Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
София 14.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на тридесети април
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета С. и в присъствието на
прокурора Радослав Стоев като
разгледа докладваното от
съдията Алексиева гр. дело № 12990 по описа
на съда за 2018 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от В.И.Д. срещу П.на Република България, с която е
предявил обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ /в редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г.
ДВ/ и чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ.
Ищецът твърди, че през 2013 г. е
работил като полицай в Специализирано полицейско управление-София към Дирекция
„Специализирани полицейски сили“ при ГД „Национална полиция“ на МВР. Твърди се,
че с постановление от 10.09.2013 г. по пр.пр. № М-158/2013 г. на СРП е
образувано досъдебно производство срещу ищеца за това, че като държавен
служител на МВР на 24.07.2013 г. в гр. София в градинката до НС е превишил
властта си и причинил вредни последици на различни лица чрез нанасяне на удари
с полицейска палка, престъпление по чл.387, ал.1 от НК. Твърди се, че на
06.12.2013 г. ищецът е привлечен като обвиняем, внесен обвинителен акт и
образувано н.о.х.д. № 1682/2014 г. по описа на СРС, 98 състав, което приключило
с оправдателна присъда от 22.11.2016 г. Поддържа се, че вследствие на горното
ищецът претърпял сериозни неимуществени вреди-засягане на честта и
достойнството му, уронване на авторитета му, отрицателни емоционални
преживявания като стрес, напрежение, унижение, страх от бъдещето, затруднения в
общуването, изолация в обществото. Твърди, че с оглед тежестта на повдигнатото
обвинение и лични, и служебни качества на ищеца, последният е претърпял вреди
над обичайните такива.
Твърди се, че в резултат на
обвиненията срещу ищеца, здравословното му състояние рязко се влошило. След
повдигане на обвинението срещу него през м.септември 2013 г. ищецът започнал да
се чувства зле физически, получавал сърцебиене, болки в сърдечната област и
гърдите, задушаване. Поддържа се, че в края на м.октомври 2013 г. колабирал без
видима причина, след което постъпил в Клиника по кардиология на НМБТБ, където
била установена некомплексна камерна екстрасистолия, назначено било
медикаментозно лечение.
Твърди се, че повдигнатото
обвинение се отразило крайно негативно и върху личния живот на ищеца. От 2010
г. ищецът живеел на съпружески начала с П.Д., от което съжителство има родено
дете. Тримата живеели заедно като семейство в дома на ищеца. След образуване на
досъдебното производство ищецът станал особено чувствителен и недоверчив към
всички хора, в това число и към жена си, като смятал че тя не е искрена с него,
започнали скандали в резултат на които пред Коледа на 2013 г. П.Б.взела детето и се изнесла да живее при
родителите си, а след това завела дело за упражняване на родителски права и
издръжка на детето. С Решение от 26.05.2014 г. по гр.д. № 1326/14 г. на СРС
родителските права върху детето било предоставени на майката, а ищецът можел да
вижда детето си само 4 дни от месеца. Ищецът загубил най-близките си хора и
възможността да общува нормално с детето си. Останал сам-изолиран в работата
си, без семейство и без приятели.
Поддържа се, че воденото срещу
ищеца наказателно производство е било широко разгласено от всички медии, което
дискредитирало ищеца в обществото, накърнило доброто му име и го злепоставило
пред неограничен брой лица. Ищецът се затворил в себе си, не желаел да общува с
никого, чувствал се смазан психически, обезверен и употребен.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 80 000 лв.,
представляваща претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на
незаконно повдигнато и поддържано от П.на РБ обвинение в извършване на
престъпление по чл.131, ал.1, т.2 във връзка с чл.130, ал.1 НК, за което е
признат за невиновен с влязла в сила Присъда от 22.11.2016 г., постановено по
н.о.х.д. № 1682/2014 г. на СРС, НО, 98 състав, ведно със законната лихва върху
горната главница, считано от датата на оправдателната присъда-22.11.2016 г. до
окончателното изплащане.
На основание чл.131, ал.1 от ГПК,
препис от ИМ и приложенията й е връчена редовно на ответника П.на Република
България на 16.10.2018 г.
В законоустановения едномесечен
срок на 24.10.2018 г. е постъпил отговор от ответника. Оспорва предявения иск
като неоснователен и недоказан. Твърди, че в периода от 10.09.2013 г. до
06.12.2013 г. ищецът не е търпял вреди, тъй като спрямо него не са провеждани
никакви процесуално-следствени действия. Оспорва всички фактически твърдения.
Оспорва иска за лихва с твърдението, че такава се дължи от влизане в сила на
оправдателната присъда. Оспорва всички фактически твърдения. Оспорва наличието
на пряка, причинно-следствена връзка между обвинението и твърдяните
неимуществени вреди.Твърди се, че предявената претенция за неимуществени вреди
е прекомерна. Твърди се недоказаност на твърденията.
В съдебно
заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и
моли съда да постанови решение, с което да го уважи изцяло. Подробни
съображения са изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира
разноски.
Ответникът
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва иска и моли съда
да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло по съображения подробно
изложени в отговора срещу исковата молба.
Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Между
страните не се спори, че през 2013 г. ищецът е работил като полицай в
Специализирано полицейско управление-София към Дирекция „Специализирани
полицейски сили“ при ГД „Национална полиция“ на МВР, като в системата на МВР е назначен, считано от 14.11.2011 г.
От
приобщеното към доказателствата по делото н.о.х.д. № 1682/14 г. по описа на
СРС, 98 състав се установява, че с постановление от 10.09.2013 г. на прокурор
от СРП срещу ищеца е образувано досъдебно производство за престъпление по
чл.387, ал.1 от НК. Образувано е сл.дело № 357/2013 г. по описа на СО-СГП,
пр.пр.№ М-158/2013 г. по описа на СРП.
На
06.12.2013 г. ищецът е привлечен като обвиняем за това, че на 24.07.2013 г. за
времето между 02,50 и 03,20 часа, в гр.София, в парковото пространство до
Народното събрание, превишил властта си и в нарушение на чл.2, ал.2 и чл.7 от
Наредба № Із-325/07.02.2011 г. за реда за употреба на помощни средства от
полицейските органи, при изпълнение на службата му като държавен служител от
МВР-полицай в 01 отделение, 04 взвод, 01 полицейско подразделение на
Специализирано полицейско управление-София, без предупреждение, чрез използване
на каучукова палка, нанесъл удари на К.Т.Д., когото ударил с полицейска палка
по главата-в областта на челото и по дясната мишница, като причинил на К.Т.Д.
лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, не
опасно за живота, престъпление по чл.131, ал.1, т.2, пр.3, вр. с чл.130, ал.1 от НК.
В същият
ден-06.12.2013 г. разследването е предявено на ищеца и пострадалия и делото
изпратено на СРП с мнение за предаване на съд.
На
30.01.2014 г. ответникът внесъл в Софийски районен съд обвинителен акт срещу
ищеца, въз основа на който е образувано н.о.х.д. № 1682/2014 г. по описа на
СРС, НО, 98 състав. Срещу ищеца е било повдигнато и поддържано обвинение за
извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.2, пр.3, вр. с чл.130,
ал.1 от НК. На ищеца не е налагана мярка за неотклонение.
В хода на
съдебното производство са проведени общо 9 броя открити съдебни заседания,
съответно на: 23.06.2014 г., 06.10.2014 г., 16.02.2015 г., 23.06.2015 г.,
17.11.2015 г., 08.03.2016 г., 25.05.2016 г., 05.10.2016 г. и 22.11.2016 г., на
които ищецът е присъствал лично.
Производството
по делото приключва на 22.11.2016 г. с оправдателна присъда, която не е
протестирана от ответника и е влязла в сила на 08.12.2016 г.
От приетите
по делото разпечатки от интернет сайтове се установява, че наказателното производство
срещу ищеца е било широко разгласено.
От
представеното Решение № ІІІ-158 от 26.05.2014 г., постановено по гр.д. №
1326/2014 г. по описа на СРС, ІІІ г.о., 80 състав се установява, че по иск на П.Д.
Будинова срещу В.И.Д., съдът е предоставил упражняването на родителските права
върху детето Георги Веселинов Д. на майката и е определил режим на лични
контакти на бащата с детето и месечна издръжка в размер на 100 лв., платима от
бащата.
От
представената по делото епикриза № 4579/860-КП-56 се установява, че на
30.10.2013 г. ищецът е постъпил за лечение в Клиника по кардиология на
Националната многопрофилна транспортна болница и е изписан на 01.11.2013 г. с
диагноза: синкоп, монотопна камерна екстрасистолия.
