Р Е Ш
Е Н И Е
София, 11.07.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на втори
юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 7860/2017 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове от П.Д.Ц.,
ЕГН **********, чрез адв. Р.П.
- САК, със съдебен адрес:*** против З.К. „Л.И.“ АД, ***, с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД за сумата 70
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирано направо от застрахователя,
и сумата 676, 81 лв. - обезщетение
за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху двете претенции,
считано от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане на сумата и сторените разноски.
В исковата молба се твърди, че на 03.01.2017 г.
около 09,00 часа в гр. Враца, на ул. „*********, водачът М.И.К., управлявайки
л.а. „Митсубиши Лансер“ с
рег. № *******, на заден ход, нарушил правилата за движение по пътищата и
блъснал пешеходката П.Ц., която получила физически травми и контузии.
Във връзка с настъпилото ПТП е образувано ДП № 6/2017 г.
по описа на РУ – Враца, което е прекратено по искане на пострадалото лице.
Ищцата заявява, че за лекия автомобил, причинил
катастрофата, е налице сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с
ответното дружество по з.п. № 22116002253018.
По повод станалото ПТП, ищцата твърди, че е сезирала
ответното дружество с молба-претенция за изплащане на обезщетение, по която е
заведена щета № 0000-1000-03-17-7295/22.05.2017 г., но ответното дружество
поискало документи, съдържащи се в ДП, преди приключването на което тя не е
можела да се снабди.
По изложените съображения
предявява настоящия иск срещу ответното дружество с правно основание чл. 432,
ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение в
посочения по – горе размер, ведно със законните последици – лихви и разноски.
Представила е писмени
доказателства, поискала е разпит на свидетел и назначаване на съдебномедицинска
и автотехническа експертиза.
В хода по
същество поддържа предявения иск с всички законни последици, вкл. и разноски по
списък.
Ответникът ЗК „Л.И.“
АД оспорва предявените искове изцяло по основание и размер.
Претендира разноски.
Отделно от това, оспорва размера на предявените претенции
за неимуществени и имуществени, като заявява, че те са много завишени и не
отговарят на критерия за справедливост според чл. 52 ЗЗД.
Оспорва твърденията, че в резултат на ПТП за ищцата са
възникнали описаните в исковата молба като вид и характер вреди.
Оспорва твърдението за вина на водача К.за настъпване на
ПТП.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на процесния автомобил.
Иска ангажиране на САТЕ.
В хода по същество моли предявените искове да бъдат
отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски
по списък. Направил е възражение за прекомерност относно претендираното
от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните не се спори, а и от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че на 03.01.2017 г. около
09,00 часа в гр. Враца, на ул. „*********, е станало ПТП, като водачът М.И.К.,
управлявайки на заден ход л.а. „Митсубиши Лансер“ с рег. № *******, нарушил правилата за движение по
пътищата и блъснал пешеходката ищцата, която, вследствие удара е получила
физически травми и контузии.
В резултат на катастрофата ищцата П.Ц. е получила следните травматични
увреждания: счупване на десния долен крайник, счупване на десния горен крайник
и мекотъканни наранявания – кръвонасядания,
отоци и синини, като е претърпяла оперативна интервенция за възстановяване на
фрактурите, като и е проведено и медикаментозно лечение в Първа частна „МБАЛ –
Враца“, ЕООД. В болницата, съответно в Ортопедо-травматологично
отделение и в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина, ищцата е престояла от деня на
инцидента до 01.02.2017 г.
По делото
безспорно се доказа наличието на валидно застрахователно правоотношение по сключена застраховка
„Гражданска отговорност” с ответното дружество по з.п. № 22116002253018.
Не се спори в
настоящото производство, че във връзка с настъпилото ПТП е образувано ДП № 6/2017 г.
РУ – Враца, пр.пр. № 34/2017 г. по описа на РП Враца, което е прекратено с
Постановление от 26.05.2017 г. по искане на пострадалото лице.
От заключението на
приетата по делото и неоспорена от страните СMЕ, която съдът кредитира като безпротиворечива и съответстваща с останалия доказателствен материал, се установява, че, в резултат на
катастрофата, ищцата е получила следните травматични увреждания: - вклинено счупване на шийката
на дясната раменна кост, което е довело до медико-биологичния признак
трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за повече от 30 дни, а
именно за около три месеца, - счупване на дясната бедрена кост през трохантерния масив (пертрохантерно
счупване)– разположен в горния край на бедрената кост, което е довело до
медико-биологични признак трайно затруднение в движенията на десния долен
крайник за повече от 30 дни, а именно за около 6 (шест) месеца.
Вещото лице заявява, че след
претърпяното ПТП на 03.01.2017г., ищцата П.Д. Ц.е хоспитализирана в в Ортопедо-травматологично
отделение при „Първа частна МБАЛ-Враца” ЕООД, където е проведено следното
лечение:
-
Оперативно на 03.01.2017г.: Извършено
е кръвно наместване на пертрохантерното счупване на
дясната бедрена кост с митална остеосинтеза.
-
Поставяне на ортеза
за обездвижване на дясната ръка по повод вклиненото счупване на шийката на
дясната раменна кост, която е указано да бъъде носена
30 дни.
-
Медикаментозно лечение включващо
обезболяващи, антибиотици, антикоагулант, протектори
на стомашната лигавица.
-
Кръвопреливане на 2 сака еритроцитна маса.
Впоследствие (10.01.2017г. –
17.01.2017г. и 25.01.2017г. – 01.02.2017г.)
Ц. двукратно е лекувана в Отделение по „Физикална
и рехабилитационна медицина” при „Първа частна
МБАЛ-Враца” ЕООД, където са извършени рехабилитационни
процедури, лечебна физкултура, физиотерапия.
За период от около 6 (шест)
месеца тя е изпитвала болки и страдания като за първите два месеца те са били с
интензивен характер. И до настоящия момент ищцата съобщава за периодични болки
в областта на счупванията (дясна ръка и крак) при
промяна навремето и при натоварване на крака. Тези оплаквания ще са периодични
и за в бъдеще.
При извършения й на 01.06.2018 г.
личен преглед ищцата съобщава че около 6 месеца след травмата е била в къщи и
не е могла да излиза, било е затруднено самообслужването. Провеждала е и рехабилитационни процедури в къщи. Съобщава за болка в дясната
тазобедрена става и дясното коляно при ходене, както и за болка в областта на
дясното рамо, особено при промяна на времето. При обективния преглед – походка
леко накуцваща в дясно, но липсва скъсяване на десния крак. Белег с дължина 12
см по външната горна трета на дясното бедро, който е спокоен и на нивото на
кожата. Всички активни и пасивни движения в дясната тазобедрена става са
ограничени в крайните степени. Силно затруднено клякане и то в непълна степен.
Дясната раменна става без външна деформация. Редуциран обем на активни и
пасивни движения във всички посоки до 50% от възможния обем. За в бъдеще не може да се очаква особено
увеличение в обема на движение в раменната и тазобедрената става.
Според вещото лице, с оглед
носенето 30 дни на ортеза на дясната ръка, както и
указанието да не натоварва десния крак, за период от около 2 месеца
самообслужването при ищцата е било силно затруднено, а до шестия месец е имала
и дискомфорт.
Експертът даде заключение, че интратрохантерното счупване на лявата бедрена кост при П.Д.
Ц.е резултат на директен удар върху трохантерната
област при падане и завъртане на тялото или на директно насилие при усукване на
тялото, когато крайникът е фиксиран, а вклиненото счупване на шийката на
дясната раменна кост се получава при пряк удар, при падане върху външната
повърхност на рамото или по-често индиректно при падане върху протегната ръка
или сгънат лакет, при което мишницата може да бъде
отведена или приведена към тялото. Описания механизъм за получаване на
травматичните увреди добре отговарят да са получени при процесното
ПТП от 03.01.2017г.
В хода на делото е изслушано и прието заключение по
назначената САТЕ, която съдът кредитира като безпротиворечива
и съответстваща с оригиналния доказателствен материал, от която се установява по безспорен начин следния механизъм на станалото ПТП:
Предоставените материали по
делото определят следния механизъм на станалото ПТП: На 03.01.2017 год. към
8,30 – 09,00 часа лек автомобил „Мицубиши” модел „Лансер” рег.
номер ******* с водач М.И.К. е бил паркирал автомобила си пред магазин за
авточасти „Косер” гр. Враца. След като приключил с
покупките си, К.е влязъл в автомобила си и е потеглил на заден ход, с навит
десен волан за включване в движението по бул. „Крайречен булевард”. В същото
време на около 2 метра зад автомобила с
посока отляво надясно за посоката на автомобила, от към магазин „Косер“ към магазин „Кауфланд“, по
мислена пешеходна зона с широчина 1,2 м., намираща се на 6,02 м. от сградата на
маг. „Косер” се движи
пешеходката П.Ц.. Пешеходката се е обърнала към идващия на заден ход
автомобил и в следващия момент е била ударена със задната лява част на
автомобила / задна броня – в областта на левия рог/, в дясната част на тялото.
Вследствие на удара, пешеходката е била завъртяна по посока на часовниковата
стрелка и е паднала на асфалтовата настилка в ляво от автомобила. Водачът на
автомобила К.е спрял, слязъл е от автомобила, качил е пострадалата в лекия
автомобил и е закарал пешеходката до Спешно отделение при МБАЛ „Христо Ботев”.
Според вещото лице,
мястото на удара не може да бъде определено по технически път, пред вид факта,
че местопроизшествието е нарушено, а в района му не са установени и
регистрирани следи, изпаднали предмети или кръв, имащи отношение към
определянето му.
В
протокола за оглед е регистрирано положението на лекия автомобил „Мицубиши” - посочено от водача на автомобила М.К.. Според вещото лице, ако се приеме, че това е
мястото където е бил паркирал автомобила си водачът Костов, преди тръгването на
заден ход, то може да се направи извод, че мястото на удара на пешеходката, се
намира на около 8,5 м. след югозападния
ъгъл на отклонението на ул. „река Лева” за м. „Кауфланд”,
вдясно от него, пред вид и завиването на волана надясно. По
широчина мястото на удара е на около 0,5-1 м. в дясно от ориентира - или на
около 1,5- 2 метра зад автомобила.
Експертът
заявява още, че скоростта на движение на лекия автомобил „Мицубиши”
към момента на удара е била около 7 км/ч.
От момента когато водачът е потеглил, до мястото на удара автомобилът е
изминал около 2 метра за време 2 секунди. Жени на възраст над 70 години при
спокоен ход се движат със средна скорост 3,2 км/ч. За 2 секунди пострадалата е
изминала около 1,8 метра. Следователно, според експерта, непосредствено преди потеглянето на автомобила
пешеходката е била извън коридора на движение на автомобила и е попадала в невидимата
зона на лявото странично огледало.
Водачът на
автомобила е могъл да възприеме пешеходката и да предотврати произшествието
преди потеглянето на автомобила на заден ход, чрез завъртане на част от тялото
и главата назад, и поглеждане през
левите странични стъкла, тъй като при движение на заден ход е длъжен да се
убеди, по несъмнен начин, че пътят е свободен и няма да бъдат застрашени
останалите участници в движението.
В момента в
който пешеходката е попаднала във видимата зона на лявото странично огледало,
ударът е бил предотвратим за водача от техническа гледна точка.
В
момента непосредствено преди потеглянето на автомобила, пострадалата се е
намирала на около 1,8 метра от мястото на удара , на около 1,3 метра в ляво/
встрани/ от лекия автомобил и на около 2 метра зад него, поради което е имала
обективна възможност да възприеме лекия автомобил и неговото потегляне. За това
и експертът прави извода, че,ако е спряла,
изчаквайки преминаването на автомобила, от техническа гледна точка би
могла да предотврати удара, от техническа гледна точка.
По искане на ищцата и за доказване на претърпените от нея
неимуществени вреди съдът допусна и разпита свидетелката Йорданка Тодорова
Динева, нейна племенница.
В показанията си тя заяви, че e видяла леля
си непосредствено след катастрофата, след операцията, още е била под упойка,
после я е посетила в отделението. Леля й е изпитвала силни болки в крака и
ръката. Престояла е в болница една седмица, направили са й операция на крака, а
ръката й е била обездвижена. След това е постъпила за физиотерапия, отново в
болницата, в друго отделение. Отново е изпитвала много силни болки. След още
една седмица са я прибрали в нейната къща и, понеже живее сама, сега
свидетелката и синът й се грижат за нея. Не е можела да става, чак на шестия
месец е започнала да ходи с проходилка, дотогава, за
да я къпят и преместват, са я поставяли на инвалиден стол. Сега накуцва, ходи с
бастун. Свидетелката твърди, че е имало моменти, когато леля й е искала да се
самоубие за това, че е в тежест. Според нея тя още не се е възстановила от
шока, само като чуе спирачки на кола, изпитва страх..
От ищцовата страна в хода на
производството бе представено писмо от ищеца до застрахователя – ответник, вх.
№ 5683/18.05.2107 г. във визирания в чл. 380 КЗ срок, въз основа на което е
образувана щета заведена щета № 0000-1000-03-17-7295/22.05.2017 г., по
която не е извършено плащане.
До настоящия
момент плащане не е извършено.
Изложеното се доказва от събраните по делото и неоспорени
от страните писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове
по чл. чл. 432, ал. 1 от
КЗ и чл.86 от ЗЗД са за изплащане от застрахователя ЗК „Л.И.“, АД обезщетение за претърпени неимуществени
вреди на ищцата П.Д.Ц. от станалото на 03.01.2017 г. ПТП, изразяващи се в болки
и страдания в размер 70 000 лв. вследствие катастрофата, както и за
имуществени такива – разходи във връзка с лечението на стойност 676, 81 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на
същия текст при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана
отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на
обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно:
деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както
и вина, независимо от нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно
основателността на иска по чл.45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното
производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа
обстановка, твърдяна от ищеца. В настоящия случай по безспорен начин се
установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението
следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която размерът
на причинените неимуществени вреди при непозволено увреждане се определя от съда по справедливост, като се
вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи действителните болки
и страдания на ищеца вследствие смъртта на неговия син.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични
случай, съобразени с конкретния.
В резултат на станалото
ПТП на ищцата са причинени сериозни както физически, така и душевни болки и
страдания – обстоятелство, което се установява от събраните и неоспорени писмени,
гласни доказателства и медицинска експертиза.
Настоящият
състав, като съобрази всички обстоятелства по делото, намира, че исковете са
доказани по основание, а при
определяне техния размер следва да
се разгледа възражението на ответника за неговото
намаляване вследствие съпричиняване от страна на починалия и
той да бъде
определен съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост
от съда. Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост"
по смисъла на чл. 52 ЗЗД не
е абстрактно, а е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението.
Безспорно е, че ищцата е възрастен човек и претърпени
увреждания – съответно на крака и ръката, силните болки, които е изпитвала и
продължителният възстановителен период, са й се отразили тежко. Доказано бе, че
те и до настоящия момент не са отшумели. Доказан бе и фактът, че за един
продължителен период от време тя не е можела да се обслужва сама и е разчитала
единствено на грижата на близките си, което й е причинило допълнителен дискомфорт и душевни страдания. Установено бе, че и към
настоящия момент тя все още изпитва страх дори и от спирачки на автомобил
Като
взе пред вид описаните по-горе и доказани болки и страдания на ищцата, техния
вид, интензитет и продължителност, съдът, съобразявайки
принципа за справедливост и икономическите условия в страната през 2017
г. и към настоящия момент, намира,
че обезщетение в размер на 70 000 лева – така, както е
поискано, би
било адекватна обезвреда на претърпените
от ищцата
и доказани в производството
неимуществени вреди, поради което претенцията за неумещуствени
вреди следва да бъде уважена изцяло.
По отношение претенцията за имуществени вреди, съдът счита, че същата също
следва да бъде уважена в пълен размер, пред вид представените по делото
доказателства за извършване на разходите за лечението на ищцата.
Върху присъдените суми следва да бъде присъдена и
законната лихва, така, както е поискана – от завеждане на делото до
окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора на адвоката – повереник
на ищцовата страна, адв. адв.
Р.П. - САК, със съдебен адрес:*** , следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА, в размер 2 650, 31 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК
„Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, да
заплати на П.Д.Ц.,
ЕГН **********, чрез адв. Р.П.
- САК, със съдебен адрес:***, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД сумата 70
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирано направо от застрахователя,
и сумата 676, 81 лв. - обезщетение
за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху двете претенции,
считано от 21.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД да заплати на адв.
Р.П. ***, адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА
в размер 2 650, 31 лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: