Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 27 ноември 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на 05.11.2015 г. /Пети ноември две хиляди и петнадесета година / в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при секретаря В.Г., като разгледа докладваното от съдия Адриана Добрева гражданско дело № 1037 по описа за 2014 г. на Козлодуйския Районен съд и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по искова молба на А.М.Ц., ЕГН ********** *** и С.Б.Ц., ЕГН ********** ***, с която са предявили против С.Е.Ц. *** и против Б.Е.Ц. *** обективно и субективно съединени искове, както следва: за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот в гр.Козлодуй с адрес улица „С. Караджа” № 53 /дворно място с площ 3628 кв.м. ведно с построените в него общо шест сгради/ срещу задължението за гледане и издръжка, сключен на 28.05.2008г. с нотариален акт № 111, том 8, дело № 967/2008г. на нотариус Валентин Митов и за връщане на недвижимия имот предмет на договора за прехвърляне на недвижим имот в гр.Козлодуй с адрес улица „С. Караджа” № 53 /дворно място с площ 3628 кв.м. ведно с построените в него общо шест сгради/ срещу задължението за гледане и издръжка, сключен на 28.05.2008г., след неговото разваляне.
Правното основание на предявените обективно и субективно съединени искове е по чл.87, ал.3 от ЗЗД и по чл.55, ал.1 от ЗЗД.
В хода на процеса на 10.09.2014г. /исковата молба е подадена в съда на 09.09.2014г. с вх.№ 4321/ е починала ищцата А.М.Ц. и съдът съгласно чл. 227 ГПК е конституирал на нейно място, наследниците й /един от тях е ищецът С.Ц./ - синовете й Е.С.Ц. и В.С.Ц. ***.
На 29.03.2015г. в хода на процеса е починал ищецът С.Б.Ц. и съдът съгласно чл. 227 ГПК е конституирал на негово място наследници му, ответниците Е.С.Ц. и В.С.Ц..
В съдебни заседания ищците участват чрез пълномощник адвокат Е.О. ***, която поддържа двата иска.
Ответниците участват лично и с пълномощник адвокат М.С. *** и оспорват исковете като неоснователни и недоказани. Подробни съображения са изложили в писмен отговор на исковата молба.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства, от които съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоначалните ищци в спора А.М.Ц. и С.Б.Ц. *** са съпрузи, а ответниците С.Е.Ц. и Б.Е.Ц. *** са братя и техни внуци.
На 28.05.2008г. първоначалните ищци А. и С. Циброви са сключили с ответниците С.Е.Ц., който тогава е бил на 19 години и Б.Е.Ц., който тогава е бил непълнолетен на 14 години и е действал лично и със съгласието на своята майка и законен представител Силвия Борисова Ц. договор с нотариален акт № 111, том 8, дело № 967/2008г. на нотариус Валентин Митов, с който са прехвърлили срещу задължението на двамата си внуци да ги гледат и издържат до края на живота им своя недвижим имот в гр.Козлодуй с адрес улица „С. Караджа” № 53 , представляващ дворно място с площ 3628 кв.м. ведно с построените в него общо шест сгради.
При сключване на договора и след сключването му и към настоящия момент ответниците и тяхната майка св.Силвия Ц. живеят в имота предмет на атакувания договор.
От събраните по делото писмени доказателства – медицински документи и от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че първоначалния ищец А.Ц. е страдала от хипертонична болест на сърцето и астма, като видно от медицинските документи приети по делото, което се потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели и не се оспорва и от страните е, че на 16.04.2012г. тя е получила инсулт, а малко след него на 23.04.2012г. е получила втори инсулт, в резултат на което здравето й значително се влошило.
Установява се и, че първоначалният ищец С.Ц. също страдал от хипертонична болест на сърцето, хиперплазия на простата и дисфункция на пикочния мехур, като видно от приетите медицински документи е, че на 21.03.2008г. той е получил инсулт, от който се възстановил. На 27.03.2009г. е получил втори инсулт, вследствие на който е бил в трайна невъзможност да се движи и да се грижи за себе си. От експертното решение на ТЕЛК е видно, че именно от месец март 2009г. той е с неработоспособност 95% и се нуждае от чужда помощ. След тази дата той е останал неподвижен, като е получил инвалидна количка.
Страните не спорят за това, че до датата на влошаване на здравето на ищеца А.Ц. на 16.04.2012г., когато получила първия инсулт, тя и ищеца С.Ц. /неин съпруг/ не са живели в имота предмет на процесния договор, а в друг имот в близост до този. Не спорят и по делото се установи и от показанията на свидетелите обстоятелството, че от 2009г., когато ищецът С.Ц. тежко заболял до месец април 2012г., когато заболяла и ищеца А.Ц., предимно последната се грижела на него с помощта на ответниците и тяхната майка св.Силвия Ц..
Безспорно по делото се установи и обстоятелството, че след възстановяването от заболяването на ищеца А.Ц. през пролетта на 2013г., тя заедно със съпруга си ищеца С.Ц. и ответника С.Е.Ц. са заминали и са се установили да живеят в дом на А.Ц. ***. Това обстоятелство се потвърждава от свидетеля Б. Митев и не се оспорва от страните. Не се оспорва и, че за времето, когато са живели в с.Кошарица ответникът С.Ц. е работил в курортен комплекс „Слънчев бряг” и е помагал на ищците А. и С. Циброви. Там те са живели до пролетта на 2014г., когато както се установява от показанията на свидетелите са се върнали в гр.Козлодуй. При връщането си са се установили да живеят не в дома си, а в дом на техния син и настоящ ищец Е.Ц., където са живели кратко време. След това са се върнали в дома си на ул.”С. Караджа” № 53, където са живели до смъртта си – А.Ц. починала на 10.09.2014г., а С.Ц. починал на 29.03.2015г. Именно след връщането си през пролетта на 2014г. ищците твърдят, че ответниците са преустановили да изпълняват задълженията си по договора да ги гледат и издържат и отношенията им са се влошили. Поради това и на 09.09.2014г. са предявили иска по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за гледане и издръжка.
По делото не е спорно, видно от обстоятелствената част на исковата молба, че първоначалните ищци А. и С. Циброви твърдят и искат разваляне на договора за гледане и издръжка, поради неизпълнение на задълженията от ответниците в последните месеци преди месец септември 2014г. Ответниците в писмения отговор не оспорват и признават факта, че от пролетта на 2014г. отношенията им с ищците А. и С. Циброви са се влошили и те не са изпълнявали задълженията си по договора да ги гледат и издържат, но твърдят че вина за това имат ищците, които не са пожелали да получат техните грижи, тъй като са потърсили помощта на двамата си сина.
От показанията на свидетелите Силвия Ц. – майка на ответниците и Татяна Ц. – съпруга на ищеца В.Ц. се потвърждава факта, че от пролетта на 2014г. след връщането на ищците А. и С. Циброви от с.Кошарица и до смъртта им ответниците не са се грижели за тях, тъй като отношенията им са били конфликтни. Потвърждава се, че за този период за ищците А. и С. Циброви са се грижели техните синове - ищците Е. и В. Циброви. Безспорно се установява и, че след смъртта на ищеца А.Ц. на 10.09.2014г. до смъртта на ищеца С.Ц. на 29.03.2015г. за него грижи са полагали ежедневно трети лица, за което свидетелства свидетеля Маргарита Бечева, която е една от жените полагали грижи за С.Ц.. Тя установява, че именно двамата му сина ищците Е. и В.Ц. са я наели и тя се е грижела за С.Ц..
С отговора на исковата молба ответниците са представили нотариално заверена декларация от ищците А. и С. Циброви от 14.03.2014г. /л.69 в делото/, която не е оспорена и, с която ищците заявяват, че се отказват и освобождават ответниците от поетото с договора задължение да ги гледат и издържат, като приемат сумата от 9800 лева като цена на имота предмет на договора за гледане и издръжка. Твърдят, че именно с тази декларация ищците А. и С. Циброви са трансформирали договора от такъв със задължение за издръжка и гледане в договор за покупко-продажба и след тази дата, те нямат задължени да гледат и издържат прехвърлители по договора.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства и доводите на страните приема от правна страна следното:
1. По иска по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне
на договора за гледане и издръжка, съдът намира че е основателен и доказан, и
следва да бъде уважен.
По делото е безспорно и страните не спорят за това, че на 28.05.2008г. първоначалните ищци А. и С. Циброви са сключили с ответниците С.Е.Ц., който тогава е бил на 19 години и Б.Е.Ц., който тогава е бил непълнолетен на 14 години и е действал лично и със съгласието на своята майка и законен представител Силвия Борисова Ц. договор с нотариален акт № 111, том 8, дело № 967/2008г. на нотариус Валентин Митов, с който са прехвърлили срещу задължението на двамата си внуци да ги гледат и издържат до края на живота им своя недвижим имот в гр.Козлодуй с адрес улица „С. Караджа” № 53, представляващ дворно място с площ 3628 кв.м. ведно с построените в него общо шест сгради. Безспорно е и, че на 14.03.2014г. ищците А. и С.Ц. са подписали нотариално заверена декларация, с която заявяват, че се отказват и освобождават ответниците от поетото с договора задължение да ги гледат и издържат, като приемат сумата от 9800 лева от тях като цена на имота предмет на договора за гледане и издръжка.
С оглед диспозитивното начало в процеса – арг.
чл.6, ал.2 ГПК съдът дължи произнасяне само по доводите наведени от страните в
спора и в частност наведените от ищците доводи в обстоятелствената част на
исковата молба за разваляне на договора поради неизпълнение на задължението на приобретателите по договора – двамата ответниците
в периода от няколко месеца преди завеждане на делото на 09.09.2014г. Така
съдът намира, че не следва да обсъжда показанията на свидетелите и доводите на
защитата извън този въведен в исковата молба спорен период, който според съда
обхваща времето след пролетта на 2014г., когато ищците прехвърлите по договора
са се върнали заедно с ответника С.Е.Ц. от с.Крушарица.
В този смисъл спора се свежда до това, след
пролетта на 2014г. ответниците изпълнили ли са точно
и в пълен обем задълженията си към ищците А. и С.Ц. поети с атакувания договор
да ги гледат и издържат. Тук съдът
държи произнасяне и за това с подписаната от 14.03.2013г. с нотариална заверка
на подписите декларация от А. и С. Циброви настъпила
ли е промяна в отношенията между страните по повод договора за гледане и
издръжка и в частност отпаднало ли е това задължение на ответниците
към ищците.
С договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане едно лице (прехвърлител) прехвърля правото на собственост върху недвижим имот на друго лице (приобретател), което поема задължението да му дава издръжка и да полага грижи за него до края на дните му. Съглашението попада в категорията на ненаименованите договори, тъй като не е уредено легално и не може да се отнесе към никой от установените в закона договори, макар и да разкрива известни прилики с продажбата. Спрямо него приложение намират разпоредбите от общата част на ЗЗД, посветени на сключването, недействителността, действието на договора, изпълнението и неизпълнението на задълженията по него и развалянето му. Договорът за издръжка и гледане е продукт на договорната автономия, която позволява на правните субекти свободно да определят съдържанието на сделките, по които са страни, доколкото то не противоречи на императивните законови норми и на добрите нрави. В това отношение практиката е категорична, приемайки, че договорите за прехвърляне, съответно учредяване на вещни права върху недвижими имоти срещу задължение за гледане и издръжка имат социална цел и предназначение – да обезпечат на прехвърлителя, който по правило е в напреднала възраст, по-добри социално-битови условия за преживяване. Задълженията за гледане и издръжка са наситени с нравствено-етични и социално-битови елементи. (Решение № 500 от 23.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1702/2009 г., ІV г. о.).
Съдържанието на насрещните права и задължения по договора за издръжка и гледане се характеризира с известни особености, които се извеждат последователно в съдебната практика и доктрината. Решение № 15 от 11.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 46/2009 г., ІІІ г. о. потвърждава, че обемът и съдържанието на поетите задължения с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка следва да се определят от постигнатото между страните съгласие. При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се дължат цялата необходима издръжка и всички необходими грижи (Решение № 343 от 26.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 609/2003 г., II г. о.). Настоящия случай е такъв, тъй като видно от съдържанието на атакувания договор страните не са уговорили ограничения в обема на задължението за грижи и издръжка. Така изпълнението на задължението за гледане и издръжка, когато то не е детайлно уговорено какъвто е настоящия случай, се определя от действителните нужди на кредиторите. Доколкото местоизпълнението не е посочено в договора, то се урежда съгласно диспозитивните правила на чл. 68 ЗЗД и задълженията следва да се изпълняват в местожителството на приобретателя (длъжника по задължението за издръжка и гледане) по време на пораждане на задължението. Оттук се извежда положението, че прехвърлителят и приобретателят поначало трябва да живеят заедно, освен ако е уговорено друго.
По своята същност изпълнението на задължението за гледане и издръжка не търпи забава. То трябва да се изпълнява ежедневно, системно и непрекъснато (в този смисъл Решение № 633 от 01.07.2002 г. на ВКС по гр. д. № 944/2001 г. и Решение № 1024 от 26.11.1997 г. по гр. д. № 1404/1997 г.).
В тежест на приобретателя по договора за издръжка и гледане е да докаже какво е изпълнил. Прехвърлителят не е длъжен да посочва в какво се състои неизпълнението. Той е изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост, с което установява съществуването на задължението на приобретателя да предоставя уговорените издръжка и грижи (Решение № 82 от 05.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1313/2009 г., ІV г. о.).
Така доколкото по делото е безспорно доказано от ищците прехвърлители, че те са изпълнили задължението по оспорения договор, като се прехвърлили на двамата ответници правото на собственост върху имота си в гр.Козлодуй, не е нужно те да доказват в какво се състои неизпълнението. В тежест на двамата ответници е да докажат, че след пролетта на 2014г. ежедневно, системно и непрекъснато са изпълнявали задължението по договора, като са осигурили цялата необходима издръжка и всички необходими грижи за прехвърлителите А. и С. Циброви.
Според съда те не са сторили това, напротив още в писмения отговор на исковата молба ответниците не оспорват и потвърждават твърдението на ищците в исковата молба, че от пролетта на 2014г. отношения им с прехвърлителите по договора са се влошили и те са преустановили грижите за тях. Доказа се по безспорен начин от показанията на свидетелите Силвия Ц., Татяна Ц. и Маргарита Бечева, че грижите и издръжката на прехвърлитебите след пролетта на 2014г. са поети от двамата синове на ищците именно защото ответниците са престанали да изпълняват поетото задължение да ги гледат и издържат. За съда е ирелевентно, че ответниците са заплащали дължими данъци за имота и разходи за консумативи за имота, тъй като това е малка и незначителна част от задължението, което са поели да гледат и издържат прехвърлители. По делото не е спорно и се доказа, че в процесния период и двамата прехвърлители са били в тежко здравословно състояние и са имали нужда от много и ежедневни, дори ежечасни грижи.
Съдът не споделя доводите на ответниците, че по силата на представената нотариално заверена декларация от прехвърлителите от 13.04.2013г. задължението на ответниците да гледат и издържат ищците е отпаднало и договора се е трансформирал в такъв за продажба.
На първо място
договора за прехвърляне на имота срещу задължение за гледане и издръжка е
постигнат при съгласие на две страни, поради което и той може да бъде изменян
само по този ред – чрез постигнато съгласие за неговата промяна от страните по
него, но не и чрез декларация от едната страна. На следващо място формата за
промяна на договора следва да е тази нужна за действителност на самия договор
съгласно чл.18 ЗЗД – нотариална форма. Така според съда тази декларация от една
страна не може да породи правни последици за изменение на договора за гледане и
издръжка, а от друга страна не може да доведе до отпадане на задължението поето
от ответниците да гледат и издържат прехвърлителите. В този смисъл е и съдебната практика – Решение от 14.06.2013г. по гр.д. №
269/2013г. на Окръжен съд Враца.
Съдът не може
да приеме и, че с изпащането на сумата от 9800 лева съгласно цитираната по-горе
декларация ответниците са изправна страна по договора,
тъй като са трансформирали задължението за гледане и издръжка. Самите ответници
не твърдят това.
Принципите на точното и на реалното изпълнение безспорно намират приложение и по отношение на ненаименованите договори като този за издръжка и гледане. Съгласно тези правила длъжникът по задължението за даване на издръжка в натура дължи само точното изпълнение на същото, т.е. това, което е уговорено и както е уговорено (чл. 79 ЗЗД). Кредиторът по такова задължение поначало няма право да иска от изправния длъжник вместо издръжка в натура паричния й еквивалент. Особеностите на престацията по договора обаче налагат известни отклонения от този принцип, изведени в съдебната практика (Тълкувателно решение № 96 от 28.06.1966 г. на ВС по грд. д. № 65/1966 г., ОСГК и Решение № 1169 от 09.12.1986 г. на ВС, II г. о.). По изключение задължението за издръжка (но не и за гледане) може да се трансформира в паричния му еквивалент: а) когато по обективни причини кредиторът не може да даде необходимото съдействие за изпълнение; б) ако длъжникът е неизправна страна; в) когато длъжникът по обективни причини не може временно да изпълнява в натура; г) когато поради временно разстройство в отношенията кредиторът не дава съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура. В първата и третата хипотези се касае за временни и обективни причини, които препятстват изпълнението в натура. Страните, като държат на договора, извършват чрез съда трансформация в паричен еквивалент за времето, през което не е възможно изпълнението в натура. При втората хипотеза – неизпълнение от длъжника по причини, за които той отговаря, и нежелание на кредитора да развали договора, той може да иска трансформация в паричен еквивалент на задължението за издръжка в натура. При четвъртата хипотеза трансформацията е възможна, ако кредиторът действително е в забава, т.е. неоправдано отказва да съдейства и да приема изпълнението, при условие, че отношенията са временно разстроени, т.е. може да се очаква тяхното подобряване и възстановяване на изпълнението в натура. Ако отношенията са трайно разстроени и не може да се очаква подобряване и връщане към изпълнение в натура, длъжникът разполага с правата по чл. 98 ЗЗД – да се откаже от договора и да иска обезщетение за забавата на кредитора.