Пред настоящата съдебна инстанция са
разпитани свидетелите Д.Н.Д.-майка на ищеца и А.Г.С..
Свидетелката Д..установява, че
синът й е много слънчев, контактен, имал много приятели, колеги, с които
общувал. След обвинението срещу сина й, той се чувствал много зле и бил много
притеснен. В службата също го притеснявали много. Началниците му оказвали
репресия, карали го да признае, че е посегнал на господина. Пред майка си
ищецът казвал, че не е виновен, че никога не е посягал на този човек. В
резултат на тези обвинения бил с разстроена нервна система, имал депресия. Не
ходел с желание на работа, защото от страна на колегите имало подигравки,
разпитвания. Ищецът се страхувал за бъдещето си, за развитието му занапред,
кариерата му как ще продължи. През 2016 г. променил местоработата си по
собствено желание, заради тези подигравки и този натиск от страна на
началниците му. През 2013 г. живеел със съпругата си и детето си. Нямали брак,
но живеели на семейни начала. Преди наказателното производство отношенията им
бяха разкошни, не се карали, живеели си много добре. Гледали си детенцето. След
това имало промяна, ищецът нервничел, получил сърдечно-съдови увреждания,
артериална хипертония, аритмия. След като започнало делото започнали караниците
в семейството, в резултат на което се разделили. Ищецът и жена му са заедно
отново от м. ноември 2018 г. и живеят много добре. След образуване на
наказателното производство ищецът избягвал всякакви срещи с приятели, не желаел
да контактува с никой, не излизал от къщи. Не искал да споделя нито с роднини,
нито с приятелите си. Чувствал се някак неудобно от това, което се случвало.
Всички съседи го познават като едно добро момче, слънчево, контактно. Всички
съседи разбрали, че срещу него се води някакво дело и задавали въпроси, какво е
станало. Гледали по телевизията и задавали въпроси по повод на това, което са
излъчвали медиите. Сега вече ищецът е спокоен, спокойно си гледа семейството,
всичко върви много добре. Със здравето няма проблеми, защото ищецът взе и провел
лечение. Не е бил отстраняван от работа по време на делото.
Свидетеля Стефанов установява, че
познава В. от 2000 г., тъй като към този момент и двамата били служители на НСО.
За повдигнатото срещу ищеца обвинение разбрал от самия него и от новините.
Ищецът не искал да говори със свидетеля за случилото се и като цяло бил
затворен. Свидетелят установява, че една част от колегите на ищеца говорели за
случилото се подигравателно, а другите не коментирали под заплаха, да не би да
им навреди на служебното положение нещо. През периода, когато се водело
наказателното производство, ищецът не е сменял работата си. Случилото се давали
многократно по новините, и не само по новините. Имало доста коментари и в
социалните мрежи, придружени със снимки. Доста голяма популярност се даде на
целия случай. Според негативните коментари в социалните мрежи само ищецът бил
виновен за всичко случило се. Имало нагнетяване на напрежение и коментарите били
доста заплашителни и доста сериозно изглеждали, в резултат на което ищецът бил
притеснен, да не бъде разпознат на улицата и
при така създалата се ситуация, да не би някой да реши да се
саморазправя с него. В обществото се създала представа, че полицията работи
срещу него и коментарите от социални групи, които се създали после били от типа
„видиш ли, ако се срещнем на улицата, да видим дали е толкова мъж“. Всичко това
довело до нежелание на ищеца да излиза от дома ди. Доста сериозно се влошило
самото му състояние. Ищецът станал по-затворен, не комуникирал, чувствал се несигурен.
След като на ищеца било повдигнато обвинение, отношенията в семейството
страхотно се опънали. Ищецът бил доста изнервен, притеснен, започнали чести
скандали с жена му и се стигнало до раздяла. Към момента са в добри отношения.
По време на водене на наказателното дело ищецът отказвал контакти, дори и със
свидетеля. Като цяло спрял да излиза с приятели. Най-главното притеснение било
да не бъде разпознат и да не се стигне до случаи на саморазправа. Затворил се,
станал необщителен, спрял да говори, спрял да споделя. Единственото, което
коментирал е, че чака развитието по случая.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са,
непротиворечиви и последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка,
Съдът намира следното от правна
страна:
Предявеният
против П.на РБ иск е с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в редакцията на нормата след
изменението изм. бр.98 от 2012 г. на ДВ.
Материалноправната претенция на ищеца се обосновава с отговорността на държавата за
незаконната дейност на нейните правозащитни органи. Случаите на тази
отговорност са казуистично изброени в чл. 2 от ЗОДОВ. Държавата дължи обезщетение на всеки гражданин при
незаконно обвинение в извършване на престъпление.
При това
положение и имайки предвид гореизложената фактическа обстановка, както и
твърдените обстоятелства по делото, то ищецът трябва да докаже относно основателността на иска си:
На първо място субекта на
извършеното деяние, а именно - надлежен правозащитен орган, което безспорно е
установено в настоящия процес.
Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за
обезщетение се предявяват срещу органите по чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или
бездействия, са причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са
съответните държавни органи - юридически лица, а не техните териториални
поделения или обособени структури без правосубектност. Налице е пасивна
легитимация на ответника.
П.на Република България е юридическо лице
на бюджетна издръжка със седалище гр. София - чл. 137 ЗСВ.
На второ място ищецът ще следва да докаже факта на деянието, което в
случая се заключава в обвинение в извършване
на престъпление, за
което е оправдан с влязла в сила присъда.
Този факт също е налице и се установява
безспорно с приложените към исковата молба писмени доказателства и приобщеното към доказателствата
по делото н.о.х.д. № 1682/14 г. по описа на СРС, НО, 98 състав.
От правно значение за ангажиране
отговорността на държавата на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан, респ., ако има установени претърпени в по-голяма степен/
неудобства в резултат на това обвинение и на взетата спрямо него мярка за неотклонение. В случая спрямо ищеца не е вземана и налагана
мярка за неотклонение.
С ангажираните писмени и гласни
доказателства ищецът установи
и фактът на причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в изживени емоционални страдания - негативни чувства от факта на
обвинението, изолиране от
близки и приятели, преживения непрекъснат стрес и нервно напрежение, нарушени
социални контакти. Настъпването на неимуществени вреди не се презюмира по
силата закона, поради което установяването на този факт е в доказателствена
тежест на ищеца.
Ищецът доказа при
условията на пълно и главно доказване претърпени от него и описани по-горе
неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от незаконно
повдигнатото обвинение.
И на
последно място ищецът следва да докаже вида на претърпените от него вреди – неимуществени
и имуществени по чл. 4 на ЗОДОВПГ, както и причинно-следствена връзка между
вредите и неправомерните актове на държавния орган, т. е. факта на деянието.
Съгласно ППВС
№ 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да
се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди.
Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва
преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
Съобразно утвърдената практика на
ВКС, в понятието
"неимуществени вреди" се
включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените
болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални
изживявания на лицето, намиращи не само отрицателно отражение в психиката, но и
социален дискомфорт в определен период от време.
Предвид горното съдът следва да
определи паричен еквивалент,
който да възмезди ищеца.
От неоснователното обвиняване в
извършване на престъпление, свързано със службата, ищецът е търпял
неимуществени вреди. Те се изразяват в психически страдания, стрес и
притеснения във връзка с неоснователно повдигнатото обвинение и страха от
осъждане. Безспорно е, че по време на цялото наказателно производство
неоснователно обвиненото лице изпитва неудобства, чувства се унизено, а също
така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности
у личността, както и социалните му отношения и общуване. Касае се за вреди,
които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи. В случая обаче и
видно от събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните
свидетели, в периода на воденото наказателно производство е имало и видима
промяна в ищеца, който претърпял неимуществени вреди по-големи от обичайните
при подобни обстоятелства- след образуване на наказателното производство ищецът избягвал всякакви
срещи с приятели, не желаел да контактува с никой, не излизал от къщи, не искал
да споделя нито с роднини, нито с приятелите си, чувствал се някак неудобно от
това, което се случвало. В резултат на широкото отразяване на процеса в
медиите, в социалните мрежи имало голям обществен отзвук и негативни коментари
за ищеца, което от своя страна довело до чувството му за несигурност и страх от
саморазправа с него по улиците, в случай че бъде разпознат като полицаят бил
протестиращи в нощта на белия автобус. Отделно от това и тъй като обвинението
било свързано непосредствено с професионалната дейност на ищеца, в работата си
бил принуден да търпи подигравателните подмятания на колеги, съответно
отдръпването на колеги от него с цел последните да не навредят на собственото
си професионално израстване, което в крайна сметка довело до това, че ищецът по
собствена воля сменил местоработата си. Отделно от това, незаконосъобразното
обвинение довело и до скандали в семейството и раздяла на ищеца с жена му и
детето му, довело и до здравословен проблем.
Всички тези вреди са пряка и
непосредствена последица от незаконното обвиняване на ищеца в извършване на
престъпления и са в причинна връзка с него.
При определяне на дължимото
обезщетение съдът отчита и продължителността на негативното засягане на правата
на личността - 3 г. и 2 дни, в периода от повдигане на обвинението на
06.12.2013 г. до датата на която присъдата е влязла в сила-08.12.2016 г. Всички
тези обстоятелства обосновават определянето на по-голям размер на дължимото
обезщетение.
Както е прието в Решение № 319 от
17.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2829/2015 г., IV г. о., ГК, постановено по реда
на чл.290 ГПК, по отношение на някои професии, към които обществото дължи
респект и уважение, и поради това има завишени изисквания за почтеност и
професионализъм, естествено и логично е незаконното обвинение да засяга в
по-голяма степен личния и професионален живот на лицата, които ги упражняват. В
тези случаи, с повдигането на обвинение за извършено престъпление в областта на
тяхната професионална реализация се засягат не само личната чест и достойнство
на лицата, но и професионалните им качества поради уронване на авторитета им в
съответната област. По тази причина, създадените при наказателното преследване
неудобства и притеснения имат по-силно отражение върху отделните негативни
изживявания на упражняващите такива професии и пряко значение за размера на
обезщетението. Дискредитирането на ищеца в обществото като професионалист без
съмнение се е отразило на психическото му състояние и бъдещото му кариерно
развитие.
С оглед на горното Софийски градски
съд намира, че предявеният иск
за обезщетение за причинени неимуществени вреди е основателен в размер на 30 000 лв., тъй като в този размер той е съобразен със
събраните по делото доказателства, с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и е адекватен да репарира претърпените от ищцата морални вреди.
При определяне на
този размер на обезщетение, Съдът съобразява и обстоятелството, че ищецът е с
чисто съдебно минало.
Предвид горното
искът за неимуществени вреди ще следва да бъде уважен за сумата от 30 000
лв. и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 80 000 лв. като
неоснователен.
Този размер удовлетворява обществения
критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически
условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото.
Този размер съответства и на
съдебната практика по аналогични случаи.
По претенцията за лихви. Такива
се дължат от влизане в сила на оправдателната присъда, в случая 08.12.2016 г.-това
е и денят на увреждането, поради което искът за лихва за периода от 22.11.2016
г. до 07.12.2016 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските в процеса:
Ищецът е
заявил своевременно искане за присъждане на направените съдебни разноски в
производството. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за
присъждане на разноски и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото
производство.
Ответникът дължи горните разноски
на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съобразно която разпоредба, ако искът бъде уважен изцяло или частично,
съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да
заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на
ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска.
Ищецът е направил разноски в общ
размер на сумата от 510 лв., от която: 10 лв.-държавна такса и 500
лв.-заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно договор за правна помощ от
30.01.2018 г. От тази сума ответникът ще следва да заплати сумата от 191,25
лв., която е съразмерна на уважената част от иска.
Така мотивиран Софийски градски
съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.на Р. Б., гр. София,
бул. „****, Съдебната палата да заплати на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
/в редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/ на В.И.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес:
*** сумата от 30 000 лв. /тридесет хиляди
лв./, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие
на незаконно повдигнато и поддържано от П.на РБ обвинение в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.2, пр.3, вр. с чл.130, ал.1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила на 08.12.2016 г. Присъда от 22.11.2016
г., постановена по н.о.х.д. № 1682/2014 г. по описа на СРС, НО, 98 състав,
ведно със законната лихва върху горната главница, считано от 08.12.2016 г. до
окончателното издължаване, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за
неимуществени вреди за разликата над 30 000 лв. до пълния предявен размер
от 80 000 лв., както и искът за заплащане на законна лихва върху присъдената
главница за периода от 22.11.2016 г. до 07.12.2016 г., на основание чл.78, ал.1
от ГПК и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ да заплати и сумата 191,25 лв. /сто деветдесет и
един и 0,25 лв./ разноски направени от ищеца пред настоящата съдебна инстанция,
съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: