Р Е Ш Е
Н И Е
№ 05.06.2020 г. град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН състав
На
18 май 2020
година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: БЛАГА БОЗОВА
Секретар:
МАРИЯН КРЪСТЕВ
Прокурор:
……………………………………
като
разгледа докладваното от съдия БОЗОВА
АНД
№ 420 по описа за 2020 година, съобрази:
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП)
№ 472410-F514361 от 23.10.2019 година на Зам. директор на ТД на НАП
- Пловдив.
Жалбоподателят ЕООД „МЕТАЛ ХАРТ” твърди, че НП е незаконосъобразно и
моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна ТД на НАП гр.Пловдив
счита, че НП е законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните доказателства и
служебно провери изцяло законосъобразността на НП, приема следното:
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срок и от
надлежна страна – наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да
си гарантира правото да оспори административното обвинение и съответната
административно – наказателна санкция.
Жалбата е неоснователна.
С
обжалваното НП, жалбоподателят е санкциониран на основание чл.74 ал.1 пр.2 от Закона
за счетоводството с наказание „имуществена санкция” в размер на 1533.90 лева за
нарушение на чл.38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството /съгласно която
разпоредба предприятията публикуват ГФО чрез заявяване за вписване и
представяне за обявяване в Търговския регистър – в срок до 30 юни на следващата
година/, изразяващо се в това, че ЕООД „МЕТАЛ ХАРТ” като предприятие по смисъла на Закона за
счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, като е било длъжно не
е публикувало годишния си финансов отчет /ГФО/ за
Прието е, че търговското предприятие е извършвало дейност през отчетния период
Вярно е, че към датата на съставяне на
АУАН – 08.10.2019 година ГФО
на дружеството за
Нарушението е извършено на 02.07.2019 г. в гр.Стара Загора.
Нарушението е установено на 21.08.2019 г. - датата, на която НАП е
уведомена от Агенцията по вписванията, във връзка с писмо изх. № 12-00-316/21.08.2019 г. на ЦУ на НАП, получено в
ТД на НАП Пловдив с вх. № 04-01-1768/05.09.2019 г.
Актът е съставен в отсъствие
на нарушителя на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН, след изпратена покана
за съставяне на акта връчена по електронен път на 02.10.2019 г.
Деянието
е квалифицирано като нарушение по чл.38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството.
Отчетът
е заявен за вписване и представен за обявяване в Търговския регистър към
Агенцията по вписванията на 18.09.2019 година.
Описаната в НП фактическа обстановка по
същество не се оспорва от жалбоподателя, а също така се установява от събраните
по делото писмени доказателства по административно наказателната преписка и
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност
не налагат различни изводи.
От показанията на свидетелите К. и Й. се
установява, че нарушението е установено въз основа на данни получени от
Агенцията по вписванията.
Свидетелката К., в присъствието на колегата
си - свидетелят Й. съставила АУАН, за нарушение чл.38 ал.1 т.1 от Закона за
счетоводството, в отсъствие на нарушителя на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН.
След като обсъди събраните по делото
доказателства, съдът прави следните изводи:
Фактическото основание за издаване на
обжалваното наказателно постановление е, че с писмо на Агенцията по вписванията
НАП е уведомена, че горното дружество, не е изпълнило задължението си за
публикуване чрез заявление и представяне за обявяване в Търговския регистър на
Агенцията по вписвания годишния си финансов отчет за 2018 година. Задължението
произтича от разпоредбата на чл.38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството и за
жалбоподателя срокът за изпълнение на вменените с цитираната разпоредба на
закона задължения бил до 01.07.2019 г., тъй като 30.06.2019 година е неприсъствен ден.
Датата на извършване на нарушение по чл.38
ал.1 т.1 от ЗС е отразена ясно и недвусмислено в НП предмет на обсъждане в
настоящото производство. Това е 02.07.2019 година – датата, с изтичането на която
бездействието от страна на задълженото, с оглед разпоредбата на чл.38 ал.1 т.1
ЗС лице влече последиците предвидени с чл.74 ал.1 пр.2 от ЗС.
В хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Съставен е акт за установяване на
административно нарушение, който формално отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН. В инструктивния срок е следвало произнасяне на административно наказващия
орган по въпроса за реализиране на административно наказателната отговорност.
Издаденото наказателно постановление е съобразено с изискванията за минимално
съдържимото по смисъла на чл.57 от ЗАНН. Формулирано е административно
обвинение, което съдържа лимитивно очертан кръг от факти.
Доколкото твърдяното извършено
нарушение е свързано с необявяване на годишен финансов отчет за
Разпоредбата на чл.38 ал.1 т.1 от Закона за
счетоводството задължава търговците по смисъла на Търговския закон, какъвто
безспорно е жалбоподателя – ЕООД, регистрирано по Търговския закон, в срок до
30 юни на следващата година чрез заявление и представяне за обявяване в
Търговския регистър, да публикуват годишния си финансов отчет. Такова
задължение относно годишния финансов отчет за
При така установената по делото фактическа
обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, съдът счита, че в хода на административно наказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения. Законодателят е предвидил, че
административно-наказателно производство не се образува ако не е съставен акт в
тримесечен срок от откриване на нарушителя или ако са изтекли две години от
извършване на нарушението. В случая Актът е бил издаден в предвидения в чл.34
ал.1 от ЗАНН срок от извършване на данъчното нарушение. Наказателното
постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок от съставяне на акта,
като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН.
Съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя
не е съществено процесуално нарушение съгласно практиката на Административен
съд Стара Загора. Съставянето на акта в отсъствие на нарушителя не е съществено
процесуално нарушение, в случай, че акта е връчен, при което нарушителят може
да упражни всички свои процесуални права – в този смисъл виж решение по КНАД №№№
96/2017 г.; 278/2016 г.; 274/2015 г. по описа на Административен съд - Стара
Загора. Още повече, че в случая, жалбоподателят ефективно е упражнил правото си
на възражения, като е подал възражение по АУАН, което е разгледано от наказващия орган.
Вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални
нарушения при постановяване на наказателното постановление и не е накърнено
правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба
до съда. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано правилно.
Въз
основа на акта за нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление,
като административно-наказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата,
сочени в акта. Правилно е било прието, че е допуснато нарушение по чл.38 ал.1
т.1 от Закона за счетоводството, като са отнесени установените факти към
хипотезата на правната норма. Установено е, че
жалбоподателят е търговец по смисъла на Търговския закон и като такъв за
него съществува задължение по смисъла на чл.38 ал.1 т.1 от Закона за
счетоводството да публикува годишния си финансов отчет чрез заявяване и
представяне за обявяването му в Търговския регистър.
В този смисъл
отчета за
С
оглед изложеното до тук, съдът намира, че нарушението по чл.38 ал.1 т.1 от
Закона за счетоводството /ЗС/, безспорно е извършено от жалбоподателя и административно наказателното обвинение е
доказано по несъмнен начин.
Възражението
на жалбоподателя за чл.28 от ЗАНН е неоснователно. Законодателят не е предвидил изискване да
настъпва вредоносен за Държавата резултат, за да се приеме, че е налице
нарушението. Вярно е, че нарушението е за първи път. Да се приеме обаче, че
деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН (Закон за
административните нарушения и наказания) би било некоректно спрямо всички останали търговци,
които своевременно са съобразили и изпълнили изискванията на чл.38 ал.1 т.1 от
Закона за счетоводството. Самото нарушение по своя характер е формално и за
неговата съставомерност не се изисква настъпване на определен вредоносен
резултат. В настоящия случай допуснатото нарушение не се отличава от останалите
нарушения от този вид, за да се приеме, че обществената му опасност е явно
незначителна. Срокът за публикуване на годишния финансов отчет не е бил
обвързан с една единствена конкретна дата, а е бил по-продължителен, повече от
два месеца и половина и е следвало да бъде спазен. Нарушението е типично за
вида си и не се твърдят или установяват някакви обстоятелства от обективен
характер, реливиращи невъзможност за дружеството да изпълни задължението си в
срок. Касае се за обективна безвиновна отговорност. Обстоятелството, че
държавната такса е внесена в срок не изключва отговорността за неподаване на
заявлението за обявяване на ГФО в срок, като закъснението за изпълнение на
задължението е повече от два месеца.
По съществото на административното обвинение,
като обсъди наведените доводи и становищата на страните и анализира
доказателствата, съпоставени с релевантните към предмета на делото факти и
обстоятелства, съдът намира и извършването на нарушението за безспорно
установено, с оглед изложеното по-горе относно съставомерността на деянието.
Съгласно Чл.74. (1) от Закона за счетоводството - Който е
задължен и не публикува финансов отчет в сроковете по чл.38,
се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага
имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от
продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов
отчет, но не по-малко от 200 лв.
Понастоящем не е налице нов, по –
благоприятен закон.
Съдът не намира основания да изменя размера
на санкцията, тъй като приема същата за съобразена
със санкционната разпоредба за това нарушение.
Ето защо, атакуваното НП следва да бъде
потвърдено като законосъобразно.
С оглед изхода на делото в тежест на
жалбоподателя следва да се възложат разноски дължими на въззиваемия,
представляващи юрисконсултско вънаграждение. На основание чл.63 ал.3 от ЗАНН
следва на въззиваемия да се присъди юрисконсулстко възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба
на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в Наредба
на министерски съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН
чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ предвижда възнаграждение от 80.00
до 120.00 лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, с
разпит на двама свидетели, не е с фактическа или правна сложност, поради което
следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80.00 лева, а не в
претендирания размер от 120.00 лева.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
като законосъобразно Наказателно постановление № 472410-F514361 от 23.10.2019 година на Зам. директор на ТД на НАП
- Пловдив, с което на ЕООД „МЕТАЛ ХАРТ” със седалище село Овощник, ул.”Родопи”
№ 7 е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1533.90
лева.
ОСЪЖДА ЕООД „МЕТАЛ ХАРТ” със седалище и
адрес на управление село Овощник, ул.”Родопи” № 7, да заплати на ТД НАП -
Пловдив разноски в размер на 80.00 /осемдесет/ лева за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване чрез
РС Стара Загора пред Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: