Р Е Ш Е Н И Е
гр. Павликени, 19.02.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Павликенският
районен съд, гражданска колегия в публично заседание на двадесет и седми януари
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Радка Цариградска
при
секретаря Венка Миланова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело N 809
по описа за 2019г. на Павликенския районен съд, за да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
При условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване са предявени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ
Ищецът Г.И.В. *** излага в исковата си молба, че съгласно
трудов договор от 15.10.2002г. е изпълнявала при ответника длъжността „***“, а
по последно допълнително споразумение е заемала длъжността „***“. Трудовият
договор бил прекратен на 19.09.2019г. поради съкращаване на щата с предизвестие
от работодателя, чийто срок не бил спазен. Оспорва да е налице съкращаване на
щата – съкратената длъжност била „административен организатор“, а не „***“.
Излага, че едновременно с решението за закриване на длъжността „административен
организатор“ била открита нова длъжност - „секретар“ и с решението за
освобождаване на ищцата на тази длъжност било назначено друго лице. Счита, че
съкращаването на щата е фиктивно и няма премахване на съответната трудова
функция. Счита уволнението за незаконно. Моли съда да постанови решение за
отмяна на уволнението като незаконно, за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност, за заплащане на обезщетение за период от шест месеца, за
който ищцата е останала без работа в резултат на уволнението в размер на 3360лв.,
ведно със законната лихва.
Ответникът НЧ „***“, с.П., общ.П. оспорва основателността
на исковете. Твърди, че заеманата от ищцата длъжност е била винаги
„административен организатор“, която е именно съкратената с решение на читалищното
настоятелство от 15.07.2019г. и тя е била реално съкратена към датата на
прекратяване на ТПО - 18.09.2019г. Счита, че на преценка на работодателя е дали
трудовата функция, възложена на съкратената длъжност да бъде разпределена на
едно или няколко други длъжности, ако продължава да се изпълнява или да създаде
друга длъжност с частично променени функции, което не е фиктивно съкращаване на
щата. Твърди, че не е имал достъп до трудовото досие на ищцата, която сама е
държала всички екземпляри от трудов договор и допълнителни споразумения, поради
което при съкращаване на длъжността се е ръководел от данните, посочени в
уведомленията към НАП. Моли исковете да бъдат отхвърлени. При условията на
евентуалност възразява за прихващане на претендираната сума за обезщетение по
чл.344, ал.1, т.3 от КТ със сумата от 1263,36лв., заплатени на ищцата при
прекратяване на ТПО като обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ и чл.222, ал.1 от КТ.
Претендира разноски.
Съдът
като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства,
установи следното:
Между
страните по делото е съществувало валидно ТПО възникнало по силата на трудов
договор – обстоятелство, което се установява от представения договор №***/15.10.2002г.,
по силата на който ищцата е назначена на длъжност „секретар –***“ с месторабота
*** при читалището. Трудовото правоотношение е за 4-часов работен ден, сключено
за неопределено време. Трудовият договор е подписан от служителя и от
ръководител на читалището. Представеното писмено доказателство не се спори от
страните. Ищцата е представила и няколко допълнителни споразумения – от
06.10.2014, 08.10.2014г., 03.01.2015г., 05.01.2016г., 04.01.2017г.,
23.11.2017г., 04.01.2018г., 03.01.2019г., с които е променен трудовият договор
като условия – ищцата е преминала на пълен осемчасов работен ден, увеличавано е
трудовото й възнаграждение /последно в
размер на 560лв./. Не е променяна длъжността, заемана от ищцата, а именно „***“.
На ищцата е била връчена и длъжностна характеристика за длъжността „***“ - на 16.02.2012г., носеща подпис и печат на
работодателя и подпис на служителя.
Видно от представения протокол /л.16 то делото/ на
15.07.2019г. е проведено заседание на читалищното настоятелство на НЧ„***“, в
което са участвали председателят на настоятелството, трима от членовете му и
проверителна комисия – трима човека. Дневният ред включва: т.1 – Освобождаване
на Г.И.В. –ищцата от длъжността „секретар“, т.2 – назначаване на нов „секретар“
и утвърждаване на ново щатно разписание. Взето е решение по т.1 – да бъде
освободена ищцата от длъжността „секретар“ на основание чл.23, ал.2, т.5 от
Устава и чл.16, ал.2, т.5 от ЗЧ, по т.2 – да бъде назначена на длъжността
„секретар“ Ц. Д. В.“ считано от 09.10.2019г. и по т.3 – премахва длъжността
„административен организатор“ е открива длъжност „секретар“. Със същия протокол
са констатирани нарушения на трудовото и финансова дисциплина от страна на
ищцата и са й изискани обяснения. и
открива длъжност.
На 18.09.2019г. на ищцата е връчено предизвестие от
председателя на ответника на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 от КТ
обосновано с решение но читалищното настоятелство от 15.07.2019г. за
съкращаване на щата. Срокът на предизвестието е 30 дни. Преди изтичането му –
на 18.09.2019г. е издадена Заповед за прекратяване ТПО между страните №*** на
осн. чл.328, ал.1, т.2, предл.2 от КТ поради „съкращаване на щата“. Разпоредено
е изплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестието по чл.220, ал.1
от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение. Заповедта е връчена на
ищцата лично на същата дата.
Въз основа на сигнал от ищцата с дата 26.09.2019г.
до Министерство на културата и Община П. е извършен одит на ответника,
резултатите от който са отразени в представения по делото доклад от м.12.2019г.
Констатирано е, че ищцата е била назначена на длъжност „***“, а освободена от
длъжност „административен организатор“, тъй като в справките към НАП е посочван
код на дейност за тази длъжност, а читалището няма изготвено и утвърдено щатно
разписание. Одитът посочва, че след въвеждането на националната класификация на
професиите и длъжностите през 2005г. и при промените й в годините, читалището
не е предприело необходимите действия за промяна името на длъжността, сключване
на допълнително споразумение и т.н.
След оплакване от страна на ищцата, че липсва
трудовото й досие и трудовата и книжка, й е издадено нова такава от ДИТ В. Т.
/на 11.11.2019г./, в която са нанасени данни за ТПО при ответника от
15.10.2002г. до 19.09.2019г. за длъжност „административен организатор“.
Видно от удостоверение на ответника за счетоводните
записвания на името на ищцата, същата е получава възнаграждение и осигуряване
на длъжност „административни организатори“. За последния работен месец –
септември 2019г. по сметка на ищцата са преведени сумата от 878,09лв. като
работна заплата за месеца и 631,68лв. като обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ
/видно от платежни нареждания от 25.09.2019г. и 11.11.2019г. на л.38-39 от
делото/.
След прекратяване на ТПО ищцата и до 21.10.2019г.
същата не е била наета на работа по трудово правоотношение – видно от решението
на ВТАК за допускане на правна помощ, при което от справка в НАП е установена
липсата на заетост. За периода след тази дата ищцата не е ангажирала
доказателства за трудовата си заетост, но ответникът не спори, че е останала
без работа. От прекратяване на ТПО до приключване на устните състезания е
изминал период от три месеца.
При
така изложената фактическа обстановка, съдът обоснова следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 344, т. 1 КТ:
Тъй като по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК
тежестта, т. е. процесуалното задължение за установяване законността на
уволнението носи работодателят, е необходимо в съдебното производство той да
установи осъществяването в обективната действителност на всички материални
предпоставки, които обуславят законното прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2,
предл. 2 КТ – поради съкращаване в щата. Законността на едностранното
прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото правно основание се
предпоставя от проявлението на следните юридически факти: 1)съкращаването на
длъжността или на съответната щатна бройка, т. е. на трудовите задължения,
които тя включва, да е реално; 2) моментът на уволнението трябва да съвпада или
да следва датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращаване на
щата; 3) компетентният орган да е взел по надлежен ред решение за съкращаване
на щата; 4) работодателят да е извършил подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в случай че се
съкращава броят на работниците или служителите, заемащи дадена длъжност, а не
се премахва самата длъжност.
Съкращение на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ означава премахване,
считано от един определен момент за бъдеще, на отделни щатни бройки от
утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието, поради
преустановяване на съответстващите им трудови функции /така решение №
763/14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № ***/2009 г., IV г. о., решение №
126/02.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № ***/2010 г., III г. о./. Поради отпадане
на трудовите функции запазването на трудовото правоотношение е невъзможно и
законодателят е предвидил неговото прекратяване на посоченото безвиновно
основание. Страните по делото са
били безсрочно трудово правоотношение от 2002г., като ищцата е назначена на
длъжност „***“. В ответното читалище за периода на ТПО не е имало утвърдено
щатно разписание.
В настоящия случай е взето решение от компетентния
орган на 15.07.2019г. да бъде прекратено ТПО на ищцата без да се сочи основание
за това и на нейно място да бъде назначено друго лице. Решенията посочват
освобождаване и назначаване на длъжност „секретар“, при положение, че ищцата е
назначена като „***“, а едва след тези решения е взето такова за съкращаване длъжността
„административен организатор“ е открита длъжност „секретар“. При липсата на
други наети при ответника лица същият, работодателят счита за очевидно, че се
касае за една и съща длъжност. Съдът приема, че липсата на данни за други наети
лица и за писмено щатно разписание не доказва тъждество и идентичност между
длъжността – „***“, „секретар“ и „административен организатор“. Още повече, че
работодателят е съкратил длъжността „административен организатор“ и разкрил
длъжност „секретар“ на същия ден, но след като е освободил ищцата от длъжността
„секретар“, което предполага наличието й преди откриването на нова такава
длъжност. Предмет на делото е законосъобразността на прекратяване ТПО на
ищцата, а същата е била назначена на съвсем различна длъжност – „***“, която не
е променяна в годините и която към датата на прекратяване не е съкращавана.
Регистрирането на ищцата пред НАП като наето лице по код от Национална
класификация на професиите и длъжностите отговарящ на група „административни
организатори“ има значение само в отношенията между работодателя, данъчните и
осигурителни органи и засяга осигурителните права на служителя, но не може да
промени длъжността, на която лицето е трудово ангажирано в отношенията си с
работодателя, а именно – посочената в трудовия договор.
Предвид липсата на доказателства за съкращаване на
заетата от ищцата длъжност „***“, съдът счита, че липсва основна предпоставка
за да упражни работодателя правото си за едностранно безвиновно прекратяване на
ТПО. Заповедта за прекратяване на ТПО се явява незаконосъобразна и следва да
бъде отменена. В този смисъл главният
иск следва да бъде уважен.
По
претенцията с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ предвид уважаване на
главния иск, същата се явява основателна и следва ищцата да бъде възстановена
на заеманата преди уволнението длъжност „***“ в НЧ „***“, с.П., общ.П. Във връзка с претенцията за заплащане на
обезщетение за времето, за което ищцата е останала без работа с правно
основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ, както бе посочено в обстоятелствената част на
решението е установено, че ищцата не е работила за периода след прекратяване на
ТПО до приключване на устните състезания и не е получавала трудово
възнаграждение по друг договор. От прекратяване на ТПО до посочения момент са
изминали три месеца и за този период на база последното трудово възнаграждение
на ищцата 560 лв. дължимото обезщетение възлиза на 1680 лв., а искът за
разликата до 3360 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
При
този изход на делото, тъй като ищцата е представлявана от особен представител,
назначен като правна помощ от НБПП, не е направила разноски, които да бъдат
възстановявани, а при отхвърляне на главния и съединените искове на ответника
разноски не се дължат. Ответникът следва да заплати ДТ за главния иск в размер
от 50лв. и ДТ върху уважения размер на претенцията за обезщетение – 67,20лв.
Водим
от горното Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА
Заповед № ***/18.09.2019г. на Читалищното настоятелство на НЧ „***“, с.П.,
общ.П. с *** М. Х. Д., с която е прекратено трудовото правоотношение на Г.И.В. ***,
ЕГН ********** на длъжност „***” на основание чл.328, ал.1, т.2, предл2 от КТ,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ВЪЗСТАНОВЯВА
Г.И.В. ***, ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност „***” в НЧ „***“,
с.П., общ.П.
ОСЪЖДА
НЧ „***“, с.П., общ.П., представлявано от *** на читалищното настоятелство М. Х.
Д. ДА ЗАПЛАТИ на Г.И.В. ***, ЕГН ********** обезщетение по чл.225 КТ в размер на 1680 лв.
/Хиляда шестстотин и осемдесет лева /, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 3360
лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
НЧ „***“, с.П., общ.П., представлявано от председателя на читалищното
настоятелство М. Х. Д. ДА ЗАПЛАТИ държавна такса по делото в общ размер 117.20лв.
/Сто и седемнадесет лева и двадесети стотинки/ по сметка на ПРС.
Решението
подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ИИ.