Забавата на кредитора в светлината на договора за издръжка и гледане е обект на особено внимание и в по-новата съдебна практика (Решение № 439 от 22.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 90/2011 г., III г. о.). Когато прехвърлителят неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, в какъвто смисъл са твърденията на ответниците в настоящия спор, той /прехвърлителя/ се поставя в забава, но длъжникът продължава да бъде в неизпълнение. Забавата на кредитора и нейните последици са от особено значение за длъжника, който се стреми да изпълнява договора под страх от евентуалното му разваляне. Длъжникът ще бъде изправна страна, ако е поискал трансформация на задължението си в парична равностойност или е предоставил парично изпълнение (Решение № 165 от 01.03.2010 г. на ВКС по гражд. д. № 71/2009 г., ІІІ г. о.). В случай на забава на кредитора длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака разрешение от съда за трансформация. Нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация на задължението за издръжка. Задължението за полагане на грижи може да бъде изпълнявано само в натура и затова, ако кредиторът е в забава, то се погасява поради невъзможност, за която длъжникът не отговаря. В този смисъл и ответниците не могат да трансформират задължението си за гледане, а само това за издръжка, но те и това не са сторили, тъй като след пролетта на 2014г. не са продължили да изпълняват задължението си в пари, включително и след образуване на делото.
С оглед на изложеното, съдът намира че следва да уважи иска и да развали договора за гледане и издръжка поради неизпълнение на задължението от ответниците.
2. По иска по чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на
имота предмет на оспорения договор, съдът намира че е основателен и доказан, и
следва да бъде уважен.
Развалянето на договор за издръжка и гледане има обратно действие, защото при развалянето настъпва ново правно положение, което задължава страните да върнат това, което са си разменили (Тълкувателно решение № 122 от 01.12.1986 г., ОСГК на ВС, Решение № 507 от 22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 944/2009 г., І г. о.). Съдът не може служебно, без искане на страните да се произнесе по въпроса за връщане на разменените престации. За конкретния казус прехвърлителите изрично са поискали с исковата молба връщането на имота на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и, тъй като съдът изложи съображения по-горе за разваляне на договора като последица от това следва да постанови и ответниците да върнат имота на наследниците на първоначалните ищци.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съгласно нормата на чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да заплатят на ищците направените по делото разноски съгласно списъка по чл.80 ГПК в размер на общо 4793.04 лева.
Водим от изложените съображения и на основание
чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
РАЗВАЛЯ на основание чл.87, ал.3 ЗЗД сключеният на 28.05.2008г. с нотариален акт № 111, том 8, дело № 967/2008г. на нотариус Валентин Митов договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка между А.М.Ц., ЕГН ********** и С.Б.Ц., ЕГН ********** от една страна и С.Е.Ц. и Б.Е.Ц. от друга страна, по силата на който са прехвърлили собствеността върху недвижим имот в гр.Козлодуй с адрес улица „С. Караджа” № 53, представляващ дворно място с площ 3628 кв.м. – поземлен имот с идентификатор 37798.502.432, ведно с построените в него общо шест сгради, поради неизпълнение на поетите от С.Е.Ц. и Б.Е.Ц. договорни задължения.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 ЗЗД С.Е.Ц. и Б.Е.Ц. *** да върнат Е.С.Ц. и В.С.Ц. *** като наследници на А. и С. Циброви недвижимия имот предмет на разваления договор в гр.Козлодуй с адрес улица „С. Караджа” № 53, представляващ дворно място с площ 3628 кв.м. – поземлен имот с идентификатор 37798.502.432, ведно с построените в него общо шест сгради.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С.Е.Ц. и Б.Е.Ц. да заплатят на Е.С.Ц. и В.С.Ц. *** направените в процеса разноски в размер на общо 4793.04 лева.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд Враца в двуседмичен срок от връчването на преписи и съобщения.
Районен
съдия: