№ 10400
гр. София, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211110164096 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „....... ЕАД срещу
И. Й. С., ЕГН **********, Т. Й. С. – П., ЕГН **********, и Н. Й. Ц., ЕГН **********,
като наследници на Й. И. С., ЕГН **********, поч. на 19.08.2020 г., за заплащане
разделно при равни квоти на сумите, както следва: сумата от 3951,04 лв. главница,
представляваща стойност на незаплатена ТЕ за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., за
топлоснабден имот ап. 2, находящ се в гр.София, ж.к. ................ ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане, както и лихва за забава в размер на 595,94 лв. за периода от 15.09.2019 г. до
15.10.2021 г. Претендира се такса за услуга дялово разпределение в размер на 32,50 лв.
главница за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., както и мораторна лихва за забава
върху главницата за такса дялово разпределение в размер на 6,51 лв. мораторна лихва
за периода от 30.11.2018 г. до 15.10.2021 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
наследодателя на ответниците, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да
е необходимо изричното им приемане, като съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на наследодателя на ответниците топлинна енергия, а потребителят
не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена, което е следвало да стори в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, респ. в 30-
1
дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет
страницата на дружеството.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали общ отговор на исковата
молба чрез адв. Б. М. от САК, с който оспорват исковете като неоснователни и
недоказани. Поддържат, че в имота не се ползва парно отопление, както и оспорват
ищецът да е доставил услуги на стойност, посочена в исковата молба. Оспорват да
притежават качеството потребители на топлинна енергия за процесния имот за
исковия период. Молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.
Третото лице- помагач на страната на ищеца – „..........“ ЕООД, счита исковете за
основателни и доказани и моли да бъдат уважени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са първоначално обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
За основателност на иска в тежест на ищеца е да установи, че е налице качеството
„клиент на топлинна енергия“ по отношение на ответниците, облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между страните за
процесния период по отношение на процесния имот, че е престирал топлинна енергия
на ответника в претендирания обем, както и дължимата цена за престираната топлинна
енергия.
Следва да докаже, че за ответниците е възникнало задължение за плащане на
предоставената услуга „дялово разпределение“, както и какъв е размерът на
претендираното вземане на услугата за „дялово разпределение“.
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава предполага
установяване на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответниците и при доказване на посочените обстоятелства е да
докажат погасяването на дълга, както и правопогасяващите и правоизключващите си
възражения.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По силата на § 1, т.
42 ЗЕ /отм./ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо
лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а.
2
(Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е:
краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна
и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови
нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна
свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за
търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част
от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди.“.
3
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди в сграда-
етажна собственост, присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са собствениците и титулярите на вещно право на ползване на обекти в
тази сграда.
От представения по делото препис от договор от 05.04.1988 г. за покупко-
продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ (л. 128), се установява, че
наследодателят на ответниците Й. И. С. е бил собственик на процесния топлоснабден
имот с адрес гр. ............ през исковия период, а следователно на основание чл. 153 ЗЕ -
и клиент на ищеца по договор за доставка на топлинна енергия, отговарящ за нейното
заплащане.
Видно от удостоверение за наследници с изх. № РОК22-ВК08-105/1/03.02.2022 г.
на Столична община, район Овча купел (л. 53) и съобразно чл. 5, ал. 1 вр. 60, ал. 1 ЗН
всеки от ответниците И. Й. С., Т. Й. С.-П. и Н. Й. Ц. следва да отговаря след смъртта
на Й. И. С. за по 1/3 (една трета) част от незаплатените задължения за доставена през
исковия период топлинна енергия.
Съгласно чл. 150 ЗЕ вр. чл. 149, ал. 1, т. 6 съдържанието на облигационното
отношение между клиент и топлофикационно дружество се състои от публично
известни общи условия, одобрени от ДКЕВР, като не е необходимо тяхното изрично
приемане от клиентите/потребителите.
За процесния исков период приложими са Общите условия, одобрени с Решение
№ ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление
на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ).
Според чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
От заключението на съдебно техническата експертиза (л. 111-115), неоспорено от
страните, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, се установява, че
сградата, в която се намира жилището, е присъединена към абонатна станция,
процесният имот е топлоснабден, а за него е открита партида с абонатен № 300199.
Вещото лице посочва, че количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Сградата се топлозахранва от една абонатна станция. Според представените
доказателства по делото, за исковия период м.05.2018 г. – м.04.2020 г. ответниците не
4
са осигурили достъп за отчитане на уредите в имота, като по време на отчетите от ФДР
са попълнени констативни протоколи за неосигурен достъп. Според вещото лице за
този период е изчислен служебен разход на максимална мощност на отоплителните
тела съгласно чл.61 от Наредба за топлоснабдяването. Вещото лице посочва, че в
процесното жилище през исковия период е имало монтирани 2 отоплителни тела и
съответно са монтирани два топлоразпределители. Според вещото лице в имота се
ползва топла вода и има водомер за топла вода, по които се отчита разходът, като за
исковия период разходът за топла вода се изчислява на 2 бр. потребители при норма
140 л. на потребител за едно денонощие.
Вещото лице посочва, че дружеството, извършващо дялово разпределение в
имота, е изготвяло изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, като всяка
изравнителна сметка включва топлинна енергия за отопление на имота, отдадена от
отоплителните тела, топлинна енергия за отопление, отдадено от сградна инсталация и
топлинна енергия за загряване на топла вода. Топлоенергия за общи части не се
начислява.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна
енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано
коректно.
