Р Е Ш Е Н И
Е
№ 95
гр.Сливница 15 март 2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливнишкият районен съд, първи състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и девети август през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:
АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА
при секретаря Петър П. като разгледа докладваното от съдията н.а.х.д. № 412 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Г.К.В. ***, ЕГН: ********** е подал жалба
срещу наказателно постановление № 1 от 16.12.2016г., издадено от началник С-Р
ПП ОДМВР София, с което му е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение
по чл.264, ал.1 от ЗМвР .
В жалбата си заявява, че оспова процесното НП
като неправилно и незаконосъобразно. Твърди че не е приложен материалния закон,
т.к. следва да бъде санкциониран като водач на МПСТърди, че нормите на ЗДвП са
специални по отношение на нормите на ЗМвР. Моли да бъде отменено процесното НП,
по изложените съображения. В съдебно заседание, редовно призован не се вява, не
се представлява, представя писмени бележки, с които доразвива тезата си.
Ответната по жалбата страна – ОДМВР София,
редовно призована пред настоящата съдебна инстанция, не изпраща представител,
взема писмено становище по жалбата, в
което моли наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно
и обосновано.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно
постановление, приема за установено то фактическа страна следното:
На 19.11.2016г., свидетелите Р.С.А. - мл.
инспектор при КПД-ГПА-ОДМВР-София и Д.П. са на работа. Около 15,10 часа, в
района на 38-ми км., забелязали лек автомобил “Фолксваген Пасат”, с ДК № ***,
който се движел неадекватно по пътното платно. Спрели автомобила, като водачът
влязъл в близкото заведение. Свидетелите поискали документите на лицето – лична
карта и СУМПС, но той отказал да ги предостави, осуетявайки полицейската
проверка. Водачът бил задържан и отведен в РУП-Сливница за проверка и
установяване, в разултат на което , била установена самоличността на
жалбодателя – Г.В.. Съставен е акт за установеното нарушение с бланков № 562211/
19.11.2016г. на жалбоподателя В. от свидетеля Р.А., в присъствието на свидетеля
Д. П., връчен на жалбодателя при отказ, удостоверен от свидетл. Въз основа на
така съставения акт за установяване на административно нарушение било издадено
и атакуваното наказателно постановление № 1 от 16.12.2016г., издадено от
началник С-Р ПП ОДМВР София, с което на жалбодателя е наложено административно
наказание на основание чл.264, ал.1 от ЗМвР,
“глоба” в размер на 500 /петстотин/
лева.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие
за безспорно установена въз основа на показанията на свидетеля Р.А., както и от
приетите по делото писмени доказателства.
С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
Жалбата против НП е
допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване пред съд НП, от
легитимирано лице и в законоустановения срок.
Административнонаказателното
производство се образува със съставянето на акта, с който се установява
извършването на административното нарушение. В чл.42 от ЗАНН са въведени
минималните законови изисквания към един акт за установяване на административно
нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.
Посочените в чл.42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на
административно нарушение са с императивен характер. В конкретния случай съдът,
след като се запозна с акт за установяване на административно нарушение с
бланков № 562211/ 19.11.2016г., намира, че същият отговаря на изискванията
на чл.42 от ЗАНН.
Производството по налагане на
административно наказание е една последваща дейност и предполага образуване на
административно-наказателно производство, наличие на административна преписка и
събрани доказателства във връзка с извършеното административно нарушение.
Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН административнонаказващият орган се
произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като преди да се
произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за установяване на
административно нарушение за неговата законосъобразност и обоснованост,
преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава наказателно
постановление, с което налага съответното по вид и размер административно
наказание.
В чл.57, ал.1 от ЗАНН са въведени
минималните законови изисквания към едно наказателно постановление, които
следва да са налице, за да бъде то законосъобразно. Посочените в чл.57 ал.1 от ЗАНН законови реквизити на наказателното постановление са императивни по
характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна внимателно с
наказателно постановление № 1 от 16.12.2016г., издадено от началник С-Р ПП ОДМВР София, намира
същото за издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му.
По същество, съдът намира жалбата
за неоснователна, тъй като прецени, че неправилно е била реализирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Съгласно
разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП установените в акта за административно
нарушение фактически констатации, в рамките на производството по налагане на
административно наказание, се считат за верни до доказване на противното. По
силата обаче на чл.16 ал.2 от НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН в съдебното
производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила /в този
смисъл т.7 на ППВС № 10/1973 г./. В случая обстоятелствата по съставения акт за
административно нарушение се оспорват от наказаното лице, но се потвърдиха в
съдебно заседание. В хода на съдебното производство се установи по безспорен
начин от показанията на разпитаният свидетел Р.С.А., че на датата на извършване на
проверката – 19.11.2016г. , жалбодателят е отказал да представи лична карта и
СУМПС . Съгласно чл.70, ал.1 от ЗМВР полицейските органи могат да извършват
проверки за установяване самоличността на лица, като в текста са предвидени
хипотезите, при които това може да бъде извършено. Една от тях /по т.1/ е, при наличие на данни за осъществяване на престъпление
или друго нарушение на обществения ред. В ал.2 от същия текст са предвидени
начините за установяване на самоличността на лицето, един от които е чрез
представяне на документ за самоличност.
В конкретния случай събраните по делото доказателства сочат затова, че на
19.11.2016г. в 15,15ч. в района на 38-ми км. на ПП І-8 е извършвана проверка от
полицията, при което жалбоподателят, кото водач на МПС започнал да се държи
афектирано с полиция. На същия е бил изискан от полицейския служител документ за
самоличност, който той отказала да предостави. Разпореждането за предоставяне
на лична карта било дадено категорично и по недвусмислен начин, респективно
възприето от В.. Независимо от това, същия отказала да го изпълни. Съгласно
чл.264, ал.1 от ЗМВР който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява
функциите си, се наказва с глоба в размер от 500 лева до 1000 лева, ако
деянието не съставлява престъпление. Установената по делото фактическа
обстановка сочи за допуснато нарушение по чл.264, ал.1 от ЗМВР, тъй като с
отказа си да предостави на полицейски служител документа си за самоличност,
жалбоподателят е възпрепятствал извършването на полицейска проверка по
установяване на самоличността му. Следва да се отбележи, че законът задължава
лицата да носят документ за самоличност и липсата на такъв само по себе си
представлява отделно административно нарушение - чл.80, т.5 от Закона за българските документи
за самоличност. Настоящият състав намира, че за съставомерността на нарушението
по чл.264, ал.1 ЗМВР е без значение дали е установена някоя от хипотезите на
чл.70, ал.1 ЗМВР за извършване на полицейска проверка. Достатъчно е такава да е
извършвана, което се установява с даденото разпореждане за представяне на
документ за самоличност и с неизпълнението му е налице осъщественост на състава на нарушението по
чл.264, ал.1 ЗМВР.
Ето защо съдът счита, че следва
да бъде потвърдено изцяло наказателно постановление № 1 от 16.12.2016г., издадено от началник С-Р ПП
ОДМВР София като законосъобразно.
Водим от горното и на основание
чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно № 1 от 16.12.2016г., издадено от началник С-Р ПП ОДМВР София, с което на Г.К.В. ***,
ЕГН: ********** му е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/
лева, за нарушение по чл.264, ал.1 от ЗМвР .
Решението подлежи на обжалване и протест в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните пред АС – София област .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: