Р Е Ш Е Н И Е
№ 260103 / 20.01.2021 год., гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на единадесети януари две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при
секретаря Ст.Атанасова, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско
дело № 1899 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Повод за образуване на настоящото дело е исковата молба на „Теленор България” ЕАД против „Теленор България” ЕАД против Д.С.Д., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 139.61 лв. - сбор от неплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода от 10.04.2017 год. до 09.06.2017 год., дължими по договори за мобилни услуги с предпочетени номера ****, **** и ****, сключени между страните на 21.03.2016 год., 15.04.2016 год. и 10.01.2017 год., ведно със законната лихва, начислена върху сборната главница, начиная от 30.09.2019 год. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № **** / 2019 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Исковете са предявени по реда на
чл.422 от ГПК, а правното им основание е в чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД и са допустими.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. Особеният представител на ответника оспорва исковете по съображенията, изложени в отговора на исковата молба.
След като обсъди наличните по делото писмени доказателства, Бургаският районен съд намира за установени следните факти, относими към предмета на спора:
На ****2016 год. между ищцовото дружество - оператор и ответника - потребител, е сключен договор за мобилни услуги при общи условия, съгласно който операторът се е задължил да предоставя на потребителя мобилни услуги срещу заплащане, съгласно абонаментен план „Стандарт + 20.99“ с предпочетен номер +*****.
На ****.2016 год. същите страни са сключили втори договор - за мобилни услуги при общи условия, съгласно който операторът се е задължил да предоставя на потребителя мобилен интернет срещу заплащане, съгласно абонаментен план „Интернет 6500“ с предпочетен номер +*****.
****.2017 год. страните по делото са сключили и трети договор - за мобилни услуги при общи условия, съгласно който операторът се е задължил да предоставя на потребителя мобилни услуги срещу заплащане, съгласно абонаментен план „Нонстоп + 29.99 с неограничени национални минути“ с предпочетен номер +****.
С исковата молба са представени 3 бр. фактури и справки за потребление, неподписани за получател на услугата, с начислени задължения от минали периоди, лизингови цени и неустойки, за периода от 10.04.2017 год. до 09.08.2017 год.
По заявление на „Теленор България” ЕАД от *** год., по ч.гр.д. № ******/2019 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за исковите вземания.
При тези факти, установени с изброените по-горе доказателства, исковете се явяват неоснователни.
Страните са били обвързани от твърдените облигационни правоотношения, вследствие на сключените между тях договори за мобилни услуги. Освен тяхното наличие, установени са и основните им елементи – страни, предмет, цена и пр.
Но при изначално възложената му с доклада на съда доказателствена тежест, ищецът не съумя да проведе пълно и главно доказване на факта, че е бил изправна страна по договорите, който факт е обуславящ за дължимостта на исковите суми за месечни абонаменти и стойност на предоставени мобилни услуги.
В този смисъл липсват доказателства, годни да установят предоставянето на мобилните услуги, респ. осигуряването на достъп до мобилната мрежа за срока на договорите. Изходящите от ищцовата страна фактура и справки за потребление, са неподписани от ответника, поради което не биха могли да се ценят като разполагащи с материална доказателствена сила, относно предоставянето на посочената в тях услуга.
Вярно е, че на ответника - потребител са предадени активни СИМ-карти по трите договора, което той е удостоверил с подписа си, но тяхното активно състояние - осигуряването на достъпа до мобилната мрежа през целия процесен период (без оглед наличието или липсата на потребление), което е обуславящо за дължимостта на месечните абонаментни такси, остана недоказано.
Ето защо предявените от „Теленор България“ ЕАД главен иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД, а оттам и акцесорния - по чл.86, ал.1 от ЗЗД, са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Водим от изложеното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Теленор България” ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр.****, представлявано от Д* К* К* и М* С*, предявени
против Д.С.Д. ***, ЕГН - **********, за установяване със сила на пресъдено
нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 139.61 лв. - сбор от
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода от 10.04.2017 год.
до 09.06.2017 год., дължими по договори за мобилни услуги с предпочетени номера
+*****, +**** и +****, сключени между страните на ***.2016 год., ***.2016 год.
и ***2017 год., ведно със законната лихва, начислена върху сборната главница, начиная от ****.2019 год. до окончателното й изплащане, за
които вземания по ч.гр.д. № *** / 2019 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия:/п/
Варно с оригинала: М Е