Р Е Ш Е Н И Е

 

№...                                                        16.06.2021г.                                       Гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                             XI  Граждански състав

На 26.05.2021г.

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Е.Д., като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №223 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.

Исковете са предявени от ЕТ “ЕЛИС-ЕЛИСАВЕТА ЗАХАРИЕВА” гр..... срещу „ДЖЕЛА-Н.Д.“ ЕООД гр.Стара Загора. С исковата молба се твърди, че страните били в дълготрайни търговски отношения, по силата на които ищецът доставял на ответника стоки по заявка. Въз основа на заявка от страна на ответника, на 30.08.2018г. ищецът му доставил стоки – олио и продукт за пица, за което била издадена фактура №**********/29.08.2018г. на обща стойност 994,51лв. с ДДС. Стоките били приети от ответника, но сумата не била заплатена от него на падежа – 06.09.2018г. На 13.09.2018г. ищецът доставил на ответника стоки – олио, продукт за пица и сусам, за което била издадена фактура №**********/12.09.2018г. на обща стойност 2440,74лв. с ДДС. Стоките били приети от ответника, но сумата не била платена на падежа – 19.09.2018г. Поради забавата ищецът начислил лихва за периода на забавата, както следва – сумата от 213,00лв. върху задължението по фактура №**********/29.08.2018г. за периода от 07.09.2018г. до 16.10.2020г.; сумата от 513,91лв. върху задължението по фактура №**********/12.09.2018г. за периода от 20.09.2018г. до 16.10.2020г. За така дължимите суми ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда, по което било образувано ч.гр.дело №4169/2020г. по описа на РС-Стара Загора. Съдът издал заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, но длъжникът подал възражение в срок. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 3435,25лв. - главница, от които 994,51лв. - задължение по фактура №**********/29.08.2018г. и 2440,74лв. – задължение по фактура №**********/12.09.2018г., 726,91лв. – лихва за забава, от които 213,00лв. върху задължението по фактура №**********/29.08.2018г. за периода от 07.09.2018г. до 16.10.2020г., и от 513,91лв. върху задължението по фактура №**********/12.09.2018г. за периода от 20.09.2018г. до 16.10.2020г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените в настоящото и в заповедното производство разноски.  

Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявените искове са частично основателни. Не оспорва факта на извършените продажби и издадените фактури. Твърди, че на 30.11.2018г. е извършило частично плащане по фактура №**********/29.08.2018г. в размер на 494,51лв. Твърди, че доставената стока по втората фактура – сусам, е била негодна за употреба. Ищецът е бил уведомен за този факт, но същият не е заменил стоката с годна такава. В отговор на поканата от ищеца за плащане, ответникът го е уведомил, че по фактура №**********/29.08.2018г. е извършено частично плащане, че доставеният по фактура №**********/12.09.2018г. сусам е негоден и не се дължи неговото плащане в размер на 221,00лв. с ДДС, че по фактура №**********/06.06.2018г. ищецът е доставил на ответника негодна стока – сусам и тиквено семе на стойност 1096,60лв. с ДДС, платена от ответника, за което ищецът е бил уведомен, поради което ответникът претендира погасяване чрез прихващане на дължимата по фактура №**********/12.09.2018г.  сума в размер на 1998,74лв. с ДДС със заплатената от ответника сума от 1096,60лв. с ДДС. Ответникът изразява готовност да заплати дължимите суми по двете фактури, както следва – 500,00лв. по фактура №**********/29.08.2018г. след частичното плащане и 902,14лв. по фактура №**********/12.09.2018г. след извършеното прихващане. Изразява готовност за сключване на споразумение. В съдебно заседание моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

От приложеното към настоящото производство ч.гр.д. №4169/2020г. по описа на РС-Стара Загора е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за сумата от 3435,25лв. - главница, от които 994,51лв. - задължение по фактура №**********/29.08.2018г. и 2440,74лв. – задължение по фактура №**********/12.09.2018г., 726,91лв. – лихва за забава, от които 213,00лв. върху задължението по фактура №**********/29.08.2018г. за периода от 07.09.2018г. до 16.10.2020г., и от 513,91лв. върху задължението по фактура №**********/12.09.2018г. за периода от 20.09.2018г. до 16.10.2020г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски. Съдът е издал Заповед за изпълнение №260374/19.10.2020г., с която е уважил заявлението на ищеца. Срещу така издадената заповед ответникът е подал възражение в срок, поради което за ищеца се е породил правен интерес за предяви настоящия установителен иск.

Съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните са били сключени договори за покупко-продажба, за които са били издадени фактура №**********/29.08.2018г. и фактура №**********/12.09.2018г., както и че стоките, за които са издадени процесните фактури, са доставени на ответника и че ответникът е извършил частично плащане в размер на 494,50лв. по фактура №**********/29.08.2018г., което плащане е извършено на 30.11.2018г. Тези факти се удостоверяват с приетите като писмени доказателства копия на: Фактура №**********/29.08.2018г., Експедиционна бележка №7027868/30.08.2018г., Пътен лист №425694/30.08.2018г., Фактура №**********/12.09.2018г., Приемо-предавателен протокол №7028190/13.09.2018г., Експедиционна бележка №7028189/13.09.2018г., Пътен лист №425802/13.09.2018г., преводно нареждане от 30.11.2018г.

Ответникът не оспори получаването на стоките, закупени с процесните фактури, нито възникването на задължението. Прави обаче възражение за прихващане. Твърди, че с фактура №**********/06.06.2018г. ищецът е доставил на ответника некачествени стоки – сусам и тиквено семе, които стоки ищецът е трябвало да замени. Сумата по фактурата е платена, но стоката не била заменена, поради което ответникът счита, че цената на некачествената стока следва да се приспадне от дължимото задължение по процесните фактури.

За установяване на фактите относно заявката на стоки, тяхната доставка и рекламации между страните, съдът допусна гласни доказателства.

От показанията на свидетеля И.Р.И. – търговски пълномощник на ищеца, се установява, че обичайна практика при ищеца е да се приемат заявки по телефона. Ищецът търгувал предимно със семена и други стоки. Стоките били пакетирани. При направена заявка, същата се обработвала и се издавали нужните документи, след което стоката се доставяла на клиента. При доставката клиентът преглеждал стоката и ако имало някакъв проблем, същата можело да бъде върната. При последващо установяване на некачествена стока, следвало да се състави някакъв протокол, с който стоката да бъде върната обратно на ищеца. Нямало изисквания за определена процедура, която да се следва. До този момент не било имало оплаквания от ответника за некачествена стока, никога не били връщани продукти. Ако е имало такива рекламации, свидетелят със сигурност щял да знае, защото той се занимавал изцяло с търговската дейност. Заради неплатените фактури, на ответника била изпратена нотариална покана, след което никой от ответното дружество не се бил свързал с ищеца за възражения или договорки. Сусамът и тиквеното семе се продавали на торби по 20 или 25 кг., зашити, с етикет за срок на годност. Нямало е случаи срокът на годност да е изтекъл, тъй като при ищеца не се съхранявали стоки за дълъг период от време. Ако доставената стока е била некачествена е следвало да се върне със съответния протокол и от ищеца са щели да издадат кредитно известие за съответната сума. Плащанията между страните са извършвани по банков път. Никога свидетелят не е бил уведомяван от ответното дружество за некачествена стока – нито по телефон, нито по електронна поща.

От показанията на свидетеля М.Н. И. се установява, че същата работи в ответното дружество от 27 години и приема доставките на стоки. Знае, че ищецът е доставял стоки за определен период от време – олио, продукт за пица, сусам, тиквено семе. Имало е случаи на некачествени стоки, например на продукта за пица, който при отваряне на опаковката се е оказвал мухлясал. В тези случаи се обаждали на фирмата-доставчик и при следващата доставка некачественото количество стока е било заменяно с качествено. Никакви документи не са били съставяни, нито е било приспадано от цената, само е била доставяна качествена стока на мястото на некачествената. Случило се обаче да бъде доставен сусам и тиквено семе, които били в зашити чували, с етикет със срок за годност, който не бил изтекъл. При отварянето на чувалите се оказало, че семената са с мушички, пеперудки – некачествен продукт. Веднага бил уведомен управителят на ответника, който се свързал с доставчика. От фирмата-доставчик обещали, че ще заменят некачествената стока, както са правили преди това, но не го направили. Това се случило около август месец. При следващата доставка не била доставена качествена стока за замяна на некачествената, нито бил съставен протокол. След това ответното дружество престанало да работи с ищеца. Чувалите със семената били отворени няколко дни след доставката и със сигурност в срока им на годност. Свидетелката не се занимавала със заявките, нито с плащането, тя не съставяла документи, тя само приемала стоките. Не знаела дали ищецът е уведомен писмено за некачествената стока.

И за двамата свидетели са налице данни за заинтересованост – свидетелят И.Р.И. е търговски пълномощник на ищеца и през цялото време на даване на показания говори за „моята фирма“, визирайки ищеца, а свидетелката М.Н. И. работи при ответника от дълго време. Преценени по реда на чл.172 ГПК показанията и на двамата свидетели не могат да бъдат приети за напълно достоверни. От една страна недостоверно е твърдението на свидетеля И.Р.И., че между страните никога не е имало рекламация за некачествена стока, тъй като от показанията на свидетелката М.Н. И. се установи, че такива случаи е имало многократно. От друга страна недостоверни са показанията на свидетелката М.Н. И., че в случаите на некачествена стока, същата просто се заменяла с качествена при следващата доставка без да се съставят каквито и да било документи. Няма как заприходена във фирмата-доставчик стока да бъде доставена на ответното дружество без оправдателен документ. Най-вероятно свидетелката не е била напълно наясно какви точно документи са били съставяни, тъй като тя не се е занимавала с това, но в този аспект показанията й са неправдоподобни.

Задължение на купувача е да прегледа стоката. При всички случаи обаче след откриване на недостатъци - явни или скрити, купувачът трябва незабавно да уведоми продавача за тях. Това правило е без изключение. Няма значение кога са открити недостатъците - веднага, понеже са явни, или по-късно, понеже са скрити и не са могли да бъдат забелязани веднага. Същественото в разпоредбата на чл.194, ал.1 ЗЗД е задължението за незабавно уведомяване, тъй като ако не е незабавно, тогава правата на купувача се преклудират. В същия смисъл е и чл.324 ТЗ за преглед на стоката при търговска продажба. Крайният срок за предявяване на иск при всички случаи на недостатъци в купената движима вещ е 6 месеца от предаването на същата. Да се предаде продадената вещ - това е материално действие по изпълнение на договора. Исковете за обезщетение от недостатъци на вещта на договорно основание се погасяват с изтичането на сроковете по чл.197 ЗЗД или гаранционни срокове, които са независими едни от други. Срокът започва да тече от предаването на вещта и изтича в определения от закона момент. (Решение № 10 от 7.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 475/2010 г., I т. о., ТК)

По делото не са ангажирани доказателства, които по категоричен начин да установяват незабавно уведомяване на продавача на стоката в съответствие с изискванията на чл.324 ТЗ, във връзка с чл.194, ал.1 ЗЗД. От продажбата на некачествената стока, за която твърди ответника, са изминали три години. Ако между страните е имало установена практика да бъде заменяна некачествената стока с друга качествена в кратък период от време, то за ответника е станало ясно, че в този случай практиката няма да бъде следвана. Същият е трябвало да прояви инициатива да уведоми продавача, по начин, който може да бъде доказан – писмено, по електронна поща, с иск за връщане на платената цена. Не бяха представени доказателства за такова уведомяване. Ето защо, правата на купувача за явни и скрити недостатъци на доставената стока са преклудирани с изтичане на шестмесечния давностен срок по чл.197 ЗЗД.

 Възражението за прихващане е средство за защита срещу първоначалния иск, като заявилият го не търси самостоятелна защита на свое вземане, а единствено се защитава срещу първоначалния иск. Съгласно разпоредбата на чл.103, ал.1 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Съдебното прихващане е допустимо и в случаите, когато насрещните вземания или едното от тях са неликвидни /спорни/, по аргумент от чл.104, ал.1, предл.трето от ЗЗД. За да се приеме за основателно едно възражение за прихващане, следва да бъдат установени следните предпоставки: 1. Наличие на две насрещни вземания; 2. Идентичност на субектите по двете правоотношения; 3. Еднородност и заместимост на престациите; 4. Изискуемост на насрещното вземане и 5. Ликвидност на вземането, което се определя от това спорно или не е вземането. Последната предпоставка, която се предопределя от безспорността на вземането, не следва да е налице в случай на съдебно възражение за прихващане, каквото е процесното, тъй като двете насрещни вземания ще се установят по основание и размер със съдебното решение.

По настоящото производство не се установи ответникът да има изискуемо вземане към ищеца. Направеното възражение за приспадане от платена сума по фактура заради доставена некачествена стока не бе доказано по категоричен начин. Поради тази причина съдът не може да приеме, че ищцовата претенция е погасена чрез прихващане с изискуемо вземане на ответника към ищеца.

Съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която не бе оспорено от страните и бе прието от съда като добросъвестно и компетентно. Видно от заключението на вещото лице ищецът е издал на ответника фактура №**********/29.08.2018г. на обща стойност 994,51лв. с ДДС и фактура №**********/12.09.2018г. на обща стойност 2440,74лв. с ДДС. Същите били осчетоводени в счетоводството на страните. По фактура №**********/29.08.2018г. е постъпило плащане на 30.11.2018г. в размер на 494,51лв. от ответника. Остатъкът, който ответникът остава да дължи по фактурата възлиза на 500,00лв.

Законната лихва за задължението по фактура №**********/29.08.2018г. в размер на 994,51лв. за периода от 07.09.2018г. до 30.11.2018г. е 23,21лв., а върху остатъка от 500,00лв. за периода от 30.11.2018г. до 16.10.2020г. е в размер на 95,29лв. Законната лихва за задължението по фактура №**********/12.09.2018г. в размер на 2440,74лв. за периода от 20.09.2018г. до 16.10.2020г. е 513,27лв.

От така изложените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна следното: Страните по делото са търговци и предмет на делото са търговски сделки, за които не се изисква форма за действителност. Фактурите, издадени във връзка със сключените сделки представляват вторично доказателство, доколкото съдържат елементи от сделката – предмет, единични цени, крайна цена, подписи на страните. Ответникът е извършил частично плащане по едната фактура, което представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Поради тази причина съдът намира, че действително между страните са налице договорни отношения, в изпълнение на които ищецът е продал стоки на ответника и е издал процесните фактури за стойността на тези стоки. Стоките са получени и одобрени от ответника. С тези си действия ответникът се е задължил да заплати стойността на стоките, което не е направил в срок. На 30.11.2018г. е извършено частично плащане на стоките, като остатъкът на задължението по фактура №**********/29.08.2018г. възлиза на 500,00лв. До този размер съдът следва да уважи иска за вземането по тази фактура, като за остатъка до претендираните 994,51лв. искът следва да бъде отхвърлен. Ответникът не представи доказателства за заплащане на остатъка от задълженията си по фактурите, предвид което съдът намира иска за основателен и доказан и следва да бъде уважен в посочения размер от 500,00лв. по фактура №**********/29.08.2018г. и в претендирания размер по фактура №**********/12.09.2018г.

Относно исковете за мораторна лихва, съдът намира следното: Предвид уговорения падеж на задължението – 06.09.2018г. по фактура №**********/29.08.2018г. и 19.09.2018г. по фактура №**********/12.09.2018г., ответникът е изпаднал в забава съответно на 07.09.2018г. по първата фактура и на 20.09.2018г. по втората. Вещото лице е изчислило размера на мораторната лихва върху главницата за периода от изпадане в забава до 16.10.2020г., като е отчетено частичното плащане, който размер възлиза на общо 631,77лв. Предявеният иск следва да бъде уважен до този размер, като за остатъка до претендираните 726,91лв. искът следва да бъде отхвърлен.

По претенцията за разноски съдът намира, че ответникът с поведението си е станал причина за водене на делото. Същият е изпаднал в забава, което е накарало ищеца да предяви претенцията си по реда на заповедното производство по чл.410 ГПК. Извършено е частично плащане преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда. Поради тази причина съдът намира, че следва да присъди разноски в тежест на ответника и за исковото и за заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 83,25лв., 200,00лв. за възнаграждение за вещо лице и 960,00лв. за адвокатско възнаграждение в исковото производство. В тежест на ответника следва да се присъдят разноски в общ размер на 1653,60лв. съразмерно с уважената част от исковете. В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 83,25лв. за държавна такса и 600,00лв. за адвокатско възнаграждение, като ответникът следва да бъде осъден да му заплати разноски в общ размер на 586,45лв. съразмерно с уважената част от исковете.

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ДЖЕЛА-Н.Д.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, кв.“Железник“, ул.“Венера“ №1, представлявано от управителя Николай Иванов Димитров дължи на ЕТ “ЕЛИС-ЕЛИСАВЕТА ЗАХАРИЕВА”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр....., ул.”Полтава” №7, вх.Г, ет.4, представлявано от Елисавета Евтимова Захариева, сумата от 2940,74лв. (две хиляди деветстотин и четиридесет лева и 74 стотинки) - главница, от които 500,00лв. - задължение по фактура №**********/29.08.2018г. и 2440,74лв. – задължение по фактура №**********/12.09.2018г., 631,77лв. (шестстотин тридесет и един лева и 77 стотинки) - лихва за забава, от които 23,21лв. върху задължението от 994,51лв. по фактура №**********/29.08.2018г. за периода от 07.09.2018г. до 30.11.2018г., 95,29лв. върху остатъка от задължението по фактура №**********/29.08.2018г. за периода от 30.11.2018г. до 16.10.2020г., и 513,91лв. върху задължението по фактура №**********/12.09.2018г. за периода от 20.09.2018г. до 16.10.2020г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 19.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата, за което задължение е издадена Заповед за изпълнение №260374/19.10.2020г. по ч.гр.д. №4169/2020г. по описа на РС-Стара Загора, като отхвърля иска за главница над присъдените до претендираните 3435,25лв. и за лихва за забава над присъдените до претендираните 726,91лв.

ОСЪЖДА „ДЖЕЛА-Н.Д.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, кв.“Железник“, ул.“Венера“ №1, представлявано от управителя Николай Иванов Димитров да заплати на ЕТ “ЕЛИС-ЕЛИСАВЕТА ЗАХАРИЕВА”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр....., ул.”Полтава” №7, вх.Г, ет.4, представлявано от Елисавета Евтимова Захариева, направените разноски по делото в размер на общо 1653,60лв. (хиляда шестстотин петдесет и три лева и 60 стотинки) за платена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА „ДЖЕЛА-Н.Д.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, кв.“Железник“, ул.“Венера“ №1, представлявано от управителя Николай Иванов Димитров да заплати на ЕТ “ЕЛИС-ЕЛИСАВЕТА ЗАХАРИЕВА”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр....., ул.”Полтава” №7, вх.Г, ет.4, представлявано от Елисавета Евтимова Захариева, направените разноски по делото в размер на 586,45лв. (петстотин осемдесет и шест лева и 45 стотинки) за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете, която сума е присъдена и включена в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №260374/19.10.2020г. по ч.гр.д. №4169/2020г. по описа на РС-Стара Загора.

  

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                       

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: