.06.2019 г. в гр.Радомир- Антон Игнатов- Съдия- докладчик по АНД № 196/2019 г. по описа на Районен
съд- Радомир, извършвайки проверка по реда на чл.377, ал.1 от НПК, след като се
запознах с материалите по делото и с оглед задължителната проверка на
основанията по чл.377, ал.1 от НПК и дадените с решение № 31/11.06.2019 г. по
ВНАХД № 96/2019 г. по описа на ОС- Перник указания от въззивната инстанция
намирам, че в хода на досъдебното производство са допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото
на защита на обвиняемата С.Г.С.. Мотивите за това са следните:
Делото е образувано въз основа на
внесено предложение от РП- Радомир по чл.375 от НПК, против С.Г.С., за
извършено престъпление по чл.134, ал.1, пр.1, т.2 от НК. Съгласно Постановление
№ 2 от 27.09.1979 г. по н.д. №4/79 г. на Пленума на ВС, нормата на чл.134 от НК
е бланкетна, която по отношение на задължителните в конкретните случаи заповеди
или запрети се позовава на технически правила и норми от съответен нормативен
или подзаконов нормативен акт, които конкретизират дължимото поведение на
виновния и съдържанието на признаците на престъпния състав. В конкретния случай
като нарушени правила за поведение са посочени разпоредбите на чл.ЗЗ от ЗЗБУТ и
чл.126, т.11 от КТ. Първата разпоредба гласи: „Всеки работещ е длъжен да се
грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността на
другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с
квалификацията му и дадените му от работодателя инструкции“. А втората
разпоредба гласи: ,,При изпълнение на работата, за която се е уговорил,
работникът или служителят е длъжен да съгласува работата си с останалите
работници и служители и да им оказва помощ в съответствие с указанията на
работодателя“. Характерът и на двете посочените разпоредби не сочи на
технически правила с необходимата според закона и съдебната практика
конкретика, чието нарушаване да е от естество да запълни бланкетната норма на
чл.134 от НК. Напротив, и двете посочени разпоредби не притежават необходимата
конкретика, която да е способна да запълни съдържанието на бланкетната правна
норма на чл.134 от НК, тъй като те представляват общи правила за поведение. Не
са конкретизирани и посочените в първата разпоредба „дадени от работодателя
инструкции“, нито посочените във втората разпоредба „указания на работодателя“.
Не е преценено каква връзка има поведението на обвиняемата с действащите към
момента на инкриминираното деяние специални технически разпоредби във връзка с
извършваната от обвиняемата специфична дейност. В обстоятелствената част на
постановлението на прокурора е отразено само, че дейността е
правнорегламентирана, тъй като са налице правни норми по посочените текстове от
ЗЗБУТ /чл.ЗЗ от същия закон/ и в КТ /чл.126, т.11 от КТ/ и Инструкция за
безопасна работа при товаро- разтоварни работи, като не е конкретизирано кои
точно са конкретните технически правила /включително и от посочената
инструкция/, които обвиняемата е нарушила.
Когато обвинението е за престъпление,
формулирано с бланкетна норма в особената част на наказателния закон,
нарушенията на специалното законодателство са същностна част от фактологията на
деянието, за което обвиняемият /подсъдимият/ ще отговаря пред съда и неговата
правна квалификация, което обуславя необходимостта от тяхното ясно и
недвусмислено формулиране. Съображенията в тази насока се основават и на
принципа, че никой не може да бъде осъден за престъпление, за което не е бил надлежно
обвинен. Посоченото не изпълнява условието за мотивираност на постановлението
на прокурора по смисъла на чл.375 от НПК, като лишава обвиняемата и от
възможността да разбере в пълнота естеството на вмененото й обвинение, а оттам
и да реализира адекватна защита потвърдените факти.
Ето защо съдът намира, че така
внесеното предложение за освобождаване от наказателна отговорност не отговаря
на изискванията на чл.375, във вр. с чл.246 от НПК и е в противоречие със
задължителните предписания, дадени в Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК
на ВКС, поради което е и негодно да обоснове надлежно обвинение пред съда срещу
обвиняемата, както и да определи предмета на доказване от гледна точка на
извършеното престъпление и участието на обвиняемата в него. В конкретния случай
с предложение на прокурора срещу обвиняемата С.Г.С. е предявено обвинение по
чл.134, ал.1, пр.2 от НК. Използването на чл.134 от НК за очертаване на кръга
от факти, подлежащи на доказване е аналогично на положението при описаните в
Раздел II, Глава XI от НК - "Престъпления по транспорта и съобщенията",
чиито понятия се изясняват посредством нормите на Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ и Правилника за приложение на ЗДвП /В този смисъл е и решение
№438/2009 г. на ВКС, III н.о. и решение №535/1992 г. на ВКС, II н.о./. В
обвинението следва да фигурират както ясно очертани факти във връзка със самите
понятия, така и посочване не само на конкретните текстове, но и на конкретните
варианти в тези текстове. Само така би станало ясно какво подлежи на
установяване в съдебната фаза според прокурора и по какви факти следва да се
защитава обвиняемият /подсъдимият/. Когато обвинението е за престъпление,
формулирано с бланкетна норма в особената част на наказателния закон,
нарушенията на специалното законодателство са същностна част от фактологията на
деянието, за което обвиняемият /подсъдимият/ ще отговаря пред съда и неговата
правна квалификация, което обуславя необходимостта от тяхното ясно и
недвусмислено формулиране. Съображенията в тази насока се основават и на
принципа, че никой не може да бъде осъден за престъпление, за което не е бил
надлежно обвинен. Посоченото не изпълнява условието за мотивираност на
постановлението на прокурора по смисъла на чл.375 от НПК, като лишава
обвиняемата и от възможността да разбере в пълнота естеството на вмененото й
обвинение, а оттам и да реализира адекватна защита потвърдените факти.
Изложеното по-горе се отнася и за
постановлението за привличане на С. в качеството й на обвиняема, в което също
не фигурират конкретни технически разпоредби, които да са в състояние да
запълнят съдържанието на бланкетната норма на чл.134 от НК.
Посочените непълноти в предложението
на прокурора и в постановлението за привличане на обвиняемата се отнасят до
съставомерни признаци на престъплението, което води до извода, че при изготвянето
на предложението и на постановлението за привличане на обвиняем са допуснати
съществени нарушения на чл.375, във вр. с чл.246 от НПК и чл.219 от НПК.
Неспазването на посочените процесуални
правила е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата, тъй
като не й е дало възможност да разбере в какво конкретно се обвинява и да
организира защитата си по най-благоприятен начин. Допуснатите на досъдебното
производство по делото съществени нарушения на процесуалните правила са довели
до опорочаване на проведеното съдебно следствие и постановения по съществото на
делото съдебен акт. Тези нарушения не могат да бъдат отстранени от въззивната
инстанция, а от друга страна, препятстват възможността й да провери
правилността на атакуваната присъда и да се произнесе с обоснован,
законосъобразен и справедлив акт.
Ето защо делото следва да бъде върнато
на прокурора на фазата на досъдебното производство и по- конкретно на фазата на
привличането на обвиняемата, като новото привличане бъде съобразено с горните
указания.
Предвид изложеното и на основание
чл.377, ал.1 от НПК,
Р А З П
О Р Е Д И Х
Връщам делото на прокурора за изпълнение
на указанията, дадени с мотивите на настоящото определение.
Разпореждането подлежи на обжалване и
протест по реда на глава ХХІІ от НПК в седмодневен срок от датата на получаване
на съобщението.
Препис от постановлението да се
изпрати на РП- Радомир и на обвиняемата с указания, че в седмодневен срок от
връчването му могат да подадат жалба.
Съдия-
докладчик: