РЕШЕНИЕ
№…
гр. Варна, 11.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в
открито публично заседание на шестнадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря Светлана
Г., като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 16969 описа за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени искове с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.
240 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД , от „А.С.В.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:***, офис - сграда
******срещу Д.Д.Р. ЕГН ********** с адрес ***, да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца по Заповед за изпълнение № 6055/2.8.2019гг., постановена по ч.гр. дело № 12332/2019г. на ВРС, 25
състав, суми дължими по Договор за потребителски паричен кредит №2542965 от
15.12.2016г., сключен с „У.К.Ф.” ЕАД, вземането по който е прехвърлено в полза
на заявителя съгласно индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 17.01.2018г. към Рамков договор прехвърляне на вземания/цесия/ от
20.12.2016г., както следва:
- в размер на 14853.38 лева,
представляваща дължима главница по 115
броя неплатени погасителни месечни вноски за периода 21.05.2017г. до
21.11.2016г. по настъпила предсрочна изискуемост на кредита от дата
17.01.2018г.;
- в размер на 951.65 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 21.05.2017г. до 17.01.2018г.;
- в размер на 1284.82 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 21.05.2017г. до датата на
подаване на заявлението в съда - 01.08.2019г., както и законната лихва от
подаване на заявлението в съда – 01.08.2019г. до окончателно изплащане на
задължението.
В условията на
евентуалност, са предявени искове по чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 240 от ЗЗД ал.
1 и 2 и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД за осъждане на Д.Д.Р.
ЕГН ********** с адрес ***, да плати на „А.С.В.” ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, офис
- сграда ******следните суми Договор
за потребителски паричен кредит №2542965 от 15.12.2016г., сключен с „У.К.Ф.”
ЕАД, вземането по който е прехвърлено в полза на заявителя съгласно
индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
17.01.2018г. към Рамков договор
прехвърляне на вземания/цесия/ от 20.12.2016г., както следва:
- в размер на 14853.38 лева, представляваща дължима главница по 115 броя неплатени погасителни месечни вноски за
периода 21.05.2017г. до 21.11.2016г. по настъпила предсрочна изискуемост на
кредита от дата 17.01.2018г.;
- в размер на 951.65 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.05.2017г. до
17.01.2018г.;
- в размер на 1537,11 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
21.05.2017г. до датата на подаване на исковата
молба в съда в съда - 21.10.2019г., както и законната лихва от подаване на
заявлението в съда – 21.10.2019г. до окончателно изплащане на задължението.
Претендират се и
разноските.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното
право:
Ищецът твърди, че на 17.01.2018 г. е подписан Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., сключен между „У.К.Ф."
ЕАД, ЕИК ****** и „А.з.с.н.в." ЕАД с ЕИК ******, по силата на което
вземането на „У.К.Ф." ЕАД срещу Д.Д.Р., произтичащо от Договор за
потребителски кредит № 2542965, одобрен и подписан на 15.12.2016 г., е
прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в." ЕАД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски на дружеството - кредитор.
Уведомлението за цесията, изпратено с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/2542965 от
18 г. чрез ЧСИ П.И.,*** действие Окръжен съд Варна, е получено от длъжника на
11.02.2019г. В случай, че бъде прието, че уведомлението не е редовно връчено,
молят да се приеме, е уведомлението на длъжника е извършено в хода на процеса
чрез връчване на книжата по делото.
Процесното вземане произтича от одобрен и подписан на 15.12.2016 г.
Договор за потребителски паричен кредит № 2542965 между Д.Д.Р. и „У.К.Ф."
ЕАД, на основание Общите условия на „У.К.Ф." ЕАД.
Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя потребителски паричен
кредит в размер на 15000,00 лева, което сума е преведена по посочената от
Кредитополучателя банкова сметка, ***.12.2016 г. Общия размер на кредита е
15450 лв., който представлява сборът от чистата стойност на кредита 15000 лв. и
такса за разглеждане на кредита 450 лв., като таксата за разглеждане е
разсрочена на 120 броя равни части, които са включени в размера на
погасителната вноска. Страните са постигнали съгласие Кредитополучателят да
бъде в включен в Групова застраховка, по която е договорена застрахователна
премия в размер на 1352,40 лв., за което Кредитополучателят е подписал
декларация за приемане на застраховане. Застрахователната премия е разделена на
120 броя месечни плащания, дължими на падежните дати на съответните месечни
погасителни вноски. Съгласно условията на сключената застраховка, при неплащане
на текуща месечна застрахователна премия на съответния падеж на погасителната
вноска, се предоставя едномесечен гратисен период, в който ако не бъде извършено
плащане по застрахователната премия, застрахователното покритие се прекратява
автоматично, предвид което за периода считано от 21.11.2017 г. по задължението
не са начислявани месечни застрахователни премии.
