№ 360
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в публично заседание на девети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В. Астарджиев
Членове:Иванка Шкодрова
Виолета Магдалинчева
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
в присъствието на прокурора А. Хр. М.
като разгледа докладваното от В. Астарджиев Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600817 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.250, ал.4 НПК вр. глава ХХІ от
НПК.
С определение разпоредително заседание, проведено на 16.06.2022г.
по НОХД №1856/2022г., СГС, НО, 30 състав е прекратил наказателното
производство по делото, водено срещу подсъдимата П. И. Г. за извършено в
периода 01.01.2009г.-16.09.2011г. престъпление по чл.219, ал.4 вр. ал.1 НК
поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване.
Срещу определението в законоустановения срок е постъпил протест
от СГП, с който се сочи неговата неправилност и незаконосъобразност, като
се твърди, че съдът следва да съобрази приложимия закон при постановяване
на присъдата, а не преди това.
В разпоредително заседание на 04.08.2022г. въззивният съд по реда
на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото
не се налага разпит на подсъдимата, на свидетели или експерти, както и
1
събирането на други доказателства.
Пред въззивния съд представителят на Софийска апелативна
прокуратура иска определението на първата инстанция да бъде отменено,
като сочи, че няма изтекла давност за наказателно преследване както за
престъплението по чл.219, ал.4 вр. ал.1 НК, така и за това по чл.219, ал.1 НК.
Упълномощеният защитник на подсъдимата П. И. Г. - адв.В. Х.
пледира за потвърждаване на определението на първата инстанция, като се
позовава на изтекла абсолютна давност за наказателно преследване.
Подсъдимата П. И. Г. иска приключване на наказателното
производство.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в протеста,
доводите в отговора на адв.В. Х., както и тези, изложени от страните в
съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери
изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че
обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на СГС за
разглеждане по същество.
Първоинстанционният съд е подходил в разрез със закона при
постановяване на своето определение.
По-долу ще бъдат изложени съображения за това кога следва да се
определя давността с оглед забрА.та за reformatio in pejus, но тук трябва да се
посочи, че само по себе си определението на първата инстанция е невярно
дори при приемане на налична квалификация по чл.219, ал.1 НК.
Инкриминиран е период на продължено престъпление по чл.219 НК
от 01.01.2009г. до 16.09.2011г., като съгласно чл.80, ал.3 НК престъплението е
довършено в момента на преустановяване на престъпното състояние и
давността тече от този момент, а съобразно чл.2, ал.1 НК се прилага законът,
който е действал към момента на извършване и довършване на
престъплението - срв. и ТР №20/1985г. на ОСНК.
Разсъжденията на първата инстанция за приложението на чл.2, ал.2
2
НК освен че са недопустими преди произнасяне по въпросите по чл.301, ал.1
НК, са и неверни, доколкото за престъпленията се прилага законът, който е
бил в сила по време на извършването (респ. довършването му), а не към
момента на започване на престъпната деятелност.
За престъплението по чл.219, ал.1 НК към твърдяното му
довършване - 16.09.2011г. е бил приложим законът, който е предвиждал
наказание „лишаване от свобода“ за срок до шест години и глоба до пет
хиляди лева.
Давността за това престъпление е десет години - чл.80, ал.1, т.3 НК и
доколкото същата е била прекъсвА. нееднократно, абсолютната давност е 15
години (чл.81, ал.3 НК) и ще изтече най-рано на 16.09.2026г., когато първата
инстанция би следвало да е приключила с разглеждането на делото.
Поради това определението за прекратяване на наказателното
производство по делото е противозаконно и следва да бъде отменено, а
делото да се върне за продължаване на съдебноследствените действия.
Трябва да се обърне внимание и на това, че първата инстанция не
може да прави преценка на приложимия закон и с оглед на забрА.та за
reformatio in pejus, което може да бъде сторено най-рано при постановяване
на присъда по делото с оглед на разпоредбата на чл.301, ал.1 НПК.
Прокуратурата е повдигнала с обвинителния акт срещу подсъдимата
П. И. Г. обвинение извършено от нея престъпление по чл.219, ал.4 вр. ал.1
НК, като именно това е обвинението, което се разглежда от съда.
Действително срещу първата присъда на СГС, с която подсъдимата
Г. е била призната за виновна за извършено престъпление по чл.219, ал.1 НК
и е била оправдА. по квалификацията чл.219, ал.4 НК (деянието да е било
особено тежък случай в особено големи размери) не е имало протест и при
евентуално осъждане от новия съдебен състав на СГС (след отмяната на
първата присъда от САС) тя не би могла да бъде осъдена по чл.219, ал.4 НК,
но в този случай би могла да бъде осъдена за престъпление по чл.219, ал.1
НК, давността за което не е изтекла и няма да изтече преди 16.09.2026г.
Трябва да се посочи на последно място, че дори да би имало изтекла
абсолютна давност за престъплението по чл.219, ал.1 НК, прилагането на
3
забрА.та за reformatio in pejus е въпрос по същество на делото и също трябва
да се преценява при постановяване на присъдата по делото, като при изтекла
давност за наказателно преследване законът сочи, че това се отчита по реда
на чл.305, ал.5 НК с признаване на подсъдимия (подсъдимата) за
виновен/виновна и прилагане на закона за давността. Това има очевидно
значение както с оглед на евентуалните граждански претенции срещу
подсъдимата Г. (срв. и чл.413, ал.2 НПК), така и за евентуалната отговорност
на държавата по ЗСВ и ЗОДОВ.
В заключение и като обобщение - определението на първата
инстанция за прекратяване на делото изхожда от неверни предпоставки,
противоречи на закона, неправилно е и като такова трябва да бъде отменено.
При по-нататъшното разглеждане на делото първата инстанция
трябва да съобрази, че абсолютната давност за наказателно преследване за
престъпленията по чл.219, ал.4 вр. ал.1 НК и по чл.219, ал.1 НК, извършени в
периода 01.01.2009г. - 16.09.2011г., изтича на 16.09.2026г.
Водим от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.1 от НПК вр.
чл.335, ал.2 от НПК‚ Софийски апелативен съд, Наказателно отделение,
6 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло определението от разпоредителното заседание на
16.06.2022г.‚ постановено по НОХД №1856/2022г. по описа на СГС, НО,
30 състав за прекратяване на наказателното производство по делото на
основание чл.24, ал.1, т.3 НПК.
ВРЪЩА делото на СГС за разглеждане от друг състав на съда от
стадия на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5