Мотиви
по НОХД № 2485/2013 г. по описа на СГС, НК, 4 състав
Обвинението е
повдигнато от Софийската градска прокуратура (СГП) срещу Т.Д.Д. за
това, че
І. За времето от 16.11.1998 г. – 07.07.1999 г., в гр. С., в качеството си на длъжностно лице по
смисъла на чл.93, ал.1, буква “б” от НК – Изпълнителен директор на “С.и.” ЕАД с
договор за възлагане на управлението на еднолично акционерно дружество с
общинско имущество “С.и.” ЕАД от 07.09.1995 г. и договор за възлагане на управлението
на еднолично акционерно дружество с общинско имущество “С.и.” ЕАД от 01.10.1995
г., въпреки задълженията си, регламентирани в чл.237, ал.2 от ТЗ (Обн. ДВ, бр.48 от 1991 г.) – “Членовете на съветите са
длъжни да изпълняват задълженията си в интерес на дружеството и да пазят
тайните на дружеството и след като престанат да бъдат членове на съответния
съвет“, чл.37, ал.2, т.4 от Устава на “С.и.” ЕАД – “Изпълнителният директор:
Организира текущата дейност на дружеството, осъществява оперативното му
ръководство, осигурява стопанисването и опазването на неговото имущество”,
чл.6, т.4 от Договор за възлагане на управление на еднолично акционерно
дружество с общинско имущество “С.и.” ЕАД от 07.09.1995 г. – „Изпълнителят е
длъжен да организира и управлява дейността на Дружеството съобразно
изискванията на пазара, финансовите, трудовите, материално-технически ресурси и
поставената Бизнес – задача”, умишлено не положим достатъчно грижи за
управлението и стопанисването на повереното му имущество – недвижими И.,
включени в капитала на “С.и.” ЕАД , както следва:
1. Недвижим имот /търговско помещение –
магазин/, находящ се в гр. С., район „****“, площад “****”
№ 6, с площ от 154 кв.м.
2. Недвижим имот /търговско помещение –
магазин/, находящ се в гр. С., район “****”, на
партера на сграда на площад “****” № 7, с площ от 50,68 кв.м.,
като на 16.11.1998 г. в протокол от Общо
събрание на “А.” АД, Изпълнителен директор на “С.и.” ЕАД приел и подписал
увеличаване на капитала на “А.” АД с апортни вноски
от акционерите: “С.и.” ЕАД, възлизащи на 245 840 000 стари неденоминирани лева
или 245 840 деноминирани лева и ЕТ ”Н. 2 – Н.М.Г.”, възлизащи на 302 540 000
стари неденоминирани лева или 302 540 деноминирани лева, с което дяловото
участие на “С.и.” ЕАД в “А.” АД е намалено, като разпределението на дяловото
участие на акционера в дружеството “С.и.” ЕАД става на 45,26 % от уставния капитал,
представляващи 5417 броя поименни акции, а дяловото участие на ЕТ “Н. 2 – Н.М.Г.”
– акционер в “А.“ АД е увеличено, като разпределението на дяловото участие на
акционера на дружеството ЕТ ”Н. 2 – Н.М.Г.” става на 54,74 % от уставния
капитал, представляващи 6551 броя поименни акции, като във връзка с това на 07.07.1999 г. лично декларирал в “Декларация по чл.73 от ТЗ” с
нотариално удостоверяване на подпис от нотариус № 187 – Д.Т. /заверка №
1573/1999 г./ съгласие за апортна вноска на “С.и.” ЕАД, определена в заключение на
вещите лица от 12.03.1999 г. по оценителна техническа експертиза по ф.д. №
13911/1998 г. на двата недвижими имота на обща стойност 245 840 000 стари
неденоминирани лева или 245 840 деноминирани лева, която била със 135 660
деноминирани лева по-ниска в сравнение с пазарната стойност на И.те в размер на
381 500 деноминирани лева, и от това последвали значителни щети на
предприятието “С.и.” ЕАД в размер на 135 660 деноминирани лева, изразяващи се в
разликата от действителната пазарна стойност на внесеното като непарична вноска
и определената цена на недвижимите И. от фирменото дело, като деянието е
извършено умишлено, не съдържа признаците на по-тежко престъпление и
последвалата щета е в особено големи размери, представляващо особено тежък
случай /размерът на причинените щети повече от два пъти надвишава признака
особено големи размери/ – престъпление по чл.219, ал.4, вр.
ал.3, вр. ал. 1 от НК.
ІІ. За това, че на 26.06.2000 г., в гр.С., в
качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал.1, буква “б” от НК –
Изпълнителен директор на “С.и.” ЕАД по Решение от 06.10.1995 г. на СГС – ФО по ф.д.
№ 16757/1995 г., съзнателно сключил неизгодна сделка – договор за продажба със
страни ЕТ “Н. 2 – Н.М.Г.” /купувач/ и “С.и.” ЕАД /продавач/, за продажба на
2991 /две хиляди деветстотин деветдесет и един/ броя акции на “А.” АД от “С.И.”
ЕАД за сумата от 149 550 /сто четиридесет и девет хиляди петстотин и петдесет/
лева, при пазарна стойност към същата дата – 180 805,95 /сто и осемдесет хиляди
осемстотин и пет лева и деветдесет и пет стотинки/, и по този начин са
причинени щети за “С.и.” ЕАД, което той представлявал, в размер на 31 255,95
/тридесет и една хиляди двеста петдесет и пет лева и деветдесет и пет
стотинки/, като случаят е особено тежък /размерът на причинените щети
многократно надвишава признака особено големи размери/ – престъпление по
чл.220, ал.2, вр. ал.1 от НК.
ІІІ. За това, че на 20.02.2002 г., в гр. С.,
в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал.1, буква “б” от НК –
Изпълнителен директор на “С.и.” ЕАД по Решение от 06.10.1995 г. на СГС – ФО по
ф.д. № 16757/1995 г., съзнателно сключил
неизгодна сделка – договор за
продажба със страни ЕТ ”Н. 2 – Н.М.Г.” /купувач/ и “С.и.” ЕАД /продавач/, за
продажба на 2 425 /две хиляди
четиристотин двадесет и пет/ броя акции на “А.” АД от “С.и.” ЕАД за сумата от
126 000 /сто двадесет и шест хиляди/ лева, при пазарна
стойност към същата дата – 166 379,25 /сто шестдесет и шест хиляди триста
седемдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки/, и по този начин са причинени
щети за “С.и.” ЕАД, което той представлявал, в размер на 40 379,25 /четиридесет
хиляди триста седемдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки/, като случаят
е особено тежък /размерът на причинените щети многократно надвишава признака особено
големи размери/ – престъпление по чл.220, ал.2, вр.
ал.1 от НК.
С
протоколно определение от 30.09.2014 г. на настоящия съдебен състав,
обвинението по пункт І от обвинителния акт за престъпление по чл.219, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1 от НК,
осъществено според СГП в периода 16.11.1998 г. до 07.07.1999
г., бе прекратено поради изтичане на визираната в закона абсолютна давност за
реализиране на предвидената наказателна отговорност. За да постанови съдебния
си акт в този смисъл съдът прецени, че предвидената санкция в цитираната по-горе
материална норма в редакцията й към датата на деянието, който е приложимият
закон към момента на извършване на претендираното от
СГП престъпление, е „лишаване от свобода” до 1 до 10 години. СГП претендира, че
престъплението е довършено на 07.07.1999 г. В процесния случай съдът отчете, че приложение намира
разпоредбата на чл.81, ал.3, във вр. чл.80, ал.1, т.3
от НК, т.е. наказателното производство следва да се счита погасено по давност
(независимо от спирането или прекъсването) след изтичане на срок, надвишаващ 15
/петнадесет/ години, считано от датата на довършване на престъпното деяние.
Съгласно изискванията на НПК, давността за реализиране на отговорността като
материално-правен институт, има характер на изключващо отговорността
обстоятелство, като това произтича от характера й на препятстващо реализирането
на отговорността обстоятелство (видно от разпоредбата на чл.24, ал.1, т.3 от НПК, давността е една от предпоставките, при наличието на които наказателното
производство следва да бъде прекратено). Освен това, законодателят е предвидил,
че след изтичане на определени в закона срокове, реализирането на наказателната
отговорност се преклудира. Следователно, отчитайки,
че абсолютният давностен срок за реализиране на
наказателната отговорност спрямо подс. Т.Д.Д. за престъплението по чл.219, ал.4, вр.
ал.3, вр. ал.1 НК, е изтекъл на 07.07.2014 г., съдът постанови и определението си на
30.09.2014 г., с което прекрати наказателното производство по процесното дело в частта относно повдигнатото спрямо подс. Д. престъпление по
чл.219, ал.4, вр. ал.3, вр.
ал.1 НК.
С
протоколно определение от 15.12.2015 г. на настоящия съдебен състав,
обвинението по пункт ІІ от обвинителния акт за извършено престъпление
по чл. 220, ал.2, вр. ал.1 от НК, за деяние, осъществено
според СГП на 26.06.2000 г., също бе прекратено поради изтичане на визираната в
закона абсолютна давност за реализиране на предвидената наказателна отговорност
за това престъпление. Съгласно действащата към инкриминираната дата – 26.06.2000
г., разпоредба на чл.220, ал.2 от НК, за което престъпление е обвинен подс. Д. по конкретното производство, предвидената санкция за
посоченото деяние е „лишаване от свобода“ в размер от 1 до 10 години.
Абсолютните давностни срокове са регламентирани в чл.80
и след. от НК, като в процесния случай съдът отчете,
че приложение намира разпоредбата на чл.81, ал.3, във вр.
чл. 80, ал.1, т.3 от НК, т.е. наказателното производство следва да се счита
погасено по давност (независимо от спирането или прекъсването) след изтичане на
срок, надвишаващ 15 /петнадесет/ години, считано от датата на извършване на
престъпното деяние. В процесния случай, считано от
26.06.2000 г. – датата на извършване на претендираното
от СГП обвинение, започват да текат и регламентираните законоустановени
давностни срокове, в която връзка, отчитайки, че абсолютният
давностен срок за реализиране на наказателната
отговорност спрямо подсъдимия Т.Д.Д. за
престъплението по чл.220, ал.2, вр. ал.1 НК, твърдяно
за осъществено на 26.06.2000 г., е изтекъл на 26.06.2015 г., и предвид
изричното искане на подсъдимото лице и неговия защитник, наказателното
производство бе прекратено и в тази част от обвинението – за престъпление по
чл.220, ал.2, вр. ал.1 от НК, прието за извършено на
26.06.2000 г. и посочено в пункт ІІ от обвинителния акт
В
съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура не поддържа
единственото останало обвинение съгласно обвинителния акт, а именно – това по
пункт трети, очертаващо извършено от подс. Д.
престъпление по чл.220, ал.2, вр. ал.1 от НК, на
20.02.2002 г., като счита, че в хода на съдебното следствие е приета съдебно-счетоводна
икономическа експертиза, която се различава в значителна степен от тази,
назначена и изготвена на досъдебното производство, послужила за съставяне на
обвинителния акт. Прокурорът изтъква, че съгласно заключението на така приетата
от съда експертиза, причинената имуществена вреда от продажбата на втория пакет
акции, извършена на 20.02.2002 г., е 8 800 лева. В този смисъл, според
държавния обвинител не може да се обоснове извод за особено тежък случай по
смисъла на чл.220, ал.2 от НК, тъй като имуществената вреда не надвишава
многократно признака особено големи размери, както и че продажбата на акции е извършена
при очевидно непазарна цена.
Защитникът
на подс. Д. – адв. В., моли
за постановяване на оправдателна присъда по отношение на пункт 3 от
обвинителния акт. Твърди, че не е налице осъществено престъпно деяние, като
цитира протоколно решение № 31/07.11.2001 г. на Столичен общински съвет, който
от своя страна е дал съгласие дружеството “Софийски И.” да извършва действия по
разпореждане с особени части и дълготрайни материални активи, които са
собственост на това дружество. Адв.В. прави подробен
анализ на цитирания протокол и уредените с него права и задължения на
подсъдимия Д.. Посочва, че решението за продажба на акции от капитала на “А.” АД,
е решение на Съвета на директорите, който изпълнява решение на Столичен
общински съвет, а не на подсъдимия, явяващ се в този смисъл изпълнител на
волята на съвета, съгласно Търговския закон. Именно с решение на Съвета на
Директорите на “С.и.” ЕАД, е възложено изготвянето на оценка на екип от
лицензирани оценители, които от своя страна са определили стойността на една
акция. Защитата претендира, че продажбата на процесните
акции е осъществена именно след решение на Съвета на директорите на “С.и.” ЕАД въз
основа решение на СОС и при определена цена на акция от лицензиран оценител, в
която връзка изтъква, че подсъдимият Д. е действал изцяло според правата и
задълженията си по закон и устав. Защитникът твърди, че подсъдимият Д. не е
имал право да преценява параметрите на сделката, тъй като не той е определял цената
на същата. В тази връзка обосновава довод за несъставомерност
на деянието от обективна страна. Защитата поддържа и, че подсъдимият Д., в
качеството си на изпълнителен директор, не е имал задължение да контролира
оценката, извършена от лицензиран оценител, нито е могъл да повлияе върху
решението на колективния орган СОС или Съвета на директорите на „Софийски И.“.
Сочи, че от субективна страна деянието също е несъставомерно,
доколкото по делото не са събрани доказателства, че подс.
Д. е знаел, че цената на процесните акции е друга и
въпреки това умишлено е сключил сделка на цената, дадена му от лицензираните
оценители.
Подсъдимият
Д. не дава обяснения по повдигнатото му обвинение. В своя лична защита сочи, че
е изпълнявал решение на колективен орган, което е бил длъжен да изпълни и се е
съобразил с оценката, дадена от лицензиран оценител към момента на сделката. В
последната си дума подс. Д. заявява, че не е извършил
престъпление и моли да бъде оправдан.
СЪДЪТ, като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните, събрани по реда на
чл. 13 и 14 НПК, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Т.Д.Д. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, неосъждан, женен, с висше образование, работещ като
консултант на свободна практика, живущ ***, с ЕГН-**********.
Дружество “С.И.” ЕАД е учредено с решение №
31 по Протокол № 71/26 и 27.07.1995 г. на Столичен общински съвет, с капитал 1
000 000 /един милион/ лева. Предмет на дейност на
дружеството е стопанисване и управление на движими и недвижими И., отдаване под
наем на недвижими И., инвестиционни проучвания и експертизи на инвестиционни
проекти и др.
С
решение по протокол № 1 от заседание на Съвета на директорите на “С.и.” ЕАД от
02.08.1995 г., подс. Д. бил избран за изпълнителен
член на Съвета на директорите. С решение по протокол № 4 от 12.01.1998 г., подс. Д. бил избран за Изпълнителен директор на
дружеството.
В
капитала на “С.и.” ЕАД са били апортирани общински
недвижими И., за които е имало издадени актове за частна общинска собственост,
като съгласно чл.18, ал.2, т.12 от Устава на дружеството, Общото събрание
приема решения за отчуждаване и учредяване на ограничени вещни права върху
недвижимите И..
Дружество
“А.С.” ООД било създадено през 1992 г. със седалище ***, като дружеството се
представлявало и управлявало от М.Т.К.. Предметът на дейност на фирмата основно
била търговия със спортни стоки на едро и дребно, като представител на немската
фирма “А.”. Годишният оборот на фирмата към 1998 г., възлизал на около 1 милиард лева. Дружеството
имало интерес в инвестиции в покупка, строеж и обзавеждане на спортни недвижими
И., както и предоставяне на хотелиерски, ресторантски, туристически и рекламни
услуги, свързани със спорта. При изпълнение на инвестиционните си намерения,
дружеството предложило сътрудничество на “С.и.” ЕАД в областта на изграждане и
оборудване на нови търговски обекти, както и реконструкция и благоустройство на
съществуващи такива. Дружеството било оправомощило
фирма ЕТ ”Н. 2 – Н.Г.” – търговец, регистриран с цел да договаря конкретни
условия и форми на сдружаване с други търговски субекти, и провеждане на
преговори за създаване на смесено търговско дружество със “С.и.” ЕАД.
През
1997 г., на неустановена дата, в Столичен общински съвет постъпило предложение
от “А.С.” ООД за учредяване на смесено акционерно дружество между “С.и.” ЕАД и
ЕТ “Н. 2 – Н.Г.”, с цел извършване на съвместна стопанска дейност. С
предложението била направена презентация на “А.С.” ООД, като била описана
търговската му дейност със спортни стоки в качеството му на изключителен
представител на “А.”. Посочвало се, че дружеството е създало и поддържа
цялостна верига от магазини в страната и чужбина чрез свои дистрибутори. В
предложението било посочено и, че ЕТ ”Н. 2 – Н.Г.” е създадено с цел
осъществяване на търговска дейност на стоки с марка „А.“, като “А.С.” ООД е оправомощило едноличния търговец да участва със “С.и.” ЕАД
в образуване на смесено търговско дружество. Зададени били и параметрите на
инвестиционните намерения на дружеството.
С
докладна записка на подсъдимия Т.Д. до Столичен общински съвет в качеството му
на общински съветник и изпълнителен директор на “С.и.” ЕАД, се пресъздавало предложението
на “А.С.” ООД, като било заявено становището на подс.
Д. за икономическа целесъобразност на предложението с интересите на “С.и.” ЕАД и се препоръчвало
обединение в структура на смесено търговско дружество с “А.С.” ООД. Отправяло се предложение Столичен
общински съвет да даде съгласие на “С.и.” ЕАД да участва в създаването на
смесено търговско дружество заедно с ЕТ “Н. 2 – Н.Г.” в “А.” АД, като в
капитала на дружеството да бъде направена непарична вноска, представляваща апорт на недвижими И. с административни адреси – гр.С., пл.****
№ 7 и пл.**** № 6а.
С
решение по протокол № 29 на заседание на Съвета на Директорите на “С.и.” ЕАД от
10.12.1997 г. и във връзка с докладната записка на Изпълнителния директор на
дружеството – подс. Д., относно учредяване на смесено
акционерно дружество, е било дадено съгласие на Изпълнителния директор да внесе
докладната записка пред СОС относно предложението на фирма ЕТ “Н. 2 – Н.Г.” за
учредяване на смесено акционерно дружество със “С.и.” ЕАД, с предмет на
дейност: проучване, проектиране, строителство и експлоатация на съвместно
изградени обекти, търговска, производствена, рекламна, консултантска и др.
дейности. Възложено било на изпълнителния директор на основание чл.37, ал.2,
т.1 от Устава на дружеството, да представлява “С.и.” ЕАД в Общото събрание на
акционерите, да подпише учредителните документи от името на дружеството и да
посочи представител на “С.и.” ЕАД в Съвета на директорите на новообразуващото се дружество.
С решение № 10 по протокол № 37/19.12.1997 г.
на Столичен общински съвет и на основание чл.21, ал.1, т.8 от Закона за
местното самоуправление и местната администрация и чл. 221, т.10 от Търговския
закон, във връзка с чл.18, ал.1 и ал.2, т.10 от Устава на акционерно дружество
“С.и.” ЕАД и съгласно изискванията на чл.158 и сл., чл.72 и чл.73 от Търговския
закон, Столичен общински съвет дал съгласие “С.и.” ЕАД да участва съвместно с
фирма ЕТ ”Н. 2 – Н.Г.” в учредяването на смесено акционерно дружество с
наименование “А.” АД, с първоначален капитал 50 000 000
/петдесет милиона/ лева, разпределен в 1000 /хиляда/ поименни акции с номинална
стойност 50 000 /петдесет хиляди/ лева, с участие на учредителите при
първоначална регистрация, както следва: за “С.и.” ЕАД – 500 /петстотин/ броя
акции в размер на 25 000 000 /двадесет и пет милиона/
лева и за ЕТ ”Н. 2 – Н.Г.” – 500 /петстотин/ броя акции в размер на 25 000 000 / двадесет и пет милиона/ лева, с предмет на дейност:
проучване, проектиране, строителство и експлоатация на съвместно изградени
обекти, търговска, производствена, рекламна, консултантска и други дейности,
незабранени от закон. Със същото протоколно решение било дадено съгласие на “С.и.”
ЕАД да участва в увеличението на капитала на “А.” АД освен с парични вноски и
чрез внасяне на непарични вноски, представляващи апорт
на недвижими И., както следва:
-
Търговско помещение с площ от 35 кв.м., находящо се в партера на сграда на площад”****” № 7
-
Търговско помещение с площ от 70 кв.м., находящо се в партера на администартивна
сграда на пл. “****” № 6.
Със
същото решение бил утвърден и Устава на “А.” АД и е било възложено на Съвета на
директорите на “С.и.” ЕАД да предприеме необходимите процедурни действия по
учредяване и регистрация на търговските дружества.
С
Решение № 25 по протокол № 48/28.09.1998 г. на Столичен общински съвет, бил
изменен устава на “С.и.” ЕАД, като на Съвета на директорите било предоставено
правомощие да се разпорежда с дяловото участие и акциите на дружеството в трети
лица – търговски дружества, ако тези участия и акции са в размер до 25 на сто
от капитала на третите лица – търговски дружества.
С
Решение № 1/05.10.1998 г. на СГС – ФО, по ф.д. № 7426/1998 г., била извършена
съдебна регистрация на акционерно дружество с фирма “А.” АД, със седалище и
адрес на управление ***-9 и с капитал от 50 000 000
/петдесет милиона/ лева, разпределен в 1000 поименни акции с номинална стойност
от 50 000 лева всяка една. Дружеството било със Съвет на Директорите в състав: Л.
Т. Д., Е.П.К., Н.М.Г. – изпълнителен директор, Е.Г.Г.
и Р.Г.И.. Представител на “С.и.” ЕАД в Съвета на директорите на “А.” АД, бил
св. Л. Д..
Преди смесеното дружество “А.” АД да бъде
регистрирано съобразно всички изисквания на закона, а именно – в Агенция
“БУЛСТАТ”, Данъчна служба и НОИ, на 05.10.1998 г. между “С.и.” ЕАД, в
качеството му на възложител и ЕТ ”Н. 2 – Н.Г.”, в качеството на изпълнител, бил сключен договор за извършване
на основен ремонт на два броя търговски помещения, находящи
се в партерните етажи на сградата на пл. **** № 7 и пл.**** № 6. Било
договорено, че Възложителят ще участва в увеличението на капитала на съвместното
между него и изпълнителя търговско дружество “А.” АД. С договора изпълнителят
ЕТ ”Н. 2 – Н.Г.” се задължавал да организира и осъществи за своя сметка
ремонта, модернизацията и оборудването на обектите по предходната разпоредба,
като общата стойност на необходимите строително-монтажни работи и оборудването,
не следвало да бъде по-ниска от 50 000 000 /петдесет
милиона/ лева.
Съветът
на директорите заседавал, когато това било необходимо във връзка с дейността на
“А.” АД, като членовете на Съвета се събирали в офис на дружеството, където
обсъждали и вземали решения от своята компетентност. Св. Л. Д. след заседанията
посещавал офиса на “С.и.” ЕАД и докладвал за взетите на събранията решения.
На проведено Общо събрание на акционерите в дружеството “А.”
АД на 16.11.1998 г., на което присъствали подс. Д.,
като представител на “С.и.” ЕАД и Н.Г., като представител на ЕТ “Н. 2 – Н.Г.”, било
взето решение за увеличаване на капитала на дружеството чрез апортни вноски на акционерите. Прието било “С.и.” ЕАД да
участва със стойността на магазин на площад “****” № 6 с площ от 154,93 кв.м., находящ се на партера на сградата в гр.С. и магазин с площ
от 50,68 кв.м., находящ се на партера на сградата на
пл. ”****” № *, а ЕТ “Н. 2 – Н.Г.” да участва в увеличението на капитала със
стойността на трайните подобрения и оборудването на търговските площи на “С.и.”
ЕАД, находящи се на посочените по-горе адреси,
извършени въз основа на договор от 05.10.1998 г., сключен между страните.
На проведеното Общо събрание стойността на
капитала на дружеството била увеличена с 548 380 000 /петстотин четиридесет и
осем милиона триста и осемдесет хиляди/ лева до 598 380 000 /петстотин
деветдесет и осем милиона триста и осемдесет хиляди/ лева, чрез издаване на
нови 10 968 /десет хиляди деветстотин шестдесет и осем/ хиляди поименни акции с
право на глас, с номинална стойност 50 000 /петдесет хиляди/ лева всяка. Взето било
решение акциите да се разпределят между акционерите както следва:
-
За “С.и.” ЕАД 5417 /пет хиляди четиристотин и
седемнадесет/ броя акции в размер на 270 840 000 / двеста и седемдесет милиона
осемстотин и четиридесет хиляди/ лева.
-
За ЕТ “Н. 2 – Н.Г.” 6551 /шест хиляди
петстотин петдесет и един/ броя акции в размер на 327 540 000 /триста двадесет и седем милиона
петстотин и четиридесет хиляди / лева.
Взето
било решение да се възложи на изпълнителния директор – св. Н.Г., да внесе
направените промени в Софийски градски съд за вписването им в Търговския
регистър.
Със заявление до СГС от 11.11.1998 г., било поискано от Софийски градски съд – Фирмено
отделение, назначаване на Съдебно-оценителна експертиза. С разпореждане в
закрито заседание от 16.11.1998 г. на СГС, ФО, на основание чл. 72, ал.2 от ТЗ,
била назначена съдебно оценителна – техническа експертиза на апортните вноски и са били определени вещи лица, които да
извършат същата в състав – св. инж. С.К., св. инж. С.М. и арх.Б. И..
При изпълнение на възложената им
задача за времето от 20.11.1998 г. до 09.03.1999 г., вещите лица посетили
обектите, предмет на оценката, където направили оглед, запознали се с
документите за собственост и разходните документи, предоставени им от “А.” АД
за направени в обектите подобрения, а именно – проекти и заснемания, копия от
фактури за извършени услуги, покупки и доставки, копие на акт обр.19 за количеството на извършените ремонтни работи на
търговски обект на пл. „****“ № 6. При изготвянето на оценката били използвани
данни за продажни и наемни цени на търговски обекти от агенции за недвижими И.,
взети от специализирана преса. Използван бил и справочник за цените в
строителството.
Със
заключението по назначената Съдебно оценителната – техническа експертиза от
12.03.1999 г. било възприето, че стойността на апортната
вноска на “С.и.” ЕАД е 245 840 000 /двеста четиридесет и пет милиона осемстотин
и четиридесет хиляди/ неденоминирани лева, а стойността на апортната
вноска на ЕТ ”Н. 2 – Н.Г.” е в размер на 302 540 000 /триста и два милиона
петстотин и четиридесет хиляди/ неден. лева.
С
протоколно решение от заседание на Съвета на директорите на “С.и.” ЕАД,
проведено на 18.03.1999 г., било дадено съгласие “С.и.” ЕАД да извърши продажба
по номинал на притежаваните от него акции в размер на до 25 % от капитала на “А.”
АД на съдружниците, като било възложено на Изпълнителния
директор – подс. Д., да извърши продажбите съгласно
Търговския закон.
На
проведено заседание на Съвета на директорите на 18.03.1999 г. било взето
решение за даване на съгласие “С.и.” ЕАД да извърши продажба по номинал на
притежаваните от него акции в размер до 25 на сто от капитала на няколко
дружества, сред които било и “А.” АД. На подсъдимия Д. било възложено да
извърши продажбите по т.11 съгласно Търговския закон и Уставите на “Софийска
компания за строителство и развитие” АД, “А.” АД , “С. 1” АД, “А.” АД.
С решение № 2 от 09.07.1999 г. на СГС – ФО по ф.д. №
7426/1998 г., било вписано увеличение на капитала на “А.” АД чрез апортна вноска на 598 380 /петстотин деветдесет и осем
хиляди триста и осемдесет/ лева, разпределени в 11 968 /единадесет хиляди
деветстотин шестдесет и осем/ поименни акции с номинална стойност 50 /петдесет/
лева всяка една.