Страните са договорили годишен лихвен процент в размер на 11,99% Така,
подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие
възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер на 7024,80
лв. Общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне при сключване
на договора за кредит е в размер на 23827.20 лв., която съгласно клаузите на
договора за кредит е платима на 120 броя анюитетни месечни погасителни вноски,
всяка в размер на 198.56 лева, като първата погасителна вноска е дължима на
21.12.2016 г., а последната е с падеж на
21.11.2026 г., съгласно погасителен план, неразделна част от договора.
Кредитополучателят не е изпълнявал задължението си за заплащане в срок
на погасителните вноски, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем,
на основание чл. 13, ал. 2, б. „а" от Общите условия. Уведомителното писмо
е връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ П.Л.И., на когото „А.з.с.н.в." ЕАД
е възложила правомощията по чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни
изпълнители. Уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост е получено
от длъжника на 11.02.2019 г.
Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 1317,32 лв., с която
са погасени, както следва: възнаградителна лихва: 594,27 лв., главница: 596,62
лв., застрахователна премия: 123,97 лв. и лихва за забава 2,46 лв.
По делото е постъпил отговор от особения
представител на ответната страна в срока по чл.131 от ГПК.
В него се оспорва предявеният иск, по основание и размер.
Оспорва се възникването на материалното правоотнощение между ответника Д.Д.Р.
и „У.К.Ф." ЕАД. Оспорва твърдението на ищеца, че „У.К.Ф." ЕАД, е
предоставило кредит в посочения размер, както и че ответника е усвоил същия.
Оспорвам твърдението на ищеца, че е носител на спорните вземания.
Твърди, че сключения договор за цесия е нищожен и не може да породи целените с
него правни последици. Възразява, срещу твърдението на ищеца, че цесията
надлежно е била съобщена на ответника. От представените писмени доказателства е
видно, че ответника не е получил уведомленията за извършената цесия, а пратките
са върнати в цялост на подателя.
Твърди, че договорените в първоначалния договор за кредит клаузи са
неравноправни, в ущърб на ответника, като потребител, създаващи значителна
неравнопоставеност между страните по договора, поставяйки в зависимост
икономически по - слабата страна.
Счита, че предсрочна изискуемост на вземането, произтичащо от договор
за банков кредит настъпва, след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила това на длъжника, а няма доказателства,
ответника да е уведомен с покана за доброволно изпълнение на задълженията му
към банката и превръщането на кредита в предсрочно изискуем.
Счита, че ищецът не е уточнил размера на усвоената сума и размера на погасените вноски. Не сочи
начален момент на изпадането на длъжника в забава, като не конкретизира
момента, в който счита че са налице предпоставките за предсрочна изискуемост.
Същият не представя доказателства, а и не твърди какъв е реално
дължимият размер на претендираната сума, обявена за предсрочно изискуема.
Възразява срещу размера на претендираната сума, тъй като от
представените писмени доказателства е видно, че частично длъжника е погасявал
задълженията си, но не става ясно какъв е размера на остатъчната сума.
В с.з. ищецът моли за уважаване на иска и присъждане
на разноски, а ответникът за отхвърлянето му, както и за присъждане на разноски.
Съдът, като
прецени становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност и по правилата на ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по предявени в условията
на евентуалност искове: 1. На основание
чл.415 от ГПК във вр. с чл. 240 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД във вр. с
чл.99 от ЗЗД и в условията на евентуалност 2. На основание чл. 79 от ЗЗД във
вр. с чл. 240 от ЗЗД ал. 1 и 2 и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД.
Предявените осъдителни претенции са приети за
допустими, като допустимостта на евентуалните претенции е установена с
определение № 3307/13.10.2020г. по ч.т.д. № 2678/2020г. на ВОС.
По главните
претенции:
Съдът намира, че преди произнасянето по предявените
искове следва да изложи мотиви коя според съдебния състав е приложимата
практика по исковете с правно основание чл. 422 от ГПК касаещи договорите за
кредит, за които се твърди настъпила предсрочна изискуемост.
Настоящият съдебен състав счита, че разбиранията на
върховата съдебна инстанция за предмета
на исковете по чл. 415 от ГПК и начина на произнасяне по тях СА ПРОМЕНЕНИ, в следствие на приемането
на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 8/2017 от 02 април 2019 г. на ВКС, ОСГТК.
В практиката на ВКС до горепосоченото ТР беше прието
разбирането, обективирано в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 4/2013 от 18.06.2014 год., на
ВКС, ОСГТК, т.18 от ТР, че „предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително
и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. Предпоставките по чл.418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение
са налице, ако получаването на
волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение.“
Тази постановка на т.18 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 4/2013
от 18.06.2014 год., на ВКС, ОСГТК, се тълкуваше в практиката на ВКС, в смисъл, че
за да бъде уважена претенцията по установителния иск по чл. 422 от ГПК, следва
да бъде установено, че предсрочната изискуемост е обявена на длъжника преди
подаване на ЗИ, като в противен случай искът по чл. 415 от ГПК се отхвърля изцяло. /т.е. т. 18 от ТР
не е приложима само при преценката на заповедния съд при издаване на ЗИ, но и в
исковото производство/. Поради това и беше наложена /макар и нееднозначна,
доколкото има и решения в обратния смисъл/ практиката за допустимост на съединените
при условията на евентуалност с установетелни искове по чл.422 ГПК осъдителни
претенции за същите вземания, като беше прието, че се навежда ново
обстоятелство в исковата молба - различния момент на предсрочната изискуемост, което
дава разлика в основанието на исковете и съответно обосновава допустимостта на
съединяването /определение №
387/24.07.2017г. по ч.т.д. № 1369/2017г. на ВКС, I т.о/.
Съдът намира, че тази практика на ВКС, изхождаща от последяващото
неправилно тълкуване на т. 18 от ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ 4/2013 от 18.06.2014 год., на ВКС, ОСГТК, Е ПРЕОДОЛЯНА с приемане на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 8/2017 от 02 април 2019 г. на ВКС, ОСГТК.
С ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 8/2017 от 02 април 2019 г. на ВКС, ОСГТК е
закрепено и по тълкувателен път разбирането /обективирано
преди това в решение № 135/26.09.2018г. по търговско дело № 230/2017г. на ВКС,
II ТО/, че ОСНОВАНИЕТО на вземането е
едно, независимо дали се касае за предявен въз основа на него установителен иск
по чл. 422 от ГПК или за осъдителен иск – ДОГОВОРЪТ ЗА КРЕДИТ, а изискуемостта,
била тя и предсрочна, не променят основанието на иска.
Поради това е прието, че: „Допустимо е предявеният по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор
за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските
с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа
на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост
може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена
на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК.“
В мотивите е посочено още: „Решението на съда трябва
да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента
на приключване на съдебното дирене. Преценката на съда за основателността на
иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на
приключване на съдебното дирене в съответната инстанция /първа или въззивна/, а
не в деня на предявяване на иска. Поради това съдът следва да вземе предвид и
фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата
на чл. 235, ал. 3 ГПК.“
Логическото тълкуване на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 8/2017 от 02 април 2019 г. на ВКС, ОСГТК,
означава, че в производството по чл. 422 от ГПК следва да бъдат взети в предвид
всички факти, настъпили в хода на процеса. А това са както факта на настъпване
на падежа на всяка една вноска до обявяване на предсрочната изискуемост на
длъжника, така и факта на обявяване на предсрочната изискуемост в хода на
процеса.
В Решение № 198/18.01.2019г. по т.д. № 193 по описа за
2018 г. на ВКС, I ТО, е прието, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на
суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление
на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно
изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона
предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно
уведомяване на длъжника-ответник.
При действието на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 8/2017 от 02 април 2019 г. на ВКС, ОСГТК,
което сочи, че всички факти от значение за спорното право следва да бъдат
съобразени в исковото производство по чл. 422 от ГПК, изводът, до който е
достигнал ВКС в Решение №
198/18.01.2019г. по т.д. № 193 по описа за 2018 г. на ВКС, I ТО, е важим и за
производството по чл. 422 от ГПК.
Съществува и стара практика /преди ТР 8/2017/ - решение
№ 139/05.11.2014г. по т.д. № 57/2012г. на ВКС, I т.о., в което е посочено, че
предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Ако волеизявлението на кредитора се съдържа в
исковата молба по чл.422 ГПК може да се приеме, че предявяването на иска има
характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем, и същият се обявява на длъжника с връчването на препис от исковата
молба, то моментът на предсрочната изискуемост ще настъпи с получаването на
преписа от ответника по иска.
В решение № 114/07.09.2016г. по т.д. №362/2015г. на
ВКС, II т.о. също е прието, че исковата молба по чл.422 ГПК може да има
характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем, и в този случай с връчването на препис от нея на ответника по иска
предсрочната изискуемост се обявява на длъжника.
Поради това в настоящото исково производство по
установителния иск по чл. 422 от ГПК, е от значение факта на връчването на уведомлението
за предсрочна изискуемост на особения представител на длъжника, доколкото същия
би представлявал надлежно уведомяване на длъжника-ответник за изявлението на
банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита
предсрочно изискуем.
С настъпването на предсрочната изискуемост настъпват
няколко ефекта: отпада преимуществото на срока за разсрочено плащане на
задължението на длъжника, т.е. престава да се прилага погасителния план /отпадат
редовните месечни падежи/, като дължима става главницата изцяло, а възнаградителната
лихва спира да се дължи.
По въпроса за недължимостта на възнаградителната лихва,
считано след датата на обявяване на предсрочната изискуемост е прието ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 3/2017 от 27 март 2019 год. на ВКС, ОСГТК. В т. 2 е посочено: „Размерът на
вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит
следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по
договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането.“
В мотивите се сочи, е договорът се изменя в частта за
срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума,
като се преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на предсрочна
изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са
уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски. Уговорената в договора лихва е
възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на
договора. Предсрочната изискуемост е изменение на договора поради неизправност
на заемополучателя и има за последица
загуба на преимуществото на срока при погасяване на задължението (чл.70, ал.1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално
определения срок поради съществуващия за него риск, преустановява
добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което
уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на
предсрочната изискуемост, не се дължи.
В този
смисъл, преценени към датата на обявяване на ход по същество на делото
/момента, до който следва да бъдат съобразени всички факти и обстоятелства от
значение за делото/, падежирали се явяват само тези вноски, чийто падеж е
настъпил до обявяване на предсрочната изискуемост. След тази дата дължима се
явява само остатъчната главница.
Мораторна лихва се дължи от момента на забавата,
поради което върху всяка една падежирала вноска /главница и лихва/ следва да бъде
начислена мораторна лихва /доколкото забавата настъпва от датата на падежа на вноската/,
както и върху размера на остатъчната главница, считано от датата на обявяването
й за предсрочно изискуема /т.е. дължима е веднага или в посочения в обявлението
срок, ако има даден такъв/.
В КОНКРЕТНИЯ
СЛУЧАЙ:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК, вр. чл. 240
ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 ал. 1 от ЗПК.
По отношение на сключения Договор за потребителски
кредит между ответника Д.Д.Р. и „У.К.Ф." ЕАД от 15.12.2016г. са приложими
правилата на чл. 9 ал. 1 и сл. от ЗПК /в редакцията му СЛЕД ДВ, бр. 35 от 2014
г., в сила от 23.07.2014 г./
В тежест на ищеца по делото е да докаже валидно
договорно правоотношение по сключен договор за кредит, с валидни клаузи, че
ищецът е изпълнил задълженията си по Договора за кредит за предоставяне на
уговорената сума, че длъжникът е изпаднал в забава за плащане и размера на
задълженията му. В тежест на ответника е да докаже положителните факти, на
които основава възраженията си.
Съдът намира, че процесния договор за кредит отговаря
на изискванията за валидност, вкл. по чл. 9 ал. 1 и сл. от ЗПК. Не са налице и неравноправни
клаузи по смисъла на ЗЗП.
От приетата по делото ССЕ се установява изпълнение на
задължението на ищеца да даде на ответника заемната сума.
В резултат на горепосоченото за ответника е възникнало
задължението да върне заемната сума и дължимите договорни лихви, в сроковете,
посочени в погасителния план.
Налице е неизпълнение на задълженията на ответника,
видно от заключението на ССЕ, като същият не е погасил изцяло седмата дължима от
него погасителна вноска на 21.05.2017г. и от нейния падеж занапред е преустановил плащанията по кредита.
Поради неплащането на две последователни погасителни
вноски - 21.06.2017г. и 21.07.2017г. за кредитора на основание чл. 12 ал. 2 б.
„а“ от ОУ е възникнало правото да обяви
кредита за предсрочно изискуем.
НЯМА представени по делото доказателства, че
уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост е получено от длъжника
на 11.02.2019 г., както се твърди в ИМ. Видно от приложените писмени доказателства,
на тази дата е залепено уведомление от ЧСИ на адреса на длъжника, но за
връчване на уведомлението за цесия, а
не за обявяване на предсрочната изискуемост. В уведомлението за цесия не се
съдържа изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, което
изявление следва да бъде изрично и недвусмислено и не може да се извежда по
тълкувателен път. Поради това съдът намира, че няма надлежно връчване на изявление
за обявяване на предсрочна изискуемост преди връчване на исковата молба.
В настоящото производство особеният представител на
ответника е получил надлежно копие от исковата молба на 28.01.2020г. В исковата
молба е налице надлежно изявление, че същата следва да се счита за изявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем и съдържа искане до съда за
връчване на изявлението. Поради посоченото от момента на получаване на
изявлението на банката в ИМ от особения представител на ответника - 28.01.2020г.
/доколкото няма даден допълнителен срок за изпълнение/, кредитът се счита за
предсрочно изискуем.
По размера
на задълженията, предвид погасителния
план и приетата по делото ССЕ, съдът намира следното:
Погасени от длъжника са изцяло 6 месечни вноски, като
от седмата са погасени застрахователната вноска от 11.27лв. и частично лихвата
/67.15лв./, като е останало задължение на лихва от 35.05лв. и главницата от
85.09лв. Към датата на последния падеж остатъчния размер на главницата е
14 853.38лв. Същия е дължим изцяло, доколкото до датата 28.01.2020г.
/обявяване на кредита за предсрочно изискуем/ се дължи на падежните дати, а
след тази дата се дължи изцяло въз основа на обявената предсрочна изискуемост.
Съдът намира, че от размера на възнаградителната лихва
се дължи падежиралата такава за периода от 21.06.2017г. /първата незаплатена
изцяло вноска/ до 21.01.2020г. /последната падежна дата преди обявяване на
предсрочната изискуемост/. От този период се претендира в исковата молба
/съответно по заявлението/ периода от 21.05.2017г. до 17.01.2018г. Дължимата
сума за възнаградителна лихва за периода
от 21.05.2017г. до 17.01.2018г. е в размер на
625.95лв.
Претендира се сума в размер на 1284.82 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 21.05.2017г. до датата на
подаване на заявлението в съда - 01.08.2019г. Не се посочва в ИМ как са
изчислявани мораторните лихви, но съдът намира, че същите са сбор от
мораторните лихви върху размера на всяка една непогасена вноска по кредита, считано
от датата на падежа й, до датата на подаване на заявлението в съда /а не както
е изчислявано от вещото лице върху размера на главницата/. Съдът извърши
самостоятелни изчисления и установи, че дължимата мораторна лихва е в размер на
588.13лв. /в случай, че се дължеше в полза на кредитора – цедент/.
Ищецът основава дължимостта на процесните вземания,
както на Договор за потребителски паричен кредит №2542965 от 15.12.2016г., така
и на индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
17.01.2018г. към Рамков договор
прехвърляне на вземания/цесия/ от 20.12.2016г.
Видно от Приложение 1 от договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.01.2018г., в полза на ищеца е прехвърлено
вземане на цедента към ответника Д.Д.Р. по Договор за кредит №2542965 от
15.12.2016г. в размер на 15 842.81лв., включващ главница 14853.38лв. и
лихви 989.43лв.
С договора за цесия могат да се прехвърлят само вземания,
изрично посочени в договора и надлежно индивидуализирани по вид и размер /не се
заменя страна в правоотношението/. Доколкото не е посочено какви лихви се
прехвърлят с договора за цесия, и доколкото размерът на претендираната
възнаградителна лихва е 951.65 лева, то съдът намира, че размерът на
мораторните лихви, прехвърлени по силата на договора за цесия е разликата на
сумите - 37.78лв. Предвид факта, че дължимите към тази дата /17.01.2018г./ мораторни
лихви върху размера на падежиралите и незаплатени вноски от ответника в полза
на цедента са в по-голям размер /съдът изчисли 46.14лв./, съдът намира че вземането
за сумата от 37.78лв. – изтекли към 17.01.2018г.
мораторни лихви, е валидно прехвърлено
с договора за цесия, доколкото е съществуващо.
За дължимостта на останалата част от мораторната лихва:
Съгласно чл. 99 ал. 4 от ЗЗД, Прехвърлянето има
действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено
на последния от предишния кредитор.
Уведомлението за цесията не е елемент от фактическия
състав на договора за прехвърляне на вземания, поради което не се отразява на
действителността на договора за цесия /в тази връзка възражението на ответника
е неоснователно/. Цесионерът става
титуляр на вземането в отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но
действието на цесията спрямо длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от
цедента, на осн.чл.99, ал.4 ЗЗД.
Уведомлението има за цел само да съобщи на длъжника на кой кредитор
следва да извърши надлежно плащане. Надлежното и ненадлежно уведомление на
длъжника има правно значение при изпълнението на задължението за плащане от
страна на длъжника – т.е. на кой от кредиторите същият е длъжен да плати
задължението си и считано от коя дата, както и има значение за изискуемостта на
вземането, тъй като играе ролята на покана.
Съгласно чл. 84 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора.
В случай на прехвърляне на задълженията с договор за
цесия, не е налице падеж на задълженията спрямо цесионера /както беше посочено го-горе
с договора за цесия се прехвърлят вземания, а не се заменя страна в
правоотношението/. Следователно цесионерът може да постави длъжника в забава
само след покана. В този смисъл уведомлението за цесията, получено от длъжника,
играе ролята на покана за плащане спрямо новия кредитор.
Съгласно ТР № 1 от 11.11.1954 год. на ОСГК на ВС, правно релевантно за действието на цесията е
единствено съобщаването й от цедента /стария кредитор/, но не и съобщението,
извършено от цесионера /новия кредитор/. В конкретния случай обаче по силата на
чл. 4.3 от Договора за цесия, цесионерът е упълномощен от цедента да извърши
/от негово име/ съобщаването за цесията, поради което съдът намира, че уведомяването
извършено от ищеца от името на цедента следва да се счита за извършено
надлежно.
По настоящото дело са представени доказателства за
надлежно връчване на уведомлението за цесия, изходящо от „У.К.Ф.” ЕАД чрез „А.С.В.”
ЕАД на длъжника Д.Д.Р. на адрес ***. Съобщението е редовно връчено от ЧСИ П.И.
№ *** по реда на чл. 47 от ГПК. Считано от 11.02.2019г. /датата, на която е
надлежно връчена покана за изпълнение/уведомление за цесията на длъжника/ до
датата на подаване на заявлението в съда - 01.08.2019г., ответникът дължи
мораторна лихва за забава поради неизпълнение на задължението си за плащане на
сумата по договора за цесия на новия кредитор или сумата от 756.93лв.
Общо дължимата мораторна лихва се явява в размер на 794.71лв. /756.93лв. + 37.78лв./.
Съдът
намира, че не се е сбъднало условието за произнасяне по евентуално предявените
осъдителни претенции по чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 240 от ЗЗД ал. 1 и 2 и
чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД.
Основание
за произнасяне по евентуалните претенции е сбъдването на условието, при които
същите са предявени. В конкретния случа това условие е отхвърлянето изцяло на предявените главни искове. В
настоящото производство главните искове са: уважен изцяло първи иск и частично уважени
втори и трети иск.
В решение № 135/26.09.2018г. по търговско дело №
230/2017г. на ВКС, II ТО, е прието, че частичното
уважаване на главния установителен иск е процесуална пречка за произнасяне по
осъдителния иск, предявен като евентуален с исковата молба.
Отделно от това, в случай, че се приеме за допустимо
разглеждането им /а то не е/, осъдителните искове биха били отново
неоснователни на същите основания, както и главните искове /доколкото са едни и
същи искове/.
С оглед частичното уважаване на исковете,
съдът намира, че на двете страни се следват разноски, на основание чл. 78 ал. 1
и ал. 3 от ГПК, съразмерно на уважената/отхвърлената част от исковете. На
ищецът се следват частично и разноските в заповедното производство.
Ответникът е защитаван от особен представител
и не е сторил разноски, поради което в негова полза не се присъждат такива. В
този случай ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 373.10лв.
- разноски в заповедното производство и сумата от 1805.90лв. - разноски в исковото
производство /определеното юрисконсултско възнаграждение от съда, въз основа на
чл. 25 от Наредба за заплащане на правната помощ, е в размер на 200лв./.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.Д.Р. ЕГН ********** с адрес ***, ДЪЛЖИ НА „А.С.В.”
ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, офис - сграда ******, по Заповед
за изпълнение № 6055/2.8.2019гг., постановена
по ч.гр. дело № 12332/2019г. на ВРС, 25 състав, суми дължими по Договор за
потребителски паричен кредит №2542965 от 15.12.2016г., сключен с „У.К.Ф.” ЕАД,
вземането по който е прехвърлено в полза на заявителя съгласно индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.01.2018г. към
Рамков договор прехвърляне на
вземания/цесия/ от 20.12.2016г., както следва:
- в размер на 14853.38 лева /четиринадесет хиляди осемстотин петдесет и три лева
и 38ст./,
представляваща дължима главница по 115
броя неплатени погасителни месечни вноски за периода 21.05.2017г. до
21.11.2016г. по настъпила предсрочна изискуемост на кредита;
- в размер на 625.95 лева /шестстотин двадесет и пет лева и 95ст./, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 21.05.2017г. до 17.01.2018г.;
- в размер на 794.71 лева
/седемстотин деветдесет и четири лева и 71 ст./, представляваща обезщетение
за забава за периода 21.05.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда -
01.08.2019г.,
както и законната лихва от подаване на заявлението в съда – 01.08.2019г.
до окончателно изплащане на задължението,
на основание чл.415 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „А.С.В.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:***, офис - сграда
******срещу Д.Д.Р. ЕГН ********** с адрес ***, да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца по Заповед за изпълнение № 6055/2.8.2019гг., постановена по ч.гр. дело № 12332/2019г. на ВРС, 25
състав, суми дължими по Договор за потребителски паричен кредит №2542965 от
15.12.2016г., сключен с „У.К.Ф.” ЕАД, вземането по който е прехвърлено в полза
на заявителя съгласно индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 17.01.2018г. към Рамков договор прехвърляне на вземания/цесия/ от
20.12.2016г., както следва:
- в размер на 325.70 лева /триста двадесет и пет лева и 70ст./, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 21.05.2017г. до 17.01.2018г.;
- в размер на 490.11 лева /четиристотин и деветдесет лева и 11 ст./, представляваща
обезщетение за забава за периода 21.05.2017г. до датата на подаване на
заявлението в съда - 01.08.2019г.,
както и законната
лихва от подаване на заявлението в съда – 01.08.2019г. до окончателно изплащане
на задължението, на основание чл.415 от ГПК.
ОСЪДЖА Д.Д.Р. ЕГН **********
с
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „А.С.В.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:***, офис - сграда
******, сумата от 373.10лв. / триста седемдесет
и три лева и 10 ст./, представляващи разноски за заповедното производство, съразмерно
на уважената част от иска, за които е издадена Заповед за изпълнение № 6055/2.8.2019гг., постановена по ч.гр. дело № 12332/2019г. на ВРС, 25
състав, на
основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪДЖА Д.Д.Р. ЕГН **********
с
адрес ***,ДА ЗАПЛАТИ НА „А.С.В.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:***, офис - сграда
******, сумата от 1805.90лв. /хиляда осемстотин
и пет лева и 90 ст./, представляващи разноски за настоящото производство,
съразмерно на уважената част от иска, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на
решенията.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: