Определение по дело №14/2020 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 януари 2020 г.
Съдия: Росица Стоянова Стоева
Дело: 20202300500014
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   

 

22.01.2020 год.,  гр.Ямбол

 

 

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански  състав

на       22        януари      2020  година

в закрито заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

                                                              2. ВЕСЕЛА СПАСОВА

 

секретар

като разгледа докладваното от съдия   Росица Стоева

възз.гр.дело    № 14   по описа за    2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР-гр.София, подадена от юриск.Т. против Решение №142/01.11.2019 г., постановено по гр.д.№329/2019 г. по описа на ЕРС.

С посоченото решение първоинстанционния съд е осъдил Главна Дирекция ”Гранична Полиция” МВР-гр.София да заплати на И.К.И., с ЕГН ********** , с адрес ***, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР сумата от 1 562.55 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 16.05.2016 г. до 16.05.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба - 16.05.2019 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 191.30 лева, представляваща  лихва за забава върху главницата от 1 562.55  лева, начислена за периода на забавата от падежа на всяко плащане до датата на подаване на иска в съда - 16.05.2019 г., както и на основание чл.78 от ГПК сумата 373.83 лева - разноски по компенсация за съдебното производство.

С въззивната жалба решението на ЕРС се атакува изцяло, с твърдения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност. В жалбата са изложени съображения по същество на направените оплаквания. Възивникът твърди, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано и чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1,т.З от ЗМВР, като извънреден труд. Излага, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР, като на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като за спорния въпрос за периода от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г. приложима била Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г., а за останалата част от процесния период, редът е регламентиран с Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г. и посочената нормативната база изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР. Възразява, че неправилно районният съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. Въззивникът смята, че за нощния труд на служителите в МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, тъй като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са налице - продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми. Въз основа на изложените съображения иска отмяна на решението на ЕРС и постановяване на ново, с което предявените в производството искове бъдат отхвърлени изцяло. Претендира присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Доказателствени искания с въззивната жалба не са направени.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор от И.К.И., чрез пълномощника му адв.Б., в който е заявено становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност и законосъобразност на решението. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция. Доказателствени искания с отговора на въззивната жалба не са направени.

Съгласно разпоредбата на чл.267 ГПК, в закрито заседание въззивният съд следва да извърши проверка на допустимостта на жалбата, при съответно прилагане на чл.262 ГПК, да се произнесе по допускане на посочените от страните нови доказателства и да насрочи делото за разглеждане в открито заседание.

В изпълнение на горепосочените задължения и като съобрази изискванията на чл.262 ГПК, ЯОС намери въззивната жалба за допустима, като подадена в предвидения в закона срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана в о.с.з.

Доказателствени искания страните не са направили.

Водим от изложеното, ЯОС

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 18.02.2020 г. от 10,00 ч., за която дата и час да се призоват страните.

Съобщава на страните доклада по делото, съобразно изложеното в обстоятелствената част на настоящото определение.

Определението е окончателно.

Препис от определението да се връчи на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.