С решение № 3 от
23.11.1999 г. на СГС – ФО, по ф.д. № 7426/1998 г., била вписана поправка на
явна фактическа грешка в частта с новоиздадените поименни акции, които следвало
да се четат 11 966 /единадесет хиляди деветстотин шестдесет и шест/ лева.
С договор за продажба на акции от 26.06.2000 г. между “С.и.”
ЕАД, в качеството на продавач, представлявано от подс.
Д. и ЕТ ”Н. 2 – Н.М.Г.”, представляван от св. Н.М.Г., в качеството на купувач, била
прехвърлена собствеността върху 2991 броя акции с право на глас с номинална
стойност 50 /петдесет/ лева, при продажна цена в размер на 149 550 /сто
четиридесет и девет хиляди, петстотин и петдесет/ лева.
С решение по протокол № 31 от 07.11.2001 г. на Столичен
общински съвет във връзка с докладна записка от К.А. – общински съветник за
изменение капитала и устава на “С.и.” ЕАД, бил намален капитала на “С.и.” ЕАД с
2 640 452 /два милиона шестстотин и четиридесет хиляди четиристотин петдесет и
два/ лева, чрез обезсилване на 2 640 452 /два милиона шестстотин и четиридесет
хиляди четиристотин петдесет и два/ броя поименни акции с номинална стойност 1
лев всяка, като били извадени от списъка на ДМА недвижимите И., съгласно
приложение 1. Със същото решение се давало съгласие на “С.и.” ЕАД да извърши
действия на разпореждане с дълготрайни активи на дружеството, съставляващи
притежаваните от него акции в търговски дружества, съгласно уставите на
учредителните договори на съответните дружества, като се възлагало на Съвета на
директорите да опредЕ.условията за всяко дружество
поотделно.
С решение по протокол № 83/22.11.2011 г. на Съвета на
директорите на “С.и.” ЕАД, било дадено съгласие “С.и.” ЕАД да продаде
притежаваните от него акции в различни търговски предприятия, вкл. и “А.” АД за
цена, определена от лицензиран оценител и било възложено на изпълнителния
директор да извърши тази продажба.
За лицензиран оценител била избрана “Консултантска къща А.”
ООД, която изготвила оценка за определяне на пазарната стойност на миноритарен
дял акции от капитала на “А.” АД, собственост на “С.и.” ЕАД по методите на
чистата стойност на активите и дисконтираните чисти
парични потоци, като била посочена цена на акциите към дата 31.12.2001 г. в
размер на 126 000 лева
С договор за продажба на акции от 20.02.2002 г. между “С.и.”
ЕАД, представлявано от подс. Д. като продавач и ЕТ “ Н.
2 – Н.Г.”, представляван от Н.М.Г., като купувач, била прехвърлена чрез
продажба собствеността върху 2425 /две хиляди четиристотин двадесет и пет/ броя
акции с право на глас, с номинална стойност 50 /петдесет/ лева от капитала на “А.”
АД, за продажната цена от 126 000 /сто двадесет и шест хиляди/ лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото гласни и писмени доказателствени средства,
а именно:
показанията
на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели: Р.Г.И. (депозирани пред СГС в о.с.з. на 28.01.2014 г.),
в това число и показанията, приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.2 пр.2 от НПК,
дадени пред друг състав на съда – по НОХД № 2625/10 г. по описа на СГС, НК, 1
състав; Е.П.К. и Н.М.Г. (депозирани пред СГС в о.с.з. на 25.03.2014 г.), в това
число и показанията на св. Г., приобщени по реда на чл. 281, ал.1, т.2 пр.2 от НПК, дадени пред друг състав на съда – по НОХД № 2625/10 г. по описа на СГС,
НК, 1 състав; С.Г.М. и В.Г.Г., депозирани непосредствено
пред настоящия съдебен състав в хода на проведеното съдебно следствие и тези на
св. Г., приобщени по реда на чл. 281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК, дадени пред друг
състав на съда – по НОХД № 2625/10 г. по описа на СГС, НК, 1 състав; С.Н.К. (депозирани
пред настоящия съдебен състав в о.с.з. на 29.04.2015 г.); Е.Г.Г. (депозирани пред СГС в о.с.з. на 26.06.2015 г., вкл. и
тези, приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1,
т.2, пр.2 от НПК, дадени в хода на ДП);
копия
на документи: решение № 25 по протокол № 48/28.09.1998 г. на
Столичен общински съвет (л.8-10, т.12 от д.п.); Устав на акционерно дружество “С.и.”
ЕАД (л. 12-28, т.12 от д.п.); решение № 15/22.02.1999 г. на СГС – ФО по ф.д. №
16757/1995 г. (л.29, т.12 от д.п.); договор за възлагане управлението на
еднолично акционерно дружество с общинско имущество “С.и.” ЕАД от 07.09.1995 г.
(л.243-246, т.12 от д.п.); договор за възлагане на управление на еднолично
акционерно дружество “Софийски И.” (л.247-249,
т.12 от д.п.); допълнително споразумение към договор за възлагане на
управлението на “С.и.” ЕАД от 01.04.1998 г. (л.250, т.12 от д.п.); допълнително
споразумение към договор за възлагане на управлението на “С.и.” ЕАД от
23.10.1998 г. (л.251, т.12 от д.п.); допълнително споразумение към договор за
управление на еднолично акционерно дружество “С.и.” ЕАД от 02.11.1998 г. (л.252,
т.12 от д.п.); решение № 36 по протокол № 49/19.10.1998 г. на Столичен общински
съвет (л.30-31, т.12 от д.п.); решение № 16/24.03.1999 г. на СГС – ФО по ф.д. №
16757/1995 г. (л.48, т.12 от д.п.);
извадка от протокол № 29 от заседание на Съвета
на директорите на “С.и.” ЕАД (л.41, т.4 от д.п.); протокол № 37 /19.12.1997 г.
на Столичен общински съвет (л.42-44, т.4 от д.п.); Предложение от „А.С.“ ООД до
СОС (л.45-46, т.4 от д.п.); съдебно решение по ф.д. № 7426/1998 г. на СГС за
регистрация на “А.” АД (л.47, т.4 от д.п.); договор от 05.10.1998 г. между “С.и.”
ЕАД и ЕТ “Н. 2 – Н.Г.” (л.48-51, т.4 от д.п.); протокол от Общото събрание на
акционерите на “А.” АД, С. от 16.11.1998 г. (л.52-53, т.4 от д.п.);
разпореждане от 16.11.1998 г. на СГС – ФО л.54, т.4 от д.п.); заключение на
оценителна техническа експертиза по ф.д. № 13911/ 1998 г. на СГС – ФО (л. 55-
68, т.4 от д.п.); писмено съгласие по смисъла на чл.73, ал.1 от ТЗ (л.69, т.4
от д.п.); писмено съгласие по смисъла на чл.73, ал.1 от ТЗ (л.70, т.4 от д.п.); съдебно решение по ф.д. № 7426/1998 г. на СГС
от 09.07.1999 г. (л.72, т.4 от д.п.); съдебно решение по ф.д. № 7426/1998 г. на
СГС – ФО от 23.11.1999 г. (л.71, т.4 от д.п.); устав на акционерно дружество „А.“
АД (л.73- 83, т.4 от д.п.); протокол № 48 от 28.09.1998 г. на Столичен общински
съвет (л.84-86, т.4 от д.п.); извадка от протокол № 46 от заседание на Съвета на
директорите на “С.и.” ЕАД от 18.03.1999 г. (л.87, т.4 от д.п.); договор за
продажба на акции от 26.06.2000 г. (л.88-90, т.4 от д.п.); протокол № 31 от 07.11.2001
г. на Столичен общински съвет (л.91-92, т.4 от д.п.); извадка от протокол № 83
от заседание на СД на “С.и.” ЕАД от 22.11.2001 г. (л.93, т.4 от д.п.);
доклад за определяне на пазарна стойност на
миноритарен дял акции от капитала на търговско дружество “А.” АД – С.,
собственост на “Софийски И.” АД /л. 163-218 от настоящото съдебно
производство/;
договор за продажба на акции от 20.02.2002 г. (л.97-99,
т.4 от д.п.); договор за продажба на акции от 26.06.2000 г. (л.100-102, т.4 от
д.п.); както и много други писмени
доказателства, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл.283 НПК,
а също така и след като взе предвид заключенията на назначените и изготвени
по делото експертизи – тройна
комплексна Съдебно-техническа оценителна експертиза (т.5 от д.п.); петорната Съдебно-счетоводна
и икономическа експертиза, депозирана в хода на съдебното следствие по
настоящото производство в нейната цялост.
Изложената фактическа обстановка не е спорна
по делото и се установява непротиворечиво и последователно както от гласните
доказателства, така и от събраните в пълнота писмените такива. Касателство спрямо единственото, непогасено по давност
обвинение, имат показанията на свидетелите – членове на Съвета на директорите
на “А.” АД – Р.Г.И., Н.М.Г. /С./, Е.П.К. /представител на “С.и.” ЕАД/, Ели Г.,
които в непосредствен разпит в хода на съдебното следствие и в разпитите им,
приобщени по реда на чл. 281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК, последователно, логично и
взаимно непротиворечиво описват обстановката, при която е заседавал Съвета на
директорите, начина на вземане на решения, свързани с дейността, структурата и
управлението на дружеството.
Относими към
предмета на доказване са писмените документи, събрани в хода на воденото
наказателно производство, свързани с начина на управление на “С.и.” ЕАД, от
които се установява безусловно и непротиворечиво начина на вземане на решения,
конкретно за “А.” АД и в частност – за апортиране на
недвижими И. в неговия капитал, за увеличаване на капитала и записване на нови
акции, за начина на възлагане на оценителни експертизи.
По делото са приобщени и писмени
доказателства, относими към механизма на вземане на
решения, като несъмнено въз основа на тях се изясняват релевантните по делото
обстоятелства относно решенията, взети на заседания на Столичен общински съвет,
“С.и.” ЕАД за продажба на акции от капитала на “А.” АД, собственост на “С.и.”
ЕАД.
От
писмените доказателства по делото и по конкретно от протокол № 31 от 07.11.2001
г. на Столичен общински съвет (л.91-92, т.4 от д.п.); извадка от протокол № 83
от заседание на СД на “С.и.” ЕАД от 22.11.2001 г. (л. 93, т.4 от д.п.); доклад
за определяне на пазарна стойност на миноритарен дял акции от капитала на
търговско дружество “А.” АД – С., собственост на “С.и.” ЕАД (л.163-218 от
съдебното производство), се установява начина на вземане на решение за продажба
на акции от капитала на “А.” АД, собственост на “С.и.” ЕАД, а именно – с
решение на Столичен общински съвет, въз основа на което Съвета на директорите
на “С.и.” ЕАД взема решение за възлагане на компетентни вещи лица определянето
на пазарната стойност на миноритарния дял на “С.и.” ЕАД в “А.” АД.
Така, видно от протокол № 31/07.11.2001 г. на
Столичен общински съвет, е било взето решение за намаляване на капитала на “С.и.”
ЕАД чрез обезсилване на поименни акции, като са били извадени от списъка на дълготрайните
материални активи И., които са били апортирани в
капитала на дружеството. На проведеното заседание на Столичен общински съвет, било
дадено съгласие “С.и.” ЕАД да извърши действия на разпореждане с дълготрайни
активи на дружеството, съставляващи притежаваните от него акции в търговски
дружества, като било възложено на Съвета на директорите да определи условията
за всяко дружество поотделно и бил задължен изпълнителния директор на “С.и.” ЕАД
да предприеме действия по изпълнение на взетите решения за регистриране на
промените в капитала и устава на дружеството в Търговския регистър при СГС
/протокол № 31/ 07.11.2001 г. – л. 91-92, т.4 от д.п./
В изпълнение на така взетото от Столичен
общински съвет решение, било проведено заседание на Съвета на директорите на “С.и.”
ЕАД на 21.11.2001 г., на което било дадено съгласие “С.и.” ЕАД да продаде
притежаваните от него акции в различни дружества, включително и в “А.” АД, за
цена, определена от лицензиран оценител /извадка от протокол № 83/ 21.11.2001 г.
– л. 93, т.4 от д.п./
Изготвянето на оценка за определяне на
пазарната стойност на притежаваните от “С.и.” ЕАД акции от капитал на “А.” АД, била
възложена на “Консултантска къща А.” ООД.
Конкретно
за начина на определяне стойността на миноритарния дял акции от капитала на “А.”
АД, относими се явяват показанията на св. В.Г.Г. /дадени
непосредствено пред настоящия съдебен състав и тези, прочетени по реда на чл.
281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК и депозирани пред друг състав на съда/, от които се
установява, че свидетелката през 2001 г. е работила в “Консултантска къща А.”
ООД, което дружество се занимава с оценяване на цели предприятия и различни видове
активи. От показанията на св.Г. бяха изведени фактически изводи за начина на
възлагане на оценката от страна на “С.и.” ЕАД, а именно – чрез П.С. (от „С.и.“
ЕАД), за методите, по които е изготвена оценката за стойността на акциите, като
се установява, че е оценяван миноритарен пакет от акции, собственост на “С.и.”
ЕАД, с уточнението, че при оценяване на миноритарен пакет от акции, обикновено
от стойността на една акция има отбив от около 20 – 30 %, което било нормална
практика при оценяването на миноритарен дял от капитала на дружество.
Свидетелката сочи, че е работила в екип с Е. Н., като аргументира даденото от
тях заключение с прилагането на различни научни методи за оценяване на
актуалното финансово състояние на дружеството и наличните в активите му
недвижими И., като подробно разяснява както наличието на обективни критерии за
оценяване, така и възможността от субективизъм при оценяване на един актив от
двама различни оценители, отчитайки и пазарната конюнктура към 2002 г.
При
изграждането на фактическите си и правни изводи, съдът взе предвид и
заключението по задача 4 /доколкото само то е относимо
към предмета на доказване по настоящото производство/ на комплексната Съдебно-техническа
оценителна експертиза, приложена в т.5 от д.п., изготвена от вещите лица Т.Ш., П.П. и Р.М.. Видно от същото, “С.и.” ЕАД е сключило сделка за
продажба на пакета от акции от капитала на “А.” АД при стойност над
индикативния резултат, получен от експертното заключение, а именно – 116 283
лева. За да изгради своите изводи по фактите съдебният състав съобрази, че
заключението, така както е посочено на л. 49, т.5 от д.п. се базира на факта,
че се оценява миноритарен пакет акции, като това предвижда корекция при
приложението на три коефициента – за премия за контрол, за миноритарност
и за липса на продаваемост. Отчетено е, че е налице
разлика между индикацията за пазарна стойност на една акция и нейната номинална
и счетоводна стойност, и стойността на акцията по договор за продажба.
При изграждането на фактическите си и правни
изводи съдебният състав съобрази и заключението на назначената от съда и
изготвена в хода на настоящото съдебно производство петорна Съдебно-счетоводна и
икономическа експертиза, изготвена от вещите лица А.А.,
Д.Б., К.Г., Н.Г. и И.К., изслушана в съдебни заседания на 07.04. и 07.06.2016
г. Съгласно така изготвеното заключение, стойността на пакета акции, продаден
на 20.02.2002 г., изчислена на база оценките на активите на “А.” АД, е в размер
на 134 800 лева или с разлика от
продажната цена в размер на 8800 лева. Във вариант, при който се прави отбив от
цената на акциите, тъй като се продава миноритарен дял акции, изчислена на база
оценките на активите на “А.” АД, цената на акциите е в размер на 101 100 лева.
Съдебният състав отчита, че вещите лица, изготвили експертизата не са работили
със счетоводни документи, отразяващи актуалното финансово и икономическо
състояние на “А.” АД, доколкото такива не са налични по делото и доколкото на
настоящия етап от развитие на наказателното производство и отдалечеността на
същото от инкриминираната дата, такива не могат да бъдат открити и в тази
връзка заключението се явява непълно и основано единствено на база
остойностяване на активите на дружеството, без да отчита евентуално налични
пасиви на дружеството.
Макар да прие заключението по изготвената Съдебно-счетоводна
икономическа експертиза по делото при изграждане на фактическата обстановка,
съдебният състав се позова на същото само в частта му относно дадената
вариантна стойност на пакета акции, предмет на обвинението. Изчислените от
експертите разлики между вариант с отбив за миноритарен дял и вариант офертна цена и договорена цена, също бяха възприети, но с
уточнението на вещите лица, че не са работили със счетоводни документи,
установяващи финансовото състояние на “А.” АД, поради неналичието на документи
в тази насока в кориците на делото и на липса на възможност такива да бъдат
установени към днешна дата. Тези изводи в експертното становище са компетентно
направени в съответствие със специалните познания на вещите лица в областта на икономическата наука.
В
крайна сметка, от значение за предмета на делото е несъмнено установеното
обстоятелство, че оценката за определяне
на пазарната стойност на миноритарен дял акции от капитала на търговско
дружество “А.” АД – С., собственост на “С.и.” ЕАД, е дадена от независими
оценители и не е определена еднолично от подсъдимия Д., нито са на лице доказателства подс. Д. да е влияел в посока изготвянето на експертната
оценка в една или друга посока. Оценката към инкриминирания момент е била изготвена
от колектив от св.В.Г. и Е. Н., които притежават лицензи за оценка на цели
предприятия, на недвижими И. и на машини и съоръжения.
Всички
описани по-горе гласни и писмени
доказателства бяха приети като относими към предмета
на доказване по делото и изясняващи в пълна степен релевантните за изхода му
обстоятелства.
Останалите,
събрани в хода на досъдебното и съдебното производство, писмени доказателствени средства,
подробно изброени по-горе и приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК, съдебният съдът кредитира изцяло, като прие,
че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със
събраните по делото гласни доказателствени средства и
са относими към основния факт, включен в предмета на
доказване по делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При
така установената фактическа обстановка по делото, въз основа на събраната и
обсъдена доказателствена съвкупност, съдът намира, че
с деянието си, подс. Т.Д.Д.
не е осъществил от обективна и субективна
страна признаците на състава на вмененото му във вина престъпление по чл.220, ал.2,
вр. ал. 1 НК, относимо
до извършено деяние на 20.02.2002 г., за което е ангажирана наказателната му
отговорност в производството.
За
да мотивира подобен извод, съдът съобрази следното.
Изпълнителното деяние на престъплението
по чл.220, ал.2, вр. ал.1 от НК се изразява
в съзнателно сключване на неизгодна сделка
от длъжностно лице и произлязла от това значителна
вреда за стопанството или за учреждението, предприятието
или организацията, които длъжностното лице представлява. Неизгодна според
становището, възприето в правната теория и съдебната практика, е сделката,
която принципно не е необходима или дори ако се е налагало сключването й, то е
могло това да стане при по-изгодни условия относно цена, начин на плащане и др.,
т.е. по законосъобразен и икономически приемлив начин в най-пълна степен да се
защити обществения интерес.
На свой ред, облигационното право очертава материалните вреди като такива, засягащи
материалните интереси на представляваното търговско предприятие и изразяващи се в претърпени загуби и пропуснати ползи. В наказателното право не се търси
отговорност за пропуснати ползи, а само за реално
причинени вреди, като в понятието значителна вреда не се включват
пропуснатите печалби и ползи.
Съдържанието на съставомерния
признак „значителни вреди” е изяснено с ППВС №
7/76 г., категорично
възприемащо, че при
престъпленията по чл.220 от НК, се търси отговорност за реално причинени вреди от длъжностните лица, като пропуснати печалби и ползи не се включват
в това понятие, в който смисъл е и константната съдебна практика – Решение № 473/09 г. по Н.Д. №
519/09 г. на ІІ-ро отд.
на ВКС, № 196/10 г. на ВКС по Н.Д. № 110/10 г. на ІІІ НО,
Решение № 303/09 г. на ВКС по Н.Д. № 261/09 г. на ІІ НО.
Фактическа
обстановка по делото несъмнено установява, че подс. Д.
е субект на престъплението по чл.220, ал.1 НК, тъй като към инкриминирания
период е бил Изпълнителен директор на “С.и.” ЕАД, което дружество е с едноличен
собственик на капитала С.О., тоест – изпълнявал е служба в общинско предприятие
и по смисъла на чл.93, т.1, б. "а" е длъжностно лице. В правомощията
му като изпълнителен директор не е фигурирало такова за вземане на решение за
сключването на процесния договор за продажба на
акции, а единствено да изпълнява взетите решения от собственика на капитала и
Съвета на директорите, като именно в това си качество подс.
Д. е подписал същия, с което е ангажирал представляваното от него дружество “С.и.”
ЕАД. В този смисъл, извън правомощията на подсъдимият Д. е било да взема
решения за продажба на акции, а същият е бил задължен с решение на Столичен
общински съвет по протокол № 31/ 07.11.2001 г. на СОС и с решение по протокол №
83/22.11.2001 г. на Съвета на директорите на “С.и.” ЕАД, да изпълни волята на принципала и да продаде акции от капитала на “А.” АД,
собственост на “С.и.” ЕАД, поради намаляване на капитала на последното
дружество. В този смисъл, подсъдимият Д. е действал в условията на
обвързана компетентност, изпълнявайки решения на колективен орган на управление
съгласно Устава на дружеството, което е представлявал.
От съществено значение за преценка изгодния
характер на всяка сделка са не само нейната цена, но и необходимостта от сключване на такава сделка и начина на
вземане на решение за нейното осъществяване. Видно от доказателствата по делото,
на първо място е взето решение за намаляване капитала на “С.и.” ЕАД, като това
решение е взето от собственика на капитала – С.О., управлявана от Столичен
общински съвет, а не еднолично от подс. Д.. Въз
основа на така взетото решение е овластен Съвета на
директорите на “С.и.” ЕАД да продаде акциите, които притежава в редица
търговски дружества, а изпълнителният директор е задължен да извърши всички
определени в Устава, Търговския закон и ЗЗД фактически и правни действия в
изпълнение на взетото решение. Следва решение на Съвета на директорите на “С.и.”
ЕАД – отново колективен орган, който изпълнявайки това на собственика на
капитала – С.О., управлявана от Столичен общински съвет, взема решение за
продажба на акции от капитала на “А.” АД на цена, определена от независим
лицензиран оценител. Изготвянето на оценка на частта от капитала, собственост
на “С.и.” ЕАД в търговско дружество “А.” АД, е възложено на “Консултантска къща
А.” ООД, като такава е била направена от Е. Н. и св. Г. – и двамата лицензирани
оценители. Въз основа на изготвената от тях оценка, била осъществена продажбата
на миноритарния дял акции от капитала на “А.” АД. Никъде в така изброената
последователност от събития, не е налице
самостоятелно активно поведение на подс. Д., което да
обосновава неизгодност на сделката, след като тя му е
възложена за изпълнение и както самата сделка и необходимостта от нейното
сключване, така и условията по нея /цената е определена въз основа на
оценка от лицензирани оценители/, не са
зависели от волята на подсъдимия. Относно
необходимостта за сключване на сделката следва да се отбележи, че не е било в правомощията на подс. Д. да взема решения за подобен вид сделки, това е
било от изключителните правомощия на собственика на капитала на “С.и.” ЕАД ***,
управлявана от Столичен общински съвет, който е взел решение за намаляване
на капитала чрез обезсилване на акции от капитала на “С.и.” ЕАД посредством
продажба на притежавани от дружеството акции от капитала на различни други
дружества.
На следващ ред, Съвета на директорите на “С.и.”
ЕАД, изпълнявайки решения на собственика на капитала е взел решение за
условията, при които ще се сключи сделката по продажба на процесните
акции, като най-накрая подс. Д. е обективирал
волята на колективните органи на “С.и.” ЕАД и Столичен общински съвет, тоест – изпълнителното деяние по разпореждане с
акции от капитала на “А.” АД не е негово решение, а същият е изпълнявал
правомерно своите задължения по устава на дружеството и решението на Съвета на
Директорите и на собственика на капитала.
Неизгодна според съдебната
практика на ВКС е всяка сделка, която
не е било нужно да се
сключва. За необходимостта от сключване на
договор за продажба на акциите от
капитала на “А.” АД, собственост на “С.и.” ЕАД и вменяването на подобно
поведение на подс. Д., не може изобщо да се говори
в настоящото производство, доколкото
подобно решение подс. Д. не е вземал никога и не е
било в неговите компетенции, а такова решение е било взето от колективен орган,
на когото подс. Д. е бил подчинен.
На следващо място, от обективна страна не може
да се приеме,
че се касае
за особено тежък случай, тъй
като претендираната от СГП стойност, която представлява вреда за “С.и.”
ЕАД, остана недоказана
в хода на съдебното следствие, а установената пазарна цена на пакета
акции в следствие на изготвената и приета по делото
петорна Съдебно – счетоводна икономическа експертиза – вариант с отбив от 25% за
миноритарен дял и вариант без отбив
за миноритарен дял, не сочи на съставомерна вреда по смисъла
на чл. 220, ал.2, вр. ал.1 от НК. Съображенията на съдебния състав да не кредитира
като изцяло обективни тези заключения на експертизата, са изложени
по-горе и основно се състоят в невключването
в крайната цена на данни за
финансовото състояние на дружеството “А.”
АД, а единствено
на активите на дружеството. Независимо от това,
съдът приема, че така определените
стойности в експертното заключение не могат
да обосноват признаците на неизгодност
на сделката по отношение на
нейната цена, доколкото размерът на вредите не
обосновава извод на особено
тежък случай, тъй като не
се доказа имуществената вреда, която СГП поддържа, да е причинена
на “С.и.” ЕАД,
да е осъществена, нито да е в особено
големи размери.
При
така направените изводи, че повдигнатото от СГП обвинение е лишено от
фактическа подкрепа, надлежно обективирана в
доказателствата по делото, съдебният състав прие, че същото не е доказано по безспорен
и несъмнен начин съгласно изискванията на чл. 303 НПК, като осъщественото
от подсъдимият поведение не се намира в разрез със съществуващите и
наказателно-правно защитени обществени отношения.
Доколкото
за съставомерността на деянието е необходимо същото
да съответства пълно и точно на всички обективни признаци на състава на даден
вид престъпление, взети в тяхната съвкупност, то по аргумент на противното,
неосъществяването на който и да е от признаците му, означава, че не е извършено
престъпление по този законов текст.
Поради
това съдът намери, че се явява безпредметно
и обсъждането на това дали с деянието си подсъдимият Д. е осъществил от субективна страна престъпния състав на
вмененото му във вина деяние по чл.220, ал.2, вр.
ал.1 от НК.
По изложените
съображения, съдът призна подсъдимият Т.Д.Д. за невиновен в това, че на
20.02.2002 г., в гр. С., в качеството си на длъжностно лице по смисъла на
чл.93, ал.1, буква “б” от НК – Изпълнителен директор на “С.и.” ЕАД по Решение
от 06.10.1995 г. на СГС – ФО по ф.д. № 16757/1995 г., съзнателно сключил неизгодна сделка – договор за продажба със страни ЕТ ”Н. 2 – Н.М.Г.”
/купувач/ и “С.и.” ЕАД /продавач/, за продажба на 2 425 /две хиляди четиристотин двадесет и пет/ броя
акции на “А.” АД от “С.и.” ЕАД за сумата от 126 000 /сто
двадесет и шест хиляди/ лева, при пазарна стойност към същата дата – 166
379,25 /сто шестдесет и шест хиляди триста седемдесет и девет лева и двадесет и
пет стотинки/, и по този начин са причинени щети за “С.и.” ЕАД, което той представлявал,
в размер на 40 379,25 /четиридесет хиляди триста седемдесет и девет лева и
двадесет и пет стотинки/, като случаят е особено тежък /размерът на причинените
щети многократно надвишава признака особено големи размери/, поради което и на основание чл.
304 НПК, го оправда изцяло по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.220, ал.2, вр. ал.1 от НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 НПК, направените разноски в
размер на 8297.60 лева (осем хиляди двеста деветдесет и седем лева и шестдесет
стотинки), следва да останат за сметка на Държавата.
Така мотивиран, съдът
постанови присъдата си.
Съдия при СГС: