Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 17.01.2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на първи юни през
2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с. ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря Вяра Баева, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 8427 описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение № 100204 от 26.05.2020 г. СРС, 164 с-в, по
гр.д.№ 41801/2019 г. е признал за установено по предявените искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че Ю.И.А.
в качеството си на собственик на имот с адрес: гр.София, жк „*****с
абонатен № 193168 дължи на „Т.С.“ ЕАД сумите, както следва: 1 511,61 лв.-главница
за топлинна енергия за периода от 21.03.2016
г. до 30.04.2018 г., потребена в апартамент № 47, гр.София, жк „*****, като е
отхвърлил иска за горницата до пълния предявен размер или за сумата от 618,47
лв. и периода от 01.05.2015 г. до 20.03.2016 г., като неоснователен, поради
погасяването му по давност; 36, 94 лв.-дължими такси за услугата дялово
разпределение за периода от м.февруари 2016 г. до м. април 2018 г. със
законната лихва върху сумата от 20.03.2019 г. до окончателното плащане; сумата
от 7,35 лв.-дължима мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от
30.03.2016 г. до 11.03.2019 г., като е отхвърлил иска за мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за 315,91 лв. за периода 14.09.2016
г.-11.03.2019 г., като недоказан.На основание чл.78, ал.1 ГПК Ю.И.А. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 116,75 лв.-съдебни разноски за
исковото производство и 62,36 лв.-разноски в заповедното производство.На
основание чл.78, ал.3 ГПК „Т.С.“ ЕАД е
осъдена да заплати на Ю.И.А. сумата от
168,84 лв. разноски за първоинстанционното производство.Решението е постановено
при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
С определение № 184255 от 25.08.2020 г. по чл.248 ГПК СРС
е допълнил решението от 26.05.2020 г., като е осъдил на основание чл.78,
ал.3 ГПК „Т.С.“ ЕАД да заплати на Ю.И.А. и сумата от 150,08 лв.-разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца-„Т.С.”
ЕАД в частта, с която са отхвърлени исковете му за сумата от 618,47 лв.-част от
главницата за топлинна енегия за периода 01.05.2015 г.-20.03.2016 г., като
погасени по давност и за сумата от 315,91 лв.-мораторна лихва за периода
14.09.2016 г.-11.03.2019 г. с оплаквания, че същото е неправилно и постановено
в нарушение на материалния закон.Въззивникът твърди, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че са погасени по давност дължими суми по общи
фактури за периода м.май 2015 г.-м.април 2016 г.Позовава се на чл.33 от Общите
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в
гр.София в сила от 2014 г., като поддържа становище, че задължението на
потребителите за заплащане на дължимите суми за топлинна енергия в размера,
посочен в ежемесечните фактури, е 30 дни след датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача, като не се начислява лихва върху прогнозните
стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът
изпадне в забава, т.е. в 30-дневен срок от датата на публикуване на общата
фактура за съответния отоплителен сезон, за което са съставяни констативни
протоколи на основание чл.593 ГПК.Съгласно чл.33 от ОУ за продажба на топлинна
енергия на потребители за битови нужди в гр.София в сила от 12.08.2016 г.,
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, след което същите
изпадат в забава.Излага доводи, че първоинстанционният съд не е съобразил
обстоятелството, че сумите по общата фактура от 2016 г. не са погасени, тъй
като фактурите са станали изискуеми на 31.08.2016 г., а заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е подадено на 20.03.2019 г., с което
действие давността е прекъсната.Моли съда да отмени решението в обжалваната
част и да уважи предявените искове.Претендира разноски.Прави възражение по
чл.78, ал.5 ГПК.
Ответницата по въззивната жалба- Ю.И.А. оспорва
същата.Поддържа становище, че първоинстанционният съд правилно е приел, че
сумите са погасени по давност, тъй като издаването на общата фактура не променя
падежа на общите задължения.Моли съда да потвърди решението.Претендира
разноски.
Третото лице-помагач-„Т.С.“ ЕООД не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с
положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” ЕАД твърди, че на
20.03.2019 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу Ю.И.А. за сумата 2 130,08 лв.-главница, представляваща
стойността на неплатена топлинна енергия за периода м.05.2015 г.-м.04.2018 г.,
отразена в общи фактури № **********/31.07.2016 г., **********/31.07.2017 г.,
**********/31.07.2018 г.; 315,91 лв.- законна лихва за забава за периода от 15.09.2016
г. до 11.03.2019 г.; 36,94 лв.-главница, представляваща суми за дялово
разпределение за периода м.02.2016 г.-м.04.2018 г. и 7,35 лв.-лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 30.03.2016 г.-11.03.2019 г. със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
изплащане на задължението.С разпореждане, постановено по ч.гр.д.№ 15999/2019 г.
на СРС, 164 с-в е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу
длъжника.На основание чл.415, ал.1 ГПК със съобщение, получено на 20.06.2019 г.,
на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за установяване на
вземането.Твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ в качеството й на собственик на следния
топлоснабден имот- апартамент № 47 в гр.София, жк „*****, абонатен № 193168.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се
одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между
потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответникът
не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ.Съгласно чл.32, ал. от ОУ от 2008 г.
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.С приетите ОУ с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР в сила от
12.03.2014 г. /чл.33, ал.1/ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на продавача.Ищецът твърди, че за отоплителен сезон
2014 г. ежемесечно е удостоверявал публикуването в интернет страницата на данни
за дължими суми за топлинна енергия за месец февруари до месец август
включително в присъствието на нотариус, за което са съставени констативни
протоколи, като достъпът се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Т.С.“
ЕАД.Ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през
процесния период и не е погасил задълженията си.Сградата, в която се намира
имотът на ответницата, е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия с „Т.С.” ЕООД.Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му
дължи сумата 2 130,08 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена
топлинна енергия за периода м.05.2015 г.-м.04.2018 г., отразена в общи фактури
№ **********/31.07.2016 г., **********/31.07.2017 г., **********/31.07.2018 г.;
315,91 лв.- законна лихва за забава за периода от 15.09.2016 г. до 11.03.2019
г.; 36,94 лв.-главница, представляваща суми за дялово разпределение за периода
м.02.2016 г.-м.04.2018 г. и 7,35 лв.-лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 30.03.2016 г.-11.03.2019 г. със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението.
С отговора на исковата молба ответницата
е оспорила наличието на облигационни отношение с ответника, направила е и
възражение за погасителна давност.По отношение на исковете за мораторна лихва е
възразила, че не е установено изпадането й в забава.
Със заявление вх.№ 3020331/20.03.2019
г. ищецът- „Топлофикация-София” ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК срещу Ю.И.А. за процесните
суми.На 28.03.2019 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението
суми.Длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за
предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 20.06.2019 г.Исковата
молба е подадена на 19.07.2019 г. /в срока по чл.415 ГПК/.
На 17.06.2002 г. ОС на ЕС, находяща се
в гр.София, жк „*****е взело решение за сключване на договор за извършване на
услугата „индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на
общи и индивидуални сметки“ с „Т.С.“ ЕООД.В представения списък с етажни
собственици срещу процесния апартамент фигурира името на Ю.И.А..
На 20.06.2002 г. е подписан договор № 2387
между ЕС в гр.София, жк „*****и „Т.С.“ ЕООД за извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода, вкл. издаването на обща и индивидуални
сметки.
Видно от нотариален акт № 69 по н.д.№
301/30.07.1999 г. Ю.И.А. е учредила договорна ипотека върху апартамент № 47,
находящ се в гр.София, жк „*****за обезпечаване на кредит, предоставен на Васил
Манолов Василев в размер на 3 000 лв.
Представени са протоколи за главен
отчет за периода 01.05.2016 г.-30.04.2017 г., 01.05.2018 г.-30.04.2019 г. за
процесния имот, подписани за клиент с аб.№ 193168 от Ю.И.А., както и индивидуални
справки за отопление и топла вода.
В първото съдебно заседание пред
първоинстанционния съд процесуалният представител на ответницата е заявил, че
не оспорва, че до процесния имот е доставена топлинна енергия в претендирания
от ищеца размер.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предмет на въззивното производство са
исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за главница за
топлинна енергия в отхвърлителната му част и иска с правно основани чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия.
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните
установителните искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като ответницата е подала
възражение срещу заповедта за изпълнение.
Първоинстанционният съд е приел, че ответницата е и потребител на топлинна
енергия в качеството й на собственик на процесния имот, както и че
претендираните суми са правилно начислени и отговарят на доставеното и
потребено количество топлинна енергия.Съдът е уважил направеното възражение за
погасителна давност и е приел, че са погасени вземанията за главница за топлинна
енергия за периода 01.05.2015 г.-20.03.2016 г. в размер на 618,47 лв.Искът за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия е отхвърлен изцяло поради
липса на доказателства за изпадане на ответницата в забава.
Задължението за
плащане на ползваната топлинна енергия е периодично, тъй като касае повтарящи
се през определен период от време еднородни задължения и съгласно чл.111, ал.1,
б.”в” ЗЗД се погасява с 3-годишна давност.В този смисъл е налице и ТР № 3/12 г. по т.д.№ 3/11 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно разпоредбата на
чл.111, б. „в“ ЗЗД периодичните плащания се погасяват с изтичането на 3-годишна
давност.За вземанията на ищеца за стойността на топлинна енергия за периода
м.05.2015 г.-м.07.2016 г. са приложими ОУ от 2014 г. /в сила от 12.03.2014 г./.
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/18.05.2012 г. по т.д.№ 3/2011 г. на ОСГК
на ВКС задълженията за заплащане на топлинна енергия са такива за периодични
плащания.По отношение на вземанията за периода м.05.2015 г.-м.07.2016 г.
намират приложение ОУ за продажба на топлинна енергия, одобрени с решение на
ДКЕВР № ОУ-02/03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г. и падежът за изпълнение на
задълженията е уреден в чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ.Съгласно клаузата на чл.33,
ал.1 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на продавача, а в чл.33, ал.2 е предвидено, че клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача, каквито доказателства по
делото не са представени.При липса на договорен падеж и изискуемост на
вземането след покана съгласно чл.114, ал.2 ЗЗД /каквато по делото не е
представена/, погасителната давност е започнала да тече от датата на възникване
на задължението или от първия ден след изтичане на месеца, за който е
осъществена доставката на топлинната енергия.За месец 02.2016 г. тригодишната
погасителна давност е започнала да тече на 01.03.2016 г. и е изтекла на 01.03.2019
г.-преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на 20.03.2019 г.Поради изложените съображения вземанията за главница за
топлинна енергия за м.05.2015 г.-м.02.2016 г. са погасени по давност.За
посочения период дължимата сума за топлинна енергия, изчислена на основание
чл.162 ГПК при съобразяване на представената по делото обща фактура №
**********/31.07.2016 г. и резултатите от изравнителните сметки, размерът на
доставената топлинна енергия /който не се оспорва от ответницата/, възлиза на 525,49
лв., поради което искът за периода м.03.2016-м.04.2018 г. е основателен за
сумата от 1 560,37 лв. /т.е. за още 48,76 лв./
Неоснователно е възражението на
въззивника, че задълженията по процесната фактура са станали изискуеми на
15.09.2014 г., тъй като датата на издаване на фактурата не променя датата на
изискуемост на задълженията.Предмет на настоящото производство е дължимостта на
сумите за реално потребената топлинна енергия за процесния период, а не за
предходен такъв.
За вземанията за главница за периода, за който са
приложими ОУ за продажба на топлинна енергия, в сила от 2014 г., ответницата не
е изпаднала в забава, тъй като по делото не са представени доказателства за
публикуване на фактурите на сайта на ищеца, нито за отправена покана за
изпълнение на задълженията за топлинна енергия.Поради изложеното за ответницата
не е възникнало задължение за заплащане на мораторна лихва върху претендираната
сума за главница за този период.
От 11.08.2016 г. са влезли
в сила ОУ от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във в. „Монитор" от 11.07.2016 г. и с оглед клаузата на чл.33,
ал.2 и 4 от цитираните ОУ срокът за заплащане на сумата, отразена в общата
фактура от 31.07.2017 г., изтича на 14.09.2017 г. и от 15.09.2017 г. ответникът е в забава
за изпълнение на паричното задължението /за вземанията, за които са приложими
ОУ от 2016 г./.Задължението е уговорено като срочно и е изискуемо с изтичането
на срока.
За периода м.08.2016 г.-м.04.2018
г. размерът на главницата за топлинна енергия, изчислен на основание чл.162 ГПК
възлиза на 1 330,05 лв.С оглед клаузата на чл.33, ал.2 и 4 от цитираните
ОУ от 2016 г. срокът за заплащане на сумата, отразена в общата фактура от 31.07.2017
г. , изтича на 14.09.2017 г. и от 15.09.2017 г. ответникът е в забава
за изпълнение на паричното задължението /за вземанията, за които са приложими
ОУ от 2016 г./, а срокът за заплащане на сумата, отразена в общата фактура от
31.07.2018 г.-от 15.09.2018 г.За периода от 15.09.2017 г. до 11.03.2019 г.
размерът на мораторната лихва, изчислен по реда на чл.162 ГПК с помощта на
компютърна програма за вземанията, за които са приложими ОУ в сила от 2016 г., възлиза
на 200,61 лв.
Други оплаквания с
въззивната жалба не са въведени, а съгласно разпоредбата на чл.269, изр. второ ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в нея.Съдът не обсъжда доводите,
изложени от въззиваемата в отговора на въззивната жалба за недопустимост на
същата в частта относно таксата за дялово разпределение, тъй като тази
претенция не е предмет на въззивното производство.
Поради частично
разминаване на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да
се отмени в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД сумата от 48,76 лв. /представляваща разликата над уважения
размер над 1511,61 лв. до 1 560,37 лв./ за периода 01.03.2016-20.03.2016
г., в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от
200,61 лв. за периода 15.09.2017 г.-11.03.2019 г., както и в частта, с която
ищецът е осъден да заплати на ответницата разноски за първата инстанция над
123,78 лв. до 168,84 лв. и разноски за заповедното производство над 110,03 лв.
до 150,08 лв., като вместо това се постанови решение, с което исковете в
посочената част се уважат.В останалата обжалвана част решението следва да се
потвърди.
С оглед изхода на спора на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати на
въззивника сумата от 18,72 лв.-разноски за първата инстанция и сумата от 9,99
лв.-разноски за заповедното производство или общо 28,71 лв.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК
въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати на въззивника направените разноски
пред настоящата инстанция /25 лв.-държавна такса и 100 лв.-юрисконсултско
възнаграждение/, като с оглед изхода на спора на въззивника следва да се
присъдят разноски в размер на 33,36 лв.
Разноски в
полза на въззиваемата не следва да се присъждат, тъй като пред настоящата
инстанция липсва договор за правна защита и съдействие, от който да е видно
съгласие на страните за размера и начина на плащане на договореното адвокатско
възнаграждение.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 100204 от 26.05.2020 г. СРС, 164 с-в, по гр.д.№
41801/2019 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от „Т.С.“ ЕАД срещу Ю.И.А. иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата от 48,76 лв. /представляваща
разликата над уважения размер над 1511,61 лв. до 1 560,37 лв./ за периода
01.03.2016-20.03.2016 г.; в частта, с която е отхвърлен предявения от „Т.С.“ ЕАД срещу Ю.И.А. иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 200,61 лв. за периода 15.09.2017 г.-11.03.2019 г.,
както и в частта, с която ищецът „Т.С.“ ЕАД е осъден да заплати на Ю.И.А. разноски
за първата инстанция над 123,78 лв. до 168,84 лв. и разноски за заповедното
производство над 110,03 лв. до 150,08 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т.С.“
ЕАД с ЕИК *****и със
седалище и адрес на управление:*** срещу Ю.И.А. с ЕГН ********** и
с адрес: *** с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, че
Ю.И.А. дължи на „Т.С.“ ЕАД и сумата от 48,76 лв.-главница за топлинна
енергия за периода 01.03.2016-20.03.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, жк „*****със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение-20.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД-сумата от 200,61 лв.-мораторна лихва за периода
15.09.2017 г.-11.03.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 28.03.2019 г. по ч.гр.д.№ 15999/2019 г., СРС, 164 с-в
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА Ю.И.А. с ЕГН ********** и с
адрес: *** да заплати на „Т.С.“
ЕАД с ЕИК *****и със седалище и адрес на управление:*** сумата 28,71
лв.-разноски за първата инстанция и за заповедното производство, както и сумата
от 33,36 лв.-разноски за настоящата инстанция.
Решението е постановено при участието
на „Т.С.“ ЕООД като трето лице помагач на страната на
ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.