№ 610
гр. Плевен, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Теодора Н. Петкова
при участието на секретаря ИГЛИКА ИВ. ИГНАТОВА
като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно
наказателно дело № 20234430202148 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Постъпила е жалба от „***“ ЕООД, гр.Плевен, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, чрез В. Н. Н. от гp. Плевен, като управител и
представляващ дружеството, против НП № 35-0002196 от 12.09.2023г. на ***
на РД „АА“ гр. Плевен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.6, ал.7,
т.3, б.”б” пр.1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС и на основание чл.105,
ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАП/ е било наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 200,00
/двеста/ лева. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление с подробна аргументация. В
заключение се моли съда за отмяна на издаденото НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
представлява.
Ответникът по жалбата – и.д. Директор на РД „Автомобилна
администрация” гр. Плевен, редовно призован, не се представлява, както и не
ангажира становище по предмета на делото.
Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи и събраните по
1
делото доказателства и Закона, констатира следното:
ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК,
ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА
ОСНОВАТЕЛНА
На 15.05.2023г. в ОО „АА“ гр. Плевен, била извършена проверка по
документи от свидетелите А. Б. А. и Д. П. Ц. - длъжностните лица при РД
„Автомобилна администрация“ – гр. Плевен, на фирма „***“ ЕООД гр.
Плевен, ЕИК ***, притежаваща лиценз за превоз на товари на територията на
Общността № ***. При проверката било установено, че превозвачът не е
изпълнил задължението си, като не е подал справка за финансова стабилност
преди изтичане на срока на застраховката, с която доказва финансова
стабилност до 14.05.2023г. Длъжностните лица обективирали констатациите
си в съставения от тях Акт за установяване на административно нарушение
бл. № 331227/18.08.2023г. Актът бил предявен на представляващия В.Н. и той
го подписал.
Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № 35-0002196 от
12.09.2023г. на и.д. *** на РД “АА” – гр. Плевен, с което на жалбоподателя
„***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представляван от В. Н. Н. от гр.Плевен било вменено нарушение на
разпоредбата на чл.6, ал.7, т.3, б.”б” пр.1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на
МТС, а на основание чл.105, ал.1 от ЗАП било наложено административно
наказание - имуществена санкция в размер на 200,00 /двеста/ лева.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни доказателства – свидетелските показания на А. Б. А. и Д. П. Ц. и
писмените такива, а именно: АУАН бл. № 331227/18.08.2023г. на л.6,
разпечатка от информационната система на ИА „АА“ /л.7/ и заповед на АНО
на л.8-9 от делото.
НП е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила,
като съображенията са следните:
2
Нормата на чл. 6, ал. 7 от Наредба
№11/31.10.2002г. урежда процедурата за доказване на финансовата
стабилност на едноличните търговци и дружествата, които притежават
лиценз на Общността за извършване на международен превоз на товари.
Съгласно редакцията й към датата на съставяне на акта и издаване на НП
горепосочените лица доказват финансова стабилност в три случая – 1. при
кандидатстване за издаване на лиценз или продължаване срока на валидност
на лиценза; 2.при кандидатстване за допълнителни заверени копия на
лиценза; 3.всяка година в 10 дневен срок от заверяването на годишния
финансов отчет и преди изтичане на срока, за който е сключен договорът
за застраховка или срока за който е издадена банковата гаранция.
В конкретния случай съобразно разпоредбата на чл.6, ал.7, т.3, б.“б“ от
Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС лицата по чл.2, ал.1 доказват финансова
стабилност всяка година преди изтичане на срока, за който е сключен
договорът за застраховка.
Не се спори, че „***“ ЕООД гр. Плевен, притежава лиценз за превоз на
товари на територията на Общността № *** и в този смисъл е лице по чл.2,
ал.1 и следва да доказва финансова стабилност всяка година преди изтичане
на срока, за който е сключен договорът за застраховка. Това задължение
обаче е обвързано с конкретен период в който следва да бъде изпълнено. И
тук следва да се посочи, че в съставеният АУАН и издаденото въз основа на
него НП не е посочена датата на извършване на нарушението. Посочена е
датата, на която е извършена проверката, която се явява и дата на
констатиране на нарушението – 15.05.2023г., но не и дата на извършването
му. Вмененото нарушение се изразява в това, че дружеството – жалбоподател
не е представило документи, доказващи финансовата стабилност му преди
изтичане на срока, за който е сключен договорът за застраховка, като това
следва да се извършва всяка година. В АУАН и в НП не е конкретизирано кой
отчетен период се визира, посочена е крайна дата - «до 14.05.2023г.», но не се
сочи начална дата на периода. А основното възражение на представляващия
ж-ля е че в конкретен период същият отсъства от страната и изводимо от това
е от значение за него посочване на начална дата, когато би могъл да изпълни
задължението си, доколкото задължението за доказване на финансова
3
стабилност е обвързано със срок. Предвид изложеното датата на
констатиране на нарушението и датата на извършването му не съвпадат в
конкретния случай. Датата на осъществяване на деянието е обстоятелство,
индивидуализиращо конкретното деяние и липсата на яснота относно
времето на извършването му, представлява съществено нарушение на
процесуалните правила – чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, което води до
нарушение правото на защита на нарушителя. Същото съдът приема за
неотстранимо нарушение на процесуални правила, което не може да бъде
санирано и е от категорията на съществените, тъй като засяга правото на
защита на нарушителя, изразяващо се във възможността да научи в
извършването на какво нарушение е обвинен при едно недвусмислено и
обективно разбираемо обвинение.
На следващо място, съдът счита, че дори хипотетично да се приеме
извършено нарушение по чл.6, ал.7, т.3, б.“б“ от Наредба № 11/31.10.2002г.
на МТС, въпреки липсата на конкретна дата в обстоятелствените части на
АУАН и НП, то е следвало да бъде квалифицирано като маловажен случай по
см. на чл. 28 ЗАНН. Безспорно е, че същото – с оглед естеството му, не е
израз на професионална недобросъвестност на жалбоподателя и не е довело
до настъпване на вредоносни последици. Същевременно не са налице данни
за други допуснати нарушения на транспортното законодателство от страна
на жалбоподателя. Всички тези обстоятелства дават основание процесното
нарушение да се третира като такова с изключително ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения по
ЗАП. Съгласно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно наказание.
Именно затова настоящият съдебен състав счита, че АНО след като е приел
процесното деяние на жалбоподателя за съставомерно по чл.6, ал.7, т.3, б.“б“
от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС, и с уговорката след като опише
правилно нарушението в обстоятелствената част на НП и посочи конкретна
дата на извършване, е следвало да приложи института на чл.28 от ЗАНН, тъй
като в случая са били налице всички законови предпоставки за това.
Наказващият орган е следвало да съобрази изложените по-горе факти, тъй
4
като преценката дали деянието е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН е
преценка за законосъобразност, която органът по силата на чл.53, ал.1 от
ЗАНН е длъжен да извърши преди да се произнесе с НП. В случая е било
достатъчно жалбоподателят да бъде предупреден, че процесното деяние се
явява нарушение по посочената правна квалификация и да му бъде указано,
че при повторно такова нарушение, същото вече ще бъде санкционирано. Във
връзка с последното следва да се отбележи, че формалният характер на
процесното нарушение на жалбоподателя не изключва приложението на
института на чл.28 от ЗАНН – в какъвто смисъл е и константната практика на
ВКС, във връзка с аналогичния институт на чл. 9, ал.2 от НК. Ако се приеме
обратната теза (че институтът на чл.28 от ЗАНН е приложим само при
резултатни деяния и при липсата на реален общественоопасен резултат от
тях), то би се стигнало до едно абсурдно и абсолютно превратно тълкуване на
волята на законодателя (който не е предвидил ограничения/изключения за
приложението на чл.28 от ЗАНН при деяния, осъществяващи признаците на
формални нарушения). Като не е приложил института на чл.28 от ЗАНН, след
като е приел извършено нарушение в конкретния случай, АНО е издал едно
незаконосъобразно НП, което следва да бъде отменено и на това основание.
Допуснатите нарушения са съществени, неотстраними са на този етап от
производството и обосновават извод за незаконосъобразност на обжалваното
НП.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0002196 от 12.09.2023г. на
и.д. Директор на РД „Автомобилна администрация” – гр. Плевен, с което на
жалбоподателя „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от В. Н. Н., от гр.Плевен, за нарушение на чл.6, ал.7, т.3,
б.”б” пр.1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС и на основание чл.105, ал.1
от ЗАвПр е било наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 200,00 /двеста/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред
5
Административен съд-Плевен в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията за постановяването му от страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6