Въз основа на обективираното по компоненти в таблица № 2 и № 3 заключение по
СТЕ се установява, че стойността на потребената топлинна енергия през исковия
период за процесния имот възлиза на 3586,62 лв. Следователно всеки един от исковете
срещу съответния ответник за главница за топлинна енергия следва да бъде уважен за
1/3 (една трета) от тази сума, а именно – 1195,54 лв., и да се отхвърли за разликата до
пълния предявен размер от 1317,01 лв.
Върху главницата за топлинна енергия се дължи законна лихва. Началният
момент на забавата по ОУ от 2016 г. настъпва след 45 дни от изтичане на отчетния
период, но необходимо условие за надлежното заплащане се явява изготвянето на
общата фактура въз основа на изравнителната сметка. Следователно потребителите
изпадат в забава при действието на ОУ от 2016 г. след изтичане на 45 дни от
изготвянето на общата фактура след края на отчетния период. Съобразно това и
предвид датите, на които са изготвени общите фактури за отчетните периоди
2018/2019 г. и 2019/2020 г., законна лихва се полага за периода от 15.09.2019 г. до
15.10.2021 г. На основание чл. 162 ГПК съдът установи, че дължимата законна лихва
по всеки един акцесорен иск съответства по размер на претенцията на ищеца за сумата
от 198,64 лв., предвид което тези искове следва да се уважат в пълния им предявен
размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
5
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл.
148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г.). Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22 ал.2 ОУ
заплащат таксата за дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. От
кредитираното от съда заключение на съдебно счетоводната експертиза (л. 117-120) се
установява, че стойността на извършената услуга по дялово разпределение през
исковия период за процесния имот възлиза на сумата от 32,50 лв., като припадащата се
на всеки от ответниците 1/3 (една трета) съответства на претенцията на ищеца за
сумата от 10,83 лв. Ето защо, исковете за стойност на дялово разпределение следва да
се уважат изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена от ответниците покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща настоящото производство. Предвид това
акцесорните претенции за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
следва да се отхвърлят изцяло в пълния им предявен размер според квотите на
ответниците.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция право на разноски възниква и
двете страни.
Ищецът е представил доказателства за сторени разноски в общ размер от 814,34
лв., от които 209,34 лв. държавна такса, 500 лв. за депозит за вещи лица, 5 лв. за
съдебно удостоверение и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по реда
на чл. 78, ал. 8 ГПК в минимален размер. От тях, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, му се
следва сумата в размер на 748,47 лв. съобразно уважената част от исковете.
Видно от представените договори за правна защита и съдействие всеки един от
ответниците е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на от по 370
лв. От тях, на основание чл.78 ал.3 ГПК, на всяка ответница се следват по 29,93 лв.
съобразно отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
И. Й. С., ЕГН **********, съдебен адрес гр.................. да заплати на „....... ЕАД, ЕИК
............., сумата от 1195,54 лева представляваща стойност на потребена топлинна
6
енергия в имот с адрес гр.София, ж.к. ................ ап. 2 за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 10.11.2021 г. до окончателното
заплащане, сумата от 198,64 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 15.10.2021 г., както и
сумата от 10,83 лв., представляваща стойност на услугата за дялово разпределение за
периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 10.11.2021 г. до
окончателното заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на стойност на
топлинна енергия за разликата над 1195,54 лева до предявения размер от 1317,01 лева,
както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2,17 лева обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 30.11.2018 г. до 15.10.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД Т.
Й. С. – П., ЕГН **********, съдебен адрес гр.................. да заплати на „....... ЕАД,
ЕИК ............., сумата от 1195,54 лева представляваща стойност на потребена топлинна
енергия в имот с адрес гр.София, ж.к. ................ ап. 2 за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 10.11.2021 г. до окончателното
заплащане, сумата от 198,64 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 15.10.2021 г., както и
сумата от 10,83 лв., представляваща стойност на услугата за дялово разпределение за
периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 10.11.2021 г. до
окончателното заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на стойност на
топлинна енергия за разликата над 1195,54 лева до предявения размер от 1317,01 лева,
както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2,17 лева обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 30.11.2018 г. до 15.10.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Н. Й. Ц., ЕГН **********, съдебен адрес гр.................. да заплати на „....... ЕАД, ЕИК
............., сумата от 1195,54 лева представляваща стойност на потребена топлинна
енергия в имот с адрес гр.София, ж.к. ................ ап. 2 за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 10.11.2021 г. до окончателното
заплащане, сумата от 198,64 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 15.10.2021 г., както и
сумата от 10,83 лв., представляваща стойност на услугата за дялово разпределение за
периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 10.11.2021 г. до
окончателното заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на стойност на
топлинна енергия за разликата над 1195,54 лева до предявения размер от 1317,01 лева,
както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2,17 лева обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 30.11.2018 г. до 15.10.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Й. С., ЕГН **********, Т. Й. С. – П.,
ЕГН **********, и Н. Й. Ц., ЕГН **********, да заплатят на „....... ЕАД, ЕИК
7
............., сумата от 748,47 лева, представляваща разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „....... ЕАД, ЕИК ............., да заплати на
И. Й. С., ЕГН **********, сумата от 29,93 лева, представляваща разноски в
производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „....... ЕАД, ЕИК ............., да заплати на
Т. Й. С. – П., ЕГН **********, сумата от 29,93 лева, представляваща разноски в
производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „....... ЕАД, ЕИК ............., да заплати на
Н. Й. Ц., ЕГН **********, сумата от 29,93 лева, представляваща разноски в
производството.
Решението е постановено при участието на „............ като трето лице-помагач на
страната на ищеца „....... ЕАД, ЕИК ..............
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8